Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, _______ г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н.Н.
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Станимир
Димитров, като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 336/2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 27.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 659/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав, подсъдимият И.Н.Н.
е признат за невинен в това, че в периода от 11.09.2018 г. до 28.02.2019 г. в
гр. София, в условията на продължавано престъпление, с пет деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си
имотна облага като пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно с рег. №
4735 от 27.03.2018 г., нотариално заверено от нотариус Р.Б.) възбудил
заблуждение у пет лица в качеството им на купувачи, че следва да му бъде
предадена сумата от продажната цена за прехвърлянето на леки автомобили, собственост
на „М.Б.“ ЕООД, прехвърлени с договори за покупко-продажба на МПС, нотариално
заверен от нотариус Р.Б., като е създал невярна представа у купувачите, че
сумите от продажбите на автомобилите следва да му бъдат предадени в брой вместо
да бъдат заплатени чрез банков превод на продавача „М.Б.“ ЕООД по банкова
сметка *** *** „Ю.Б.“ АД с титуляр „М.Б.“ ЕООД, които суми като са му
предадени в брой от купувачите им е причинил имотна вреда в общ размер
19 700.00 (деветнадесет хиляди и седемстотин) лева, както следва:
1.
На 11.09.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага като
пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно с рег. № 4735 от 27.03.2018 г.,
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) възбудил заблуждение у К.И.В.в качеството
му на купувач, че следва да му предаде сумата от 8000,00 (осем хиляди) лева,
представляваща продажната цена за прехвърлянето на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5 3.0 Д“ с рег. № *******, собственост на „М.Б.“ ЕООД, прехвърлен с
договор за покупко-продажба на МПС № 0027/11.09.2018 г., нотариално заверен с
рег. № 14398/11.09.2018 г. на нотариус Р.Б., като е създал невярна представа у
купувача, че сумата от продажбата на автомобила следва да му бъде предадена в
брой вместо да бъде заплатена чрез банков превод на продавача „М.Б.“ ЕООД по
банкова сметка *** *** „Ю.Б.“ АД с титуляр „М.Б.“ ЕООД,
която сума като му е предадена в брой от купувача е
причинил имотна вреда на В.в размер на 8000,00 (осем хиляди) лева;
2.
На 12.11.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага като
пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно с рег. № 4735 от 27.03.2018 г.,
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) възбудил заблуждение у Т.И.Ч.в качеството
му на купувач, че следва да му предаде сумата от 3000,00 (три хиляди) лева,
представляваща продажната цена за прехвърлянето на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 500“ с рег. № *******, собственост на „М.Б.“ ЕООД,
прехвърлен с договор за покупко-продажба на МПС № 0045/12.11.2018 г.,
нотариално заверен с рег. № 17859/12.11.2018 г. на нотариус Р.Б., като е създал
невярна представа у купувача, че сумата от продажбата на автомобила следва да
му бъде предадена в брой вместо да бъде заплатена чрез банков превод на
продавача „М.Б.“ ЕООД по банкова сметка *** *** „Ю.Б.“ АД с титуляр „М.Б.“ ЕООД,
която сума като му е предадена в брой от купувача е
причинил имотна вреда на Ч.в размер на 3000,00 (три хиляди) лева;
3.
На 05.02.2019 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага като
пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно с рег. № 4735 от 27.03.2018 г.,
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) възбудил заблуждение у В.И.Ч.в качеството
й на купувач, че следва да му предаде сумата от 3200,00 (три хиляди и двеста)
лева, представляваща продажната цена за прехвърлянето на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № *******, собственост на „М.Б.“ ЕООД, прехвърлен с договор
за покупко-продажба на МПС № RPC0000096/05.02.2019 г., нотариално заверен с рег. № 1833/05.02.2019 г. на нотариус Р.Б., като е създал невярна представа у
купувача, че сумата от продажбата на автомобила следва да му бъде предадена в
брой вместо да бъде заплатена чрез банков превод на продавача „М.Б.“ ЕООД по
банкова сметка *** *** „Ю.Б.“ АД с титуляр „М.Б.“ ЕООД,
която сума като му е предадена в брой от купувача е
причинил имотна вреда на Ч.в размер на 3200,00 (три хиляди и двеста) лева;
4.
На 12.02.2019 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага като
пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно с рег. № 4735 от 27.03.2018 г.,
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) възбудил заблуждение у Н. С.П.в
качеството му на купувач, че следва да му предаде сумата от 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща продажната цена за прехвърлянето на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318 ЦИ“ с рег. № *******, собственост на „М.Б.“
ЕООД, прехвърлен с договор за покупко-продажба на МПС № RPC0000100/12.02.2019 г., нотариално заверен с рег. № 2183/12.02.2019 г. на нотариус Р.Б., като е създал невярна представа у
купувача, че сумата от продажбата на автомобила следва да му бъде предадена в
брой вместо да бъде заплатена чрез банков превод на продавача „М.Б.“ ЕООД по
банкова сметка *** *** „Ю.Б.“ АД с титуляр „М.Б.“ ЕООД,
която сума като му е предадена в брой от купувача е причинил
имотна вреда на П.в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева;
5.
