РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20205300900545 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на
25.08.2020 год. от името на Е. И. Б., Н. М. Б. и М. М. Б. против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ и
Гаранционен фонд. Предявени са субективно активно и пасивно съединени
при условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на парични
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците,
вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на ***. ищците са пътували в л.а. „Ауди А4“ с рег. № ***,
движейки се в посока от гр. *** към гр. ***. Около *** часа на път *** –
източно обходен път на гр. *** автомобилът им бил ударен челно в
собствената лента за движение от л.а. „Пежо 406“ с рег. № ***, управляван от
К. П. К., който се движел в посока от гр. *** към автомагистрала „Тракия“.
При произшествието на ищците били причинени телесни увреждания.
За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
1
пострадали лица и образувано досъдебно производство. Впоследствие, по
образуваното НОХД № 6819/2017 год. по описа на РС – Пловдив била
постановена присъда, влязла в сила след завеждането на делото, с която
подсъдимия К. П. К. бил признат за невиновен в предизвикването на
произшествието, вследствие на което са били причинени средни телесни
повреди на повече от едно лица. Предвид изхода от наказателното
производство не се поддържат първоначално предявените искове против
„Дженерали застраховане“ АД като застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ на водача на л.а. „Пежо 406“.
В хода на разследването по наказателното дело било установено
участие на л.а. „Мерцедес“ с *** регистрация, рег. № ***, който навлязъл в
източната лента на място, по начин и в момент, когато това не било безопасно
и когато там насрещно се движел л.а. „Пежо 406“, поради което водачът на
л.а. „Пежо 406“ е отклонил автомобила си рязко надясно, за да избегне челен
удар с неизвестния автомобил „Мерцедес“, което довело до загуба на
устойчивост и при следващото отклоняване на автомобила рязко наляво,
автомобилът е навлязъл в лявата /западна/ лента на място, по начин и в
момент, когато това не било безопасно, тъй като там насрещно се движел л.а.
„Ауди А4“, с който настъпил сблъсък. Поради това ищците считат, че
причина за процесното произшествие е противоправното поведение на водача
на неидентифицираното МПС.
При проверка в *** бюро на автомобилните застрахователи се
установило, че към датата на произшествието за л.а. с рег. № *** има налична
застраховка „гражданска отговорност“ в „Prevoyance and Voorzorg“ с номер
на полица 90216436 и номер на зелена карта – Ф00058. Предвид
обстоятелството, че произшествието било причинено от автомобил с
регистрация в ЕС и притежаващ зелена карта, според нормите на чл. 282, ал.
5, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „НББАЗ“ било процесуално легитимирано по
исковете на ищците за обезщетения за вреди.
Ищците се позовават и на нормата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, според
която Гаранционен фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„ГО“ за имуществени и неимуществени вреди, когато ПТП е настъпило на
територията на РБ и е причинено от неидентифицирано МПС. На 24.06.2020
год. ищците отправили писмена претенция пред ГФ за доброволно изплащане
2
на обезщетение за причинените им увреждания, но до подаването на исковата
молба обезщетения не били изплатени.
Вследствие на произшествието ищците претърпели неимуществени
вреди от причинените им травматични увреждания и свързаните с тях болки и
страдания.
На ищеца Е.И. Б. било причинено счупване на основата на пета
предноходилна кост на левия долен крайник и охлузвания на гръдния кош. В
деня на произшествието бил приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с много
силни болки областта на корема, гърдите и крака. Била му поставена гипсова
обувка за срок от 30 дни. Поради продължаващи болки в крака и засилване на
отока, посетил болница в гр. ***, където препоръчали поставяне на шина. И
към настоящия момент мястото на счупването било чувствително и
спорадично се появявала болка. Все още не можел да се отърси от шока,
който преживял, обземало го безпокойство, когато се налагало да пътува.
Ищцата Н. М. Б. получила следните увреждания: контузия на главата и
тялото с наличен кефалхематом /подкожна кръвна колекция/ дясно тилно;
малка пукнатина на основата на черепа, установена при направените
изследвания; травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето;
контузия в областта на таза. В резултат на уврежданията претърпяла
интензивни по сила и продължителност болки и страдания в областта на
главата, гърдите и таза. Три месеца след произшествието продължавала да
изпитва силни болки в гърдите, които се увеличавали при движение. По
препоръка на лекарите приемала противовъзпалителни и болкоуспокояващи
лекарства. Имало негативни последици върху емоционалното състояние –
чувствала се изнервена, слаба и зависима. Все още изпитвала страх и паника
като си мислела за произшествието, сънувала кошмари, чувствала
напрежение, когато пътувала.
Ищецът М. М. Б. при произшествието получил контузия на главата и
тялото; счупване на три поясни прешлена с наличен умерен оток на
гръбначния мозък в тази област. Повече от пет месеца изпитвал интензивни
болки в областта на травмите, трябвало да спазва щадящ режим с ограничено
физическо натоварване. Ежедневно приемал болкоуспокояващи. Наложило се
близките му да поемат неговите задължения. Изживял силен емоционален
стрес, мислел постоянно за живота и здравето на съпругата си и на детето си,
3
които пътували с него в автомобила. И понастоящем болките в кръста и гърба
продължавали при определени движения, изморявал се много, а при по-
продължително ходене или натоварване болката се засилвала.
Въз основа на изложените фактически твърдения ищците молят съда да
постанови решение, с което осъди предпочитания ответник Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да
заплати на всеки от ищците следните обезщетения:
В полза на Е.И.Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2017 год. до
окончателното плащане;
В полза на Н. М. Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2017 год. до
окончателното плащане;
В полза на М. М. Б. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2017 год. до
окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай че главните искове спрямо
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
бъдат отхвърлени, са предявени осъдителни искове срещу Гаранционен
фонд за присъждане на следните обезщетения:
В полза на Е.И.Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2020 год. до
окончателното плащане;
В полза на Н. М. Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2020 год. до
окончателното плащане;
В полза на М. М. Б. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2020 год. до
окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените главни осъдителни искове са с правно основание чл. 282,
ал. 5 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от Кодекса на застраховането, вр. пар. 22 от
КЗ /нов/, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Предявените при условията на евентуалност
4
искове спрямо Гаранционен фонд са с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ
/отм./ вр. пар. 22 КЗ /нов/.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ счита исковете за недопустими,
тъй като не е изпълнено въведеното с чл. 511, ал. 3 от ЗК изискване за
предварително подаване на претенция за изплащане на обезщетение спрямо
него. Ответникът бил сезиран със случая едва с получаването на исковата
молба, а преди този момент пред него не са завеждани извънсъдебни
претенции от ищците.
По същество счита исковете за неоснователни като погасени по
давност, като се позовава на специалната разпоредба на чл. 197 КЗ /отм./,
според който давността е пет години от настъпването на застрахователното
събитие.
Във връзка с изложените в исковата молба фактически твърдения се
признава валидността на застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на застрахователен договор № 90216436 за МПС л.а. „Мерцедес“ с ***
регистрационен номер ***, сключен със застрахователна компания
„Prevoyance and Voorzorg“, валиден към датата на процесното произшествие.
Не се оспорва и вината на водача на л.а. „Мерцедес“ за реализирането на
процесното ПТП. Не се оспорва установения от наказателния съд механизъм
на произшествието от ***.
Оспорва се обаче твърдението, че изключителна отговорност за
произшествието носи водачът на л.а. „Мерцедес“. Твърди се, че ищците са
пътували без поставени обезопасителни колани. С това са съпричинили
настъпилите травми /възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.
Оспорва се претърпяването на описаните в исковата молба неимуществени
вреди и причинно-следствената им връзка с произшествието. При условията
на евентуалност се прави възражение по чл. 52 ЗЗД за несъобразяване на
размерите на претендираните обезщетения с критериите за справедливост и
трайната съдебна практика.
Оспорват се претенциите за законна лихва. Неоснователно според
ответника ищците обвързват отговорността на ответника с произнасянето на
Гаранционен фонд по предявените пред него претенции за обезщетения.
5
Наред с това, в съответствие с чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ вр. чл. 282, ал. 5 КЗ
/отм./ ответникът дължи законна лихва едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който
не може да бъде по-дълъг от три месеца, а „НББАЗ“ е уведомено за исковите
претенции едва с връчването на препис от исковата молба /08.03.2021 год./.
Поради това счита, че законна лихва би била дължима най-рано от 09.06.2021
год. – първият работен ден след изтичането на тримесечния срок. Прави се
възражение за давност по чл. 111 “в“ ЗЗД по отношение на претенцията за
законни лихви, които са погасени с изтичането на три години от
произшествието, към ***.
В отговора на исковата молба, подаден от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, се
прави възражение за изтекла погасителна давност - исковата молба е
депозирана на 25.08.2020 год., повече от пет години от настъпването на
произшествието.
По същество исковете се оспорват като неоснователни. По делото не
били ангажирани доказателства за осъществяването на състава на чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ, а именно произшествието да е причинено по вина на водача на
неидентифицирано МПС. Протоколът за ПТП е съставен само по данни на
пострадалите лица и няма доказателствената стойност на официален
свидетелстващ документ досежно механизма на произшествието.
Гаранционен фонд е бил сезиран с искане за изплащане на обезщетения за
вреди, той е уведомил ищците, че следва да представят доказателства за
наличието на основание за изплащане на обезщетение. Задължителната
извънсъдебна административна процедура пред ГФ не се изчерпвала с
бланкетното подаване на молба от пострадалото лице.
Гаранционен фонд счита, че вина за настъпване на процесното
произшествие има единствено водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ ***, който е навлязъл внезапно в лентата за движение на насрещно
правомерно движещия се л.а. „Пежо 406“.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищците, които са пътували без предпазни колани, в нарушение на
задълженията си по чл. 137а ЗДвП.
Ответникът счита, че исковите претенции са прекомерно завишени,
неотговарящи на принципа на справедливостта, жизнения стандарт и
6
практиката на ВКС.
Допълнителна искова молба не е постъпила в срока за това, който е
изтекъл на 23.04.2021 год.
По допустимостта на исковите претенции:
Не се спори, че преди образуването на делото спрямо първия ответник
не е била предявена писмена претенция за изплащане на обезщетение, в
съответствие с чл. 511, ал. 3 КЗ. Такава е била предявена само спрямо
Гаранционен фонд.
С доклада по делото възражението на първия ответник за
недопустимост на исковата защита по съдебен ред поради липса на
предварителна писмена извънсъдебна претенция пред предпочитания
ответник е възприето за неоснователно. Това възражение се поддържа от
ответника и в хода на делото, в т.ч. в хода по същество.
Съдът и понастоящем поддържа становището си, че нормите на сега
действащия КЗ, предвиждащи посочените изисквания за допустимост на
исковата защита, са неприложими към процесния случай, тъй като се
претендират вреди от произшествие, настъпило през 2015 год., при
действието на КЗ /отм./, в който предвалителната писмена претенция е
законово регламентирана, но не е условие за допустимост на исковата защита.
Към заварените правоотношения, възникнали преди влизането на КЗ нов, е
неприложимо изискването за предварително писмено искане за изплащане на
обезщетение, за да е допустима защитата по съдебен ред.
Наред с това и за пълнота следва да се посочи, че дори изискването на
чл. 511, ал. 1 КЗ /нов/ да бе приложимо към заварените правоотношения, то
тази разпоредба не дава възможност към момента на постановяване на
съдебното решение, а и към момента на насрочването на делото за съдебно
заседание с определението от 05.05.2021 год., съдът да направи преценка за
недопустимост на предявената искова претенция.
