№. 260068 / 11.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
11.03.2021 година, г. МОНТАНА
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД–М. ІV-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на 2.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и. с участието на прокурора.........................................., като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело №. 2955 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Направено е искане по реда на чл.310 ал.1 т.2 ГПК, за опразване на наети за послужване помещения.
Производството е по реда на глава xxxx ГПК "Бързо производство" и. на основание чл. 310, ал.1, т. 2 ГПК – по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 249, ал. 1 ЗЗД – за опразване на недвижим имот, с административен а. г. М. у. Ж. №. 2.
Ищецът, Д.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат В.В.,xxx, е предявил иск срещу М.Ш.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за опразване на наети помещения поради изтекъл срок на договора за наем.
В исковата си молба твърди, че на 2.06.2019г. наследодателя на ищеца Младен И..И.. е сключил договор за наем на собствен недвижим имот, находящ се в г.М. у.”Ж.” №. xxxx и. представляващ партерен етаж, състоящ се от спалня, кухня, бокс, баня и. тоалетна - обзаведен.
Съгласно договора, имота ще се ползва възмездно от ответницата за живеене, а срока на същия договор е една година, считано от сключването му - 2.06.2019г.
Съгласно чл.3 от договора размера на месечния наем е 150 лева, които следва да се изплащат от първо до пето число и. при закъснение на плащането с повече от пет дни договора се прекратява по вина на наемателя.
На 03.02.2020г. Младен И..И.. е починал и. негов единствен наследник е Д.М.И.., който веднага след изтичането на срока на договора е канил нееднократно ответницата да напусне имота, но същата не желае да го напусне доброволно, въпреки че няма вече никакви права съгласно договора.
Същевременно ответницата приема в имота да живеят различни лица и. ищеца е в абсолютна невъзможност да влезе доброволно в имота за да провери какво е състоянието му в момента. На ответницата неведнъж ищеца е заявявал, че не продължава срока на договора поради неплащане на наемните вноски от повече от шест месеца.
За последен път ответницата е предупредена да напусне имота и. опразни жилището на 21.12.2020 година, но въпреки това не го опразва и. продължава да живее на този а. в наследственото жилище на ищеца.
Моли съда, по реда на бързото производство по ГПК да постанови решение, с което да се осъди ответницата М.Ш.М. да
опразни помещенията, собственост на ищеца, находящи се в г.М. у. „Ж.” №. xxxx и. му се присъдят направените в производството разноски включително и. адвокатското възнаграждение.
Ответникът, М.Ш.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не взема становище по иска, не представя писмен отговор на ИМ, не сочи доказателства, не прави искания, оспорвания или възражения. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се явява и. не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и. на основание чл.315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По делото безспорно се установи, съобразно приложените писмени доказателства, че ищецът е единствен наследник на Младен И.. xxx, починал на 03.02.2020 година, негов баща, съгласно данните от Удостоверение за наследници №. 2906 от 21.12.2020 година на Община Монтана.
Не се оспори и. обстоятелството от страна на ответника, че на 2.06.2019 година баща му Младен И..И.. е предоставил под наем собствения си недвижим имот на М.Ш.М., за срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора. В самият договор конкретно е направено описание не само за административния а. на помещенията, които се отдават под наем, но е ясно, че става въпрос за обзаведен партерен етаж от къща в град М. у.Ж. xxxx , състоящ се от спалня, кухня, бокс и. баня и. тоалетна, с предназначение за живеене. Срока на договора е изтекъл на 26.06.2020 година и. е налице нежелание от страна на наемателя за освободи доброволно наетото жилище.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и. възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и. възраженията на страните е обусловено от претендираното материално и. процесуално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл. 310, ал. 1 т.2 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и. възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 310, ал. 1, т.2 ГПК за опразване на наети за послужване помещения - ищецът следва да въведе като твърдение и. докаже факта на предоставянето на недвижимия имот за възмездно ползване, за изтичане срока на договора и. за нежеланието заелият помещенията да ги освободи, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото.
