№ 1008
гр. Благоевград, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20251200100578 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
О. Г. Б., ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв. П. Ш., със служебен
адрес *********, срещу ПРБ, с адрес *********.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на
същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на
ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените към същата
писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответната страна по делото – ПРБ, чрез Окръжна прокуратура Благоевград, с
адрес *********, представител по право на ПРБ.
Предявените искове са допустими. Посоченият ответник – Прокуратура
на РБ е надлежна страна по предявения иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 и т. 8 от ЗОДОВ. Налице е според съда надлежна активна и пасивна
легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 7 от ЗОДОВ, както и
съобразно т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК
изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, досежно нейните задължителни
реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави същата без
движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са
формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се
основават, а също така е отправено ясно искане. Ищецът е направил
доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които
разполага към момента на предявяването на исковата молба.
С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в
открито съдебно заседание, а проектът за доклад по делото е следният:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
1
възражения на страните:
Твърди се в исковата молба, че с Постановление за привличане на
обвиняем от 14.09.2006 г., постановено по ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ –
Петрич /пр.пр. № 1591/2006 г. по описа на Районна прокуратура Петрич
ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода ********* На
следващия ден – 15.09.2006 г. прокуратурата е поискала вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на чл. 63, ал. 1 от
НПК. По това искане е било образувано ЧНД № 2395/2006 г. по описа на
Районен съд Петрич, по което съдът с Определение № 1461/15.09.2006 г. е
оставил без уважение това искане на прокурора, като е взел мярка за
неотклонение „домашен арест“, която да *********. Прокуратурата
протестирала този съдебен акт пред Окръжен съд – Благоевград, където било
образувано ВЧНД № 734/2006 г. по описа на същия съд, по което с
Определение № 254/21.09.2006 г. на ищеца му била определена окончателна
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000,00 лева. Наред с
тези процесуални действия, с Постановление от 14.09.2006 г. по реда на чл. 68
от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./ на ищеца му била наложена забрана да
напуска пределите на Република България без разрешение от прокурор. След
като бил значително затруднен от така наложената му ограничителна мярка,
уличеният поискал същата да бъде отменена с молба до Районен съд –
Петрич, където било образувано ЧНД № 1011/2007 г. по описа на същия съд,
по което с Определение № 447/17.05.2007 г. ограничителната мярка за
неотклонение „забрана да напуска пределите на Република България без
разрешение на прокурор е била отменена. Същата мярка е била повторно
наложена от прокуратурата с Постановление вх. № 1591/05.03.2008 г. по описа
на Районна прокуратура – Петрич. След като прокуратурата отказала да
издаде разрешение за напускане на страната, ищецът обжалвал този отказ
реда на чл. 68, ал. 5 от НПК пред Районен съд – Петрич, по повод на което
било образувано ЧНД № 528/2008 г. по описа на същия съд, като с
Определение № 292/25.03.2008 г. съдът повторно отменил наложената забрана
по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. С Постановление вх. №
1591/20.10.2008 г. Районния прокурор на Районна прокуратура – Петрич
отменил наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 8 000,00 лева на основание чл. 234, ал. 8 от НПК – изтичането на
повече от две години от привличането на лицето като обвиняем. С
Постановление вх. № 1591/13,03.2009 г. прокуратурата за трети път наложила
на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите
на Република България без разрешение на прокурор“, която е била отменена
окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009 г. тъй като досъдебно
производство № 452/2006 г. било приключило с внасяне на обвинителен акт в
Районен съд – Петрич.
Изтъква се в исковата молба, че досъдебното производство е
продължило прекалено дълго – почти 6 години. Най-накрая Районна
прокуратура – Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това да е извършил
горепосоченото престъпление, като в Районен съд – Петрич бил внесен
обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за
изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е бил
изпратен на Районен съд – Кюстендил, където едва на 30.05.2012 г. е била
2
образувано НОХД № 630/2012 г. по описа на същия съд. С Присъда №
15/16.03.2018 г., постановена по същото дело, ищецът е бил признат за
невиновен и е бил оправдан да е извършил престъплението, в което е обвинен.
