РЕШЕНИЕ
гр.София, …………….. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Атанасова и с участието на прокурора Тараланска, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 1579 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 30.11.2018г. по НОХД 1559/2016г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 133 състав е признал подсъдимия Б.С.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.131,ал.2, пр.4,т.4, вр. с чл.130,ал.2 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложил на осн. чл.66,ал.1 от НК, за срок от три години.
С обжалваният съдебен акт подс. Б.С.Т. е бил оправдан по повдигнатото му с ОА обвинение за престъпление по чл.131,ал.2, вр. с чл.130,ал.1 от НК.
С обжалваният акт подс. Б.С.Т. е осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитникът на подсъдимия Б.С.Т. -адв.М.. В жалбата се излагат твърдения, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, a наложеното на подзащитния му наказание било явно несправедливо. Моли се въззивния съд да оправдае подс. Б.С.Т..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Счита, че е постановен един законосъобразен и правилен съдебен акт, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде отменена.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. Б.С.Т. -адв. М. поддържа въззивната жалба, като излага твърдения за недоказаност на обвинението. Пледира, че неправилно първостепенния съд е кредитирал показанията на полицейските служители и е дискредитира тези на независимите свидетели. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея въззивния съд да постанови нова, с която да признае Б.С.Т. за невиновен.
Подсъдимият Б.С.Т. в последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.С.Т., към дата 21.10.2015г., работел като таксиметров шофьор към таксиметрова компания „О.К. С.Т.“. На процесната дата подсъдимият управлявал таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с ДК №** ******. Около 21:00 часа, в. гр. София, след кръстовището, образувано от бул. „Цар Освободител“ и бул. „Цар И. Шишман“, подсъдимият спрял управлявания от него таксиметров автомобил в близост до Първа инвестиционна банка, върху пешеходна пътека.
Свидетелите В.Г.Х.и А.А.В., по същото време и на процесното място, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, като автоконтрольори при Трета група, Втори сектор при ОПП – СДВР.
Полицейските служители забелязали спрения от подсъдимия на пешеходната пътека таксиметров автомобил и се приближили до него. Подсъдимият седял в автомобила на седалката на водача, при което св. Х.му поискал документите за проверка и го попитал защо е спрял на пешеходната пътека, като му било и разпоредено да премести автомобила от пешеходната пътека. Подсъдимият Т., започнал да обижда полицейските служители, след което включил автомобила на скорост и потеглил. Х.разпоредил на Т. да спре автомобила и да отбие вдясно. Подсъдимият спрял автомобила на ул. „Цар И. Шишман“, на няколко метра от полицейските служители. Х.се приближил до таксиметровия автомобил и отново поискал подсъдимия да му представи документите си за проверка. Последният, видимо афектиран, продължил да обижда двамата полицейски служители, излязъл от таксиметровия автомобил и започнал да ръкомаха и да вика към тях. Свидетелят Х.отново поискал документите на подсъдимия, при което Т. му отказал, като заявил, че служителите на реда не му се били представили, след което с ръка съборил полицейската фуражка от главата на св. Х.и го ударил с ръка в областта на гърдите. От удара Х.почувствал болка в гърдите.
След това поведение на подсъдимия, св. Х.му казал, че щял да бъде задържан, за което ще му бъдат сложени белезници. Подсъдимият Т. отговорил : „да видим как ще ми ги сложите“, след което скръстил ръцете си отпред и започнал да върти тялото си, за да затрудни служителите на реда да му сложат белезниците.
По същото време на място пристигнал свидетелят Б. - полицай при СДВР, който минавайки покрай сградата на Народно събрание, видял как подсъдимият бутнал шапката на св. Х.. Свидетелят Б. успял да чуе как полицейските служители и подсъдимия говорили на висок глас, обидите които последният им отправял, като непосредствено възприел съпротивата на подсъдимия срещу поставянето на белезниците. С негова помощ Х.и В.успели да задържат подсъдимия, като го поставили с лице към капака на автомобила и му поставили белезници на ръцете, зад гърба му.
За случая било докладвано в дежурната част, като на място били изпратени полицейските служители- свидетелите Л.А.и П.Д..
След като св.А. пристигнал на мястото, същият поискал подсъдимия да му представи документи за самоличност. Последният му ги предал доброволно, след което Т. бил транспортиран до сградата на 01 РУ – СДВР.
Била извикана и Спешна медицинска помощ във връзка с оплакванията на Х.за болка в гърдите и задух, в областта на удара.
Това, че подсъдимият бил арестуван, било възприето от свидетелите И.М.К., И. Е.П., А.Е.С., Б.С.А. и С.Л.А.-колеги на Т..
Фактическите констатации на въззивният съд са направени след пълен, всестранен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, включващ гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите В.Г.Х., А.А.В., Н.П.Б. и Л.М.А.; от писмените доказателства – часови график на нарядите при Трета група, Втори сектор при ОПП – СДВР, ежедневна ведомост за личния състав на Трета група, Втори сектор при ОПП – СДВР за дата 21.10.2015г., длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, справка за съдимост на Б.С.Т. и др., както и от изготвените по делото и приети по реда на чл.282 от НПК експертизи.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните както във въззивната жалба, така и в пледоарията на упълномощеният защитник твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата на районния съд.