Според формираната съдебна практика по приложение на нормата на
чл. 380, ал. 1 КЗ и чл. 498, ал. 3 КЗ /нов/, предвиждащи отправянето на
писмена претенция като условие за допустимост на исковата защита, съдът
дължи преценка на положителните предпоставки за съществуването на
7
правото на иск към момента на проверката, а не към момента на
предявяването на иска. Той е длъжен да съобрази данните по делото,
относими към изтичането на сроковете по чл. 496, ал. 1 ГПК в хода на
образуваното пред него производство. Дори писмена претенция да не е била
предявена преди подаването на исковата молба или към момента на
подаването на исковата молба да не е изтекъл срокът за произнасяне на
застрахователя по претенцията, съдът е длъжен да съобрази данните по
делото, относими към изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 ГПК в хода на
образуваното пред него производство. Неотчитането по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК на отпадането на процесуална пречка за надлежното упражняване на
право на иск съставлява съществено процесулно нарушение. В тази насока са:
определение № 352/26.06.2018 год. на ВКС по т.д. № 1027/2018 год. на ТК,
второ т.о.; определение № 332/19.07.2018 год. на ВКС по т.д. № 1614/2018
год. на ТК, първо т.о.; определение № 224 / 15.05.2019 год. на ВКС по ч.т.д. №
805/2019 год. на ТК, първо т.о.; определение № 179/15.04.2019 год. на ВКС по
ч.т.д. № 859/2019 год. на ТЗ, първо т.о.; опр. № 339 / 29.05.2019 год. по ч.т.д.
№ 972/2019 год. на ТК, второ т.о. и пр.
Следователно, липсата на предварително отправена до предпочитания
ответник писмена покана за изплащане на обезщетение не е основание да се
приеме, че исковата защита е недопустима, след като подобна претенция е
отправена с факта на подаването на исковата молба и до момента на
произнасянето на съда е изтекъл предвидения в закона тримесечен срок за
произнасяне по тази претенция, а в този срок обезщетение не е предложено и
изплатено.
Случаят е именно такъв – писмена претенция към предпочитания
ответник не е отправена преди образуването на настоящото дело. Но такава
се съдържа в исковата молба, която е връчена на ответника. Към момента на
насрочване на делото и към момента на постановяване на съдебното решение
е изтекъл срок, който е значително по-дълъг от предвидения в закона срок за
произнасяне. Поради това, дори да би могъл да се възприеме довода на
ответника, че предявените искове са били недопустими към момента на
предявяването им, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да
отчете и новонастъпилото обстоятелство, а именно изтеклия в хода на делото
срок и да приеме, че производството по делото е допустимо.
8
Предвид допустимостта на предявените осъдителни искове, съдът
дължи разглеждането им по същество.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото, въз основа на становищата на страните за
безспорни между тях са оповестени следните обстоятелства: Че на ***. се е
осъществило пътно-транспортно произшествие; Че ищците са участвали в
произшествието като водач, респ. пътници в л.а. „Ауди А4“ с рег. № ***;
Наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на застрахователен договор № 90216436 за л.а. „Мерцедес“ с ***
регистрационен номер ***, сключен със застрахователна компания
„Prevoyance and Voorzorg“, валиден към датата на процесното произшествие.
Не се оспорва вината на водача на л.а. „Мерцедес“ за реализирането на
процесното ПТП и установения от наказателния съд с присъдата по НОХД №
6817 / 2017 год. по описа на РС – Пловдив механизъм на произшествието от
***. Не се спори, че обезщетения не са изплащани на ищците.
За процесното произшествие е бил съставен протокол за ПТП с
пострадали лица в деня на събитието. В него е отразена констатацията за
осъществено произшествие между два автомобила – л.а. „Пежо 406“, зелен на
цвят с рег. № ***, управляван от К.К. и л.а. „Ауди А4“, бял на цвят, с рег. №
***, управляван от Е.И.Б.. В протокола са посочени имената на лицата,
пострадали при произшествието. Сред тях са ищците по делото, като по
отношение на Е.Б. е посочено, че е с фрактура на лява пета; Н.Б. /Н.Б./ –
травма на глава и тяло и М.Б. – травми на гръден кош и корем. Посочено е, че
във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство ЗМ №
165/***.
Доказателствената стойност на протокола е оспорена от евентуалния
ответник. Той действително не съставлява официален свидетелстващ
документ с обвързваща доказателствена сила досежно механизма на
произшествието, тъй като съставителят му не е присъствал на самото
произшествие. Но протоколът съставлява официален свидетелстващ
документ, съставен от длъжностно лице в кръга на функциите му, в частта от
9
констатациите за факти, възприети лично от съставителя, а именно че на ***.
се е осъществило процесното произшествие на посоченото място, в което е
участвал л.а. „Ауди А4“, както и че ищците са участвали в произшествието и
са пострадали от него.
С присъда № 16 от 17.01.2019 год. на РС – Пловдив по НОХД №
6819/2017 год. /до приключването на което настоящото дело е било спряно/
подсъдимият по делото К. П. К. е признат за невинен в това, че на ***. в
землището на гр. *** на път *** /източнообходен път/ в района на *** км. от
началото на пътя, при управление на МПС – л.а. „Пежо 406“ с рег. № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, при което по непредпазливост да
е причинил следна телесна повреда на повече от едно лице – на Е.И.Б. /Ю.Б./,
изразяваща се в счупване на основата на пета стъпална кост на левия долен
крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник; средна телесна повреда на М. М. Б. /М.Б./, изразяваща се в счупване
на три поясни прешлена с наличен умерен оток на гръбначния мозък в тази
област, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок от 3
до 5 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, вр. ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото му в този смисъл обвинение. Срещу присъдата е подаден
протест, но с решение № 260079 / 22.10.2020 год. по ВНОХД № 1456/2020
год. на ОС – Пловдив присъдата е потвърдена. Така, оправдателната присъда
е влязла в законна сила на 22.10.2020 год.
За да постанови присъдата в този смисъл наказателният съд е изложил
подробни мотиви, в които е приел следния механизъм на произшествието: на
***. подс. К. пътувал от гр. *** за гр. *** с л.а. „Пежо 406“ с рег. № **** и
около ** ч. се е движел от юг на север по източно обходен път *** в
землището на гр. ***, при ясно, слънчево и сухо време, при много добра
видимост; по същото време в насрещната лента за движение в посока от север
на юг се придвижвал товарен автомобил ТИР, а след него л.а. „Мерцедес“ с
рег. № **** с *** регистрация, управляван от Я.Т.; след „Мерцедеса“ се
придвижвал л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, управляван от Е.Б., като в този
автомобил пътували и М.Б. на предна дясна седалка, на задната седалка зад
шофьора пътувала Ф.Б., до нея дъщеря й С.Б., а зад предна дясна седалка
пътувала Н.Б.. Когато управляваният от К. л.а. „Пежо 406“ бил в
10
непосредствена близост до насрещно движещи се ТИР и предстояло
разминаването им, Я.Т. предприел маневра изпреварване на движещия се
пред него ТИР и навлязъл с около половината от ширината си в насрещната
лента. Действията на Т. били забелязани от К. и внезапната маневра на л.а.
„Мерцедес“ го стреснала, той възприел насрещно движещия се в неговата
пътна половина л.а. „Мерцедес“ като опасност и е счел, че ще настъпи удар
между двата автомобила. За да избегне опасността от сблъсък, К. извил
волана надясно, което насочило автомобила му в посока извън пътя, където
имало изградена мантинела, но преди да достигне до нея автомобилът му
попаднал с десните си колела върху чакълестия банкет, който го
разбалансирал и К. извил в обратна посока, за да овладее движението и се
насочил към западната половина, където в този момент се движел л.а. „Ауди
А4“ и въпреки задействаната спирачна система настъпил сблъсък между л.а.
„Пежо“ и л.а. „Ауди А4“. Прието от наказателния съд е, че движението на
водача на л.а. „Пежо“ е правомерно и в съответствие с правилата за движение
по пътищата до момента на предприетата от водача на л.а. „Мерцедес“
маневра „изпреварване“. Прието е също, че предприетата от К. маневра е била
от категорията на т.а.нар. „спасителни маневри“, а деянието на подсъдимия е
квалифицирано по чл. 15 НК като случайно деяние, поради което същият е
оправдан.
Ответниците по делото изрично са посочили, че не оспорват
установения от наказателния съд механизъм на произшествието и вината на
водача на л.а. „Мерцедес“ с *** регистрация за настъпването на процесното
произшествие. Поради липсата на спор съдът с доклада по делото е приел
установения от наказателния съд механизъм на произшествието за установен
и по настоящото дело.
Установеният от наказателния съд механизъм се потвърждава изцяло и
от доказателствата по настоящото дело, а именно от заключението по
приетата по делото експертиза – т. 1 и т. 2 от същата. Според заключението
на автоексперта водачът на л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в източната лента за
движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там
се е движел л.а. „Пежо 406“ и водачът на последния, без да знае дали л.а.
„Мерцедес“ ще се върне в западната лента или ще продължи движението си в
източната лента, е отклонил автомобила си надясно, което е довело до загуба
11
на устойчивост, напуснал е полагащата му се за движение източна лента,
навлязъл е в западната лента в момент и по начин, когато това не е било
безопасно и там е настъпил сблъсък с л.а. „Ауди А4“.
За установяване на здравословното състояние, оздравителния процес и
неимуществените вреди на ищците по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Е.Е. познава ищеца Е.Б. от около 10 години, имал е с него
бизнес отношения. 10 дни след произшествието е разбрал, че Б. е претърпял
катастрофа. Чул го е по телефона и ищецът е разказал на свидетеля за
произшествието. Не се чувствал добре, не можел да забрави случилото се, бил
стресиран. Счупен бил левият му крак. И с гърдите имал проблем. След
произшествието Е.Б. се прибрал в ***, където бил изследван в болница.
Двамата се видели около два месеца след произшествието в България, а след
това и в ***. Когато Е. видял Б. за първи път след произшествието, той куцал.
В началото на 2021 год. свидетелят отново чул по телефона Е.Б., като
последният споделил, че все още не е забравил случилото се.
Свидетелят Н.Н. познава Е.Б. от около 8 години, имали бизнес
отношения в областта на спедицията и транспорта. Знае, че Б. е участвал в
ПТП в България. В автомобила пътували цялото семейство. Б. се обадил на
свидетеля непосредствено след произшествието и Н. стигнал на място на
инцидента дори преди линейката. Катастрофата била тежка, ударът бил
жесток, от колата нищо не ставало. Свидетелят заварил Е. и М. извън
автомобила. Кракът на Е. бил счупен, имал болки в гърдите. Н. също била
извън автомобила, стояла на асфалта, не била в състояние да седи права.
Лицето й било цялото синьо от удара. Свидетелят помогнал да ги качат в
линейката. На Е. му сложили гипс на крака. При Н. установили спукан
прешлен на врата и й сложили шина. Никой от тримата ищци не останал в
болницата. Вечерта те пренощували у дома на Н., който на следващия ден ги
закарал в ***. В *** ищците ходили на прегледи в болница. Синът на Е. и Н.,
който бил студент в България, прекъснал следването си, за да ги гледа.
Свидетелят им е ходил на гости в ***. Е. бил доста време с гипс на крака,
преживял стрес и според свидетеля има връзка между преживения стрес и
развилия се впоследствие рак на пикочния мехур, от който сега се лекувал.
При посещението си в семейството на ищците, което било месец и половина
12
след произшествието, свидетелят установил, че Н. залита, като върви по
коридора, губела равновесие. Към този момент Е. вече бил свалил гипса от
крака, като ползвал предписана му надуваема обувка.
Свидетелят Т.З. познава ищците покрай своя съсед -свидетеля Н..
Известно му е, че ищците са претърпели ПТП през лятото на 2015 год. и ги е
видял след инцидента в дома на Н.Н.. Левият крак на Е. бил гипсиран.
Свидетелят разговарял с племенника на Е. - М. /М./, който му казал, че има
спукани три прешлена, трудно се движи и изпитва голяма болка.
Впоследствие са се чували по телефона и при разговорите му казвал, че не е
бил гипсиран, но е бил обездвижен в продължение на пет-шест месеца,
извършвани са му били процедури. Споменът на свидетеля за Н. е, че имала
спукан прешлен и лицето й било обезобразено. През 2021 год. свидетелят се
видял с М. в България, който му споделил, че се страхува да шофира и затова
е взел брат си. Споделил също, че има схващане в гърба и при смяна на
сезоните изпитва болка в гръбначния стълб.