Безспорно между страните е обстоятелството, че е налице облигационна връзка между наследодателя на ищеца и. ответника.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмените и. гласни доказателства. Разпитаните в качеството на свидетели лица С. Т. П. и. П. Г. П., чиито показания съда възприема изцяло, дадени истинно, безпротиворечиво и. ги приобщава като доказателства по делото, поддържат, че ответницата е живяла в имота на у. Ж. №. xxxx до 17.02.2021 г., след като срокът на договора за наемане на имота е бил вече изтекъл. Ищецът не е имал възможност въобще да посети имота, тъй като ключовете от него са били в наемателката. Свидетелите сочат, че в двора на имота са изрязани всички плодни дръвчета, изгорени са наличните дърва за огрев, липсват мебели от жилището.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Хипотезата на чл. 310, ал.1, т. 2 ГПК предвижда разглеждане на искове за опразване на наети и. заети за послужване помещения. Извън това приложно поле остават претенции за връщане на наети и. заети за послужване движими вещи, претенции за предаване държането /владението/ на заемани без основание недвижими имоти, на дадени под аренда имоти и. т. н. Следователно, за да се уважи предявения иск от ищеца, в негова тежест бе да докаже съществуването на облигационно правоотношение с ответника – договор за наем или договор за заем за послужване, както и. че договора е прекратен. Ищецът доказа наличието на облигационно, договорно отношение с ответника, чийто срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2020 година. Настоящият осъдителен иск е без съмнение облигационен и. същият визира неизпълнение на едно облигационно задължение на ответника за връщане на наетата вещ, на основание сключения договор за наем или заем за послужване. Правата и. задълженията по такъв договор възникват и. имат обвързващо действие само за договарящите страни, в случая това са наследодателя на ищеца и. ответника в съдебното производство. По убеждение на съда наемателят би могъл да противопостави на наемодателя само такива възражения, които произтичат от съдържанието на облигационното правоотношение, относно правата и. задълженията на страните по сключения договор, но не и. възражения извън посочения обхват, основно принадлежността на правото на собственост върху отдаденото под наем имущество.
Горният извод се опира на константната съдебна практика на ВКС по искове, произтичащи от договорите за наем и. в частност – по исковете за освобождаването или предаването на отдадени под наем имущества. При прекратен договор за наем, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, активно легитимиран да води иска за опразване и. предаване на наетия имот е лицето, сключило наемния договор, като наемодател, а не собственика на имота. В тази връзка ирелевантни обстоятелства са, кой е собственикът на вещта и. какви са отношенията между него и. лицето, сключило наемния договор и. дали съобразно тези отношения наемодателят е имал право да отдаде вещта под наем. Щом отношенията между страните са облигационни, то за уважаването иска на наемодателя, който може да бъде и. несобственик на наетата вещ е необходимо същият да удостовери надлежно това свое качество и. да докаже, че договорът е прекратен и. въпреки това наемателят продължава (вече без правно основание) да държи вещта.
Доказателства в тази насока се ангажираха от ищеца. Същият установи наличието на договор за наем с ответника, както и. че този договор е с изтекъл срок и. въпреки това ответника продължава да държи вещта, в случая да не освобождава наетите помещения.
На следващо място, за да е основателен такъв иск по реда на чл. 310, ал.1 т. 2 от ГПК, към деня на предявяване на иска, следва да е налице осъществяване на фактическа власт от страна на ответника върху процесния имот. Само в този случай, за ищеца ще е налице правен интерес да иска от съда да го осъди да опразни наетите помещения.
От разпитаните свидетели, се установи, че към 16 - 17.02. 2021 г. ответника е бил в имота.
С оглед на гореизложеното, се налага извода, че към деня на предявяване на иска, 22.12.2010 г., ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота, а поддържаното от ищеца твърдение, че той не бил освободил имота въпреки и. отправените му покани, не се опроверга по категоричен начин от гласните и. писмени доказателства по делото.
По горните съображения предявеният иск се явява основателен и. доказан по основание, поради което същият следва да бъде уважен изцяло, със съответните законни последици, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и. сумата от 352.00 лева направени в производството разноски – за адвокатско възнаграждение, и. заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА М.Ш.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ОПРАЗНИ НАЕТИЯ ИМОТ по силата на Договор за наем от 2.06.2019 година и. ПРЕДАДЕ на Д.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следния недвижим имот: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ, състоящ се от спалня, кухня, бокс, баня и. тоалетна, находящ се на следния административен а.: град М. у.Ж. №. xxxx
ОСЪЖДА М.Ш.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 352.00 лева за направените в производството разноски – за адвокатско възнаграждение и. заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД –МОНТАНА в двуседмичен срок, считано от деня на обявяване на решението – 11.03.2021 година.
Да се връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: