№ 470
гр. Варна, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500515 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7781/30.01.2024г., подадена от И.
В. С., ЕГН ********** срещу Решение № 36/04.01.2024г., постановено по
гр.д. № 459/2022г. на РС-Варна, 19 състав, с което е отхвърлен предявения от
И. В. С., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* иск за заплащане на сумата от 6700 лева, представляваща
обезщетението за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил
вследствие на ползване от ответника в периода от 01.08.2018г. до 01.08.2020г.
на собствен на ищеца трафопост с идентификатор № ********** и с площ от
4 кв.м., находящ се на административен адрес гр.********* в ПИ с
идентификатор № 63427.150.264, от който трафопост се захранват с
електроенергия и други потребители, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
04.08.2022г. до окончателното заплащане на тази сума на основание чл. 59
ЗЗД.
1
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е собственик на цялото
съоръжение освен сградата. Сочи, че в прието по делото писмо, изходящо от
„Е.ОН България Мрежи“ АД от 13.01.2012г., изрично е посочено, че същото
дружество не е собственик на трафопоста и постройката, което съставлява
извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът е длъжен да търпи наличието на
трафопоста в имота си поради възникнал по силата на закона сервитут,
поради което не са налице предпоставките за неоснователно обогатяване.
Сочи, че към придобиване на трафопоста е действал Закон за енергетиката от
2003г., който не предвижда забрана лица, извън съответния лицензиант, да
придобиват собственост върху енергийни обекти и съоръжения. Излага че,
доколкото между страните не е сключен договор, спорът за заплащане на
ползването на съоръжението следва да се разглежда по правилата за
неоснователно обогатяване. Сочи още, че при прехвърляне на земята,
купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, ако същите не са
изключени изрично, както и че сервитутът не предвижда безплатно ползване
на помещение или съоръжение на собственика на служещия имот. Моли да
бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено при
спазване на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че
ищецът не е твърдял, че е собственик на енергийните съоръжения – мачтов
трафопост и кабелни линии, а на трафопост с площ от 4 кв.м., представляващ
сграда, както и че от представения от него нотариален акт е видно, че е
закупил сграда за енергопроизводство. Същевременно по делото е
установено, че мачтовият трафопост представлява енергиен обект, който се
намира на стълб извън имота на ищеца. Излага се още, че енергийните обекти
са изключени от оборота и не могат да бъдат свободно прехвърляни.
Въззиваемият счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в
2
негова полза е възникнал по силата на закона сервитут и не са налице
предпоставките на неоснователно обогатяване, а възражението на въззивника,
че сервитутът не предвижда безплатно ползване на помещение или
съоръжение – за неоснователно.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. В.
С., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, с която е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от
6700 лева, представляваща обезщетението за онова, с което ищецът е обеднял,
а ответникът се е обогатил вследствие на ползване от ответника в периода от
01.08.2018г. до 01.08.2020г. на собствен на ищеца трафопост с идентификатор
№ ********** и с площ от 4 кв.м., находящ се на административен адрес
гр.********* в ПИ с идентификатор № 63427.150.264, от който трафопост се
захранват с електроенергия и други потребители, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
04.08.2022г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът по силата на
договор за покупко-продажба е придобил собствеността върху сграда за
енергопроизводство – трансформаторен пост с идентификатор № **********
3
и с площ от 4кв.м., находяща се в гр.********* и изградена в ПИ с
идентификатор № 63427.150.264. твърди се, че Трафопостът бил мачтов тип с
наименование МТП „Пеликан“, монтиран на железорешътчен стълб 20KV. В
постройката, която се намирала в имота, имало монтирано табло ниско
напрежение на трафопоста. Твърди се още, че в периода от 01.08.2018г. до
01.08.2020г. съоръжението било ползвано от ответното дружество за
преобразуване и пренос на ел. енергия не само до обекта на ищеца, но и до
обекти на други абонати без договор между страните за предоставяне
ползването на трафопоста. Сочи се, че ответникът е бил поканен да изкупи
трафопоста, но към настоящият момент отношенията между страните не били
уредени. Твърди, че от придобиване на имота ответникът ползва
съоръжението без основание, за което съответно дължи обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищеца
върху процесния енергиен обект, като твърди, че праводателите му също не
са били собственици, поради наличие на законова забрана за това. Сочи, че
трафопостът е бил изграден през 80 - те години на миналия век, като през този
период енергийните обекти са могли да бъдат единствено държавна
собственост при действието на Закона за електростопанството /обн. ДВ
бр.95/12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отм. бр.64/16.07.1999г./ При
наличието на императивна законова забрана и без разрешение на Асоциация
„Енергетика“ за прехвърляне на обекта ищецът не е могъл да придобие
процесния енергиен обект, както и неговите праводатели физически лица.
Сочи, че при действието на ЗЕЕЕ трафопостът представлява „енергиен обект“
и е могъл да бъде придобит само от енергийно предприятие, извършващо
дейност в енергетиката въз основа на лицензия, каквато ответникът
притежава. Трафопостът бил вещ изключена от гражданския оборот и за
ищеца изначално не съществувала възможност да го придобие. В
евентуалност, ако се приеме, че ищецът е собственик на сградата, се оспорва
обстоятелството, че ищецът е собственик на ел. съоръженията в нея. Сочи се
още, че не е налице изискуемата съгласно пар.4, т.4а от ДР на ЗЕ покана от
страна на собствениците към енергийното дружество за плащане на наем по
методика. Оспорва се наличието на фактическия състав на иска по чл.59 от
ЗЗД, доколкото не е установени ответникът да е ползвал трафопоста, както и
да е налице обедняване на ищеца, доколкото същият не би могъл да получава
4
приходи от ползването на процесното съоръжение. Оспорва претенцията и по
размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
83, том V, рег. № 8579, дело № 686/2018г. на нотариус А.Ф., с рег. № 629 на
НК, на 01.08.2018г. между И. В. С. като купувач и Д. И. Ап. и Б. И. Ап. като
купувачи е сключен договор за покупко-продажба на сграда за
енергопроизводство (трансформаторен пост) с идентификатор № **********
по КККР на гр. Русе, с площ от 4 кв.м., находящ се на административен адрес
гр.********* в ПИ с идентификатор № 63427.150.264.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност № 125, том I, рег. № 513, дело № 69/2012г. на нотариус А.Ф., с рег. №
629 на НК Ив.Б. Ап. е признат за собственик по давностно владение на сграда
за енергопроизводство (трансформаторен пост) с идентификатор №
********** по КККР на гр. Русе, с площ от 4 кв.м., находящ се на
административен адрес гр.********* в ПИ с идентификатор № 63427.150.264.
Представена от ответника е лицензия за разпределение на електрическа
енергия от 13.08.2004г. на „Енерго-Про Мрежи“ АД.
Прието по делото е писмо от „Е.ОН България Мрежи“ АД до Областен
управител а област Русе с копие до Ив.Б. Ап., изпратено във връзка с
отправено искане за запитване по повод постъпило в Областната
администрация заявление от 13.01.2012г., в което се сочи, че трафопостът в
ПИ № 63427.150.264 по КККР на гр. Русе е мачтов тип с диспечерско
наименование МТП „Пеликан“ – като трансформаторът е монтиран на
железо-решетъчен стълб 20 кV. В постройката, която се намира имота, е
монтирано табло ниско напрежение на трафопоста. Сочи се още, че
трафопостът и постройката не са собственост на Е.ОН България Мрежи“ АД
и не са заведени в баланса на дружеството.
С покана до „Електроразпределение Север“ АД с вх. №
6138270/18.05.2022г. И. В. С. е предоставил двумесечен срок от получаването
на поканата на електроразпределителното дружество да присъедини
клиентите си, които захранват свои обекти чрез неговия трафопост с
5
идентификатор № ********** чрез други съоръжения на дружеството/МТП,
като е посочил, че след изтичане на срока ще прекрати достъпа им до
електроразпределителната мрежа чрез собствения му имот – сграда за
енергопроизводство. В отговор на поканата „Електроразпределение Север
АД“ е изпратило на И. В. С. писмо, с което е уведомило последния, че няма
възможност обектите, захранени от МТП „Пеликан“ да бъдат захранени от
трафопост, собственост на „Електроразпределение Север АД“, поради което
поканата не може да бъде уважена.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че въздушен трафопост „Пеликан“ е
монтиран на железо-решетъчен стълб. В сградата с идентификатор
********** се намира табло НН (ниско напрежение). Там са монтирани
прекъсвачи ниско напрежение, които са главни за табло НН и за клонове А и
Б. Монтирани са електромери за клон А и клон Б и съответната комутационна
апаратура. Електромерите се явяват главни, а измерването на консумацията
на електроенергия на обектите се осъществява с междинни електромери. За
електромерите на клон А и клон Б има открити партиди. На клон В има
изградена мрежа Н.Н. и присъединени обекти на клиенти. Съоръженията
работят. Мачтовият трафопост е построен и въведен в експлоатация през
1986г. със Заповед №23/07.07.1986г. Първите присъединявания към
трафопоста са през 2006г. Процесната сграда и съоръженията към нея
(трафопоста) се използват „Електроразпределение - Север" АД за
преобразуване, пренос и снабдяване електроенергия за периода от 01.08.2018
г. до 01.08.2020г. Средният пазарен наем за процесния обект и период е в
размер на 2400 лева, а стойността на предоставения достъп, опредеЛ. по
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на ел. енергия за същия е период е 4300 лева, или общо дължимото
обезщетение е в размер на 6300 лева. От изслушването на вещото лице по
счетоводната част в съдебно заседание става ясно, че посочената цена
включва както стойността на актива, така и на поземления имот, тъй като
трафопостът не може да бъде прехвърлен без прилежащия към него поземлен
имот.
6
От заключението по допуснатите допълнителни задачи към съдебно-
счетоводната част от експертизата се установява, че при включване в
изчисленията само цената на уредбите и съоръженията, до които е
предоставен достъп, пазарният наем на процесния трафопост за процесния
период е 2040 лева, а стойността на предоставения достъп за същия период,
опредеЛ. на база на потребеното количество ел. енергия, е 3724 лева, или
общо 5764 лева.
Приета по делото е документация от обект: Лозарска кооперация
„Пеликан“, в която се съдържа решението за въвеждане на мачтовия
трафопост в експлоатация и други документи. Следва да се отбележи, че
същите са представени от ищеца след първото по делото съдебно заседание, в
което е направен окончателен доклад и е разпредеЛ. доказателствената
тежест, с оглед на което не е следвало да бъдат приемани поради настъпила
процесуална преклузия.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Фактическият състав уреден в горепосочената правна норма е
приложим в случаите, когато е налице намаляване на патримониума на един
субект /или пропускане на възможността същият да бъде увеличен/ и
същевременно увеличение патримониума на друг правен субект, което е при
липсата на основание. Връзката между обедняването, съответно пропускането
на възможността за увеличаване на патримониума и обогатяването на другия
субект, се определя не като причинно-следствена, а като произтичаща от един
общ факт или от група общи факти. Установяването на изложените
обстоятелства е в тежест на ищеца.
В разглеждания случай, за да установи основателността на иска си,
ищецът следва да докаже обедняването си – факта, че е собственик на
процесния трафопост, като не получава доход от него и че това е станало за
сметка на ответника, който се е обогатил, т.е. е ползвал трафопоста без да е
имал основание и не е правил разходи /плащал цена/ за ползването. В тежест
на ответника е да установи, че е разполагал с основание да ползва
трафопоста.
Първият спорен между страните въпрос е дали ищецът е собственик на
7
процесния обект – трафопост.
Ищецът се легитимира като собственик на сграда за
енергопроизводство /трансформаторен пост/ по силата на договор за покупко-
продажба от 2018г., сключен с две физически лица /продавачите/. Като
доказателство относно придобиването на собствеността върху сградата
трафопост от страна на продавачите е представен констативен нотариален акт
от 2012г. за собственост по давност.
От съдебно-техническата експертиза и приетата по делото
документация се установи, че мачтовия трафопост с диспечерско
наименование МТП „Пеликан“ е монтиран на железо-решетъчен стълб, а в
процесната постройка е монтирано табло ниско напрежение. Ищецът не е
ангажирал доказателства за придобиване собствеността върху съоръжението,
в което се осъществява преобразуването на електроенергията от средно в
ниско напрежение, което се намира извън постройката.
Отделно от това, дори и да се приеме, че мачтовият трафопост е част от
предмета на горепосочената покупко-продажба, съдът намира, че ищецът не е
придобил и не би могъл да придобие собствеността върху същия.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр. 95
от 12.12.1975 г. и отм., бр. 64 от 16.07.1999 г.) съществуващите енергийни
обекти: електрически централи за производство на електрическа енергия и
електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа
енергия са държавна собственост. Такива обекти е могло да бъдат
придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други
обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ за
задоволяване на собствени нужди. При действието на следващия закон –
Законът за енергетиката и енергийната ефективност (в сила от 1999 г. до 2004
г.), който отменя ЗЕ от 1975 г., трафопостът представлява „енергиен обект” по
смисъла на пар.1,т.17 от ДР на закона и доколкото е бил държавна
собственост при влизане в сила на закона, то съгласно чл.58 и пар.67, ал.6 от
ПЗР от закона е могъл да бъде придобит в собственост само от енергийното
предприятие, което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено
разрешение или лицензия. Същата е уредбата и в следващия Закон за
енергетиката от 2003 г., пар.4,ал.7.
Безспорно установено по делото е, че процесният мачтов трафопост е
8
въведен в експлоатация през 1986г. Не е ясно от кого и с каква цел
трафопостът е бил построен. Представената от ищеца документация от 1986г.
по принцип не следва да бъде обсъждана поради настъпилата преклузия.
Дори и да бъде зачетена, от същата може да се направи единствено извод, че
инвеститор в трафопоста е била кооперация „Пеликан“. Не са представени
никакви доказателства дали трафопостът е предвиден да обслужва само
собствените на кооперацията нужди или и на други потребители, нито има
данни за дадено разрешение от Асоциация „Енергетика“. В този смисъл и с
оглед горепосочената нормативна уредба следва да се приеме, че трафопостът
е бил държавна собственост. При съобразяване на същите разпоредби се
налага извода, че праводателите на ищеца като физически лица не биха могли
да придобият собствеността върху процесния трафопост по давност, защото е
бил държавна собственост към влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999г. /в този
смисъл и Решение № 440 от 23.12.2011г. по гр.д. № 1605/2010г. по описа на
ВКС, IV г.о./ Отделно от това, съгласно чл.86 от ЗС не може да се придобие
по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост, а по
отношение на частната държавна собственост към издаване на констативния
нотариален акт е действал мораториума за придобиване на държавни и
общински имоти по давност.
Доколкото праводателите на ищеца не са били собственици на
процесния трафопост като енергиен обект, то и ищецът не е придобил
собствеността върху него. Така или иначе, за ищеца важат същите
нормативни ограничения за придобиване на енергийния обект.
При липса на легитимация на ищеца като собственик, същият не би
могъл да обоснове обедняване поради лишаване от ползването на
съоръжението.
Доколкото съобразно нотариалният акт ищецът е придобил сграда за
енергопроизводство, същата сама по себе си не представлява енергиен обект
и съответно би могла да бъде придобита по давност и прехвърЛ. чрез
покупко-продажба на физическо лице, поради което следва да се приеме, че
ищецът е станал собственик на сградата, като част от понятието за трафопост.
В този смисъл следва да се извърши преценка дали дължимо на същия е
обезщетение за лишаване от ползването на собствената му сграда.
В чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /1999г./ е предвидено, че около енергийните
9
обекти възникват сервитутни зони, което настъпва по силата на закона по
отношение на съществуващите обекти към момента на влизане в сила на
закона, какъвто несъмнено е настоящият обект. Съгласно пар. 7 от ПЗР на
ЗЕЕЕ /отм./ не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която
съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в
сила на този закон. По силата на пар. 26, ал.1 от ЗЕ възникналите по силата на
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни
права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в
сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Същите
представляват ограничения за благоустройствени цели, произтичащи от
правото на държавата върху принадлежащия й енергиен обект – в този смисъл
Решение № 47 от 02.04.2013г. по гр.д. № 217/2012г. по описа на ВКС, IV г.о.).
Предвид изложеното, ирелевантно по делото се явява соченото от въззивника
обстоятелство, че ответното дружество не се легитимира като собственик на
процесния трафопост, включително че е направило такова извънсъдебно
признание. По смисъла на горепосочените разпоредби сервитутните права са
безвъзмездни, предвид което на собственика на сградата не се дължи
обезщетение за ползването й – в този смисъл и Решение № 440 от
23.12.2011г. по гр.д. № 1605/2010г. по описа на ВКС, IV г.о. /макар и
относимо към дворно място/.
С оглед на всичко изложено, се налага извода, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и отправеното своевременно искане на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените в настоящото производство разноски в размер на
360 лева, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от
ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/04.01.2024г., постановено по гр.д. №
10
459/2022г. на РС-Варна, 19 състав.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати
на „Електроразпределение Север АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс
– Е“, сумата от 360 лева, представляваща направени във въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11