По делото е приета медицинска документация, съставена на български
език, при прегледа на ищците в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, след
произшествието и на *** език, придружена с надлежен превод, съставена при
прегледите им в *** два дни след произшествието. Същата е анализирана от
приетата по делото експертиза, поради което е безпредметно да бъде
подлагана на самостоятелен анализ.
Според заключението в изцяло медицинската му част, на първия ищец –
Е.И.Б. е било причинено счупване на основата на пета стъпална кост на левия
долен крайник; охлузвания по гръдния кош и контузия на корема. Счупването
е констатирано от медицински органи и в Р***, като е поставена шина, с
която е обездвижено лявото стъпало; пациентът е отказал гипс. Счупването на
основата на пета стъпална кост е довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник – средна телесна повреда по см. на чл.
129 НК. Охлузванията по гръдния кош сами по себе си са довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. Е.Б. е изтърпял сравнително силни
болки и дискомфорт от ограниченото и болезнено придвижване поради
счупването на стъпалната кост. Движенията са били затруднени за около 2-3
месеца. Не се очакват остатъчни болестни явления.
На Н. М. Б. са били причинени: контузия на главата и тялото с налична
13
подкожна кръвна селекция отдясно тилно; малка пукнатина на основата на
черепа в тази област, отвътре, установена при направените КТ и ядрено-
магнитни изследвания, но неналагащи специално лечение; травматичен оток
и кръвонасядания на меките тъкани на лицето; контузия в областта на таза.
Първоначалната диагноза е била поставена в Спешното отделение на УМБАЛ
„Св. Георги“, като е диагностицирано наличието на контузия на главата и
тялото, травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето,
контузия в областта на таза. Пациентката е била освободена. При
последващото й изследване в *** с компютър-томограф и ядрено-магнитен
резонанс е било установено и минимално пукнатовидно счупване на
черепната основа. Липсват данни дали е било предписано лечение. И тези
изследвания според вещото лице не обясняват декларираната липса на спомен
за случилото се. Н.Б. е претърпяла умерени по сила и продължителност болки
и страдания със затихващ характер, които са приключили в рамките на 20-25
дни. Наличните травми не предполаган остатъчни явления. Претърпените
травматични увреждания са с характеристики, сочещи на извод, че както
самостоятелно, така и в съвкупност са причинили разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
На М. М. Б. са били причинени контузия на главата и тялото и счупване
на три поясни прешлена, с наличен умерен оток на гръбначния мозък в тази
област, установени при изследването с магнитен резонанс в ***. Това
счупване е било „заподозряно“ още при изследването в България, но не е
имало време и апаратура за уточняването му. Пациентът е проследяван
болнично два месеца след произшествието. Проведено е лечение с покой и
медикаментозно. Счупването на три поясни прешлена с умерен оток на
гръбначния мозък в областта на счупването е довело до трайно затрудняване
на движението на снагата за срок от около 3-5 месеца, при благоприятен ход
на оздравителните процеси. Контузиите на главата и тялото сами по себе си
са довели до болки и страдание, без разстройство на здравето. М.Б. е
претърпял значителни и сравнително продължителни болки и страдания в
поясната област, които са били със затихващ характер, но не по-кратки от 3-5
месеца.
Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващи се в непоставяне на обезопасителни колани, по делото са
допуснати гласни доказателства.
14
Св. Й.Г. е *** от 1999 год. до момента, изпълнявал е тази длъжност и
към 2015 год. В изпълнение на функциите си е постил произшествието. Има
бегли спомени за него, като е категоричен, че при произшествието не е имало
жертви /смъртен случай/, помни че е имало пострадали с телесни увреждания.
Не може да си спомни дали в момента на пристигането на мястото на
произшествието пътниците са били вътре или извън автомобилите си и
съответно дали са ползвали предпазни колани.
Свидетелката М. Ч. е била свидетел на произшествието.
Непосредствено след него заедно със св. Д.П. са се притекли да окажат
помощ на пострадалите. Някои от пътуващите в белия автомобил с ***
регистрация излезли от автомобила, но Ч. се притекла да помогне на
пътуващите в л.а. „Пежо“ и не е видяла дали пътниците в автомобила с ***
регистрация са ползвали предпазни колани.
Св. Д.П., която е управлявала л.а. „Фолксваген“ след л.а. „Ауди А4“, е
спряла след произшествието, обадила се е на телефон 112 и е оказала първа
помощ на пътуващите в л.а. „Ауди А4“. Помни, че в л.а. „Ауди“ са пътували 5
човека – шофьорът е бил мъж, до него стоял също мъж, а на задната седалка
пътували две жени и едно дете. Шофьорът излязъл от „Ауди“-то, а останалите
пътници в първия момент не могли да излязат от автомобила. Свидетелката и
шофьорът помогнали на пътниците да слязат от автомобила и в крайна сметка
всички слезли. Видимо нямали сериозни травми, момиченцето имало кървави
колена, а жените плачели, затваряли си очите. Но свидетелката не е
забелязала дали пътниците са ползвали обезопасителни колани, нито има
спомен дали някой от тях да е откопчал колана си преди да слезе пътник.
Доколкото си спомня някои от въздушните възглавници в автомобила били
отворени.
Така, на базата на гласните доказателства не се установява по позитивен
начин нито ползването, нито неползването на обезопасителни колани от
ищците по делото.
Според приетата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза в частта, свързана с носенето на предпазен колан, е отчетено, че
Е.Б. е претърпял травми, които са типични за водач на МПС при силен челен
сблъсък на автомобила. Имайки предвид деформациите в предната част на
автомобила и мястото на водача, на което е стоял Е., както и вида на
15
претърпените от него увреждания, вещите лица са посочили, че с голяма
степен на вероятност той е бил с поставен предпазен колан. Като охлузване от
колан е записано охлузването на гърдите при първичния преглед от хирург; с
травмата от колана е свързана и контузията на корема. Счупването на
стъпалната кост е характерно за водача дори при поставен предпазен колан.
Относно носенето на предпазен колан от Н.Б. вещите лица сочат, че
наличните по делото доказателства са достатъчни за вещите лица да направят
извод, че се касае за травматични увреждания, получени в купето на л.а.
