О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 39, 09.03.2018
г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на 09.03.2018 г., в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ
:..……………………………..
………………………………..
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : ………………………………..
………………………………..
секретар ……………, прокурор ………………,
като разгледа докладваното от Председателя Йовка Бъчварова НОХД № 19 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт срещу И.Т.А. за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
С присъда № 10/19.09.2017 г.
подсъдимият е бил оправдан по повдигнато обвинение.
Присъдата е била обжалвана от
частния обвинител С.Ц.Д., действащ чрез майка си Ц.С.Д..
С решение № 4/16.02.2018 г.,
постановено по ВНОХД № 645/2017 г. на ОС Сливен, неподлежащо на касационно
обжалване, присъдата е била потвърдена.
Постъпили са две молби от адв. П.Н.
– защитник на подсъдимия А., за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски в общ размер 1600.00 лева за адвокатско възнаграждение –
1000.00 лева за първа инстанция и 600.00 лева за въззивната инстанция. Молбата
за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция, е била
подадена пред ОС Сливен, препратена за произнасяне на РС Котел, като
първоинстанционен съд, компетентен да се произнася по въпросите по чл.306 от НПК.
За да се произнесе по молбите,
съдът съобрази следните обстоятелства.
Молбите са допустими и налагат
произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Видно от протокола от
проведеното на 19.09.2017 г. съдебно заседание, адв. Н. е заявил претенцията си
за присъждане на разноските за адвокатско възнагреждение. В мотивите към
присъдата си съдът е коментирал неоснователността на претенцията си, без обаче
да има изрично произнасяне в диспозитива на присъдата, съобразно изискването на
чл.301, ал.1, т.12 от НПК. Претенцията за разноски е била заявена и пред ОС
Сливен в съдебното заседание, проведено на 22.01.2018 г. В решението на ОС
Сливен липсва произнасяне по заявената претенция. Независимо дали има
произнасяне или не по искането за разноски, въпросът може да бъде пререшаван
допълнително – Протокол от 11.02.2016 г.
от заседание на ОСНК на ВКС, т.ІV.
РС Котел, като първоинстанционен
съд, е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските по реда на чл.306
от НПК - Протокол от 11.02.2016 г. от
заседание на ОСНК на ВКС, т.І.
Разгледани по същество,
исканията за присъждане на направените от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Разпоредбата на чл.
190 от НПК урежда въпроса за разноските по дела от
общ и от частен характер в случаите на прекратяване на наказателното
производство или оправдаване на подсъдимия. При делата от общ характер,
образувани по обвинителен акт, разноските остават в тежест на държавата, а по
делата от частен характер се понасят от частния тъжител. Частният тъжител при
оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния разноски,
включително и такива за адвокатско възнаграждение. При оправдаване на
подсъдимия по наказателни дела от общ характер не е предвидена възможност да му
бъдат заплатени направените от него разноски от страна на държавата, на частния
обвинител или гражданския ищец. По тези причини претенцията за разноски за
адвокатски хонорар, заплатен на защитника за първа инстанция, се явява
неоснователна.
Присъдата е била обжалвана само
от частния обвинител, но не е била протестирана от РП Котел (протестът е бил
върнат). В този случай е мислимо да се постави въпроса дали разноските, което е
направил подсъдимия пред въззивната инстанция, не следва да се поемат от
частния обвинител, инициирал въззивното производство. Доколкото в НПК липсва
предвидена такава процесуална възможност, то и тези разноски не могат да се
присъдят в тежест на частния обвинител в рамките на наказателното производство.
За подсъдимия остава възможността да ги претендира по друг процесуален ред.
Не може да се приложи по
аналогия и разрешението на въпроса за разноските, дадено в решение № 109 от 18.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 391/2016 г.,
III н. о., според което в полза на подсъдимия се присъждат тези
разноски, които е направил по повод предявен в наказателния процес и отхвърлен
граждански иск, с позоваване на разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК, препращаща
към правилата на ГПК. В обратен смисъл е решение № 38 от 3.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 39/2017
г., I н. о., отричащо такава възможност. Настоящият съдебен състав
поддържа разрешението, дадено в първото от цитираните решения, което обаче е
неприложимо в конкретния казус, тъй като пострадалото лице е било конституирано
само като частен обвинител, но не и като граждански ищец. Доколкото в глава
VІІІ, раздел ІІ „Частен обвинител“ липсва изрично препращане към правилата на
ГПК, то разноските не биха могли да бъдат присъдени по реда на чл.78 от ГПК.
Изложеното
води до извод за пълна неоснователност на претенцията за присъждане на
разноските, които подсъдимия е направил в хода на наказателното производство,
по което е бил оправдан.
Ръководен от гореизложеното и по
реда на 306, ал.1, т.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.
П. Савов Н., за присъждане в полза на И.Т.А. на сумата 1600.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД № 19/2017 г. на РС Котел и ВНОХД № 645/2017г.
на ОС Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Сливен с частна жалба в
седемдневен срок от съобщаването му.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :