Определение по дело №130/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. Л., Г.Р., У.“. Йосиф”№27, против решение №4931/14.09.10г на РС-Р., постановено по Г.д.№732/08г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу ответниците, досежно ливада от 4 дка в м”Катарино”,землището на Р., от които 2,507дка попадат в имот, представляваща ливада №000921 по КВС.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което се уважи предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела жалбоподателя за наследник на Ат.Л., п.1968г, а ответницата – на Ат.Ю..

Видно от приложените към делото преписки от ОСЗГ-Р. по заявление с вх.№341/05.12.91г на З.Д., като наследник на Ат.Л., с протокол №01-341-1/11.08.92г и решение №341/11.02.92г ПК е възстановила правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 8,4дка и ливада от 4дка в м.”Катарино”, без да са описани индивидуализиращите им белези. От тези два имота през 2005г ОСЗГ-Р. е възстановила правото на собственост на н-ците на Ат.Л. единствено върху нивата от 8,4дка,ІХ категория, представляващ им.пл.№7... по КВС при подробно описани съседи, като е издадена скица, явяваща се неразделна част от решението(вж.решение №341/20.05г на ОСЗГ).Последното е влязло в сила, след като жалбата срещу него по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е приета за недопустима от АС-Б., който в решението си по адм.д.№1032/08г е счел атакуваният акт на ОСЗГ за позитивен и несъдържащ отказ, понеже реституционната претенция на Л. касае два отделни имота в м. „Катарино”.

Според л.1 от представеното извлечение от опис-декларацията за притежаване на непокрити земеделски имоти от 1949г на Ат.Л., последният е декларирал един имот от 6дка. На л.2 и 3 фигурират нива от 8,4дка и ливада от 4дка в м.”Катарино” при описани съседи, като в графа „забележки-отстъпва” срещу първия имот е записан С.Ас., а срещу втория – „Д. Ч.-ф.”.

От преписката, образувана пред ПК по заявление на н-ците на Ат.Ю., е видно, че с решение №107/09.03.05г по Г.д.№1140/04г по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, РС-Р. е признал правото на Йо.Ю. да възстанови правото си на собственост върху ред имоти, сред които и ливада от 1,5дка в м.”Катарино” при съседи:Ив.Б. и от две страни път, който е и заявила наред с останалите пред ОСЗГ(вж. заявление №1849/01.04.05г). Впоследствие с решение №2584/01.04.05г на ОСЗГ-Р. в полза на н-ците на Ат.Ю. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху ливада от 2,507дка в м.”Катарино”, представляващо имот №000... при описани съседи. Реституционната си претенция е подкрепила с декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. Видно от нотариален акт №181/05г Йо.Ю. и М.А. са продали на М.К. ливада от 2,507дка.

В показанията си С.Ш. поддържа, че ищцовия наследодател е притежавал имот в описаната местност, който твърди че бил разделен на две части, като едната се ползвала за нива, а другата – за ливада. Площта според него възлиза на 8-10дка, описвайки подробно границите и съседите.Твърди че спомените му датират от 10-годишен и продължават до влизането му в казармата през 1948г.

Докато в показанията на свидетели Т. и М. се съдържат данни, че в процесната местност наследодателя на въззиваемата също е имал имот, който твърдят че го виждали да обработва.

В заключенията по основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза с приложените към тях скици, вещото лице е очертало местоположението на процесния имот.Според констатациите на експерта действително във възстановеният понастоящем на н-ците на Ат.Ю. им.пл.№000, попадат 2,507дка от претендираната с исковата молба ливада(вж. тонираното в зелено на скицата).Вещото лице обаче уточнява, че точното местоположение на процесния имот и направените в тази връзка изводи се основават на данните единствено от ищеца, посочил му имота на место.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин наследствено-правните връзки, по силата на които жалбоподателя е наследник на Ат.Л., а въззиваемата – на Ат.Ю.(вж. у-нията за наследници).

Въпреки принципа за разпределение на доказателствената тежест, задължаващ жалбоподателя(ищец пред РС) да докаже изгодните за себе си факти, по делото не се установиха сочените от него придобивни основания, легитимиращи наследодателят му за собственик на процесния имот към момента на кооперирането. За твърдяната покупко-продажба в нито един момент не се ангажираха доказателства да е осъществена по предвидения за това ред и в изискуемата форма от действащите по това време нормативни актове.

Не установи също и възникването на сложния юридически факт на придобивната давност, легитимиращ бащата Ат.Л. за собственик на процесния имот. Придобивната давност включва господство над веща, намерение за своене и изтичането на определен от закона срок.Отсъствието на който и да е от изброените елементи, осуетява придобиването на имота.

