№ 592
гр. Ловеч, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500401 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.418,ал.4 ГПК.
Постъпила е частна жалба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.С., представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и прокурист
М.В., чрез пълномощник адв.Х.И.-САК, срещу Разпореждане №975/09.06.2021г.,пост.по ч.гр.д.
№1031/2021г. на РС-Ловеч. Обжалва съдебния акт в частта,с която е отхвърлено заявлението за
такси в размер на 101,28лв.,за периода от 08.06.2018г. до 25.05.2021г. Счита,че в тази част
разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Излага,че съгласно договореното в чл.10.1 от
Общите условия към договора за издаване на кредитна карта “Mastercard“ от 17.10.2017г. за
предоставянето и управлението на кредита и другите услуги по кредитната карта, картодържателят
се е задължил да заплаща такси,изчерпателно описани в ОУ и Приложение №1 към тях. Отделно
от това,в чл.20.3 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта- в сила от
13.03.2017г.,картодържателят се е задължил да покрие и всички съдебни разходи,съотв.признати
възнаграждения на адвокатите на Банката, евентуалните разходи в принудителното изпълнение.
Затова счита, че съдът неправилно въвежда приложимостта на Закона за потребителския кредит по
отношение на процесния договор за издаване на кредитна карта “Mastercard“ от 17.10.2017г.,а от
там и разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.22 от Закона.Твърди,че настоящият договор не е за
предоставяне на потребителски кредит,а за издаване на кредитна карта. Пояснява,че по правната си
същност кредитната банкова платежна карта представлява платежен инструмент за отдалечен
достъп,позволяващ на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по
предварително уговорен с издателя кредитен лимит,чрез използването на електронни или други
технически способи.Това е легалната дефиниция,съгласно чл.27 от Закона за паричните преводи,
1
електронните платежни инструменти и платежни системи/отм./, който е предшествал действалия
към момента на сключване на процесния договор Закон за платежните услуги и платежните
системи/отм./. Счита,че именно в последният норматив е приложим тук и са спазени изискванията
му. Пояснява,че дължимите от картодържателя такси не са свързани с усвояване и управление на
кредитния продукт,а с договора за кредитна карта и не попадат в съществените задължения на
страните,не са задължително присъщи на договора за кредитна карта,поради което счита,че е
обосновано банката да въведе такса за тях,тъй като не са включени в обичайните административно
разходи по отпускането и управлението на един кредит. Твърди,че представляват допълнителна
услуга, предоставена на картодържателя, за която е необходимо да се въведе такса. Обслужването
на кредитен инструмент представлява именно такава допълнителна услуга. Позовава се на
решение на СГС.
Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се уважи искането и за
вземането за такси в размер на 101.28лв.,както се присъдят и направените разноски.
Окръжен съд Ловеч, като съобрази приложеното ч.гр.д.№1031/2021г. по описа на РС-
Ловеч и становището на жалбоподателя, приема за установено следното:
По допустимостта на частната жалба.
За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 01.07.2021г.,а жалбата е
подадена на 09.07.2021г.-т.е.спазен е срокът по чл.275 от ГПК. Подадена е от надлежна страна и
срещу акт,подлежащ на обжалване съгл.чл.418, ал.4 от ГПК. С оглед на тези констатации съдът
приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Установява се,че пред РС-Ловеч е подадено заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК от
„Юробанк България“АД, с ЕИК ***, срещу М. М. М. от гр.Летница,Ловешка област. Претенцията
е за вземане по Кредитна сделка с №4689951 и Договор за издаване на кредитна карта “Mastercard“
от 17.10.2017г. Въз основа на тези договорености Банката е предоставила кредитен лимит от
1000лв. Неразделна част са Общите условия за издаване и използване на кредитни карти.
Регламентирани са основните договорни ангажименти. Посочено е,че при формиране на
претенцията са съобразени и разпоредбите на ЗМДВИПОНС от 13.03.2020г., като претендираната
мораторна лихва не включва периода на обявеното в страната извънредно положение. За
предоставения платежен инструмент и другите услуги, свързани с картата,е предвидено, че
картодържателят заплаща възнаграждение, вкл.и лихва,посочена в ОУ. Уговорен е приложимият
лихвен процент, като се вписва в месечните извлечения. Сочи,че освен дължимата лихва,в ОУ са
изброени и дължимите такси в общ размер на 101.28лв., включващ 10 бр.месечна такса за
обслужване на платежен инструмент в размер на 26.50лв.,съгласно чл.10.1 от ОУ и Приложението;
7 бр.такса за надвишаване на кредитния лимит в размер на 29.78лв.,начислена съгласно чл.10.1 от
ОУ; 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит в размер на 15лв.,съгласно чл.10.1 от ОУ и
Приложението; 1 бр. такса за администриране на просрочен кредит в размер на 30лв.,съгласно
Тарифа за таксите и комисионните,които „Юробанк България“АД прилага по извършени услуги
на клиенти-физически лица- р-л 8, В, т.13.