На 28.02.2019 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага като
пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно с рег. № 4735 от 27.03.2018 г.,
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) възбудил заблуждение у А.И.И.в качеството
му на купувач, че следва да му предаде сумата от 4000,00 (четири хиляди) лева,
представляваща продажната цена за прехвърлянето на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х3“ с рег. № *******, собственост на „М.Б.“ ЕООД, прехвърлен с договор
за покупко-продажба на МПС № RPC0000109/28.02.2019 г., нотариално заверен с рег. №
3094/28.02.2019 г. на нотариус Р.Б., като е създал невярна представа у
купувача, че сумата от продажбата на автомобила следва да му бъде предадена в
брой вместо да бъде заплатена чрез банков превод на продавача „М.Б.“ ЕООД по
банкова сметка *** *** „Ю.Б.“ АД с титуляр „М.Б.“ ЕООД,
която сума като му е предадена в брой от купувача е
причинил имотна вреда на И.в размер на 4000,00 (четири хиляди) лева, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от
прокурор към Софийска районна прокуратура, с които се иска отмяна на присъдата
като неправилна и постановяване на нова, с която подс. И.Н. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че са налице съществени пороци на
атакувания съдебен акт, изразяващи се в това, че СРС неправилно не е взел
предвид всички доказателства по делото, вкл. и изявлението на подсъдимото лице,
че признава фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, както и
вината си. Оспорва изводите на районния съд, че подс. Н. не е извършил измама,
а престъпление по чл. 201 от НК, защото е имал качеството на длъжностно лице,
както и че пострадал от деянието е „М.Б.“ ЕООД, което е по-тежко наказуемо
престъпление, и е налице пречка да бъде преквалифицирано деянието по този
състав. Излага подробни съображения в насока, че подсъдимият не е имал
качеството на длъжностно лице и извършеното от него деяние следва да се
квалифицира по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Прави се обстоен анализ
на пълномощното, с което подс. Н. е упълномощен да сключва договори за
покупко-продажба на МПС с клиенти на „М.Б.“ ЕООД, като според представителя на
държавното обвинение последното не дава правомощия на подсъдимия да изпълнява
работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в дружеството, а му
дава право да извършва единствено волеизявления от името на управителя на
дружеството.
В проведеното по реда
на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и
събирането на други доказателства.
В хода на съдебното
производство пред въззивната съдебна инстанция представителят на Софийска
градска прокуратура не поддържа протеста. Излага, че в същия неправилно се
акцентира на обстоятелството дали подсъдимият е имал качеството на длъжностно
лице при осъществяване на инкриминираното деяние при условията на продължавано
престъпление, както и на това, че са допуснати процесуални нарушения и
доказателствата по делото били превратно тълкувани. Представителят на
държавното обвинение счита, че атакуваната присъда е съобразена със събраните и
приобщени по делото доказателства и посочва, че лицата, посочени в обвинителния
акт, не са изложили твърдения, че подсъдимият ги е въвел в заблуждение относно
обстоятелството, че има право да получава парични суми като покупна цена на МПС
в брой, а не по банков път. Излага доводи, че е установено обстоятелството, че
получавайки парични суми от посочените в обвинителния акт като пострадали лица,
подсъдимият не ги е отчел по надлежния ред пред своя работодател, като в тази
връзка още на първоинстанционното съдебно следствие са били налице
доказателства за реализиран състав на престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, като обвинението не е изменено в тази насока, а във въззивната
съдебна инстанция това е недопустимо. В същото време от изложеното в
обвинителния акт като съставомерност на инкриминираното деяние не следват факти
и обстоятелства, които да обуславят осъждането на подсъдимия за длъжностно
престъпление. Посочва, че по делото липсват какво и да е несъмнени и
категорични доказателства за реализиране от обективна страна състав на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което постановената присъда е
законосъобразна и обоснована.
Защитникът на
подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна.
В своя защита подс. И.Н.
поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума съжалява за
случилото се и се разкайва.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния
протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът е подаден в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество
протестът е неоснователен.
На основание чл. 372,
ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК първоинстанционното производство е протекло по
процесуалния ред на глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие), като
страните са изразили съгласие да не се провеждат разпити на свидетелите,
посочени в приложението към обвинителния акт, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи.
Първоинстанционният
съд правилно не е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като самопризнанието, направено от подс. И.Н., не
намира подкрепа в доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство.
Подсъдимият И.Н.Н. е
роден на *** г., в гр. Шумен, българин, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.
Към 2018 г. „М.Б.“
ЕООД, ЕИК: *******, е търговец по смисъла на Търговския закон и е лизингова
компания, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от ЗКВИ при
БНБ с рег. № BGR 00379 съгласно заповед на
подуправителя на БНБ, направление „Банков надзор“ № БНБ-20154/10.02.2017 г.
Управител на дружеството бил св. Е.В..