По делото липсват данни за установено фактическо господство от страна на Ат.Л. върху процесния имот в предвидения от закона срок. Изнесеното от С.Ш. не е достатъчно в тази насока.Макар и подробен в описанието на граници и съседи, показанията му не сочат категорично площта на процесния имот и осъществяването на владелчески действия през изискуемите се 20 години, за да се счете ищцовия наследодател за собственик по давност. Доколко е изложил възприятията си в тази насока, казаното от свидетеля не подкрепя в нужната степен ищцовата теза – от твърденията му, че общо имота на Ат.Л. в описаната местност е възлизал на 8-10дка се налага извода че претендирания имот е далеч под претендираните 4дка, при което остава неясно дали действията му обхващат попадащата във реституираната част на ответницата. Освен това, С.Ш. не установява владелческите действия на Ат.Л., дори да се приемат за такива, а и касаещи описаната в исковата молба площ, са продължили през изискуемият се от ЗД(отм.) давностен срок. Последното се обосновава от факта, че спомените му датират от 10 годишна възраст до влизането му в казармата през 1948г, което е преди кооперирането.Показателен за доказателствената стойност на показанията на Шарков е и факта, че говори за един имот в същата местност, част от който е ползван за нива, а другата за ливада, докато ищцовите твърдения са за два отделни и то съседни имота, с различни съседи.

Предвид изложеното, изследването на останалите елементи на придобивната давност, е безпредметно. Достатъчно е да се отбележи, че не се установиха и другите признаци на владението – да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

Реституционните преписки от ОСЗГ не променят горните изводи, тъй като не съдържат доказателства подкрепящи ищцовата теза.Аналогично е положението и с представената опис-декларацията за притежаване на непокрити земеделски имоти от 1949г на Ат.Л. – последната отразява притежаването на два имота в м.”Катарино”, сред които и ливада от 4дка.Същата сама по себе си обаче не е в състояние да запълни фактическия състав на което и да е двете наведени придобивни основания, особено като се има предвид отразеното за процесния имот в графата „забележки-отстъпва”, разколебаващо придаваната от жалбоподателя доказателствена сила.

Експертизите също не подкрепят твърденията на жалбоподателя, понеже констатациите на вещото лице относно припокриването на 2,507дка от претендирания с възстановеният на ответницата, се основават единствено на данни от самия ищец, който посочил на експерта местонахождение на ливадата. Поради това настоящия състав не възприема заключението в тази му част. Причината за това се корени не само в заинтересоваността на ищцовата страна,но и в несъстоятелността на твърденията му досежно местонахождението спорната ливада. Аргументи за последното се съдържат в исковата молба, където въпреки твърдението му за месторазположението в съседство на двата имота - нивата от 8,4дка и ливадата от 4дка, сред посочените от него съседи баща му(Ат.Л.) не фигурира. Това обстоятелство допълнително индицира неоснователността на претенцията.В контекста на изложеното оплакванията на жалбоподателя за нарушение на материалния и процесуалния закон, не намират опора в закона.

При тези данни РС обосновано е счел искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за неоснователен.Развитите в тази връзка съображения се споделят от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възражението за придобиване на имота от наследодателя на ответницата Ат.Ю., тъй като са основани на теорията и константата съдебна практика. Действително отвтеницата не е ангажирала убедителни доказателства, легимиращи наследодателят й за собственик на подържаното придобивно основание, за да се приеме за правомерно реституирането на имота по реда на ЗСПЗЗ. Поради това и по арг. на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на РС.

Неоснователни са доводите на въззиваемата за недопустимост на предявеният иск на сочените от нея основания. В тази насока първата инстанция е развила убедителни съображения,преповтарянето на които е безпредметно и съгл.чл.272 ГПК въззивния състав препраща към тях.

Въпреки това атакуваното решение е частично недопустимо, поради следното:

В обстоятелствената част на исковата молба ищеца изрично твърди, че само част от претендираните 4дка от ливадата в м.”Катарино”, възлизащи на 2 507дка, понастоящем попадат във възстановеният на ответниците им.пл.№000. Следователно, изхождайки от преценката на самия ищец в случая, се налага извода, че за него е налице правен интерес от предявеният иск срещу този ответник само за въпросните 2 507дка. Защото тези му твърдения предполагат, че ответната страна оспорва претендираното от него субективното право именно в сочения обем. За останалата площ, над тази за ищеца липсва правене интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу М.А.. Като не е съобразил горното и е разгледал иска над въпросните 2 507дка, РС е процедирал в разрез с процесуалните правила, тъй като над тази площ за ищеца е липсвал правен интерес от установяване собственическите права на баща му по отношение на ответната страна. Ето защо и на осн.чл.270, ал.3 ГПК атакувания съдебен акт ще следва да се обезсили като недопустим в частта му, с която иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разгледан и отхвърлен над площта от 2,507дка, като производството в тази му част се прекрати. В останалата част като правилно и законосъобразно обжалваното решение ще следва да се потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали изрично наведени доводи от страните в жалбата и отговора, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №4931/14.09.10г на РС-Р., постановено по Г.д.№732/08г по описа на с.с. в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от В. А. Л. за признаване за установено по отношение на М. А. А., че наследодателя му Ат. Л. Л., п.1968г, е бил собственик при образуването на ТКЗС през 1949г на ливада над 2 507дка, находяща се в м.”Катарино” при посочените съседи и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: