№ 54
гр. Перник , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаил А. Алексов
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил А. Алексов Гражданско дело №
20201720104655 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Е. П. С. ЕГН **********,
действаща чрез Адвокат П.И. Х., САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. **, ** срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Варош”, ул. “Средец” № 11 с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумите
по изпълнително дело № 20147530400993 по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие
Окръжен съд-гр. Перник, за 2014 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд - гр. Перник, както и във връзка с Решение
№ 986 от 23.12.2010г. гр.д. № 2744/2010г., Районен съд - гр. Перник, за сумите както следва:
главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна
лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за
периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по делото или
общо сумата от 715,43 лв. /седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./.
В исковата молба се посочва, че на 01.03.2011г. е издаден изпълнителен лист срещу
доверителната ми с взискател - ответника по настоящото дело. Изпълнителният лист е
издаден на осн. чл. 410 и следващите от ГПК във вр. с чл. 411, ал. 3 ГПК във връзка с влязла
в сила Заповед за изпълнение по гр.д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд - гр. Перник,
както и във връзка с Решение № 986 от 23.12.2010г. по гр.д. № 2744/2010г. по описа на
Районен съд - гр. Перник за сумите както следва: главница в размер на 578,04 лв. за периода
от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното
плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г.,
както и сумата от 50 лв. разноски по делото. Във връзка с горното, а именно издаденият
Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20147530400993 по описа на ЧСИ
С.Б. peг. № 753 на КЧСИ от ответника. Твърди се, че посоченото изпълнително
производство било прекратено по перемция. Излага аргументи за погасяване по давност на
процесните вземания. С исковата молба са представени писмени доказателства, които моли
1
да бъдат приети по делото. Моли да се изиска и приложи заверен препис от изпълнително
дело № 20147530400993/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег.№ 753 на КЧСИ и район на
действие ПОС.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:
*********, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим,
поради липса на правен интерес. В писмения отговор се сочи, че наличието на правен
интерес се обуславя от наличието на започнало и висящо изпълнително производство,
свързано с претендиране на процесните вземания. Сочи се, че в настоящия случай
релевантното изпълнително дело е прекратено по силата на закона, поради което вземането
може да бъде събрано само ако длъжника плати доброволно. Твърди се, че няма предприети
нови действия по принудително събиране, нито длъжникът е поканен доброволно да плати,
което сочи, че ответното дружество не е провокирало завеждане на отрицателния иск с
действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си моли иска да бъде
изцяло уважен, като основотален и доказан.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация” ООД– редовно призован,
представител не изпраща с нарочно становище преди съдебното
заседание развива позицията си, че липсва правен интерес за ищеца
от провеждане на настоящето производство, както и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени
доказателства, че по гр. д. № 7159/2009г. по описа на Пернишки районен съд, е бил издаден
изпълнителен лист от 01.03.2011г., с който Е. П. С. ЕГН ********** (ищец по настоящото
дело) е осъдена да заплати на ответника “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:
********* главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно
със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на
87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по
делото или общо сумата от 715,43 лв. /седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./.
Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано
изпълнително дело № 993/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., взискател по което е ответника, а
длъжник – ищеца по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи
процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 01.03.2011г., издаден по гр. д. №
7159/2009г. по описа на Районен съд перник, поради погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по същество.
2
Аргументи за допустимост на процесните отрицателни установителни искове,
Районен съд Перник извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други
несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по „перемция“
на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си,
вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът
намира следното:
От фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че
в полза на ответника “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ********* е издаден
изпълнителен лист на 01.03.2011г. по ч. гр. д. № № 7159/2009г. по описа на Пернишки
районен съд за главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г.
ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в
размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв.
