О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен, 05.03.2019
година
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На пети март,
През две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното ч.гр.дело
№ 178 по описа на Районен съд-град
Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.52,в-ка с чл.49,ал.1 от ЗН.
Образувано е по молба на С.Н.Т. ***,с която същият прави изявление за отказ от наследството на Н Ц В,б.ж. на с.М Ж,Лов.обл и моли този отказ да бъде вписан в особената книга в РС-Тетевен.
Съдът,след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства,приема за установено следното:
Отказът от наследство е едностранно изявление от лице,за което се е породило право на наследяване,насочено към прекратяване на правото на наследяване и пораждащо права за другите наследници-чл.53 от ЗН,за действителността на което е достатъчна писмена форма и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към районния съд по разпореждане на районния съдия.Местно компетентният районен съд да извърши вписването е този по местооткриване на наследството.
В конкретния случай молителят е представил изявлението си за отказ от наследство в писмена форма с нотариална заверка на подписа.Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№ ххх,издадено от Кметство село хх,Лов.обл.,молителят е наследник по закон на Н Ц В,б.ж. на село М Ж,съгласно чл.10,ал.2 от ЗН. С оглед изложените в молбата данни за наследодателя,съдът приема,че последното местожителство на наследодателя е било в село М Ж,Лов.обл.,което е и мястото на откриване на наследството,съгласно чл.1 от ЗН. Съгласно чл.2,ал.5 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012г за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,удостоверение за наследници се издават от общината,от района или от кметството,по последен постоянен адрес на починалото лице.
Както се приема в съдебната практика,при произнасянето си съставът съобразява,че съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 от ЗН изявлението за приемане на наследство,респ. отказ от наследство, следва да се направи пред районния съд,в чийто район е открито наследството. Това е мястото на „последното местожителство„ на умрелия-съгл.чл.1 от ЗН. Терминът „местожителство” вече е загубил правната си релевантност- след приемане на ЗБГ, отмяната на чл.7 от ЗЛС и регламентацията на „адресната регистрация” в гл.ІV на ЗГР-в сила от 01.01.2000г. Макар и все още да се използва в някои нормативи / КРБ, СК, НК, ЗЗД/, след 2000г.е нужно да бъде тълкуван и прилаган,съобразявайки духа на съществувалите към установяването му норми /чл.7 от ЗЛС/ и актуалните понятия „адрес” и „адресна регистрация” по см.на чл.89 и сл.от ЗГР. Така-съгл. чл.7 от ЗЛС- „…Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място,в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено..”. Режимът е разрешителен и като последица има приемане на лицето за жител на съответното населено място,със съпровождащите го привилегии. Съгласно Определение по д.20/75г.І на ВС- „… това е населеното място,чийто жител е лицето…”. Има се пред вид установяване на трайна административна връзка на лицето със съотв.населено място. След 2000г. със ЗГР се въвеждат понятията „адрес”- чл.89, „постоянен и настоящ адрес”- чл.93 и чл.94. Режимът вече е регистрационен. Докато под „местожителство” се има пред вид връзката с населеното място,където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено, то „адрес” вече включва и по-конкретните данни за разположението на трайната локализация на лицето-улица,вход,№ на жилище и т.н. Или - „адрес” е по-широкото понятие. ЗГР приема два вида връзка със съотв.територия- „постоянен адрес”- „ това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението”,а „настоящ” е - „адресът,на който лицето живее..”. Разликата е в интензивността на установената връзка с така определеното място. ”Постоянният” се характеризира със сравнително трайно установено правоотношение с община, кметство, с конкретния адрес. Той следва да е заявен в Общината и може да бъде само един. Съгласно чл.93,ал.5 от ЗГР това е адресът за кореспонденция на гражданите с органите на държавната власт и местното самоуправление, а съгл.ал.6-служи и за упражняване на права и ползване на услужи в определените случаи- н-р-за упражняване правото на гласуване,ползване на социални услуги и т.н. Докато „настоящият”, макар също да е свързан с регистриране на гражданина в регистрите на населението,отразява единствено временното му местонахождение на съответния адрес.Има се пред вид не толкова трайна връзка на лицето с даденото населено място и отразява единствено актуалното му пребиваване.
При тези разсъждения се приема от съдилищата,че в разпоредбата на чл.1 от ЗН, под „последно местожителство”,следва да се има пред вид последният постоянен адрес на починалия.
Следователно компетентен да се произнесе по молбата е именно РС-Тетевен.
Със смъртта на Н Ц В и откриване на наследството за молителя възниква право на наследяване на имуществото на починалото лице в съответно,определена от ЗН част-чл.5-10 от ЗН.Отказът от наследство не е ограничен със срок,поради което и към настоящия момент същият е валидно направен.
С оглед изложеното съдът счита,че са налице предпоставките за извършване на вписване на едностранното изявление на молителя за отказа му от наследството на Н Ц В,поради което и на основание чл.52,в-ка с чл.49,ал.1 от ЗН,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН в Районен съд-град Тетевен отказът на С.Н.Т.,ЕГН:********** ***,от наследството на Н Ц В,ЕГН:**********,родена на ***г* Ж,Лов.обл.,починала на хх,удостоверено с Акт за смърт № ххх,съставен в град Т.
Да се издаде удостоверение за извършения отказ от наследствени права.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: