РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Бяла, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100066 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК000694286, със
седалище и адрес на управление: град София и съдебен адрес за призоваване гр.Русе,
ул.“Драма“ № 15, представлявано от изп.директори Н.Д.Ч., И.И. Г.в и П. А. Ш., чрез
пълномощника си адв. К.Х., е предявил против Р. М. Г., ЕГН ********** иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 882/
2020г. на БРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
суми, както следва: сумата от 4389,50лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на лек
автомобил “Фолксваген” с ......... при ПТП около 21:30ч. на 05.06.2020г. на
републикански път I - 5 в посока от гр.Русе към гр.Велико Търново, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 27.11.2020г. и до нейното окончателно изплащане, както и разноските
по заповедното и исково производство.
В исковата молба е посочено, че на 05.06.2020г., около 21.30ч. ответникът Р. М.
Г. управлявал МПС "Фолксваген" с .........., като се движел на републикански път I - 5 в
посока от гр.Русе към гр.Велико Търново. По време на движение, след като достигнал
пресечката за месокомбинат „Надежда М" ООД, ответникът предприел завиване
наляво, но извършвайки посочената маневра, не пропуснал насрещно движещото се
1
МПС "Мерцедес” с........., при което виновно причинил ПТП с материални щети и с
пострадали лица.
Произшествието било посетено от дежурен ПТП при РУП - гр.Бяла към ОДМВР
гр.Русе Н. К. С., който след установяване на самоличността на ответника съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13/05.06.2020г., АУАН с.АА №
374806/05.06.2020г. и АУАН с.АА № 374807/05.06.2020г. за извършените от него
нарушения на ЗДвП. След извършена проверка за употреба на алкохол било
установено, че ответникът управлява МПС под въздействието на алкохол 2,37
%.Твърди, че със споразумение, одобрено по НОХД № 150/2020г. ответника бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б НК.
В резултат на виновно причиненото от длъжника ПТП били увредени пътен знак
и ограничителни системи, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“. Във
връзка с определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, в ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ била образувана застрахователна преписка
№ 471020202003243. След извършен оглед било установено, че в резултат на
гореописаното произшествие са увредени: 36м. еластична преграда, 9бр. шини за
стоманена предпазна ограда и пътен знак Ж9 със стойка. Общият размер на
имуществените вреди за възстановяване на щетите по тези ограничителни системи и
пътен знак, ведно с необходимите за това консумативи и труд възлязъл на сумата от
4389, 50лв., която била изплатена от ищцовото дружество на собственика на
08.07.2020г. чрез превод по негова банкова сметка.
За събиране на сумата ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се образувало частно гр. дело, предмет на
настоящото производство и се издала заповед за изпълнение за сумите за главница и
лихви, но ответникът подал писмено възражение, с което оспорил дължимостта на
сумите, предмет на ЗИПЗ, поради което се предявявал настоящият иск. Претендира
постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на
задължението по заповедта.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощените си процесуални
представители поддържа предявеният иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалните си представители е
подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава факта, че около 21:30 ч. на
05.06.2020г. е управлявал МПС „Фолксваген", с ........, като се движел на
републикански път 1-5 в посока от гр.Русе към гр.Велико Търново, като по време на
движение, след като достигнал пресечката за месокомбинат „Надежда М" ЕООД,
предприел маневра - завиване наляво, за да продължи движението си по пътно платно
перпендикулярно на републикански път 1-5, но твърди, че управляваният от него
автомобил е бил ударен странично в задната дясна част при излизане от главния път от
2
МПС лекотоварен бус марка „Мерцедес- спринтер", с peг. № BZ 17 LKS, управляван
от собственика Florin Constantin, гражданин на Република Румъния.
Оспорва твърденията на ищеца, че причинените материални щети, предмет на
исковата претенция при настъпилото ПТП, са в пряка и непосредствена последица от
извършваната от него маневра, доколкото същите са причинени от „Мерцедес-
спринтер", с .........., управляван от .........., гражданин на Република Румъния. Твърди,
че виновен за настъпилото ПТП е водачът на бус „Мерцедес", с peг. № ..........., който
управлявал същия с превишена, за пътния участък скорост и конкретните пътни
условия.
В съдебно заседание поддържа отговора на ИМ и претендира отхвърляне на
иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260113/08.12.2020г., издадена по частно гр. дело № 882/2020г. на БРС, е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 389.50 лв.(четири хиляди
триста осемдесет и девет лева и 50 стотинки) – главница, ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 87.89 лв. (осемдесет и седем лева и 89 стотинки), представляваща разноски по
делото за заплатена д.т. и 483.37 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и 37 стотинки)
– адвокатски хонорар.В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил с .............
Заповедта е била връчена на длъжника на 09.12.2020г., който на 23.12.2020г. е
депозирал възражение по чл.414 ГПК.С разпореждане от 30.12.2020г. заповедния съд е
дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415 от ГПК. Разпореждането е било връчено на ищцовото дружество на
11.01.2021г., а ИМ е депозирана в съда на 27.01.2021г.
По делото не е спорно и съдът е приел за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че около 21:30 часа на 05.06.2020г. е настъпило ПТП с участници –
МПС „Фолксваген", с peг.№ ..............., управляван от ответника и МПС лекотоварен
бус марка „Мерцедес - спринтер", с peг.№ .........., управляван от собственика си
..............., гражданин на Република Румъния. Безспорно е също и обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило на републикански път І-5 в посока от гр.Русе към
гр.Велико Търново.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
3
произшествието е било посетено от дежурен ПТП при РУП - гр.Бяла към ОДМВР
гр.Русе Н. К. С., който след установяване на самоличността на ответника съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица N 13/05.06.2020г. Същият не е
оспорен от ответника с отговора на ИМ.
Установява се също, че въз основа на АУАН N 374807/05.06.2020г., на
16.07.2020г. е било издадено НП №20-0247-000308, с което на ответника е била
наложено глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по на чл.37, ал.1 от
ЗДвП.Същото е влязло в законна сила на 01.09.2020г.
Видно от доказателствата по делото, АУАН N 374806/05.06.2020г., Талон за
изследване №0033736 се установява, че ответника е управлявал процесното МПС под
въздействието на алкохол 2,37 %. Със споразумение, одобрено по НОХД № 150/2020г.
той бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б НК.
Доказателствата по делото установяват също, че на 04.05.2020г. между ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и С. П. С. - собственик на лек автомобил
“Фолксваген” с peг.No ..........., с който било причинено описаното по-горе ПТП, бил
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” под формата
на застрахователна полица № BG/03/120001192924.
Пред застрахователя е била образувана преписка по щета с № 471020202003243,
въз основа на подадено искане от 19.06.2020г. за завеждане на претенция от АПИ, ОУ-
Русе, в която е посочено, че в резултат на ПТП на 05.06.2020г., автомобил „Фолксваген
–Венто“ с рег.№........., собственост на С.П.С., управляван от Р. М. Г. е причинил щети
в обхвата на пътя, в резултат на което са били унищожени 36м. еластична преграда,
9бр. шини за стоманена предпазна ограда и пътен знак Ж9 със стойка.
По случая е било определено застрахователно обезщетение в общ размер на
4389,50лв., изплатено от ищцовото дружество на собственика – АПИ, на 08.07.2020г.
чрез превод по негова банкова сметка.
Приети са заключения на автотехнически експертизи.
В заключението си ВЛ В.И. е посочил, че от данните в делото се извежда извода,
че сблъсъкът между л.а. Фолксваген Венто с рег. № .............. и т. а. Мерцедес Спринтер
с per. № ......... е бил в дясната лента на платното за движение на бул. „К. Фичето“ по
посока към гр. Русе в района на кръстовището с пресечката за месокомбинат „Надежда
М“.
Според експерта в делото липсват обективни доказателства, чрез които да се
приложат известните научни методи за изчисляване на скоростта на товарния
автомобил към началото на ударите, както и липсват и субективни данни за скоростта
му на движение непосредствено преди произшествието. В делото няма доказателства,
4
че т.а. Мерцедес се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената за
движение на тази категория МПС в населено място и според предписанието на пътните
знаци - 50 км/ч непосредствено преди произшествието на 05.06.2020г.
Посочено е още, че от сравняването на отстоянието на т.а. Мерцедес от мястото
на удара (46, 1 м) с опасната му зона за спиране за установената скорост на движение -
38, 1 м, следва извода, че когато е възникнала опасност за движение от технически
характер .......... е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
спиране (да спре преди мястото на удара с л.а. Фолксваген).
Вещото лице Я.Г. на основание резултатите от проучването на материалите по
делото и извършените допълнителни огледи и справки дава следното заключение:
1. Р. М. Г. се е движил от гр. Бяла към гр. Велико Търново в уширението на
платното за движение за завиващите наляво в района на месокомобинат „Надежда М“
ЕООД.
2. От данните в делото може да се направи заключението, че Р.Г. е спрял
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. номер .......... в уширението преди
да започне да пресича лентата на насрещно движещото се превозно средство.
3. За да се изчисли отстоянието на Мерцедес с рег, номер ............. е
необходимо да се изчисли скоростта му на движение, но в делото лиспват данни за
такова обективно изчисление. Липсват данни за спирачни следи, обекти и части от
автомобилите по платното за движение, липсват данни относно точното
местоположение на автомобилите на пътното платно след удара.
4, Лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег, номер .......... е
достигнал скорост от около 17, 42 км/ч към момента на удара. Относно Мерцедес, в
делото липсват данни за спирачни следи, обекти и части от автомобила по платното за
движение, липсват данни относно точното разположение на автомобила след удара по
отношене на платното за движение. Поради тази причина скоростите му на движение,
преди, по време и след удара не могат да бъдат обективно изчислени,
5. Автомобил Фолксваген се е движил перпендикулярно на пътното платно на
бул. „Кольо Фичето“ и е изминал около 7, 8 метра в посока към пресечката за фирма
„Надежда М“ до момента на произшествието. Автомобил Мерцедес се е движил по
бул, „Кольо Фичето“, вероятно в средата на пътното платно или в лявата лента за
движение до момента на произшествието.
6, Като се вземат в предвид изминатото разстояние от Фолксваген,
надлъжната му база, уврежданията по него и характеристиките на пътното платно то
следва извода, че най-вероятно съприкосновението между двата автомобила е
настъпило по ширина на платното за движение на 3, 68 метра от десният край на
5
платното за движение в посока от гр. Велико Търново към гр. Бяла, като е застъпило 22
см от дясното платно и част от лявото платно за движение.
7, Общата сума за възстановяване на увреденото съоръжение възлиза на 4389,
50 ( четири хиляди триста осемдесет и девет лв, и 50 cm, ) лева без ДДС, или 5267, 40
(пет хиляди двеста шестдесет и седем лв, и 40 cm, ) лева.
8. В материалите по делото няма достатъчно данни, от които да може да се
определи обективно скоростта на движение на л.а, Мерцедес с рег, ............ преди, по
време и след удара с л, а. „Фолксваген Венто“ с рег WOJ tep ........, пътен знак и
еластична преграда (мантинела).
По делото са събрани гласни доказателства, показанията на свидетелите Н.С.,
А.Д. и С.К..
От разпита на св.Н.С. се установява, че към юни месец 2020 година и до
настоящия момент работи като младши „Автоконтрольор“ в РУ Бяла. Не си спомня
дата, но си спомня за процесното ПТП, станало на главен път 1-5, Русе - Бяла, в района
срещу месокомбинат „Надежда М“. При пристигане установил два автомобила - един
бус с румънска регистрация, който според свидетеля бил „ забит в мантинелите, в
разделителната ивица.“ Другият лек автомобил, на ищеца Р.Г. бил в страни след
кръстовището, в посока месокомбината. Свидетелят установява, че след инцидента
буса бил в невъзможност да бъде изместен, а за лекия автомобил не знае дали е бил
местен, не се намирал точно на пътното платно, като предницата му сочела към
месокомбината, а задната част към кръстовището, на което бил станал инцидента.
Свидетеля установява, че е разговарял с водачите на двата автомобила. В
румънския бус били мъж и жена, които са пътували в посока от Велико Търново към
Русе. Твърди, че нямало как да бъде установена скоростта на движение на ромънския
автомобил, тъй като: „кой знае колко не се разбирахме с тях, защото са румънци. Няма
как да се установи с каква скорост са се движили. Не са казвали“
Водача на другия автомобил, според свидетеля е пътувал от посока Бяла и
завивал към месокомбината. Твърди, че би трябвало да пропусне движещия се бус, но
той/ищеца/ му пресякал пътя и тогава станал инцидента.Свидетеля заявява: " Г.
каза, че бил спрял, но му се видяло, че буса е далеко и потеглил. Помислил, че ще успее
да премине.“.
Според този свидетел била направена проверка за алкохол и на двамата водачи,
като теста на ищеца бил положителен.
От разпита на свидетелите А.Д. и С.К. се установява, че въпросният товарен
автомобил „Мерцедес“ е преминал минута преди момента и малко преди мястото на
процесното ПТП с висока скорост (според единия свидетел „със сериозна скорост", а
6
според другия „като ракета") покрай автомобила, в който първият свидетел се е возил,
а вторият е управлявал - значително по-висока от тази със която са се движили
свидетелите - 50 км.в час. Свидетелят С.К. заявява, че товарният автомобил с е движел
с около 80-100 км./ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми,
оспорена от ответника, както и че искът по чл. 422 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния
интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
представлява предявеното чрез заявлението по чл. 410 от ГПК притезание, т. е. съдът е
длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание
(фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното
производство, като искът се счита за подаден от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Следователно, с този
иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта
за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право
на регрес срещу застрахования в случаите, когато последният е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. В случая, ищцовото дружество се позовава именно на
това основание, за да претендира възстановяване на заплатената от него сума от
застрахования.
В тежест на ищеца бе да установи, че на сочената в ИМ дата е настъпило
пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с
участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните щети,
че е заплатена стойността на имуществените вреди от ищеца на увредения, както и
техния размер, че виновният водач е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма.
От обсъдените и приетите по делото доказателства се установява безспорно
наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията.
7
Произшествието е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършено от ответника и установено с НП №20-
0247-000308 на същия е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение
по на чл.37, ал.1 от ЗДвП. НП е влязло в законна сила на 01.09.2020г.
Видно от доказателствата по делото- АУАН N 374806/05.06.2020г. и Талон за
изследване №0033736, ответника е управлявал процесното МПС под въздействието на
алкохол 2, 37 %.
Основанието за търсене на отговорност от причинителя на вредата на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, е безспорно, доколкото факта на употребата на алкохол, е
съставомерен елемент на престъплението, за което е одобрено споразумението по
НОХД 150/2020 г. на РС Бяла, което има последици на влязла в сила присъда.
Установи се също така, че в резултат на виновно причиненото от ответника ПТП
били увредени пътен знак и ограничителни системи, собственост на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Установи се и изплащане на обезщетение от застрахователя по риска
„Гражданска отговорност”. С изплащането на застрахователното обезщетение,
ищцовото дружество - застраховател, в рамките на предоставената му възможност, се е
суброгирал в правата на увреденото лице, до размера на изплатеното обезщетение,
съгласно действащата норма на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Спорното от фактическа страна на първо място, и единствено, е каква е била
причината, респективно вината за настъпване на ПТП. Дали тя се е изразявала в
нарушение на правилата за движение на пътищата от ответника, или водача на другия
участвал автомобил? Отговора се съдържа в изготвените по делото САТЕ. И двете
заключения установяват, че единствената причина е неизпълнение от страна на
ответника на задължението при предприета от него маневра, да пропусне движението
по пътя, който пресича, на друг автомобил, а именно лек автомобил „Мерцедес“.
Нарушението е на разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗДвП, която изрично регламентира
задължение за ответника, когато предприеме маневра, да пропусне всички движещи се
по пътя насрещни пътни превозни средства, какъвто е другия участник. Същественото
в насока за правилното разрешаване на спора каква е причината и отговорността, е
обстоятелството, че за разлика от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, за който не е
имало никакво законоустановено задължение, което да е следвало да изпълни или
правило за движение по пътищата да съобрази, за ответника по време на движението
преди произшествието е имало такова задължение, и именно по чл.37, ал.1 ЗДвП. Той е
бил длъжен да пропусне другия автомобил, намиращ се на пътя и лентата, която
пресича автомобила и да съобрази поведението си с другия участник. Видимостта
между двамата участници в ПТП-то, съобразно заключението на първата експертиза е
8
била еднаква - 150 метра. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, движещ се в права
посока и приближаващ мястото на ответника, който според твърденията в отговора на
ИМ бил спрял преди пресичането на платното за движение на лекия автомобил
„Мерцедес“, не е имал никаква причина да намалява скоростта на движение, да
променя посоката или да счита, че е възникнала опасност или опасна пътна ситуация,
която да го задължи да извърши маневра или да предприеме действия за да не настъпи
произшествие. За разлика от него, за ответника такова задължение от същото
разстояние - 150 метра, каквато е била видимостта за двамата преди произшествието,
такава опасност е възникнала в момента, в който е имал обективната възможност да
възприеме другия автомобил и с оглед задължението си по чл.37, ал.1 ЗДвП е трябвало
да стои и чака да премине автомобила, и ако няма други да предприеме маневра, която
е решил да извърши, а именно да пресече лентата, но по безопасен начин, който да не
постави в опасност него и останалите участници. Ответникът не е съобразил нито
задължението си по чл.37, ал.1 ЗДвП, нито приближаващия се лек автомобил
„Мерцедес“, а напротив, е предприел маневрата пред него в следствие на което е
създадена ситуация, при която е настъпил сблъсък, довел до вредоносния резултат,
изразяващ се и относим към настоящия спор, в увреждане на еластичната пътна
предпазна ограда между платната за движение.
Не следва да се пренебрегва и факта, който е от съществено значение, че
ответника е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 2.37 промила
и тази концентрация, която е около пет пъти над минималната, съобразно съдебната
практика над 0.5 промила се приема за пияно състояние, е довела до невъзможността
му да прецени въобще пътната ситуация, в която се намира. Така безспорно от
фактическа страна се установява, че причината за произшествието е поведението на
ответника, неизпълнение на правилото на цитирания текст от ЗДвП и възражението, че
причината била не неговото поведение, а високата скорост на другия участник, която
видно от заключенията по двете експертизи не може да бъде установено, е
недоказано.В тази връзка единствено в подкрепа на това възражение са събраните по
делото гласни доказателства, показанията на водените от ответника свидетели, които
не следва да се приемат за меродавни, с оглед заключенията на ВЛ и по двете
експертизи.
С оглед изложеното съдът намира така предявеният иск за основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен изцяло. По отношение на размера на дължимото
обезщетение е меродавна стойността на вредите към момента на настъпването им, като
видно от заключението на назначената и неоспорена съдебно автотехническа
експертиза те са на стойност 4389.50 лв.
Възраженията на ответника за съпричиняване, направени за пръв път пред
настоящата инстанция с писмено становище, подадено след изтичането на срока за
отговор на исковата молба съдът счита за преклудирани. Същият е следвало да
9
изчерпи възраженията си по основателността на иска с отговора на исковата молба и
след пропускане на срока за отговор същият не може да поправи пропуските, които
поради собствената си небрежност е допуснал. В тази насока са и аргументите в т. 4 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. С получаването на
препис от исковата молба и приложените доказателства, част от които се отнасят и до
механизма на настъпилото ПТП, за ответника е настъпила процесуална възможност да
получи информация относно основните факти по реализирането на процесното ПТП,
което той не е сторил.В тази насока са и мотивите на решение № 98/29.06.2016 г. по т.
дело № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., според което: „надлежното възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде
направено и след изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако е налице
хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението“, включително за съпричиняване на вредоносния резултат, което между
другото даже и тогава не е било сторено. Въз основа на изложените мотиви настоящия
съдебен състав счита, че с изтичането на срока за отговор е преклудирана
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съгласно представения списък на
разноските ищеца претендира сумата в размер от 571.16 лв. за заповедното
производство и сумата от 881.79 лв. за исковото производство, които следва да му се
присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. Г., ЕГН:**********, с
адрес в ........... че дължи на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София,
ЕИК:********* сумата от 4389,50лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на лек
автомобил “Фолксваген” с рег.№ ........... при ПТП, настъпило около 21:30ч. на
05.06.2020г. на републикански път I - 5 в посока от гр.Русе към гр.Велико Търново,
ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 27.11.2020г. и до нейното окончателно изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
10
882/2020г. по описа на Районен съд гр.Бяла.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН:**********, с адрес в .........., да ЗАПЛАТИ на
ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК000694286, със седалище и адрес
на управление: град София, сумата от 881.79лв. /осемстотин осемдесет и един лева и 79
стотинки/ – разноски по настоящото дело и сумата от 571.16лв. /петстотин седемдесет
и един лева и 16 стотинки/ - разноски по ч.гр.д. № 882/2020г. по описа на PC – Бяла.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
11