Първостепеният съд в съответствие с изискванията на доказателственото право е подложил на задълбочена оценка показанията на свидетелите В.Г.Х., А.А.В., Н.П.Б. и Л.М.А., като обосновано е приел че от същите в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото и начина на извършване на деянието, за което подс. Т. е признат за виновен.
Правилно в основата на фактическите си изводи първата инстанция е поставила показанията на свидетелите В.Х.и А.В., в които се съдържат доказателствени факти, изясняващи в необходимата степен на обоснованост, релевантните за предмета на доказване обстоятелства, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, подсъдимият е нанесъл с ръка удар в областта на гърдите на св. Х..
Показанията на двамата свидетели-В.Х.и А.В.са последователни, логични е непротиворечиви помежду си.
Двамата свидетели непосредствено са възприели поведението на подсъдимия от момента, в който същият е спрял управлявания от него таксиметров автомобил на пешеходната пътека, до неговото арестуване, с поставяне на помощни средства на ръцете му.
Х.иВ.в показанията си възпроизвеждат в хронологическа последователност обстоятелствата довели до нанасянето на удара от подсъдимия в гърдите на пострадалия, като въззивният съд не намира основания, поради които да възприеме въпросните гласни доказателствени средства за недостоверни.
Свидетелят В., в показанията си дадени в съдебното следствие на 13.05.2016г., твърди, че подсъдимия първо е съборил „фуражката“ на Х.и след това е ударил последния с ръка в областта на гърдите.
Х., в показанията си дадени отново в съдебното следствие на 02.12.2016г., също заявява, че Т. първо му е съборил от главата „шапката“ и след това го е ударил с ръка в гърдите.
Както въззивният съд вече посочи в настоящия акт, липсват противоречия или съществено разминаване в показанията на двамата свидетели относно съдържащите се в тях фактически твърдения, изясняващи обстоятелствата, касателно поведението на подсъдимия, изразяващо се в нанасянето на удар с ръка в областта на гърдите на Х..
Твърденията на свидетелите Х.и В., че подсъдимият ги е обиждал, не е искал да си даде документите за проверка, бутнал е „фуражката на Х., както и че се е съпротивлявал при опита на полицейските служители да му поставят белезници, намират доказателствена подкрепа в показанията на св. Б..
Първостепенният съд подробно е анализирал показанията на св. Б., преценявайки, че същите са източник на достоверни доказателствени факти.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя доказателствения анализ, направен от първата инстанция относно показанията на св. Б., като не намира за необходимо отново да ги повтаря.
Производен източник на доказателствени факти, подкрепящ показанията на свидетелите Х.и В., че подсъдимият е удари в гърдите Х., са показанията на св. Л. А.. Последният е разпитан пред първата инстанция в съдебно заседание, проведено на 04.07.2016г., като при разпита му заявява, че когато е пристигнал на местопрестъплението, Х.му се е оплакал, че подсъдимия го е ударил в гърдите.
Настоящият съдебен състав намира показанията на св. А. за обективни и правдиви, като от същите отново се възпроизвеждат в процеса доказателствени факти, потвърждаващи твърденията на свидетелите Х.,В.и Б. за агресивно поведение на подсъдимия, което е наложило да му бъдат поставени белезници и същият да бъде задържан.
Доказателство за това, че Х.е бил ударен в областта на гърдите и е изпитвал болки и страдания от това, е и факта, че на мястото на инцидента е бил повикан екип на бърза помощ, във връзка с оплаквания на Х.за болки в гърдите, получени следствие от нанесения му удара от подсъдимия.
Що се отнася до показанията на свидетелите И.М.К., И. Е.П., А.Е.С., Б.С.А., С.Л.А., обосновано първостепенният съд е приел, че същите не опровергават показанията на св.В.и Х., за това че подсъдимият е ударил последния, тъй като тези свидетели в показанията си заявяват, че са пристигнали на мястото на инцидента, след като Т. вече е бил с поставени белезници.
Свидетелят Х. П. в показанията си също твърди, че е пристигнал на процесното място след задържането на подсъдимия. Относно показанията на последният, въззивният съд намира за недостоверни същите в частта им, в която се съдържат твърдения, че подсъдимия е бил руган и псуван от полицейските служители, както и че е видял, полицейски служител да удря подсъдимия, докато последния е бил с поставени белезници.
Тези твърдения на свидетеля не само се опровергават от показанията на свидетелите В.Г.Х., А.А.В. и Н.П.Б., че подсъдимият е обиждал полицейските служители, но нито един от останалите пристигнали на мястото таксиметрови шофьори не посочва в показанията си, да е видял, подсъдимия докато е бил с белезници, полицейски служител или някой друг от присъстващите да го е удрял.
Направеният от първата инстанция анализ на обясненията на подсъдимия, въззивният съдебен състав намира за правилен, почиващ на пълния, обективен и всестранен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, да кредитира обясненията на подс. Т. само в частта им, в която се съдържат твърдения, че последния е бил на инкриминираното място, както и че е бил задържан.
В съответствие с правилата на доказателственото право, първостепенният съд правилно не е кредитирал обясненията на подс.Т., относно съдържащите се в тях твърдения, че не той, а полицейските служители са го обиждали, както и че не е удрял пострадалия. Първоинстанционият съд обосновано е приел, че тези твърдения на подс. Т. са израз единствено на защитната му позиция и същите не намират доказателствена подкрепа в останалата събрана по делото доказателствена маса.
В тази връзка контролираният съд правилно е отчел както гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите В.Г.Х., А.А.В. и Н.П.Б., така и изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза.
От заключенията на приетите по делото две видео-технически експертизи № 82/2018г. и № 346- Ф/2015г., които са компетентно и обективно изготвени, не могат да се установят нито конкретните действия на заснетите лица, нито да се извърши лицево-идентификационно изследване за установяване на конкретните лица, поради това въззивният съд приема за неоснователни твърденията на защитника на подсъдимия, че от видеозаписите се установявало с категоричност, че подсъдимият не е удрял пострадалия.
Писмените доказателства-часови график на нарядите при Трета група, Втори сектор при ОПП – СДВР, ежедневна ведомост за личния състав на Трета група, Втори сектор при ОПП – СДВР за дата 21.10.2015г., длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, допринасят до изясняване на обстоятелството, че св. Х., по време на инкриминираното деяние, е изпълнявал служебните си задължения като младши автоконтрольор при ОПП – СДВР.
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимия Б.С.Т. е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна – на 21.10.2015 г. в гр. София, около 21,00 часа , след кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Цар И. Шишман“, на ул. „Цар И. Шишман“, подс. Т. нанесъл удар в областта на гърдите на В.Г.Х.- полицейски орган, който изпълнявал задълженията си като младши автоконтрольор при 3-та група, 2-ри сектор, 2- ри взвод при ОПП - СДВР, който е бил назначен на пост 068 на площад Народно събрание, за времето от 13:30 ч. до 21:30 ч. на 21.10.2015 г., в съответствие с часови график за работа на нарядите от ПК при 3-та група, 2-ри сектор, 2-ри взвод, ОПП-СДВР, утвърден от Началника ПД-СДВР, комисар Т.Т., с което причинил на Х.болка и страдание.
Правилно и в съответствие с чл.130,ал.2 от НК и с дадените указания в Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причинените от подсъдимия на пострадалия болка и страдание като лека телесна повреда.
Налице е причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимият и настъпилия съставомерен резултат.
В казуистиката на случа, въззивният съд намира, че телесната повреда е нанесена от подсъдимия на пострадалия при изпълнение на служебните задължения от последния, като младши автоконтрольор при 3-та група, 2-ри сектор, 2- ри взвод при ОПП – СДВР.
От субективна страна, въззивният съдебен състав приема, че правилно първостепенният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл.
При установяване на субективната страна на деянието контролната инстанция изходи от констатираните обективни дадености.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- нанасянето на удар с ръка в областта на гърдите на В.Г.Х., предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно, че въздействието върху пострадалия е такова, че би довело до причиняване на болка и страдание на същия, като е целял тези последици. Подсъдимият е съзнавал и че причинява телесната повреда на пострадалия, при изпълнение на службата му- полицейски орган, който осъществява правомощията си да извърши проверка на подсъдимия.
По отношение на индивидуализация на наказанието на подсъдимият С.И.С., въззивният съдебен състав намира следното:
За престъплението, за което подс. Б.С.Т. е признат за виновен, законът / чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК / предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години.
Първоинстанционният съд е определил наказанието на подс. Б.С.Т. при условията на чл.54 от НК, като му е наложил наказание – „лишаване от свобода“, за срок от 6 месеца.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е преценил смекчаващите и отегчаващи отговорността по отношение на подс. Б.С.Т. обстоятелства, като не намира за необходимо да ги преповтаря.
Налице са предимно смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно първостепенният съд е определил размера на наказанието „лишаване от свобода“ към законовия минимум.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подс. Б.С.Т.-същият се води неосъждан / реабилитиран/, наложеното наказание е в размера на шест месеца „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието при подсъдимия може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
В допълнение въззивният съд приема, че правилно първостепенния съд е отказал да освободи подс. Т. от наказателна отговорно по реда на чл.78а от НК, приемайки, че в конкретния случай е налице забраната на чл.78а,ал.7 от НК, законосъобразно позовавайки се за това и на ТР № 1/28.9.2017 г. по н.д. № 182017 г. на ВКС, НО.
Законосъобразно с оглед изхода на делото първостепенният съд е осъдил подс. Б.С.Т. на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.
Поради гореизложеното и с оглед това че при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, намира, че същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.11.2018г., постановена по НОХД №1559/2016г. по описа на Софийски районен съд–Наказателно отделение, 133 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.