С трудов договор №
29/09.03.2018 г., сключен между „М.Б.“ ЕООД като работодател и подс. И.Н. като
служител, последният бил назначен на длъжност „Специалист продажби“ в
дружеството. Съгласно чл. 2 от трудовия договор и връчената му длъжностна
характеристика служебните му задължения включвали:
- Осъществяване на
първоначален контакт и активна комуникация с потенциални клиенти и доставчици
по телефон, електронна поща и в клоновете на компанията;
- Консултиране на
клиенти и разясняване на условията по продажба или отдаване на лизинг;
- Провеждане на
тест-драйв на автомобили с клиенти;
- Изготвяне на
договори за покупко-продажба, пълномощни и други документи, свързани с
продажбата на МПС. Комплектоване на документи за продажба на автомобилите пред
нотариус;
- Организиране подписването
на договори с клиенти и доставчици съгласно вътрешните процедури на компанията;
- Комуникиране
(координиране и контрол на работата) с нотариуси, застрахователи,
подизпълнители, служители на КАТ и други контрагенти на компанията;
- Извършване на оглед
на автомобили и описване на състоянието им, в което са приети от клиенти –
лизингополучатели или фирми подизпълнители, възстановили владението на
автомобилите;
- Ценообразуване на
продажната цена на автомобилите и предлагане за одобрение от ръководството на
компанията, като се съобразява цената с вида и техническото им състояние, както
и в съответствие с актуалните пазарни нива на автомобили от същия клас и
характеристики, предлагани на пазара;
- Изготвяне на справки,
отчети и анализи, свързани с дейността;
- Организиране
привеждането на автомобилите във вид, предполагащ бъдещата им реализация;
- Заснемане, публикуване
и актуализиране на обяви за продажби на автомобили в специализираните сайтове;
- Организиране на
ремонтните дейности (когато е необходимо), като се съгласуват вида и разходите
за ремонтите с ръководството на компанията;
- Отговаряне за
автомобилния парк на дружеството по отношение на отчетността и спазването на
минималните нормативни изисквания към собственика им – да имат валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден годишен технически преглед – ГТП,
заплатен данък МПС;
- Участване с идеи и
предложения за подобряване работата на компанията;
- Изпълняване на
всички други дейности, свързани с работния процес и/или нареждания от прекия
ръководител или ръководството на компанията.
Подсъдимият изпълнявал
служебните си задължения в базите за продажба на автомобили на „М.Б.“ ЕООД,
които се намирали в гр. София, бул. „*******, Интер Експо Център, под палата 6
(Мого Оказион), и в гр. София, бул. „*******(автосервиз на „М.Г.С.“ ООД, ЕИК: *******).
На 27.03.2018 г. св. Е.В.
в качеството си на управител на „М.Б.“ ЕООД упълномощил подс. И.Н. с нотариално
заверено от нотариус Р.Б. пълномощно № 4753/27.03.2018 г. да представлява
дружеството в отношенията му с клиенти – физически и юридически лица, във
връзка с кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договори за
лизинг, договори за покупко-продажба и споразумения за прехвърляне на моторни
превозни средства от името на дружеството, като за целта:
- Приема и обработва
искания за лизинг и свързани с това документи;
- Предоставя
предвидената в закона и приета от дружеството преддоговорна информация на
клиентите;
- Подписва договори за
лизинг и договори за покупко-продажба и споразумения за прехвърляне на моторни
превозни средства, както и предвидените или необходими приложения, анекси и
декларации към тях;
- Извършва оглед и
подписва приемо-предавателни протоколи при предаване и приемане на автомобили и
да подписва пълномощни за управление на автомобили, предоставени от дружеството
на лизинг;
- Администрира сключени
договори за лизинг и договори за покупко-продажба на МПС, като приема искания и
плащания на клиенти по тях, и изпраща предвидените в такива договори или общи
условия към тях уведомления, предизвестия и други съобщения за целите на
тяхното изпълнение и/или прекратяване.
На подсъдимия били
дадени правомощия и да представлява дружеството пред нотариус във връзка с
подписването на договори за лизинг, договори за покупко-продажба и споразумения
за прехвърляне на моторни превозни средства, предоставени от дружеството на
лизинг, както и да представлява дружеството пред Централния регистър на
особените залози за целите на вписването на договори за лизинг, с правото да
подава, получава и подписва всякакви документи за тази цел. Също така
подсъдимият бил оправомощен да представлява дружеството пред Министерство на
вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, за целите на регистрация,
дерегистрация и промени в регистрацията на притежаваните от дружеството моторни
превозни средства, както и за целите на заплащане или друг вид погасяване на
наложените на дружеството имуществени санкции във връзка с притежаваните от
дружеството моторни превозни средства, с правото да получава, подава и подписва
всякакви документи. Бил оправомощен и да представлява дружеството пред застрахователи
за целите на сключването на застрахователни полици („Автокаско“ и „Гражданска
отговорност“) за автомобилите, собственост на дружеството. В пълномощното било изрично
записано, че същото следва да се счита за валидно и за онези неупоменати изрично
правомощия, които се окажат необходими според обстоятелствата във връзка с
посочените права, т.е. да се тълкува разширително в полза на оправомощеното
лице.
В началото на м.
септември 2018 г. св. К.В.видял в Интернет обява за продажба на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 Д“, рег. № *******– собственост на „М.Б.“ ЕООД.
Обадил се по телефона на лицето за контакти, посочено в обявата – подс. И.Н.,
който му се представил като представител на „М.Б.“ ЕООД. На 10.09.2018 г.
двамата се срещнали в гр. София, бул. „*******, Интер Експо Център, където св. В.огледал
автомобила, харесал го и предал на подсъдимия сумата от 100,00 (сто) лева в
брой като капаро. Двамата се уговорили цената на автомобила да бъде в размер на
8000,00 (осем хиляди) лева. На 11.09.2018 г. св. В.и подс. Н. отишли в
кантората на нотариус Р.Б. в гр. София, за да изповядат сделката за
покупко-продажба на автомобила. Св. В.като купувач и подс. Н. в качеството на
пълномощник на продавача „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно № 4735/27.03.2018 г.,
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) подписали договор за покупко-продажба на
МПС № 0027/11.09.2018 г., а подписите на двамата били заверени от нотариус Р.Б..
След оформянето на документите подс. Н. казал на св. В., че плащането на цената
следва да се извърши по банков път, но тъй като свидетелят носил паричната сума
в себе си в брой и вече било станало късно, предложил на подсъдимия да му плати
сумата в брой и той да я преведе по банкова сметка ***. Така предал в брой
сумата от 7900,00 (седем хиляди и деветстотин) лева на подс. Н., както и сумата
от 30,00 (тридесет) лева за покриване на банкова такса за внасяне на паричните
средства по банков път, а подсъдимият му предал лекия автомобил и ключовете за
него. Подс. Н. приел плащането от името на „М.Б.“ ЕООД, но не отчел получената
парична сума и задържал същата за себе си.
