Р Е Ш Е Н И Е
727/23.7.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно
заседание, на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Г.
при секретаря Д.
Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№846 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
В исковата си молба
до съда ищецът М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А –излага, че с ответника ДКТ „ В.Д.” -
Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.”
№ 72, ЕИК ***, представлявано от Д.М.Д.– директор,
били в трудови правоотношения, като ищецът изпълнявал
длъжността “актьор”, с място на работа: ДКТ „В.Д.“- Шумен. Сочи се в молбата,
че със Заповед №52/06.02.2019 г., връчена на ищцата 07.02.2019 г., трудовото
правоотношение между страните, считано от 07.02.2019 г., било прекратено, на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Ищецът счита, че
уволнението му е незаконосъобразно, поради неспазване изискванията на
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като по време на връчване на
заповедта за прекратяване на правоотношението ищцата ползвала разрешения
ѝ отпуск по болест. На следващо място твърди, че не е налице посоченото
от работодателя уволнително основание. Ищцата твърди, че не е извършен подбор,
а ако е извършен, то той е незаконосъобразен. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за незаконно,
извършеното от ответника със Заповед №52/06.02.2019 г., уволнение, както и да
бъде отменено; да бъде възстановена на работата, заемана при ответника преди
уволнението - “актьор”, с място на работа – Театъра и работно място: ДКТ „В.Д.“
- Шумен; да бъде осъден ответникът да ѝ заплати обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ в размер на 4 440.00 лв.,
за времето от 07.02.2019 г. до 07.08.2019 г. Претендира и разноски.
Ответникът, в
законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че
оспорва така предявените искове, сочейки аргументи. Твърди, че извършеното
уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията си. Най общо заявява, че уволнението на ищеца е напълно законосъобразно,
извършено при спазване на нормативните изисквания, като е налице реално
съкращаване на щата и е извършен подбор съобразно изискванията на разпоредбата
на чл.329 от КТ.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът
е работил при ответника, заемайки длъжността “Актриса”, считано от 18.08.2003
г., с място на работа Театъра в Шумен. Посочените обстоятелства се установяват
и от събраните по делото писмени доказателства /трудово досие на ищеца/. Не се
спори, а се установява и от събраните писмени доказателства, че с Предизвестие
№2/07.01.2019 г., връчено на ищцата на 07.01.2019 г., работодателят е уведомил
последната, че след изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ, трудовото ѝ
правоотношение с ответника ще бъде прекратено, поради съкращаване на щата. Със Заповед
№52/06.02.2019 г., издадена от директора на ДКТ „В.Д.” –
Шумен, трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, поради съкращаване в щата,
считано от 07.02.2019 г. Няма спор, че към датата на прекратяване на
правоотношението /07.02.2019 г./ ищцата е ползвала отпуск, поради временна
неработоспособност. Последното се установява и от събраните по делото писмени
доказателства- официално заверени преписи от болнични листи, от които се
установява, че считано за периода от 01.02.2019 г. до 14.02.2019 г. ищцата е
била в отпуск, поради временна неработоспособност. По отношение на въведения от
ищеца в исковата молба довод за неспазване на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4
от КТ, съдът счита същия за неоснователен, поради безспорно установения факт,
че към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение, към който момент следва да се да се преценя
дали закрилата по чл. 333 от КТ е
преодоляна,
ищцата не е ползвала някакъв вид отпуск. Това
е така, защото съгласно нормите на чл. 333,
ал. 7, във вр. с чл. 335 от КТ,
правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се счита упражнено
и поражда действие с достигането на писменото му изявление за това до адресата.
В този смисъл законно ще е прекратено трудовото правоотношение и без да е
издадена нарочна заповед, ако предизвестието на работодателя е достигнало до
адресата.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните,
изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението. В
настоящата хипотеза, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ- съкращаване в щата, на първо място
следва да се установи от ответника, в качеството му на работодател, че към датата
на уволнението е налице действително намаляване, премахване за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При
съкращаването на щата работодателят следва да посочи наименованието и броят на
съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности- щатни бройки,
се премахват. Със Заповед №6 от 07.01.2019 г. на директора на ДКТ „В.Д.”