2
Твърди,че поради неизпълнение от страна на картодържателя на договорните му
задължения за погасяване на дължимите суми по усвоения кредитен лимит/неплащане на вноските
по две последователни месечни извлечения от 23.05.2019г. и 24.06.2019г./, Банката е обявила
цялото задължение на длъжника за предсрочно изискуемо и го е уведомила с писмо с изх.
№10865/09.04.2021г.,получено от картодържателя на 26.04.2021г. Претендира и застраховка по
уговорената програма „Защита на плащанията“ в размер на 83.69лв. Претендира и направените
разноски в заповедното производство.
Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк
България“АД, Договор за издаване на кредитна карта № ПК51285 от 17.10.2017г., Общи условия
на „Юробанк България“АД за издаване и използване на кредитни карти, Приложение №1 към тях,
Заявление и Декларация от М. М. М. от 04.09.2017г., известие за доставяне,връчено на
26.04.2021г., уведомление за предсрочна изискуемост, Тарифа за таксите и комисионните,които
„Юробанк България“АД прилага по извършвани услуги на клиенти-физически лица, доказателства
за пълномощия.
Образувано е ч.гр.д.№1031/2021г.по описа на РС-Ловеч,по което с Разпореждане
№975/09.06.2021г. съдът е уважил заявлението за претенцията за главница,заедно със законната
лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното изплащане, възнаградителна лихва,
мораторна лихва, застраховки и разноски съразмерно с уважената част от вземанията. Заявлението
е отхвърлено по отношение претенцията за такси в размер на 101.28лв.,за периода от 08.06.2017г.
до 25.05.2021г. Съдът е приел,че в тази част претенцията противоречи на нормата на чл.10а,ал.2 от
ЗПК,тъй като услугите, за които е предвидена,представляват действия по управление на кредита.
При произнасянето си въззивният състав съобразява,че по отношение критериите за
редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на
чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите
обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
В съответствие с изложеното съставът намира,че с настоящето заявление са изпълнени
изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените
лихви. Посочено е основанието на вземането, дължимата главница, лихви и периодите,за които се
дължат. По отношение на тези вземания може да се приеме, че е налице формална редовност на
заявлението.
За таксите в заявлението е посочен общ размер от 101.28лв.,с пояснение за услугите,за
които са начислени и основанието- чл.10.1 от ОУ и Тарифата.
Съгласно чл.10.1 от Общите условия „За предоставянето на кредита и за другите
услуги,свързани с ползване на картата,които са предоставят от банката, картодържателят
заплаща възнаграждения, вкл., но не само лихви, посочени в Приложение №1..“
При съобразяване на изложеното,приложимите норми и договорните клаузи, съставът
намира, че частната жалба е неоснователна.
3
Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не може да се събират такси
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита-ал.2. Съгласно чл.58,ал. 2 от ЗКИ
разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за
случаите на предсрочно погасяване.
Тук в чл.1 от Договора изрично е предвидено, че кредитната карта се издава във връзка
с отпуснатия револвиращ кредит. Кредитната карта е определена като средство за отдалечен
достъп до средствата по кредитния лимит. От това следва,че тази платежна услуга се предоставя,
съотв. използва само чрез кредитната карта.Затова поддържането на картата представлява част от
договорния ангажимент и като дейност се отнася към тази по усвояване и управление на кредита.
Спецификата при начина на усвояване на револвиращия кредит с кредитна карта,не отменя
основната характеристика на договорното отношение, свързано с предоставяне на кредит. При
съобразяване на данните за кредитополучателя, то безспорно същият попада под защитата на
потребителите по см.на чл.9,ал.3от ЗПК,съотв. §13,т.1 от ДР на ЗЗП. В този смисъл съставът не
споделя опита на жалбоподателя за обосноваване на неприложимост на ЗПК,а на ЗПУПС,тъй като
тъй като не се открива основание за изключване на тези отношения от общата уредба на
потребителските договори.
С оглед на изложеното съставът приема,че начисляването на такса за обслужване на
кредитната карта противоречи на императивната норма на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за поддържането й. Предвиждането на такава такса
противоречи на закона и добрите нрави и се явява неравноправна клауза.
По отношение на останалите услуги,за които се претендират таксите, отново се открива
противоречие с императивна норма-чл.33 от ЗПК. Съгласно последната при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно
–такава претенция –за мораторна лихва, е заявена. Таксите,които се търсят тук са все за
действия,които представляват забава на основния ангажимент за погасяване на договорното
задължение. Определени по този начин таксите на практика припокриват дължимата лихва за
забава при изпълнение на задължението за връщане на усвоената сума и явно се цели заобикаляне
на ограничението на нормата на чл.33 от ЗПК.
По изложените съображения съставът приема, че уговорката за дължими такси в размер
на 101.28лв. е неравноправна, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията в тази част.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното Разпореждане №
975/09.06.2021 г., пост. по ч.гр.д.№1031/2021 г. на РС-Ловеч, следва да се потвърди в обжалваната
част като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 975/09.06.2021 г., пост. по ч.гр.д.№1031/2021г.
4
на РС - Ловеч, в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за вземането за такси в общ
размер от 101.28лв., за периода от 08.06.2018г. до 25.05.2021 г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5