В началото на м.
ноември 2018 г. св. Т.Ч.видял в Интернет обява за продажба на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „С500“, рег. № ******– собственост на „М.Б.“ ЕООД.
Обадил се по телефона на лицето за контакти, посочено в обявата – подс. И.Н.,
който му се представил като представител на „М.Б.“ ЕООД. На 12.11.2018 г.
двамата се срещнали в гр. София, бул. „*******, Интер Експо Център, където св. Ч.направил
оглед на автомобила, харесал го и се разбрали с подсъдимия по-късно същия ден
да направят сделката. Разбрали се автомобилът да бъде закупен за сумата от
3000,00 (три хиляди) лева. По-късно същия ден св. Ч.и подс. Н. отишли в
кантората на нотариус Р.Б. в гр. София, за да изповядат сделката за
покупко-продажба на автомобила. Св. Ч.като купувач и подс. Н. в качеството на
пълномощник на продавача „М.Б.“ ЕООД (съгласно пълномощно № 4735/27.03.2018 г.
нотариално заверено от нотариус Р.Б.) подписали договор за покупко-продажба на
МПС № 0045/12.11.2018 г., а подписите на двамата били заверени от нотариус Б..
След това св. Ч.предал на подсъдимия уговорената парична сума в размер на
3000,00 (три хиляди) лева в брой, а подсъдимият му предал лекия автомобил и
ключовете за него. Преди да бъде осъществено плащането между подс. Н. и св. Ч.не
били провеждани разговори за начина по който следва да се извърши същото. Подсъдимият
приел плащането от името на „М.Б.“ ЕООД, но не отчел получената парична сума и
задържал същата за себе си.
През м. февруари 2019
г. св. Д.Г.търсел лек автомобил за приятелката си – св. В.Ч., и на 03.02.2019
г. видял в Интернет обява за продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф 5“, рег. № *******, за сумата от 4000,00 (четири хиляди) лева.
Обадил се на посочения мобилен телефон и се свързал с лицето за контакти,
посочено в обявата – подс. И.Н.. Двамата се уговорили за оглед на автомобила и
на 04.02.2019 г. се срещнали в автосервиз, използван като база за съхранение на
автомобили на „М.Б.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „*******. Подсъдимият
се представил като представител и пълномощник на „М.Б.“ ЕООД, чиято собственост
бил автомобила. Св. Г.харесал превозното средство и с подсъдимия се уговорили
да го закупи за сумата от 3200,00 (три хиляди и двеста) лева. На 05.02.2019 г.
подс. Н. и свидетелите Д.Г.и В.Ч.се срещнали и отишли в кантората на нотариус Р.Б.
в гр. София, където изповядали сделката за покупко-продажба на лекия автомобил.
Св. В.Ч. като купувач и подс. Н. в качеството на пълномощник на продавача „М.Б.“
ЕООД (съгласно пълномощно с peг. № 4735/27.03.2018 год. нотариално заверено от
нотариус Р.Б.) подписали договор № RPC0000096/05.02.2019
г., а подписите на двамата били заверени от нотариус Б.. След оформянето на
документите св. Ч.предала в брой сумата от 3200,00 (три хиляди и двеста) лева
на подс. Н. по
негово желание да бъде извършено плащането по този начин, а той й предал лекия
автомобил и ключовете за него. Подс. Н. приел плащането от името на „М.Б.“
ЕООД, но не отчел получената парична сума и задържал същата за себе си.
В началото на м.
февруари 2019 г. св. Н. П.попаднал на обява в Интернет за продажба на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318 ЦИ“, рег. № *******, собственост на „М.Б.“
ЕООД. Свързал се по телефона с лицето за контакт, посочено в обявата – подс. И.Н.,
и на неустановена дата в началото на м. февруари 2019 г., но преди 12.02.2019
г., се срещнал с него в автосервиза, използван като база на дружеството, в гр.
София, бул. „*******, където огледал автомобила и го харесал. Разбрал се с
подс. Н. да сключат договор за покупко-продажба на МПС след около една седмица.
На 12.02.2019 г. двамата се видели отново и отишли в кантората на нотариус Р.Б..
Там св. П.като купувач и подс. Н. в качеството на пълномощник на продавача „М.Б.“
ЕООД (съгласно пълномощно № 4735/27.03.2018 г. нотариално заверено от нотариус Р.Б.)
подписали договор за покупко-продажба на МПС № RPC0000100/12.02.2019
г., а подписите на двамата били заверени от нотариус Б.. След това св. П.предал
на подсъдимия уговорената парична сума в размер на 1500,00
(хиляда и петстотин) лева в брой, а подсъдимият му предал лекия автомобил и
ключовете за него. Плащането било извършено по този начин по искане на подс. Н..
Подсъдимият приел паричната сума от името на „М.Б.“ ЕООД, но не я отчел и задържал
същата за себе си.
Около средата на м.
февруари 2019 г. св. А.И.видял в Интернет обява за продажба на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х3“, рег. № *******, собственост на „М.Б.“ ЕООД. Обадил се
по телефона на лицето за контакт, посочено в обявата – подс. И.Н., и на
неустановена дата през м. февруари 2019 г., но преди 28.02.2019 г., се срещнали
в базата на „М.Б.“ в гр. София, ул. „*******. Св. И.огледал автомобила, харесал
го, дал на подс. Н. капаро в размер на 500,00 (петстотин) лева и се разбрали да
се видят след няколко дни в гр. София, бул. „*******, Интер Експо Център.