– Шумен е изменено длъжностното щатно разписание при ответника,
като е разпоредено да се съкратят две свободни /незаети/ щатни бройки,
определени за заемане на длъжност „Артист“ и се трансформират една щатна
бройка, определена за заемане на длъжност „Артист“ в длъжност „Втори асистент
режисьор“ и една щатна бройка, определена за заемане на длъжност „Артист“ в
длъжност „ Техник ел. машини, апарати“, и половин щатна бройка, определена за
заемане на длъжност „Артист“ в длъжност „Шофьор автобус“. Със същата заповед е
утвърдено и ново щатно длъжностно разписание, влизащо в сила на 01.02.2019 г.
По делото са представени длъжностно разписание при дружеството в сила от 11.06.2018
г. и щатно разписание в сила от 01.02.2019 г., утвърдени от работодателя, от
които документи става ясно, че от 01.02.2019 г. е намален броят на длъжностите
“актьор” от петнадесет на десет и половина, т.е. в случая съдът приема, че е
налице премахване на четири и половина щатни бройки, определени за заемане на
длъжността „артист“. На следващо място, съобразно
изискванията на чл.329 от КТ, при съкращаване
на щата, работодателят следва да извърши подбор, когато съкращаването засяга
една или повече от множество еднородни трудови функции, какъвто безспорно е настоящият случай. В конкретния казус правото на работодателя на подбор, става част от
правото му на уволнение, като последното не може да бъде упражнено, ако не е
извършен подбор, съобразно предвидените в нормата критерии. Съобразно
разпределението тежестта на доказване, изцяло в
тежест на ответника е да установи, че е извършил подбор, съобразявайки се
с предвидените в закона критерии. Критериите са два- квалификацията и нивото на изпълнение на възложената
работа. Квалификацията, това е професионалната квалификация- образованието,
знанието, уменията, сръчностите съобразно изискванията на съответната длъжност,
независимо от това дали те са удостоверени със завършено по степен и вид
образование. Нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното,
количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. При разглеждания
казус, ответникът въведе твърдения, че е извършен подбор при уволнението на
ищцата, като подборът е извършен от законния представител на ответника. За
установяване на тези му твърдения, ответникът представи писмени доказателства-
т. нар. атестационни карти, с които се сочи, че са оценявани актьорите за 2018
г. Други документи и доказателства, установяващи извършване на подбор от
работодателя не са ангажирани. От събраните гласни доказателства- показанията
на разпитаните по искане на ответника свидетели, се установи, че практика при
ответника е всяка година, с нарочна заповед на директора да се определят
атестационни комисии за оценка техническия и актьорски състав. Целта на тези
оценки била свързана с преценката на работодателя за евентуално допълнително
материално стимулиране на работниците и служителите. В случая, през месец
декември 2017 г., директорът назначил комисия от трима души, която на всеки три
месеца следвало да дава оценки на работниците и служителите, в конкретния
случай на актьорите, като критериите били зададени от директора на театъра.