разноски по делото или общо сумата от 715,43 лв. /седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е получила лично
издадената по ч. гр д. № 7159/2009г. заповед за изпълнение, при което, в предоставения от
закона двуседмичен срок същият е подала възражение за недължимост. В образуваното
установително производство исковия съд е признал дължимостта на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. С оглед това обстоятелство, заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е влязла в сила.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: ********* на 20.05.2014г., въз основа на издаден по ч. гр. д. №
7159/2009г. по описа на Районен съд Перник изпълнителен лист от 01.03.2011г., е било
образувано изпълнително дело № 993/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие –
Окръжен съд - Перник.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи
сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по
време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
3
действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и
ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото,
когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода
преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“
Предвид обстоятелството, че към м. Юни 2015г. изпълнителното производство все
още не е било приключено, то по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС,
следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече от датата, на която е извършено
последното релевантно изпълнително действие.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214
4
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков,
Борис Илиев и Димитър Димитров, съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия
смисъл са и Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
С извършения по реда на чл. 146 ГПК доклад по делото, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че следва да докаже,
че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на
твърдяната давност. Т. е. следа да докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В
хода на производството, обаче, ответникът не е ангажирал каквито е да е било
доказателства, които да сочат, че са извършени действия, годни да прекъснат течението на
давността, поради което съдът намира, че релевантното изпълнително производство е
прекратено „по перемция” на 27.05.2016г. Липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства за прекъсване течението на давността (предвид обстоятелството, че с
образуване на изпълнително дело /освен ако в молбата не е посочен конкретен изпълнителен
способ, за което по делото не са ангажирани доказателства/ и изпращане на ПДИ, за които
факти са събрани доказателства, давността не се прекъсва), мотивират настоящия съд да
приеме, че новата петгодишна давност е започнала да тече от влизане в сила на издадената
по ч. гр. Д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд Перник Заповед за изпълнение на
парично задължение.
Към 31.08.2020г., когато е депозирана иницииращата настоящото производство
искова молба, давността, досежно процесните вземания е изтекла на 26.06.2020г., тъй като
са изтекли необходимите 5 години от установяване на вземанията със съдебно решение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен
иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като предвид уважаването на
главния иск следва да бъдат уважени и акцесорните такива.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищеца. Видно от представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК ищеца е сторил разноски, както следва: 700.00 лева за
адвокатско възнаграждение, 50.00 лева за държавна такса и 4.00 за банков превод и 24,00лв.
съдебно деловодни разноски и 8.00 лв. за банков превод.
Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, направено от
процесуалния представител на ответника, съдът намира за основателно. При определяне на
размера на възнагражданието не следва да намери приложение чл. 2, ал. 5 от Наредбата при
определяне на минимално дължимото адвокатско възнаграждение по исковото
производство, тъй като тя следва да намери приложение в случаите, когато предявените с
една искова молба искове са в защита на различни интереси, какъвто разглежданият случай
не е. Този извод следва както от граматическото тълкуване на общата разпоредбата на чл. 2,
5
ал. 5 от Наредбата, предвиждаща определяне на възнаграждението не само съобразно броя
на предявените искове, но и вида на същите, така и от систематическото и логическо
тълкуване с разпоредбите на чл. 7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при различните
видове искове. Изискването на общата разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за определяне
на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове и начинът на определяне
на техния размер съобразно вида на исковете, регламентиран в чл. 7 от Наредбата, сочат, че
възнагражденията следва да се определят поотделно при предявени искове в защита на
различни интереси, а не само съобразно броя на същите. Тоест само при кумулативно
съединяване на искове които не са в отношение на зависимост на единия от другия. В
случая интересът, за който ищецът е търсил защита с исковата молба, е един, тъй като
претендираните от него вземания са за парични суми, които се основат изцяло на идентични
факти като единият от исковете е изцяло в зависимост от другия, предвид акцесорния
характер на вземането за лихва за забава. По тези съображения настоящият състав на
намира, че интересът, който е от значение за определяне размера на минимално дължимото
адвокатско възнаграждение е сбора от сумите претендирани като главница и лихва по
исковото производство, възнагрежданието следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата на висшия адвокатски съвет върху този размер. В този смисъл е и Решение
№364/12.11.2018г. по вгрд 550/2018 на Окръжен съд Перник.
Предвид на което и с оглед чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението е 300.00 лв.. На следващо място
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
минимума. Предвид на това на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
386.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. П. С. ЕГН
**********, действаща чрез Адвокат П.И. Х., САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. **, **
НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 11 главница в размер на 578,04 лв. за
периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до
окончателното плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до
17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по делото или общо сумата от 715,43 лв.
/седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./, за които суми е издаден изпълнителен лист от
01.03.2011г. по ч.гр. д. №7159/2009г. по описа на Пернишки районен съд, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. С. ЕГН
**********, действаща чрез Адвокат П.И. Х., САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. **, **
сумата от 386.00 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7