По протест на ответника било образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022 г.
оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно
решение влязло в сила от деня на постановяването му – 08.09.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на действията на ответника на
ищеца са нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в
изживени и изживявани все още комплекс от значителни *********. От друга
страна увреденият се чувствал ********* смятал, че се *********; животът му
се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и
избухлив спрямо близките си; *********. Започнал да вдига високо кръвно
налягане и развил артериална хипертония, достигнала до III-та степен. В
резултат на постоянния стрес както по време на воденото срещу него
досъдебно и съдебно производство, сърдечните проблеми се влошили и се
стигнало до остра застойна тотална сърдечна недостатъчност; исхемична
болест на сърцето; необструктивна стеноза; клапна болест на сърцето;
високостепенна митрална регуритация; високостепенна аортна регуритация;
високостепенна релативна трискубитална регуритация. Тези тежки сърдечно-
съдови заболявания наложили осъществяването на оперативна интервенция,
извършена в ********* на 30.09.2019 г. В резултат на тези здравословни
проблеми, ищецът бил освидетелстван с *********. След изтичането на този
срок и при направеното преосвидетелстване, му е определена още по-висока
степен на нетрудоспособност от 54% за срок от още 1 година.
Твърди се също, че незаконосъобразните действия на ответника се
отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно
станал обществено достояние в с*********, където всички се познават.
Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с
приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от срам, обида и
унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и
обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да
ходят на училище защото се срамували от баща си, който е бил обвинен, че е
престъпник. Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на
семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Преди
повдигането на обвинението двамата имали семеен бизнес – отглеждали
пилета и кокошки в собствена птицеферма. Повдигнатото обвинение срещу
ищеца за горепосочената огромна сума пари сринала напълно доверието на
техните клиенти, а резултат на което достигнали до невъзможност да си
плащат изтегления бизнес-кредит и били принудени да фалират птицефермата
и да преустановят нейната дейност. Семейните приходи от този бизнес
секнали. При така създалата се ситуация, съпругата на ищеца била принудена
да ходи да работи в Гърция и в Германия за да издържа семейството.
Финансовите семейни затруднения осуетили желанието на родителите да
дадат по-добро образование на двете си деца и били принудени да се
ограничат само в безплатното образование. Всички професионални амбиции
на ищеца за кариерно развитие в Изпълнителна агенция „Пътища“ станали
невъзможни за изпълнение.
3
Твърди се още, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 души
свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите – както национални,
така и регионални. Още на 12.09.2006 г. (преди привличането на ищеца като
обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на
вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявил, че цялата група
– служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна
агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума в размер на 2.5 млн.
евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор“ била публикувана
статия с твърдение, че над 2.5 млн. лева „са източени“ от граничните пунктове
Кулата и Златарево. На 15.09.2006 г. по национална телевизия „БТВ“, в най-
гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция
„Полиция“ – Благоевград – комисар Кирил Г., дал убедено мнение за
извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към
този момент същите дори не били привлечени в качеството им на обвиняеми.
Тази „новина“ била публикувана и на интернет-сайта на предаването същия
ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият прокурор
от РП – Петрич Лидия Манолова, по национални телевизии дала убедени
изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В
националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ имало
публикации с твърдения, че парите действително са присвоени. Подобни
статии имало и в регионалния вестник „Струма“ и то в продължение на
няколко дни подред. Местната кабелна телевизия разпространила бързо
новината, като били показани снимки на уличените, в т.ч. и на ищеца. В
интернет пространството също така имало много статии, които станали
достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации
увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.
В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се
отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и
познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с
уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради
което загубил много контакти и приятелства. Като последица същият
изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си;
изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните
си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и
познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал,
че животът му е съсипан.
