№ 4039
гр. Варна, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101100 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Н. Т.
с ЕГН:********** и адрес гр. Варна бул. „**** ПРОТИВ: ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София „***, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ и цена на иска 75 000 лв.
В исковата си молба ищцата твърди, че против нея е образувано
досъдебно производство с пореден № 70/2013 год.
На 23.04.2013 год. в жилище собственост на дъщерята на Ангелов,
където той живее, а ищцата се грижела за него е извършен обиск и е иззет
собствения преносим компютър марка „Самсунг" собственост на ищцата.
На 10.02 2016 год. в 10.15 часа в присъствието на адвокат Чаков от ВАК
ищцата била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.
252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК и по чл. 172а ал.1 от НК и е взета
мярка за неотклонение „подписка".
Последвал разпит в качеството й на обвиняема.
Две години и три месеца по-късно - на 23.05.2018 год., отново била
привлечена като обвиняема с три обвинения - по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1
вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
На 19 ноември 2018 год., във вестник, излязла статия със заглавие „93-
1
годишен лихвар шашна съдиите с алчността си". В тази ищцата е наречена
„дърта измамница", в нея се интерпретират факти, залегнали по-късно в
постановлението за привличане в качеството й на обвиняем и във връчения
обвинителен акт.
Според ищцата са предоставени на журналиста от прокурора водещ
разследването.
На 13.11.2018 год. в електронния сайт „vагпа24." Е имало и друга
публикация с подобни факти, където името й/ Г. Т./ се четяло до името на
Божимир А.
Според ищцата представителят на ВОП наблюдаващ досъдебното
производство, нарушил НПК и изнесъл данни, които пряко нарушили
гражданските права на ищцата и създали нетърпима обстановка около ищцата,
която повлияла на нейните роднини и приятели, Според ищцата това е опит да
се влияе на съдиите, които разглеждали делото.
През 2021 год. срещу ищцата и Божимир Ангелов е внесен обвинителен
акт, по който е образувано НОХ дело № 918/2021 год., което е приключило с
Присъда № 41/08.07.2022 год. Варненският окръжен съд, скоято ищцата е
призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1,
вр. чл. 26 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл.
26 ал.1 от НК.
По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обявил, че деянието
представлява административно нарушение, но не й наложил наказание поради
изтекъл давностен срок.
Присъда е протестирана пред Апелативен съд Варна който със свой
съдебен акт я потвърдил.
По подаден касационен протест пред ВКС е постановено Решение №
241/ 03.07.2023 г., с което е потвърдена оправдателната присъда.
Ищцата твърди, че воденото против нея наказателното производство
продължило от 10.02 2016 г. до 03.07.2023 г. - 7 години и 6 месеца. През това
време я защитавали трима адвокати. Нито веднъж делото не е отложено по
нейно вина. Винаги съдействала на правозащитните органи, явявала на
заседанията, никога не е отсъствала поради заболяване или други причини.
Ищцата твърди, че воденото наказателно производство се е отразило
2
негативно на здравето й. По време на делото била изолирана от съседи и
приятели, които били чели за клеветите срещу нея разпространени от
представител на ВОП.
След приключване на делото започнали параноидни атаки, като
постоянно сънувала, че я водят принудително на дело, където я осъждат.
Започнала да се страхува да излизам и не можела пълноценно да се грижи за
Ангелов. Наложило се, той да се грижи за нея, като следи за приемането на
лекарства, които й били изписани. Веднъж напуснала дома, където се грижела
за Ангелов и не можала да намеря пътя обратно. Наложило се да бъда
издирвана от полицията и била намерена в друга къща близко.
Според ищцата с действията си представителите на Прокуратура на
Република България, които повдигнали и поддържали неоснователни
обвинения по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20ал.2 от НК; по
чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК са
й причинили неимуществени вреди изразяващи в тревожност, напрегнатост,
потиснатост, разконцентрираност. Чувствата се обидена, се страхувала за
бъдещето си. Не можела да спя вечер, а след като заспивала сънувала
кошмари. Непрекъснатата й мисъл е била, че околните гледат на нея като на
подсъдима. Най-много се тревожила от реакцията на сина й и другите й
близки.
Поради незаконното обвинение ищцата твръди, че е заболяла от
психично разстройство, което лекува медикаментозно, а от тях не се чувства
отпаднала, сънлива и не може да изпълнявам задълженията си, които е поела
към Божимир Василев Ангелов.
В исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което
осъдите ответника Прокуратура на Република България да й заплати
обезщетение за претърпените от мен неимуществени вреди, причинени от
незаконното обвинение, в размер на 75 000 лева, ведно със законната лихва
считано от 08.07.2022 год. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
3
ответника Окръжна прокуратура – Варна.
В отговора искът се оспорва като неоснователен и недоказан.
В отговора се твърди, че претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. е завишен и не в съответствие с
чл. 52 ЗЗД.
Според ответника твърдените неимуществени вреди, като:
безпокойство, потиснатост, тревожност, депресия, напрежение, нарушено
доброто и име в обществото, влошаване на отношенията с приятелите и в
семейството не са доказани да са в причинна връзка с повдигнатите
обвинения. Повдигнатите обвинения по никакъв начин не надвишава по
интензитет и обем съвсем обичайните, нормалните, в подобни случаи
изживявания, поради което обезщетение за тях не е дължимо.
Според ответника ищцата е бил с най - леката мярка за неотклонение
„Подписка" поради което това обстоятелство не е тези, които да ограничават
гражданските и права.
За начален момент на търпене на вредите за ищцата, следва да се счита
датата 10.02.2016 г., на която е привлечена като обвиняема за престъпление по
чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК. С оглед
сложността на делото от фактическа и правна страна, срокът на приключване
на наказателното производство е бил разумен, като през 2021 г. ВОП е внесла
ДП във ВОС с обвинителен акт по обвинения на ищцата в престъпления по
чл.253 ал.4 пр. Д вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 03.07.2023 г. За
продължителността на наказателното производство по образуваните НОХД в
съдебната фаза не следва да се вменява във вина на прокуратурата, тъй като тя
не администрира през това време производството по делото.
Според ответника влошеното здравословно състояние на ищцата се
дължи на обективни житейски фактори, а не е резултат от воденото
наказателно производство.
Относно претендираната законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да се приеме, за начална дата от 03.07.2023 год.,
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не 08.07.2022 г. когато е
4
била постановена първоинстанционната присъда.
Според ответника липсват каквито и да е доказателства, че
Прокуратурата е огласявала факта на провеждането на наказателно
производство срещу ищцата. Не са представени доказателства относно това,
че отразяването на случая в различни медии е въз основа на изявления на
прокуратурата.
Оспорвам всяка една от претенциите за причинени неимуществени
вреди.
За да се произнесе, съдът съобразни следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл.2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, за
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на
доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищцата, че в нейна тежест
да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства, факта на
принудителните процесуални действия, по воденото наказателно
производство по незаконното обвинение и причинената от него вреда -
преживените болки и страдания, техния вид размер интензитет и
продължителност.
В тежест на ответника съдът възлага да докаже, всички въведени право
изключващи и право погасяващи факти.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са
необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива.
Ищцата е поискала съдът да допусне до разпит двама свидетели. Това
процесуално действие е нередовно, тъй като ищцата следва да посочи кои
конкретни факти и обстоятелства, че установява с тези свидетели, като тези
факти следва да са относими към спора и въведени като твърдения в исковата
молба
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
5
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на
ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното и на осн. чл. 140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявен иск, с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, иск за
обезщетение за неимуществен вреди причинени на ищцата незаконно
обвинение по ДП № 181/2017 на ОС-Варна, предишен № 70/2013 год. на ОД
на пр.пр. № 106/2013 г. на ОП-Варна, НОХД № 918/2021 год. на ВОС, ВНДОХ
№ 304/2022 год. на АС-Варна и КНД № 73/23 год. на III н.о. на ВКС
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са
налице права и обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на
чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са
налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищцата, че в е в нейна тежест
да докаже фактите и обстоятелството посочени към мотивите на
определението.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест
е да установи всички наведени от него право-изключващи и право-
погасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба. По тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдено
заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ НОХД № 918/2021 год. по описа на
ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като нередовно, процесуалното действие
искане „за допускане до разпит на свидетели“, тъй като ищцата не е посочил
6
конкретните факти и обстоятелства, които ще доказва с тях по смисъла на
чл.156 ал.2 от ГПК и
УКАЗВА на ищцата в седмичен срок от връчване на настоящото
определение, с нарочна молба с препис за ответника, изправи допуснатите
нередовности, като посочи кои факти и обстоятелства ще доказва с исканите
свидетели.
ПЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че ако в така дадения срок не изправи
нередовността на това процесуално действие, на основание чл.101 ал.3 от
ГПК, съдът ще приеме, че не е извършвано.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 06.11.2024 год. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните и им се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмения отговор на
ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
7
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8