Няколко дни преди 28.02.2019 г. св. И.отишъл на уговореното място, където
предал на подс. Н. сумата от 4000,00 (четири хиляди) лева, а подсъдимият му
предал автомобила, ключовете и документите за него и
се уговорили, че прехвърлянето на собствеността по надлежния ред ще бъде
осъществено на 28.02.2019 г. в кантората на нотариус Р.Б. в гр. София, за което
имало запазен час. На 28.02.2019 г. подс. Н. се обадил на св. И.и му казал, че
има ангажимент и не може да отиде на уговорената среща, но ще изпрати свой
колега – св. Ц.Ч.. Св. И.отишъл в кантората на нотариуса и там се срещнал със
св. Ч.. Договорът бил подписан от св. И.като купувач, а от страна на продавача
се подписал св. Ч. в качеството на пълномощник на „М.Б.“ ЕООД (съгласно
пълномощно с peг. № 13852/31.08.2018 г., нотариално заверено от нотариус Р.Б.),
като подписите им били заверени от нотариус Б.. Подсъдимият приел плащането в
брой няколко дни преди 28.02.2019 г. от името на „М.Б.“ ЕООД, но не отчел
получената парична сума и задържал същата за себе си.
На 14.03.2019 г.
управителят на „М.Б.“ ЕООД – св. Е.В., издал заповед № 31/14.03.2019 г., с
която наредил да се извърши инвентаризация на наличните активи МПС, собственост
на дружеството и обект на прекратени договори за финансов лизинг, на адресите,
където дружеството стопанисвало автомобилите: в гр. София, бул. „*******, Интер
Експо Център, под палата 6, и в гр. София, бул. „*******. Комисията била в
състав от трима членове, служители в дружеството – свидетелите М.Г.(Ръководител
„Събиране на вземания“), И. А.(Мениджър „Връзки с доставчици“) и П.Ц.(Специалист
„Събиране на вземания). На 15.03.2019 г. бил изготвен протокол за извършената
инвентаризация, съгласно който се установило, че седем актива, собственост на
дружеството, не били установени и налични на посочените адреси, както следва:
- лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С500“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц5“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х3“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„БМВ“, модел „318“, рег. № *******.
От ръководство на „М.Б.“
ЕООД провели разговор с подс. И.Н., който заявил, че четири от липсващите
автомобили били продадени от него на трети лица без да отчете счетоводно
операцията и без издаване на фактури за продажбите, а именно:
- лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С500“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х3“, рег. № *******;
- лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******.
По отношение на
другите подсъдимият заявил, че е предал същите за скрап, защото били в лошо
техническо състояние.
Със заповед №
19/25.03.2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ било прекратено
трудовото правоотношение между „М.Б.“ ЕООД като работодател и подс. И.Н. като
служител. На същата дата подсъдимият подписал запис на заповед, с която се
задължил да върне на дружеството сумата от 19 100,00 (деветнадесет хиляди
и сто) лева.
Св. Е.В. подал сигнал
до СРП на 11.04.2019 г., въз основа на който било образувано досъдебното
производство по делото.
На 11.04.2019 г. била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея, с която подс. И.Н. бил
осъден да заплати на „М.Б.“ ЕООД сумата от 19 100,00 (деветнадесет хиляди
и сто) лева, ведно със законната лихва от 03.04.2019 г. до изплащане на
вземането, и 382,00 (триста осемдесет и два ) лева разноски по делото за
държавна такса.
На 15.05.2019 г. била
издадена разписка от „М.Б.“ ЕООД, че подсъдимият е предал 1 746,22 (хиляда
седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки) лева като
частично погасяване на задълженията по издадената запис на заповед.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд на основание чл. 283, вр. чл. 373, т. 1 от НПК е
приобщил от досъдебното производство протоколите
от разпита на свидетелите В.И.Ч.(л.
59-60 от ДП), Д.В.Г.(л. 61 от ДП), А.И.И.(л. 64 от ДП), Е.В. В.(л. 65 от ДП), Ц.Т.Ч.
(л. 66 от ДП), П.В.Ц.(л. 67 от ДП), М.П.Г.(л. 101 от ДП), Т.И.Ч.(л. 102 от ДП),
К.И.В.(л. 103 от ДП), И. Ж.А.(л. 104, 107 от ДП), Н. С.П.(л. 106 от ДП).
Приобщени са и следните писмени
доказателства и доказателствени средства: копие на заповед № 32/14.03.2019 г. на управителя на „М.Б.“ ЕООД (л. 13 от
ДП), копие на протокол за извършена проверка от 15.03.2019 в „М.Б.“ ЕООД (л.
14-15 от ДП), копие на трудов договор № 29/09.03.2018 г. между „М.Б.“ ЕООД и
подс. И.Н.Н. и анекс № 1 към него (л. 16-36 от ДП); копие на пълномощно от
управителя на „М.Б.“ ЕООД за упълномощаване на И.Н.Н. с peг. № 4735/27.03.2018
г. (л. 37 от ДП); копие на договор за покупко-продажба на МПС № 0045/12.11.2018
г. между „М.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си И.Н.Н. и Т.И.Ч.(л. 38-39 от ДП);
копие на договор за покупко-продажба на МПС № RPC0000096/05.02.2019 г. между „М.Б.“
ЕООД чрез пълномощника си И.Н.Н. и В.И.Ч.(л. 40-41, 62-63 от ДП); копие на договор
за покупко-продажба на МПС № RPC0000109/28.02.2019 г. между „М.Б.“ ЕООД чрез
пълномощника си Ц.Т.Ч. и А.И.И.(л. 42 от ДП); копие на договор за
покупко-продажба на МПС № 0027/11.09.2018 г. между „М.Б.“ ЕООД чрез пълномощника
си И.Н.Н. и К.И.В.и приложение № 1 към него (л. 43 и 46 от ДП); длъжностна
характеристика за длъжността „Специалист продажби“ в „М.Б.“ ЕООД (л. 44-45 от
ДП); копие на пълномощно от управителя на „М.Б.“ ЕООД за упълномощаване на П.В.Ц.с
peг. № 8192/06.06.2019 г., нотариално заверено от нотариус Р.Б. (л. 68 от ДП), договори
за придобиване на посочените в приетата за установена фактическа обстановка МПС
от „М.Б.“ ЕООД и копия от регистрационни талони, част I на същите (л. 69-93 от
ДП); заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.04.2019 г. и изпълнителен
лист, издаден въз основа на него, с който подс. И.Н.Н. е осъден да заплати на
кредитора „М.Б.“ ЕООД сумата от 19 100 (деветнадесет хиляди и сто) лева,
представляваща непогасена сума, за която е издаден запис на заповед от 25.03.2019
г. ведно с лихви и разноски (л. 99-100 от ДП); писмо от Гаранционен фонд с
приложени справки (л. 126-129 от ДП), писмо от Отдел „Пътна полиция“, СДВР, МВР
с приложени документи (л. 131-153 от ДП), писмо от „М.Б.“ ЕООД от 25.09.2019 г.
с приложени документи (л. 155-170 от ДП), писмо от „М.Б.“ ЕООД от 07.10.2019 г.
с приложени документи (л. 173-179 от ДП), писмо от нотариус Р.Б. от 04.11.2019
г. с приложени документи във връзка със заверени договори за покупко-продажба
на МПС (л. 181-188 от ДП), протокол за доброволно предаване от 23.10.2019 г., с
който е представено копие на договор за покупко-продажба на МПС (л. 187 от ДП),
справка за съдимост на подс. И.Н. (л. 241 и 244 от ДП, л. 27 от съд. д.).
В хода на въззивното
производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови
доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства,
поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и
внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е
преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя
от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. И.Н., контролираният съд
е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение
са данните от кредитираните гласни доказателствени средства и писмените доказателства.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният е формирал логически верен извод,
въз основа на точния смисъл на събраните доказателства и доказателствени
средства, че предмета на престъплението и авторството на подсъдимия не се
доказват по несъмнен и категоричен начин. Контролираният съд правилно е приел,
че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не намира опора в
доказателствения материал по делото, с оглед на което представителят на СРП е
достигнал и до грешни правни изводи относно квалификацията на извършеното от
подс. И.Н..
На първо място, настоящият
съд извърши собствен анализ на показанията на свидетелите В.Ч., Т.Ч., К.В.и Н. П.,
които по сходен начин описват контакта си с подс. И.Н. и начина, по който са
придобили леките автомобили, собственост на „М.Б.“ ЕООД – след като попаднали
на обяви в Интернет, осъществявали контакт по телефона с подсъдимия, който се
представял като представител на дружеството собственик на автомобилите, уговаряли
срещи с него, на които бил правен оглед на превозните средства, след което
изповядвали сделките пред нотариус Р.Б. и заплащали продажната цена на
автомобилите лично в брой на подсъдимия. Първоинстанционният съд обосновано е
посочил, че от изложеното от свидетелите се установява, че не е било уточнявано
предварително по какъв начин ще бъде извършвано плащането, като в някои от
случаите подс. Н. е правил предложение да му бъде платено на него, тъй като
клиентите носели сумата в брой – при свидетелите Ч.и Н., св. В.сам отправил към
подсъдимия такова предложение, тъй като било късно и предпочел да даде сумата в
брой вместо по банков път, а св. Ч.е посочил, че не е ставало на въпрос как ще
се плаща и решил да предаде паричната сума в брой, тъй като размерът й не бил
голям. Проверяваният съд правилно е изложил съображения, че нито един от
посочените купувачи не е изложил твърдения да е бил ръководен от погрешни
представи, формирани в резултат на твърденията на подс. Н., въз основа на които
да е предал продажната цена за автомобилите на подсъдимия.
На следващо място,
настоящият съдебен състав установи, че в чл. 4, ал. 1 от договорите за
покупко-продажба на МПС, подписани от свидетелите Т.Ч.и К.В., е посочено, че
собствеността над автомобилите се прехвърля върху купувача от момента на
подписване на договорите. Контолираният съд правилно е посочил, че последното
противоречи на приетото в обвинителния акт, че подс. Н. е въвел в заблуждение
тези двама свидетели за това, че по този начин на плащане на цената (в брой)
собствеността над автомобила може да премине върху купувача.
Въззивният съд,
подобно на първоинстанционния, установи, че обстоятелства, описани в
обвинителния акт, свързани със сключването на договора за покупко-продажба на
МПС от св. А.И., не отговарят на обективната действителност и на събраните в
хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени
доказателства. От показанията на св. И.се установява, че на неустановена дата,
но преди датата на сключване на договора, е предал в брой паричната сума за
автомобила на подс. Н.. Също така на инкриминираната дата – 28.02.2019 г., св. И.не
се е виждал с подсъдимия лично, а е провел единствено разговор с него по
телефона, като подсъдимият му казал, че няма да може да дойде на подписването
на договора при нотариуса, а вместо това ще изпрати негов колега – св. Ц.Ч.,
който подписал договора в качеството на пълномощник на „М.Б.“ ЕООД. Последното
се потвърждава от показанията на самия св. Ч. и от съдържанието на договора за
покупко-продажба на МПС № RPC0000109/28.02.2019 г. Следователно, СРС правилно е
достигнал до извод, че остава напълно недоказано обвинението, че на инкриминираната
дата подс. Н. е възбудил заблуждение у св. А.И.относно посочените в обвинителния
акт факти и с това му причинил имотна вреда в размер на 4000,00 (четири хиляди)
лева, която сума се твърди, че е била предадена в брой от св. И.на подс. Н..
Въззивният съдебен
състав анализира и показанията на свидетелите Е.В., П.Ц., М.Г.и И. А., които
потвърждават, че подс. И.Н. е бил служител в „М.Б.“ ЕООД и е бил упълномощен да
представлява дружеството пред съответните органи във връзка с продажбата,
регистрацията и дерегистрацията на поверените му автомобили. От показанията им
се извежда и че след извършената инвентаризация на активите на дружеството, подс.
Н. е признал, че е продал процесните автомобили без да отчете получените от сделките
парични суми в дружеството. От изложеното от тях се установява и начинът на
извършване на плащанията от клиентите към дружеството, като е било въведено правило
сумите да бъдат прехвърляни по банков път, след което се издавала фактура и
едва след това се сключвал договор за покупко-продажба на МПС.
Не могат да бъдат
споделени и твърденията, изложени в обвинителния акт, че подс. И.Н. е бил лишен
от възможността да получава парични суми, както и посоченото в протеста, че
подсъдимият не е имал качеството на длъжностно лице. Към посочените в
обвинителния акт дати подсъдимият е бил длъжностно лице по силата на пълномощно
с рег. № 4735/27.03.2018 г., нотариално заверено от
нотариус Р.Б., съгласно което е имал правата да приема и обработва искания за
лизинг и свързани с това документи; да подписва договори за лизинг и договори
за покупко-продажба и споразумения за прехвърляне на МПС, както и предвидените
или необходими приложения, анекси и декларации към тях; да извършва оглед и
подписва приемо-предавателни протоколи при предаване и приемане на автомобили и
да подписва пълномощни за управление на автомобили, предоставени от дружеството
на лизинг; да администрира сключени договори за лизинг и договори за
покупко-продажба на МПС, като приема искания и плащания на клиенти по тях. В
тази връзка, възраженията, изложени в протеста, че пълномощното не е документ,
който определя пълномощията и длъжностното качество на подсъдимия, са
неоснователни, доколкото дадената му с пълномощното представителна власт е
субективно право, по силата на което е имал право да извършва волеизявления,
чиито правни последици да настъпят направо в правната сфера на представляваното
дружество, без да е необходимо каквито и да било действия или изявления от
страна на управителя на същото, вкл. и да подписва договорите за
покупко-продажба на МПС и да приема плащания по тях. Длъжностно му качество се
извежда и от трудовия му договор и длъжностната характеристика, съгласно които
подсъдимият има задължения да изготвя договори за покупко-продажба, пълномощни
и други документи, свързани с продажбата на МПС, да комплектова документи за
продажба на автомобилите пред нотариус; да организира подписването на договори
с клиенти и доставчици съгласно вътрешните процедури на компанията; да
комуникира (координира и контролира работата) с нотариуси, застрахователи,
подизпълнители, служители на КАТ и други контрагенти на компанията; да ценообразува
продажната цена на автомобилите и да предлага за одобрение от ръководството на
компанията, като се съобразява цената с вида и техническото им състояние, както
и в съответствие с актуалните пазарни нива на автомобили от същия клас и
характеристики, предлагани на пазара; да изготвя справки, отчети и анализи,
свързани с дейността. Въз основа на трудовия договор, длъжностната
характеристика и пълномощното може да се направи обоснован извод, че на
подсъдимия му е било възложено със заплата да изпълнява постоянно работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическото лице „М.Б.“
ЕООД, т.е. същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
С
оглед на изложеното, твърденията, изложени в протеста и допълнението към него,
че подсъдимият не е бил длъжностно лице и е бил лишен от възможност да получава
парични суми, поради което сключените договори са недействителни, са
неоснователни, тъй като противоречат както на трудовия договор с приложената
към него длъжностна характеристика и на пълномощно с рег. № 4735/27.03.2018 г.,
така и на изложеното от свидетелите В., Ц., Г.и А., че подсъдимият е бил
упълномощен да представлява дружеството пред компетентните органи във връзка с
продажбата, регистрацията и пререгистрацията на МПС и е имал свободен достъп до
всички МПС, а ключовете от тях се съхранявали при него.
Констатация относно
съдебното минало на подсъдимия първият съд законосъобразно е извел въз основа
на наличната по делото справка за съдимост на подсъдимото лице.
Що се отнася до останалите
писмени доказателства и доказателствени средства, съдебният състав счита, че
същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира
същите.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд намира, че след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на така
изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът правилно е извел
правните си изводи, че липсват доказателства за осъществен от подс. И.Н. състав
на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, който извод се споделя и от
въззивната инстанция.
За да е налице състав
на чл. 209, ал. 1 от НК е нужно деецът да е проявил активни действия за
въвеждане на пострадалия в заблуждение или в утвърждаване на заблудата при
уговаряне на условията за изпълнение, както и да е вършил това с цел да си
набави облага, като съответно под въздействие на тези неправилни представи
измаменото лице да се е разпоредило със своето имущество и по този начин да му
е причинена имотна вреда. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод,
че фактът на въвеждане в заблуждение на лицата, посочени като пострадали в
обвинителния акт, от подс. Н. е останал недоказан в хода на производството,
като последното се извежда от показанията им, от които става ясно, че
подсъдимото лице не ги е убеждавало да му бъде заплатена сумата за покупката на
процесните автомобила на него в брой, както и че само при този начин на плащане
собствеността на МПС ще премине върху тях. Подсъдимият не е формирал неправилна
представа у посочените като пострадали лица, която да е пряка и непосредствена
причина те да вземат решението за разпореждане с паричните суми, с които са
закупили процесните автомобили. Също така, договорите, които подсъдимият е
сключил с всеки от тях, са действителни правни сделки, които пораждат правни последици както в правната сфера на
клиентите, така и в тази на „М.Б.“ ЕООД, за което въззивният съд изложи
съображения си по-горе. От последното се извежда и че на нито едно от
посочените като пострадали лица не е причинена имотна вреда, а такава е била
налице единствено за „М.Б.“ ЕООД като работодател на подсъдимия, който не е
отчитал паричните суми, получени от продажбата на процесните МПС. Предвид
изложеното, СРС правилно е достигнал до извод за липса на обективна
съставомерност на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което обвинението остава недоказано.
По делото не се
доказаха и обстоятелствата по сключване на договора за покупко-продажба на МПС
със св. А.И.да са се реализирали по начина описан в обвинителния акт, както и
предаването на паричната сума да е извършено по времето и на мястото, посочени
в обвинителния акт, за което са изложени съображения при анализа на
доказателствата.
Безсъмнено се установи
по делото, че подс. И.Н. е сключил договори за покупко-продажбата на процесните
леки автомобили като упълномощено лице от собственика „М.Б.“ ЕООД с купувачите Ч.,
Ч., В.и П., за което е получил пари в брой от тях, които не е отчел пред
работодателя си. Договорите, които
подсъдимият е сключил с посочените свидетелите, са действителни правни сделки,
които пораждат правни последици направо в правната сфера на „М.Б.“ ЕООД. Както
е посочил СРС, договори са сключени от лице с надлежно
учредена представителна власт от продавача (по силата на нотариално завереното
пълномощно), и са сключени в предвидената в закона писмена форма с нотариална
заверка на подписите (чл. 144, ал. 2 от ЗДвП). С полагането на подписите на
продавача или лицето, което надлежно го представлява, и купувача върху договора
за прехвърляне на собствеността на МПС и тяхното заверяване от нотариуса, целта
на сделката е осъществена и купувачът вече е новият собственик на МПС. С
оформянето на договорите в предвидената в закона форма за валидност е настъпило
прехвърлянето на собствеността по силата на самия договор (чл. 24, ал. 1 от ЗЗД). Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че незаплащането на цената
или незаплащането й по начина, описан в договор, може да е основание за възникване
на допълнителни облигационни отношения и претенции между страните, но
договорите се считат за валидно сключени.
Представителят на
държавното обвинение е направил субективен прочит на събрания по делото
доказателствен материал, а описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
не съответства на обективната истина, с оглед на което е достигнал и до
неправилни правни изводи за квалификацията на извършените от подсъдимия деяния.
Установяването на несъответност между фактологията в прокурорския акт и
обективната действителност, или на доказателствена необезпеченост на обвинението,
предпоставя прилагане на чл. 304 от НПК и оправдаване на подсъдимия, чрез което
в максимален обем и с нужната пълнота се осигурява изискуемата се охрана на
неговите процесуални права (Решение № 20 от 30.01.2013 г., постановено по н.д.
№ 1987/2012 г. по описа на ВКС).
От доказателствената
съвкупност по делото несъмнено се установи, че подс. И.Н. е задържал за себе си
и не е отчел пред работодателя си „М.Б.“ ЕООД получените от клиентите парични
суми за покупко-продажбата на процесните автомобили. В случай че е предвиден
срок за подобно отчитане, с изтичането му е налице престъпление по чл. 201 от НК, а единственото ощетено лице е „М.Б.“ ЕООД. От друга страна, от посоченото в
обвинителния акт като съставомерност на инкриминираното деяние не следват факти
и обстоятелства, които да обуславят осъждането на подсъдимия за длъжностно
престъпление. От така изложеното, пред проверявания съд не е била налице
процесуална възможност да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на какъвто състав на
престъпление съответстват обективните и субективни признаци на деянията на
подсъдимия, тъй като същото е по-тежко наказуемо от престъплението по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. В процесния
случай, деянията, изразили се в присвояване на получените от клиентите на „М.Б.“
ЕООД парични суми, биха се явили последваща престъпна дейност, реализирала се
след получаване на сумите, която може да се установи със събирането на допълни
доказателства относно дължимия момент на отчитане на паричните средства в
дружеството. С оглед на изложеното, СРС правилно е посочил, че е било
недопустимо и изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК поради нуждата
от повдигане на изцяло ново обвинение за престъпление извършено спрямо друго
ощетено лице, по друго време и на друго място, и със съвсем различни обективни
и субективни признаци.
Въз основа на
изложеното, въззивният съдебен състав констатира, че обосновано и
законосъобразно районният съд е оправдал подсъдимия на основание чл. 304 от НПК
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл.26, ал. 1 от НК.
В заключение, след
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 27.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
659/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.