Сочи се в исковата молба, че тежестта на непозволеното увреждане се
засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така
и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на
14.09.2006 г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно
образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012 г. Изтекли били
6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали
ще има обвинение в крайна сметка и ако да – за какво точно престъпление, въз
основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая
стигнало до съдебна фаза и делото започнало в Районен съд – Кюстендил,
последвали десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал.
Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх
от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и други
такива. Кошмар, който продължил още цели 10 години. В крайна сметка
4
всичко приключило, но минали цели 16 години!
Изтъква се, че толкова много години са съпоставими с целия живот на
човека, а спрямо активната възраст – това е още по-значителна част от нея.
При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от
живота си – на 41 години. Когато е оправдан, вече бил на 57 години. Голяма
част от трудоспособната му възраст е преминала. Възможностите за полагане
на наемен труд от тази възраст занапред са силно ограничени. Круто е било
нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в
извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения
за това срок. Сочи се, че в никакъв случай не може да се приеме, че
наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен
срок, напротив, като краен резултат, животът на ищеца бил напълно съсипан и
това не можело да се поправи или възстанови.
Твърди се също в исковата молба, че независимо от оправдателната
присада, ищецът продължил и продължава да търпи и до днес
неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна
репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто
физически. Като резултат същият се е променил изцяло психологически;
станал е значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните;
емоционално съсипан – в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие,
не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и социален план –
страда от тежки сърдечно-съдови проблеми; наблюдава се треперене на
ръцете и тялото; с постоянно поддържано високо кръвно налягане; страда от
трайно главоболие, безсъние и сънуване на кошмари; с влошени семейни
взаимоотношения – съпругата му продължава да работи в Германия, за да
издържа семейството; без желание да за общуване с околните. Дългото
наказателно преследване е повлияло негативно на трудовата дейност на
ищеца. При влизане в сила на оправдателната присъда той вече е на 57 години
и започването на нова работа е много по-трудно.
Навежда се, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин
обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало
без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени
вреди. Сочи се, че като справедлив размер на обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, които същият е претърпял и търпи и до днес, се
явява сумата от 400 000,00 лева. Същата би могла да репарира в цялост, така
както изисква закона (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД) и по справедлив начин (чл. 52 от
ЗЗД), причинените от незаконните действия на ответника неимуществени
вреди.
При така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се
иска от съда да осъди ответника – ПРБ, с адрес *********, да заплати на О. Г.
Б., ЕГН **********, с адрес *********, сумата от 400 000.00 (четиристотин
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
му в резултат на действия на ответника, изразяващи се в противозаконно
образуване на досъдебно производство срещу ищеца; противозаконно
повдигане на обвинение за деяние, което същият не е извършил, както и
незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за извършване на
5
престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно
разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо
презумпцията за невиновност; публични изявления на представители на
ответника, в което ищецът е бил представен като виновен, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 08.09.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 и
предл. 3, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочен начин на плащане, а
именно по специална клиентска сметка, открита съгласно Закона за
адвокатурата.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника по делото, с който оспорват предявените искове
както по основание, така и по размер.
По отношение предявено обвинение на Б., по което той е оправдан с
влязла в сила присъда на 08.09.2022 г. се сочи в отговора, че влязлата в сила
оправдателна присъда доказва само първия елемент от фактическия състав на
отговорността по ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже търпените вреди,
техния размер и връзката им с предявеното обвинение.
Посочва се, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана по
основание. Претендираните вреди, които надхвърлят презумптивните, се
изразяват само в негативни последици за ищеца от множеството медийни
публикации и голямата продължителност на увреждането, но те не са от
такова естество и с такъв интензитет, че да обосновават обезщетение в
търсения размер. Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за
начина на отразяване в медиите на воденото производство. За
продължителността на наказателното производство от значение е голямата и
изключителна фактическа и правна сложност на делото, множеството
обвиняеми лица и други участници в процеса, като продължителността на
съдебната фаза на процеса не се дължи на действия, респ. бездействия па ПРБ.
Сочи се, че продължителността на производството има пряко отношение
към продължителността на търпене на вредите, но в конкретния казус следва
да се държи сметка, че още на първа инстанция ещецът е бил оправдан и
впоследствие оправдателната присъда е потвърдена и от въззивния съд, което
житейски логично не може да не се отрази позитивно на цялостното
емоционално състояние на ищеца и увереността му, че не е извършил
деянието, за което с обвинен.
Изтъква се в отговора на исковата молба, че претендираното от О. Б.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000,00 лв. не е в
съответствие е чл. 52 от ЗЗД. Според възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г.,
въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства,
както и личността на увредения е определянето на конкретния паричен
еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната
съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
6
чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на
престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения. Сочи се, че следва да се има предвид, че
паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на
необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а с в
дисхармоиня със справедливото определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Позовава се
на Решение № 832/10.12.2010 г., НД № 593/2010 г., IV ГО на ВКС.
Сочи се също, че при възмездяване на неимуществените – морални
вреди, съдът следва да стигне до обоснован извод, че актът на прокуратурата е
незаконен и че той е повлиял върху психичното, морално и здравословно
състояние на пострадалия. Съдът не може да предполага тяхната наличност,
те следва да се докажат от ищеца, а в случая същите са недоказани.
Претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на
претендиралите вреди, на икономическия стандарт в Република България и на
съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
В отговора на исковата молба ответникът – Прокуратура на Република
България, сочи, че от ищецът е наведен довод и по чл. 2б от ЗОДОВ за
нарушено право на разглеждане и решаване па делото в разумен срок, но без
да е ясно дали предявява кумулативно съединени искове по чл. 2 ал. 1, т. 1, пр.
1 и пр. 3, т. 3 и т. 8 и по чл. 2б от ЗОДОВ.
Изтъква се, че съобразявайки TP № 1 от 27.11.2023 г. по т.д. 1/22 г.
обезщетенията по чл. 2б от ЗОДОВ и по чл. 2 от ЗОДОВ няма пречка ла се
определят глобално, но ищецът следва да е уточнил съответния размер, който
счита, че му се дължи по чл. 2б ЗОДОВ. Сочи се, че независимо, че съдът в
тази хипотеза определя едно общо обезщетение, във всички случаи следва да е
налице предпоставката на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по
приключени производства, само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Навежда се, че не са представени каквито и да било доказателства за
иницииране и изчерпване на специалната административна процедура,
предвидена в ЗСВ, което води до недопустимост на исковата претенция по чл.
2б от ЗОДОВ.
По отношение на направеното с исковата молба искане за присъждане
на разноски, част от които е и заплатения адвокатски хонорар, ответникът
моли съда да съобрази, че делото по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и
правна сложност и съгласно решението на СЕС по дело № С-438/2022 г. съдът
следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, които
да не обвързва с установените размери на адвокатските възнаграждения по
смисъла на Наредба № 1, а може да ги присъди значително под тези размери.
2. Правна квалификация на правата претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника – съдът, изхождайки от
наведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи, при
съобразяване логическото единство между обстоятелствена част и петитум,
във връзка с наведеното от ищеца и неговия пълномощник правно основание
7
на исковата претенция, счита че пред съда са предявени за разглеждане
специален осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ и аксесорен иск
по чл. 86 от ЗЗД. Предявен е иск срещу ПРБ за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконните действия на разследващите
органи и органите на прокуратурата при повдигането и поддържането на
обвинение срещу О. Г. Б., за престъпление от общ характер, за което същият с
влязъл в законна сила съдебен акт е признат за невиновен и правото на
вземане за лихви.
Възраженията на ответника се основат на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят
иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
„а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение и на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която Обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно
производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при
този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и
неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на
свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от
неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно
обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение
за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е
осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради
което глобалното обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ ще включва и
обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за
стеснително тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да се приеме,
че тя дава защита само на част от нарушените права.