Свидетелите заявиха, че основният критерий, от който са се водили при
определяне на оценките е конкретната натовареност на актьора в разглеждания
период- „в периода, в който най-добре си спомням, първото ни събиране беше,
когато сме оценявали оценките, там са били на базата ангажименти, които е имала
ищцата и те са били по- високи. Това важеше за всеки колега, който е нямал
ангажимент сме писали просто 0, защото няма ангажимент и няма какво да
оценяваме.“, са показания на свидетеля С.Л.. Същата свидетелка, изпълняваща
длъжността „актриса“ при ответника, категорично заяви, че тя като член на тази
комисия по оценяването, не знае кой е поставил нейните оценки. Тя заяви още, че
оценките на комисията не са окончателни, тъй като директорът може да ги
промени, ако не е съгласен с тях. Видно от представените атестационни карти, се
установи, че върху някои от тях, в графата „Оценка“ има задрасквания,
зачерквания, като са отбелязани различни от първоначално поставените оценки. Няма
спор, а се установява и от събраните доказателства, че при разглежданата 2018
г. работодателят е спрял от разпространение спектакли, в които участва ищцата,
като по отношение на единия от спектаклите /“Хористи“/ първоначално решението
му е било да извърши корекции в актьорския състав като замени някои от
актьорите, в това число и ищцата, с други. В последствие спектакълът „Хористи“ е
спрян от разпространение по решение на режисьора. От събраните писмени
доказателства, съпоставени с гласните доказателства, става ясно, че
спектаклите, в които е участвала ищцата са били посещавани. Имайки предвид
посоченото, съдът, на първо място, счита, че в случая работодателят не проведе
главно и пълно доказване на обстоятелството, че действително е извършил подбор преди
процесното уволнение, а именно, че е извършил конкретни действия, които се
свеждат до оценката работата на всички актьори, участници в подбора, както и до
съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в
зависимост от извършеното сравнение- и приемане на решение по основния въпрос-
кои актьори имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се
обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За това преценката му
не е субективна- правно значение има не конкретния мисловен процес, а
направените оценки и взетото решение по всеки от релевантните въпроси. В
случая, прави впечатление фактът, че датата на предизвестието, отправено към
ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение съвпада с датата, на която е
взето решението за съкращаване на щата, респ. е настъпило изменение на щатното
разписание, т.е. в случая би следвало да се направи извод, че работодателят е
извършил подбора в рамките на един ден. Изложените от ответника доводи, че работодателят
е извършил преценка кой от актьорите да уволни, след като е съобразил дадените
от атестационната комисия оценки са несъстоятелни. Установи се от събраните по
делото доказателства, че тези оценки са давани, респективно не са определяни,
като основно е съобразяван фактът на участия на актьорите в представления в конкретен
времеви период. Ето защо счита, че реална оценка за работата на актьорите, като
цяло, липсва. Предвид изложеното счита, че подбор не е извършен, респ. ако е
извършен- то той е незаконосъобразен, поради несъответствието му със законовите
критерии. Подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се
упражнява по единствено възможен начин- в границите, установени в закона, т.е.
по законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация
и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Прилагането
на разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ според точния й смисъл, съгласно принципа
за законност, не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до
въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Критериите
по чл.329 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде
установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът, както е посочено
по- горе, обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на
всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за
изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и
приемане на решение по основния въпрос- кои работници и служители имат по-
висока квалификация и работят по- добре. В този смисъл са разясненията по
тълкуването на нормата на чл.329 от КТ, дадени в ТР №3/16.01.2012 г. на ВКС по
т.д.№3/2011 г., ОСГК. В разглеждания казус, както е посочено по- горе, не се
представиха доказателства относно спазването на законовите изисквания при
извършване на подбор, т.е. че реално са използвани критериите, от които
работодателят следва да се води при вземане на решение кой от актьорите да
уволни. Действително, работодателят разполага с правото да въвежда конкретни
критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, но същите следва да са
съобразени с императивно установените в чл.329, ал.1 от КТ. В случая липсват
доказателства относно реалните мотиви на работодателя да уволни именно ищцата,
като липсват изложени мотиви за всеки един от участниците /актьорите/ в
подбора. Липсват доказателства за извършените от работодателя конкретни
действия по съпоставка на приетите показатели за изпълнението на законовите
критерии за оценка. По делото безспорно се установи /от свидетелските
показания, дадени от свидетелите, водени от ответника/, че основният, водещ
критерий за извършената за 2018 г. оценка на актьорите са техните участия в
спектакли, играни при ответника през 2018 г. Нещо повече, установи, че
актьорите, които са нямали участия, без значение от причината, поради която се
е случвало това /от документите по делото е видно, че ищцата е била в отпуск,
поради временна неработоспособност през месеците април, май, юни и юли 2018 г./,
не са оценявани. От друга страна, при преценката кой от актьорите работи по-
добре, следва да се има предвид и спецификата на конкретната работа, която се
извършва от участниците в подбора. В случая се ангажираха доказателства
единствено за персоналната заетост на ищцата, като липсват ангажирани
доказателства за същото при останалите актьори, за да може да се извърши
преценка, че работодателят е спазил законовите критерии и е оставил на работа
по- добре работещите актьори. Действително преценката за качеството на работата
/точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ е
субективна, но в случая съдът приема, че работодателят е злоупотребил с права при
оценката кой измежду оценяваните се справя по- добре, тъй като, както е
посочено по- горе, се ангажираха доказателства, че основният критерий за
оценяване, приет от работодателя, е броят на участия на актьорите през 2018 г.,
а кои и колко спектакли да бъдат играни е също в зависимост от волята и
желанието на работодателя. За да стигне до извода, че в случая е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът съобрази и факта, че по-
голямата част от спектаклите, в които е участвала ищцата, по решение на
работодателя са свалени, без ясна причина за това. Установи се, че единият от
спектаклите /“Хористи“/ е спрян от разпространение скоро след премиерата му,
като на извършеното, до спирането, турне е имало зрителски интерес. На следващо
място, липсват ангажирани доказателства относно работата на останалите актьори,
участници в подбора, за да може съдът да извърши преценка правилно ли са
формирани направените от комисията констатации за нивото и качеството на
работата на всички участници. Оценката по двата показателя, които са посочени в
разпоредбата на чл.329 от КТ е комплексна. Не е нужно да се установява, че
уволненият служител работи зле и не се справя с работата, а е достатъчно да се
установи, че останалите на работа са по- добри според преценката на
работодателя и обективно с по- висока квалификация. Ето защо заключава че не е
налице законосъобразно извършен подбор, което е самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно. Ето
защо при така установената фактическа
обстановка и само на посочените по- горе основания, съдът
намира, че извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, се
явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Тази констатация
влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а
именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея
длъжност преди уволнението- “актьор”.
Досежно иска за
присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа на
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за да се произнесе,
съобрази следното: Предпоставките на това обезщетение са: признаване на
уволнението на работника за незаконно; вреда- тя се съизмерва с пропуснато
брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това че е
останал без работа, като според правната доктрина и константата съдебна
практика, необходимо е работникът да е останал незает по трудово
правоотношение, като няма значение заетостта на друго основание; причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, т.е. оставането без
работа да се дължи именно на това незаконно уволнение. В настоящия случай, не
се спори между страните, а се установява и от представените страници от трудовата
книжка на ищеца и регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“-
Сливен, включително и след извършената от съда констатация от представената в
последното съдебно заседание на виждане трудова книжка на ищцата, че след
процесното уволнение, същата не е работила по трудово правоотношение. Последното
обстоятелство не бе оспорено и от ответната страна. От назначената по делото
съдебно счетоводна експертиза, заключението по която бе прието изцяло от съда
като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните, заключава че
полагащото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на ищцата за периода от датата
на уволнението 07.02.2019 г. до 10.07.2019 г. /датата на последното открито
съдебно заседание/, се равнява на сума от 3 905, 80 лева. Ето защо и този
иск следва да бъде уважен до размера на посочената сума, като за остатъка до
пълния предявен размер следва да се отхвърли, поради неоснователност.
На основание чл.78,
ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна
такса върху уважените искове в размер на 256, 23 лв. и направените разноски от
съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза, в размер на 70.00 лв.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове, в размер на 1 500.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на М.П.Г.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** , извършено със
Заповед №52/06.02.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ,
на Директора на ДКТ „В.Д.” - Шумен, със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.” №
72, за НЕЗАКОННО и
го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.П.Г., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** А,
на предишната, заемана от нея длъжност - “актьор” при ДКТ „В.Д.”
– Шумен.
ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.”
- Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.”
№ 72, представлявано от Д.М.Д.– директор, да заплати на М.П.Г.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** , сумата от 3 905, 80 лева /три
хиляди деветстотин и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считано за периода от 07.02.2019 г. до 10.07.2019
г., както и сумата от 1 500.00 лева
/хиляда и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Г.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А, срещу ДКТ „В.Д.”
- Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.”
№ 72, представлявано от Д.М.Д.– директор,
осъдителен иск по чл.225, ал.1 от КТ в останалата част,
до пълния предявен размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.” - Шумен, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, бул. „С.” №
72, представлявано от Д.М.Д.– директор,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен,
държавна такса върху уважените искове, в размер на 256, 23 лв. /двеста петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/
и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна
експертиза, в размер на 70.00 лв. /седемдесет
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 24.07.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: