РЕШЕНИЕ
№ 1635
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120101361 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. М., ЕГН **********, от гр. ...,
против О..Е..Б.., БУЛСТАТ ..., с адрес: ...................., за осъждане на ответницата да заплати в
полза на ищцата сумата от 1257, 11 лева, представляваща неплатени годишни вноски за
2020 г., 2021 г. и 2022 г. по договор за поддръжка на общите части на ваканционен
комплекс „....“ от 30.06.2016 година, ведно със законната лихва от завеждането на иска на
06.03.2023 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е собственик на недвижим
имот, представляващ студио ...на ет. ...във вх. ...на ваканционен комплекс ..., гр. ..., с площ от
37,08 кв.м., с прилежащи общи части от 5,77 кв.м. Твърди се, че между страните има
сключен договор за поддръжка на общите части на ваканционен комплекс „...“ от 30.06.2016
година, по силата на който ищецът е поел задължение по т. 1 и т. 2 да извършва услуги по
поддръжка на общите части, а ответникът – да заплаща годишна такса за управление и
поддръжка, изчислена в размер на 5,00 евро на кв.м. площ на притежавания имот, ведно със
съответните общи части към него. Поддържа се, че така изчислена годишната такса за
поддръжка е в размер на 214, 25 евро или левова равностойност - 419, 04 лева, която
ответницата е изплащала до 2019 година включително. След това ответницата престанала да
заплаща дължимата годишна такса, въпреки че услугата по поддържане продължавала да се
извършва от ищцата. Под различен предлог ответницата отлагала дължимото плащане, като
по електронна поща от 19.12.2022 година ответницата заявила на ищцата, че едностранно
прекратява договора. Претендират се неплатени дължими вноски по договора, както следва:
за 2020 година - в размер на 214, 25 евро, за 2021 година - в размер на 214, 25 евро и за 2022
година- в размер на 214, 25 евро, или общ размер на претенцията - 642, 75 евро с левова
равностойност 1257, 11 лева.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата О..Е..Б..,
1
която счита исковата молба за допустима и частично основателна. Признава се, че
ответницата е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, като между нея и
ищцата И. Н. М. е налице сключен Договор за поддръжка и управление на общите части на
ваканционен комплекс „...“ - гр. ...от 30.06.2016г. През декември 2022г. до ищцата е било
изпратено Известие за прекратяване на горепосочения договор за поддръжка и управление
от 19.12.2022 г., в съответствие с параграф 14 от договора, като ответницата е посочила, че
от 2019 г. не идва в България и не посещава имота си поради форсмажорни обстоятелства -
обявената световна пандемия заради Ковид 19 и в последствие обявена война на Украйна,
поради което и не използва предоставяната услуга по договора. Сочи се, че между страните
са водени активни преговори за спогодба и е постигнато съгласие ответницата да заплати на
ищцата сумата от 428,50 евро, равностойността е 835, 57 лева, дължими като годишна такса
за поддръжка за 2021г. и 2022 г. В случай, че ищцата не поддържа постигнатото
извънсъдебно споразумение, оспорва иска по основание и размер и моли за отхвърлянето
му.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адвокат К., поддържа предявения
иск и моли за уважаването му в пълен размер, ангажира писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За
уважаването му ищцата следва да докаже наличието на действителен договор за поддръжка
на общите части, по силата на който ответницата й дължи възнаграждение, чиято
изискуемост е настъпила.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 20.04.2011 г., представляващ по съдържанието си
договор за продажба на право на строеж, че ответницата е собственик на самостоятелен
обект във ваканционен комплекс „....“, гр. ...., представляващ студио ..., находящо се на ет.
...във вх. ..., с площ от 37, 08 кв. м., ведно с 2, 15 % от общите части на сградата, равняващи
се на 5,77 кв.м. и съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена.
Видно от представеното удостоверение, строежът е въведен в експлоатация на 03.02.2012 г.
Безспорно е също, че между страните е сключен договор от 30.06.2016 г. за
поддръжка на общите на ваканционен комплекс „...“, по силата на който ищцата като
изпълнител се задължила да извършва определени дейности по поддръжка на общите части
на сградата, в която са намира самостоятелният обект на ответницата – вход А, етаж трети,
студио № ., с идентификатор 81178.3.167, с площ от 42, 85 кв. м., срещу задължението на
ответницата като възложител да заплаща на изпълнителя възнаграждение, представляващо
годишна такса за управление и поддръжка в размер на 5 евро на кв. м., изчислено върху
цялата площ на собствеността, включително общите части (или общо 214, 25 евро), платима
в срок до 30.01 на годината, за която се отнася. На основание чл. 14 договорът е сключен за
срок от 5 години, след изтичането на който се счита, че продължава действието си като
безсрочен договор, ако никоя от страните не е поискала прекратяването му.
На 12.08.2019 г. ответницата е заплатила сумата от 215 евро за такса за поддръжка за
2019 г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, че за процесния исков периода
от 2020 г. до 2022 г. ищцата е изпълнявала задълженията си по договора за поддръжка на
общите на ваканционен комплекс „...“.
На 19.12.2022 г. ответницата е изпратила на адреса на електронна поща на ищцата
изявление, че е „принудена да прекрати договора“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че между страните е
сключен действителен договор от 30.06.2016 г. за поддръжка на общите на ваканционен
комплекс „....“, по силата на който ответницата дължи на ищцата изискуемо и незаплатено
възнаграждение за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер от по 214, 25 евро на година, или в общ
2
размер 642, 75 евро, с левова равностойност 1257, 11 лева. Поддържаните с отговора на
исковата молна и недоказани по делото обстоятелства, че от 2019 г. ответницата не идва в
България и не посещава имота си поради обявената световна пандемия заради Ковид 19 и
впоследствие обявената война на Украйна, не освобождават ответницата от договорна
отговорност за неизпълнение на сключения договор и не водят до автоматичното му
прекратяване. Посочените обстоятелства не са предвидени като договорни или законови
основания за освобождаване на възложителя от задължението му да заплаща в полза на
изпълнителя дължимото възнаграждение, чиято изискуемост не е поставена в зависимост от
ползването на самостоятелния обект, чиито общи части се поддържат по силата на договора
от 30.06.2016 г. С изтичането на уговорения петгодишен срок от сключване на договора – на
30.06.2021 г., и липсата на изявление на някоя от страните за прекратяването му, договорът е
продължил действието си като безсрочен такъв, като всяка от страните е останала обвързана
с поетите по него задължения. За да се освободи от дължимостта на таксите за поддръжка на
общите части за исковия период от 2020 г. до 2022 г., ответницата е следвало своевременно
да упражни правото си да прекрати договора в съответствие с чл. 14 от него. Изявление за
прекратяване на договора е отправено от ответницата и е достигнало до ищцата едва на
19.12.2022 г. – в последните дни на годината, за която е дължима таксата за поддръжка,
чиято изискуемост е настъпила на 30.01.2022 г.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства
за извършването им, а именно за сумата от 750 лева, от които 50 лева за внесена държавна
такса и 700 за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О..Е..Б.., БУЛСТАТ ..., с адрес: община ....., да заплати на И. Н. М., ЕГН
**********, от гр. ..... сумата от 1257, 11 лева, представляваща общият размер на левовата
равностойност на неплатените годишни вноски за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., всяка в размер
на 214, 25 евро, дължими по силата на договор за поддръжка на общите части на
ваканционен комплекс „....“ от 30.06.2016 година, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 06.03.2023 г., както и сумата от 750 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3