С т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. №
1/2022 г., ОСГК, е прието , че когато съдът е определил глобално обезщетение
по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, като в него е включил и обезщетение за бавно
правосъдие, след като е обсъдил и преценил наличието на предпоставките по
чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на
жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие), то
по-късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради
забраната за неоснователно обогатяване. Този иск ще е допустим, доколкото е
с различен предмет, различни са обективните предели на СПН в сравнение с
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Но когато в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ вече е дадена защита на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, при
условие, че са били обсъдени и преценени предпоставките на чл. 2б, ал. 2
ЗОДОВ, то по-късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ следва да се отхвърли
като неоснователен. Иначе би възникнало неоснователно обогатяване, тъй
като двата иска ще удовлетворяват един и същи имуществен интерес по
отношение нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок.
Поради изложените съображения, настоящият състав на Окръжен съд –
Благоевград намира за неоснователно наведеното възражение с отговора на
8
исковата молба за недопустимост на иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ,
във връзка с обстоятелствата, навадени от ищеца за забавено правосъдие по
НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – влязлата в сила
оправдателна присъда НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В производството по предявени по реда на ЗОДОВ искове,
доказателствената тежест се разпределя съобразно общата разпоредба на чл.
154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Ищецът дължи доказване на
кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята
съвкупност основателността на исковата претенция – повдигнато срещу него
обвинение за престъпление по НК и започване на наказателно преследване,
поддържането на повдигнатото обвинение пред съда, наличието на незаконни
актове и действия от категорията на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
настъпили за него конкретни вреди и пряката им причинно-следствена връзка
с действията на ПРБ, като същите следва да бъдат доказани при условията на
пълно и главно доказване както по основание, така и по размер. При наведени
доводи за претърпени неимуществени вреди от провеждането на
наказателното производство в неразумен срок, ищецът дължи доказване и
обстоятелствата за продължило наказателно преследване, фактическата и
правна сложност на делото и поведението на страните и техните
представители, както и всички фактори от обективна страна имащи значение
към въпроса за решаване на делото в разумен срок, съобразно чл. 2б, ал. 2 от
ЗОДОВ.
По доказателствените искания:
Съдът, след като анализира представените от ищеца писмени
доказателства, счита че същите са относими към предмета на доказване,
допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими,
досежно правно релевантните факти, които следва да бъде установени в
настоящия процес. Следва на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК и чл. 157, ал. 1 ГПК, същите да бъдат допуснати като
доказателства с настоящото определение.
Следва на основание чл. 157, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 140, ал. 1 от
ГПК, да бъде допуснато по искане на ищеца, събирането на гласни
доказателства, чрез разпита на трима свидетели, при режим на довеждане,
които ще установяват обстоятелствата, посочени с исковата молба.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза и с оглед възражението на ответника по
допускането на същата, наведено с отговора на исковата молба, съдът ще се
произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, след като се
запознае със становището на ищеца
По доказателственото искане на ПРБ, направено с отговора на исковата
молба, за приемане на писмени доказателства – да се изиска и приложи по
9
делото НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, съдът ще
се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, след като се
запознае със становището на другата страна.
Следва на страните, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, да бъде връчен
препис от настоящото определение, като следва страните по делото да бъдат
задължени в едноседмичен срок от получаването на препис от определението
и проекта за писмения доклад на съдията докладчик по делото, да вземат
становище и да предприемат процесуалните действия, за които са били
задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.
Следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на
делото, за което да се призоват страните и експерта.
Страните следва да бъдат напътени към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146 от
ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените от
ищеца такива с исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в открито съдебно
заседание по настоящото дело чрез разпита на трима свидетели при режим на
довеждане от ищеца, като свидетелите ще бъдат допуснати от съда до разпит
само относно обстоятелствата, свързани с доказване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
По искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, съдът
ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание.
ДАВА възможност на страните, в едноседмичен срок от получаването
на препис от определението и проекта за писмения доклад на съдията
докладчик по делото, да вземат писмено становище по същия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно
уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 21.10.2025 г. от 13:30 часа, за която дата и час да
се призоват страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10