„Ауди А4“ при директен челен сблъсък с друг автомобил. При такъв сблъсък
инерционните сили привеждат тялото в движение напред и нагоре. Отчетено
е, че според снимковия материал е задействана странична въздушна
възглавница на задната дясна позиция, където е седяла Б.. Според експертите
травмата в областта на главата /в нейната задна теменна част/ е получена от
удар най-вероятно в тавана или задната дясна греда на автомобила при
движението на тялото нагоре. Травмата в областта на лицето означава, че е
имало удар и в лицевата област, което може да се получи от действието както
на гърба на предната седалка, така и от действието на предпазната въздушна
възглавница.
Във връзка с носенето на предпазен колан от М.Б. вещите лица са взели
предвид вида на сблъсъка, мястото на Б. в автомобила – предна дясна седалка
и са заявили с висока степен на вероятност, че Б. в момента на
произшествието е бил с поставен предпазен колан – не се установяват тежки
увреждания на главата, гръдния кош, корема и долните крайници.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.), приложим с оглед момента на
настъпване на застрахователното събитие – през 2015 год., преди влизане в
сила на КЗ нов, Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, регистрирано като сдружение по реда на ЗЮЛНЦ, е
представително национално бюро за Република България по смисъла на
Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки. Когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се
16
прилага чл. 271, освен в случаите, когато действа като Компенсационен
орган. Случаите, в които бюрото действа като компенсационен орган, са
уредени в чл. 284 КЗ (отм.).
Сдружение „НББАЗ“, в качеството на представително национално
бюро – член на бюрата от системата "Зелена карта", е компетентно да урежда
претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за
произшествие, настъпило на територията на Република България и причинено
по вина на водача на застрахован за гражданската му отговорност автомобил,
по международната система за автомобилна застраховка на Гражданската
отговорност - "Зелена карта". Зелената карта е международно признато
удостоверение, доказващо, че водачът е застрахован за случаите, в които носи
гражданска отговорност при произшествие на територията на приемащата/
посетената страна. С нея се удостоверява, че задълженията, произтичащи във
връзка с посочената отговорност, ще бъдат изпълнени от застрахователя на
приемащата/посетената страна или от съответното бюро за автомобилно
застраховане, съгласно националното законодателство и правила в тази
държава. Членове на системата "Зелена карта" са всички държави членки на
Европейския съюз.
От позицията на ответника се потвърждава, че в конкретната хипотеза
бюрото не действа като компенсационен орган, а като орган, съдействащ за
функционирането на системата „Зелена карта“. Няма спор, че ***, в която е
регистриран автомобилът, станал причина за катастрофата – л.а. „Мерцедес“ с
рег. № ***, и в която същият е застрахован по взаимосъвпадащите изявления
на страните, е страна-членка на системата „Зелена карта“. Ответникът не
отрича, че в случаите на ПТП, причинено на територията на Република
България от автомобил, регистриран в държава-членка на системата, за който
не е изплатено обезщетение от застраховател по регистрация, материално
легитимиран да отговаря по предявения иск за обезщетяване на вредите на
трети лица е именно ответното бюро.
В този случай съгласно чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) се прилага редът по чл.
271 от същия кодекс, който урежда задължението на бюрото да се произнесе
по направена пред него застрахователна претенция в срок не по-дълъг от три
месеца от предявяването й, като изплати исканото обезщетение или даде
мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане
17
или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно
установени. В случая, както се посочи, претенцията на ищците не е била
предявена предварително пред бюрото, но е заявена по съдебен ред и към
момента са изтекли повече от три месеца, в които бюрото не е предложило и
не е изплатило обезщетение на пострадалите.
В конкретния случай на *** г. на територията на Република България е
настъпило застрахователно събитие по смисъла на закона и е възникнала
отговорност за водача на л.а. „Мерцедес“ за поправяне на вредите, настъпили
в резултат от причинено пътно-транспортно произшествие.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват от събраните доказателства.
На първо място, въз основа на позицията на ответника, неоспорващ
установения от наказателния съд механизъм на произшествието, а и въз
основа на приетото по делото заключение по автотехническата експертиза,
съдът приема за установено противоправното поведение на делинквента
(водачът на автомобила с *** регистрация Я.Т.), който е нарушил правилата
за движение по пътищата. Нарушени в частност са чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
според които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Т., като водач на л.а. „Мерцедес“, е
предприел маневра по изпреварване на движещ се преди него товарен
автомобил без да се е уверил, че не създава опасност за движението на
останалите участници в движението. С противоправното си поведение е
принудил водача на л.а. „Пежо 406“ К. да отклони автомобила си рязко
надясно, вследствие на което последният е загубил контрол върху превозното
средство и при условията на случайно събитие е настъпил сблъсък с л.а.
„Ауди А4“, в който са пътували ищците.
18
Вината на водача на л.а. „Мерцедес“ при нарушаване на правилата за
движение се предполага до доказване на противното, а противното в процеса
не се установи.
Доказа се по несъмнен начин, че вследствие на произшествието на
ищците са нанесени телесни увреждания. Въз основа на приетата по делото
експертиза се установи, че телесните увреждания на всеки от тримата ищци
са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
Ето защо, в тежест на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № **** e
възникнала деликтната отговорност да поправи причинените на ищците
неимуществени вреди.
По отношение на неговия автомобил е била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ с ***я застраховател „Prevoyance and Voorzorg“.
Налице са основанията „НББАЗ“, като представително национално бюро,
участващо и съдействащо за функционирането на системата „Зелена карта“ да
изплати на пострадалите ищци обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът прилага
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
При определяне на обезщетението в полза на Е.Б. се съобрази
обстоятелството, че вследствие на произшествието е получил фрактура на ляв
долен крайник, трайно са били затруднени движенията на крайника му в
продължение на около 3 месеца. Изпитвал е силни болки и дискомфарт от
ограниченото и придвижване. Ползвал е гипс/шина, обздвижваща лявото
стъпало. Изживял е силен стрес, вследствие на който близки негови приятели,
разпитани като свидетели по делото, го намират променен. Разбира се,
недоказно е съжданието им, че е налице причинно-следствена връзка между
стреса от произшествието и развилото се впоследствие онкологично
заболяване. Предвид изложените обстоятелства, съдът приема, че
справедливото обезщетение за вредите на Е.Б. е в размер на 30 000 лв., в
какъвто размер е и предявеният иск.
При определянето на обезщетението на Н.Б. съдът отчита вида на
основното телесно увреждане – минимално пукнатовидно счупване на
черепната основа, която се определя от експертите като разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Състоянието на Б. не е
19
налагало болнично лечение. Според в.л. медик Б. е претърпяла умерени по
сила и продължителност болки и страдания със затихващ характер, които са
приключили в рамките на 20-25 дни. В медицинската документация няма
данни за прилагано лечение. В свидетелските показания се съдържат данни,
че около месец и половина след произшествието Б. е имало остатъчни
проблеми с вестибуларния апарат и е залитала при движение. Предвид
изложените обстоятелства, съдът приема, че справедливото обезщетение за
вредите, претърпени от Н.Б. е в размер на 20 000 лв.
При определянето на обезщетението в полза на М.Б. се отчете
счупването на три поясни прешлена, което е довело до трайно затрудняване
на движенията на снагата. Претърпените болки и страдания са били
значителни и сравнително продължителни, със затихващ с времето характер,
но не по-кратки от 3-5 месеца. Според гласните доказателства и понастоящем
Б. има схващания в гърба и изпитва болки в гръбначния стълб при смяна на
сезоните. М. Б. е претърпял силен стрес, който не е преодолял и пет години
след произшествието, за което сочи свидетеля З., според който ищецът Б. все
още се страхува да шофира, поради което брат му е шофирал автомобила, с
който е дошъл в България през 2021 год. При отчитане на описаните
обстоятелства, съдът приема, че справедливото обезщетение за вредите,
претърпени от М.Б. е 40 000 лв.
По изложените съображения искът на Е.Б. ще се уважи изцяло, а
исковете на Н.Б. и М.Б. – частично, до посочените размери, а за разликата до
пълните претендирани размери същите ще се отхвърлят.
Не са налице основания по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетенията, тъй като не се установиха по пътя на пълното главно
доказване възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалите.
Нито един от разпитаните свидетели не установи по позитивен начин
отсъствието на предпазен колан от страна на ищците. По отношение на Е.Б. и
М.Б. експертите са категорични, че вида и характера на травмите им са
типични при челен удар на автомобил и с висока степен на вероятност
заявяват, че посочените двама ищци са използвали предпазен колан.
Най-спорно по делото е използването на предпазен колан от Н.Б..
Установи се, че л.а. „Ауди А4“ е оборедван с предпазни колани на задните
20
седалки. Но неизползването на предпазен колан от страна на Б. не се доказа
по позитивен и несъмнен начин от събраните доказателства. Нито един от
разпитаните свидетели на произшествието не потвърждава неизползването на
колан от страна на Б.. Според вещите лица Б. е получила травмата на главата
в областта на тила и тя най-вероятно е резултат от удара й в тавана или
дясната задна греда при движението на тялото нагоре и назад. Този удар би
се получил и при използване на предпазен колан. Установените при Б.
травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на лицето според
експертите може да се дължи не само на удар в предната седалка на
автомобила /какъвто е възможен основно при липса на предпазен колан/, но и
от действието на предпазната въздушна възглавница, която се е задействала
при удара.
Както е посочено в доклада по делото, върху ответната страна лежи
тежестта да проведе пълно главно доказване на възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат, от което черпи благоприятни за себе
си правни последици, а именно възможността да иска намаляване на
обезщетението. Подобно пълно доказване не се проведе. Поради това за съда
съществува процесуалното задължение да приеме възражението за
недоказано.
С отговора на исковата молба е повдигнато възражение за погасяване на
вземанията на ищците по давност.
Липсва спор между страните, че към вземанията за обезщетение за
вреди е приложима общата петгодишна давност. В този смисъл е изричната
разпоредба на чл. 197 КЗ /отм./. Давността започва да тече от датата на
настъпването на събитието. В настоящия случай давността е започнала да
тече от деня на произшествието – ***. и би изтекла на *** год., т.е. преди
подаването на исковата молба.
Но давностният срок /за разлика от преклузивния/ подлежи на спиране
при наличие на законово предвидени за това предпоставки. Основните
предпоставки за спиране на давността са предвидени в чл. 115 ЗЗД, но не се
твърди от никоя от страните давността да е спирала на основание, предвидено
в ЗЗД.
Съдът отчита че според чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
21
Народното събрание от 13.03.2020 год. /ДВ бр. 28 / 24.03.2020 год., в сила от
13.03.2020 год./ за срока от 13.03.2020 год. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват права или придобиват права от частноправните субекти.
Извънредното положение е отменено от 13.05.2020 год., когато е
обявена извънредна епидемична обстановка. За периода от 13.03.2020 год. до
13.05.2020 год., т.е. в продължение на два календарни месеца, погасителната
давност по отношение на вземанията на ищците е спряла да тече. След
отпадане на спирането, давността е продължила да тече, считано от
14.05.2020 год. Тя и би изтекла на 25.08.2020 год. Но исковата молба е
постъпила в съда именно на 25.08.2020 год., изпратена по пощата на
24.08.2020 год.
Поради това следва да се приеме, че исковите претенции са заявени по
съдебен ред преди изтичането на пет годишния давностен срок, т.е.
предявените осъдителни искове не са погасени по давност.
Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва.
Спори се кой е началния момент на дължимост на законна лихва. Ищците
претендират законната лихва върху обезщетенията, които търсят от
предпочитания ответник, считано от 25.06.2017 год.
За да се определи началния момент на законната лихва, е необходимо
да се даде отговор на въпроса в кой момент е настъпила забавата на
предпочитания ответник.
Ищците не са отправили до този ответник извънсъдебна писмена
претенция преди завеждането на настоящото дело. Чл. 282, ал. 5 КЗ /отм./
препраща към чл. 271 КЗ /отм./. Според посочената норма срокът за
окончателно произнасяне по претенция за изплащане на обезщетение по
задължителна застраховка „ГО“ не може да бъде по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя. А според ал. 5 увреденото лице има
право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението, която се
начислява от датата на изтичането на тримесечния срок по ал. 1.
Следователно, "НББАЗ“ би изпаднало в забава с изтичането на три
месеца от отправянето на писмена претенция. Поради липсата на писмена
претенция, до подаването на исковата молба предпочитаният ответник не е
бил в забава и не дължи законна лихва.
22
Такава дължи едва от датата на подаването на исковата молба –
25.08.2020 год. В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. решение
№ 37 / 19.03.2018 год. на ВКС по т.д. № 1341 / 2017 год. на второ т.о.
Ето защо обезщетенията, които се присъждат в полза на ищците, се
дължат ведно със законната лихва от 25.08.2020 год., а за периода от
25.06.2017 год. до 25.08.2020 год. исканията за присъждането й са
неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
Доколкото се уважават исковете, предявени спрямо предпочитания
ответник „Сдружение „НББАЗ“, не се е сбъднало условието за разглеждане на
исковете, предявени спрямо Гаранционен фонд.
Ето защо същите не подлежат на разглеждане.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищците за освобождаването им от
такси и разноски, същите не е сторили разноски за внасяне на такса и не са
направили разноски за събиране на доказателства.
На ищците е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА /л. 8,9 и 10/. Предвид частичното уважаване
на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за
тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
адвокат Ф.С..
Размерът на адвокатското възнаграждение по иска на Е.Б. с материален
интерес 30 000 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 МРАВ, е 1 430 лв. без ДДС. Адвокатът, предоставил правната
помощ, е регистриран по ЗДДС. Поради това и върху минималното
възнаграждение е дължим ДДС. Така дължимото адвокатско възнаграждение
е в размер на 1 716 лв. Предвид пълното уважаване на предявения иск,
посоченото адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на
адвоката, предоставил безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение по иска на Н.Б. с материален
интерес 30 000 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 МРАВ, е 1 430 лв. без ДДС, а с ДДС – 1 716 лв. От него в полза
на адв. С. следва да се присъди сумата 1 144 лв., пропорционално на
уважената част от иска.
23
Размерът на адвокатското възнаграждение по иска на М.Б. с материален
интерес 50 000 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 МРАВ, е 2 030 лв. без ДДС, а с ДДС – 2 436 лв. От него в полза
на адв. С. следва да се присъди сумата 1 948,80 лв., пропорционално на
уважената част от иска.
Така, общият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да
се присъди в полза на адв. С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за
предоставената от него безплатна правна помощ на тримата ищци, е 4 808,80
лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното сдружение
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата 3600 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете. То следва да бъде осъдено да
заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на
съда са в размер на 150 лв. за експертиза. От тях върху ответника следва да се
възложат 122,73 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Ответното сдружение също претендира разноски, за които е
представило списък по чл. 80 ГПК. На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК то има право на разноските по делото, пропорционално на отхвърлената
част от исковете спрямо ответниците, чиито искове са частично отхвърлени.
Разноските на ответника са за договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 5 868 лв. с ДДС и 120 лв. възнаграждение по чл. 7, ал. 9 – за
защита по дело с повече от две съдебни заседания /по делото са проведени 3
съдебни заседания/; 200 лв. депозит за вещи лица и 154,58 лв. пътни
разноски, или общо 6 342,58 лв. Адвокатските възнаграждения и пътните
разноски са реално сторени, като се представят доказателства, че са
заплатени по банков път. Заплатен е и депозитът за експертизата.
Срещу размера на адвокатското възнаграждение е направено
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по три иска, съответно с материален интерес
30 000 лв., 30 000 лв. и 50 000 лв., определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4
24
от Наредба № 1, е в общ размер на 4 890 лв. без ДДС. Върху него е дължимо
ДДС предвид обстоятелството, че упълномощеното адвокатско дружество е
регистрирано по ЗДДС и е начислило данъка в издадените фактури. С ДДС
дължимото възнаграждение е в размер на 5 868 лв. Точно в този размер е
договорено и изплатено то от ответното сдружение, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно. Ищците Н.Б. и М.Б., чиито
искове са отхвърлени частично, са освободени от разноски пред съда, но не и
от отговорността за разноски пред насрещната страна. Исковете им се
отхвърлят в един и същи размер – за по 10 000 лв. Поради това тези двама
ответници следва да се възложат разноските на ответника в размер на 1 153,20
лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете. Сумата е платима по
равно от всеки от двамата ответници.
Ответникът Гаранционен фонд претендира разноски. Но доколкото
исковете спрямо него не са разгледани по същество, на същия не се дължат
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Средец, бул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати следните обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от
ищците Е.И.Б., Н. М. Б. и М. М. Б., вследствие на травматичните увреждания,
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
***. на път *** – източно обходен път на гр. ***, причинено виновно и
противоправно от водача на л.а. „Мерцедес“ с *** регистрация, рег. № ***,
както следва:
В полза на Е.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 25.08.2020 год. до окончателното плащане, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва за периода от
25.06.2017 год. до деня преди подаването на исковата молба – 24.08.2020 год.;
25
В полза на Н. М. Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 25.08.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер
от 30 000 лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за законна лихва за
периода от 25.06.2017 год. до деня преди подаването на исковата молба –
24.08.2020 год.;
В полза на М. М. Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 25.08.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до пълния претендиран размер
от 50 000 лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за законна лихва за
периода от 25.06.2017 год. до деня преди подаването на исковата молба –
24.08.2020 год.
О С Ъ Ж Д А Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Средец, бул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив,
сумата 3 600 лева държавна такса, определена върху уважената част от
исковете и сумата 122,73 лева разноски за експертиза, изплатени от бюджета
на съда, пропорционално на уважената част от иска.
О С Ъ Ж Д А Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Средец, бул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на АДВОКАТ Ф.С.С., с личен номер ***, от
Адвокатска колегия ***, с адрес ***, сумата 4 808,80 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците безплатна правна
помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на
уважената част от иска.
26
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. М. Б., ЕГН **********,
с адрес *** и М. М. Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на
Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, район Средец, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, сумата 1
153,20 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете им, платима по равно от посочените двама ответници
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
27