№ 2881
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20211110165677 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу
/фирма/.
Ищецът твърди, че между ответното дружество и /фирма/ е сключен
договор за застраховка „Каско+“ на автомобил Мерцедес Бенц S500 с рег. №
************ с период на покритие 03.06.2018г.-02.06.2019г. В срока на
действие на договора, на 03.12.2018г., било реализирано ПТП с автомобила в
гр. София, на /населено място/, като водачът предприел маневра, при която
същият бил ударен в паркинг колче, в резултат от което били увредени
задната дясна врата и заден десен калник. На 06.12.2018г. била заявена пред
ответника щета № ************/06.12.2018г., като повредите били
констатирани и описани със съставени три броя описи. По заявената
претенция ответникът изплатил обезщетение на 23.09.2021г. в размер от
746,67лв. Минималната стойност за отстраняване на повредите обаче била
поне 6930,47лв. С оглед на това, бил дължим остатък в размер на разликата,
който възлизал на 6183,80лв. С договор за цесия от 01.10.2021г.
застрахованият прехвърлил на ищеца процесното вземане, за което
ответникът бил уведомен със съобщение от 03.11.2021г.
Съобразно изложеното се моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6183,80лв.,
представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилото ПТП на 03.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок. Твърди, че с
изплатеното обезщетение от 746,67лв. напълно са покрити щетите по
1
автомобила. Поддържа, че определянето на обезщетението е изготвено
съобразно калкулация, която отговаря и е съобразена със средните пазарни
цени и с методиката на застрахователя. Посочва, че полицата не била
сключена със специална договореност „Официален сервиз“, поради което
възможността за възстановяване с нови оригинални части била отхвърлена.
Заявява, че от ремонта са изключени врата задна дясна – боя и калник заден
десен – боя, тъй като били описани като невъзстановени щети по полицата.
Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. За да възникне притезателното право на застрахования по
имуществено застраховане срещу застрахователя за получаване на
застрахователно обезщетение, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните юридически факти: 1/ сключване на валиден договор
за имуществено застраховане на процесното имущество между страните и 2/
настъпване на събитие, което представлява покрит застрахователен риск, в
резултат на което се е стигнало до увреждане на застрахованото имущество.
По делото не е спорно и е отделено за такова с доклада по чл. 146 ГПК,
че между /фирма/ и ответното дружество е сключен договор за застраховка
„Каско+“ на автомобил Мерцедес Бенц S500 с рег. № ************ с период
на покритие 03.06.2018г.-02.06.2019г., като на 03.12.2018г. е реализирано
ПТП с автомобила, в резултат от което били увредени задната дясна врата и
заден десен калник; че пред ответника била образувана щета №
************/06.12.2018г. за обезщетяване на повредите, като последните
били описани с три броя описи; че застрахователят е заплатил обезщетение в
размер от 746,67лв.; че процесното вземане е прехвърлено на ищеца с договор
за цесия, за което ответникът е уведомен.
Спорните въпроси се свеждат до размера на дължимото обезщетение и
дали част от повредите не следва да бъдат обезщетявани от застрахователя,
тъй като представляват невъзстановени щети по предходен договор.
От представената застрахователна полица се установява, че на
28.05.2018г. между /фирма/ и ответното дружество е сключена имуществена
застраховка „Каско+“ за процесния автомобил с период на действие
03.06.2018г.-02.06.2019г. Посочено е, че покритите рискове са съгласно
„клауза пълно каско“, а допълнителните договорености включват и „доверен
сервиз“.
Застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие на 03.12.2018г., изразяващо се в увреждане на задна
дясна врата и заден десен калник при маневра и удар в паркинг-колче, като за
случая при ответното дружество е образувана щета № ************. По
2
делото са представени 3бр. описи – заключения, съставени от представители
на ответното дружество, отнасящи се за процесното ПТП от 03.12.2018г.,
като в първия от 13.10.2020г. е посочено, че задни врата и калник са за боя,
степен 2; във втория от 22.06.2021г. е посочено, че задната врата е за подмяна
и боя, а задният калник за боя, степен 2, като вратата трябва да се върне; а в
третия от 09.07.2021г., че задната врата е за подмяна и боя и трябва да се
върне, а задният калник за боя, степен 2, като тези увреждания са приети за
възстановяване.
На 23.09.2021г. ответното дружество е заплатило на застрахования
обезщетение в размер на 746,67лв. за процесната щета съгласно
представеното преводно нареждане – л. 14. С това действие, ответникът
извънсъдебно и конклудентно признава, че уврежданията представляват
покрит риск по договора и за тях следва да бъде изплатено застрахователно
обезщетение, като единствено може да оспорва размера на дължимото
обезщетение.
За изясняване на действителната средна пазарна стойност за
възстановяване на настъпилите увреждания по автомобила, по делото е
допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза, която съдът намира
за обективно, пълно и компетентно дадена и я кредитира. Съгласно
експертното заключение, стойността на новата задна дясна врата, която е била
за подмяна (обстоятелство изрично признато от представителя на
застрахователя в съставените описи – л. 9-10), възлиза на 5274,87лв. без ДДС
към датата на ПТП, а стойността на труда за монтаж и демонтаж,
възстановяване на увредените детайли, боядисване и самите материали и боя
възлиза на 693,33лв. без ДДС. Или общо разходите за възстановяване на
уврежданията на база средни пазарни цени към 03.12.2018г. възлизат общо на
5968,20лв. без ДДС и 7161,84лв. с ДДС. Застрахователят дължи заплащане на
обезщетение в размер, който съответства на пазарните условия към датата на
ПТП, за да могат уврежданията да бъдат надлежно отстранени, като
застрахованият няма задължение да възстановява увредените елементи с
части втора употреба. Ето защо и при съобразяване експертното заключение,
съдът намира, че дължимото застрахователно обезщетение по средни пазарни
цени за процесните увреждания възлиза на 7161,84лв., от които ответникът е
заплатил 746,67лв. и остава разликата от 6415,17лв. Ищецът обаче претендира
в настоящото производство сума в по-нисък размер, а именно 6183,80лв., като
съдът е обвързан от заявеното с оглед действащия в гражданския процес
принцип на диспозитивното начало.
Възражението на ответника за недължимост на обезщетение за „боя“ за
вратата и калника, тъй като били невъзстановени щети, съдът намира за
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 3.8 от представените общи условия към договора, които не
са оспорени от страните, установените по време на огледа увредени детайли и
липси на части не подлежат на обезщетяване по условията на договора.
Отстраняването на щетите и възстановяването на липсващите части се
удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от застрахователя. Според чл.
3
3.9 от ОУ при подновяване на застрахователния договор без прекъсване,
оглед на МПС се извършва по преценка на застрахователя. Изискването за
извършване на оглед се посочва в застрахователния договор и застрахованият
е длъжен да предостави МПС за оглед на застрахователя при наличие на
такова изискване. В чл. 3.10 е предвидено, че при подновяване на
застрахователния договор без изискване за оглед, всички липси и увреждания
от предходния застрахователен договор се приемат за невъзстановени щети.
Застрахованият има право да поиска извършване на оглед за удостоверяване
отстраняването на увреждания и липси по предходния договор.
По делото е представен протокол № 99002200 /л. 47/ за оглед на
процесното МПС на 01.06.2017г. с оглед сключена застрахователна полица №
*************, като в този протокол е отбелязано, че задната дясна врата и
задния десен калник са за боя. В сключения на 28.05.2018г. застрахователен
договор, представляващ по същността си подновяване на предходния, не е
предвидено изискване за нов оглед на автомобила, с оглед на което всички
увреждания по предходния застрахователен договор се приемат за
невъзстановени щети – чл. 3.10 от ОУ. Застрахованият не твърди и доказва да
е поискал оглед към този момент, от който да се установява, че уврежданията,
констатирани при огледа на 01.06.2017г., са били отстранени. Ето защо,
същите следва да се приемат за невъзстановени щети. Такива са дясната
задна врата и десния заден калник – за боя. Съдът намира обаче, че при пълна
подмяна на вратата, същата следва и да бъде боядисана в същия цвят, в който
е автомобилът. Тоест, след като застрахователят е признал увреждането на
вратата и че същата е за подмяна, то същият следва да заплати и обезщетение
за боядисването й в цвета на автомобила, тъй като предходното увреждане „за
боя“ вече се явява ирелевантно, след като трябва да се смени цялата врата. По
отношение на задния калник в описите /л. 9-10/ е посочено, че същият е със
степен на увреждане 2, представляваща „средна деформация“, и е за боя. С
оглед на това, застрахователят дължи обезщетение за отстраняване на
увреждането, изразяващо се в деформация на калника, тоест в изправяне на
увредения детайл. Доколкото обаче самото деформиране на калника и то в
средна степен посредством удар в паркинг – колче води несъмнено и до
увреждане на боята, съдът счита, че тази повреда също следва да бъде за
сметка на застрахователя, тъй като боядисването на калника е резултат от
самото увреждане, от самата му деформация при ПТП-то от 03.12.2018г.,
тоест намира се в причинно-следствена връзка с това увреждане, а не с
предходно такова. Отделно от това, в съставения опис – заключение на л. 10,
представител на ответното дружество е направил изявление, с което е приел,
че и боята за калника и задната врата следва да бъдат възстановени. Това
изявление представлява по същността си извънсъдебно признание на
неизгоден за ответника факт, като евентуалната липса на представителна
власт на това физическо лице за извършването на това действие не е оспорена
веднага след узнаването съгласно чл. 301 ТЗ, което е настъпило с връчване на
исковата молба и приложенията за отговор, и следва да се приеме, че това
действие е потвърдено. Извършеното извънсъдебно плащане от страна на
ответника също представлява по същността си признание за това, че за
4
описаните увреждания, включително боята, се дължи застрахователно
обезщетение. Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства, съдът приема, че застрахователното дружество дължи
обезщетение за всички описани увреждания.
По делото не е спорно, че вземането на застрахования е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 01.10.2021г., за което ответникът е надлежно
уведомен, поради което ищецът се явява носител на вземането.
По изложените съображения, предявеният осъдителен иск следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в
размер на 247,36лв. за държавна такса, 200лв. депозит за експертиза и 750лв.
за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение
за прекомерност на адв. хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, приключило е в едно
открито съдебно заседание, не са налице усложнения в процеса, обемът и
характерът на събраните доказателства и доказателствени средства е
несъществен. Доводите на ищеца, че с поведението си ответникът бил
усложнил делото са несъстоятелни, тъй като усложнението на едно дело не
зависи само от това дали ответникът оспорва иска. По логиката на ищеца
винаги при оспорване на иска делото би било с правна и фактическа
сложност, което е напълно погрешно разбиране. Ето защо, като се съобрази
елементарния характер на производството, възнаграждението следва да бъде
намален до минимума по Наредба № 1/2004г., а именно до 640лв. Или общия
размер на разноските, които следва да се присъдят на ищеца, възлиза на
1087,36лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 6183,80лв.,
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
уврежданията по задна дясна врата и заден десен калник от ПТП, настъпило
на 03.12.2018г. в гр. София, на МПС „Мерцедес Бенц S500 4MATIC” с рег. №
************ съгласно имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № ************* от 28.05.2018г., за което ПТП при
ответника е образувана щета № ************, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 17.11.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 1087,36лв. –
5
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6