Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.03.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 539 по описа за 2016 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединените исковете е по член 245 във
връзка с член 128, т. 2, член 224, ал. 1, член 222, ал. 1 от КТ, член 86 от
ЗЗД.
Ищецът - К.Т.А. твърди, че работел в ответното
дружество по трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов
договор № 33/08.01.2015г., сключен на основание член 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на
длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно месечно
трудово възнаграждение 500 лева, платимо до последния работен ден на месеца,
следващ месеца, за който се отнася, с размер на основен платен годишен отпуск -
20 работни дни, с условие за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от
30 дни. Със Заповед № 2/24.04.2016г. на представляващия ответното дружество му
било прекратено трудовото правоотношение на основание член 328, ал. 1, т. 3 от
КТ - поради намаляване обема на работа, считано от 24.04.2016г. През
времетраенето на трудовото му правоотношение с ответника, същият не му изплащал
уговореното месечно трудово възнаграждение, въпреки задължението на
работодателя по член 128, т. 2 и чл. 245 от КТ. Ползвал отпуск за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, както следва: от 10.06.2015г. до
10.07.2015г.; от 21.01.2016г. до 22.02.2016г. и от 23.02.2016г. до
23.03.2016г., като получил дължимото обезщетение.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ответното дружество му дължало неизплатено трудово възнаграждение, както
следва: за месец януари 2015г. - 399.84 лева, за месец февруари 2015г. – 500.00
лева, за месец март 2015г. – 500.00 лева, за месец април 2015г. – 500.00 лева, за
месец май 2015г. – 500.00 лева, за месец юни 2015г. - 149.94 лева, за месец юли
2015г. - 349.86 лева, за месец август 2015г. – 500.00 лева, за месец септември
2015г. – 500.00 лева, за месец октомври 2015г. – 500.00 лева, за месец ноември
2015г. – 500.00 лева, за месец декември 2015г. – 500.00 лева, за месец януари
2016г. - 333.20 лева, за месец март 2016г. - 133.28 лева, за месец април 2015г.
- 94.07 лева или общо сумата от 5960.19 лева.
Към датата на прекратяване на трудовия договор,
ответното дружество му дължало и обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в размер
на 82.50 лева - за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2016г., което
било посочено и в заповедта за прекратяване на трудовия договор.
За забавеното плащане на месечните вноски за трудово
възнаграждение, на основание член 86 от ЗЗД във връзка с член 245, ал. 2 от КТ,
ответното дружество му дължало и обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата на всяко плащане до датата на подаване на исковата
молба. Съгласно уговореното в трудовия договор, работодателят бил задължен да
заплаща възнаграждението до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за
който се отнася. Лихвите били, както следва: за възнаграждението за месец
януари 2015г. - 50.74 лева, считано от 27.02.2015г.; за възнаграждението за
месец февруари 2015г. - 58.99 лева, считано от 31.03.2015г.; за
възнаграждението за месец март 2015г. - 54.82 лева, считано от 30.04.2015г.; за
възнаграждението за месец април 2015г. - 50.79 лева, считано от 29.05.2015г.; за
възнаграждението за месец май 2015г. - 46.34 лева, считано от 30.06.2015г.; за
възнаграждението за месец юни 2015г. - 12.60 лева, считано от 31.07.2015г.; за
възнаграждението за месец юли 2015г. - 26.68 лева, считано от 28.08.2015г.; за
възнаграждението за месец август 2015г. - 33.54 лева, считано от 30.09.2015г.; за
възнаграждението за месец септември 2015г. - 29.36 лева, считано от
30.10.2015г.; за възнаграждението за месец октомври 2015г. - 25.05 лева,
считано от 30.11.2015г.; за възнаграждението за месец ноември 2015г. - 20.88 лева,
считано от 30.12.2015г.; за възнаграждението за месец декември 2015г. - 16.70
лева, считано от 29.01.2016г.; за възнаграждението за месец януари 2016г. -
8.25 лева, считано от 29.02.2016г.; за възнаграждението за месец март 2016г. -
1.08 лева, считано от 29.04.2016г. Общият размер на обезщетението в размер на
законната лихва е 435.82 лева.
Твърди, че работодателят му дължал на основание член
222, ал. 1 от КТ и обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за един месец, в размер на 500 лева, за времето, през което останал без работа,
за което представя заверено копие от трудовата му книжка. При прекратяването на
трудовото правоотношение поискал от работодателя да му изплати посочените суми,
но и до момента не било извършено плащане, поради което същите се дължат в
пълен размер, като за него бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание
член 245 във връзка с член 128, т. 2, член 224, ал. 1, член 222, ал. 1 от КТ,
член 86 от ЗЗД, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
сумите, както следва:
- на основание член 245 във връзка с член 128, т. 2 от
КТ, сумата от 5960.19 лева, представляваща размера на неизплатени трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане;
- на основание член 224, ал. 1 от КТ сумата от 82.50 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2016г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- на основание член 222, ал. 1 от КТ сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за един месец, за времето,
през което останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- на основание член 86 от ЗЗД във връзка с член 245,
ал. 2 от КТ сумата от 435.82 лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата на всяко плащане за трудово възнаграждение.
Претендира направените по делото разноски.
Ответното дружество - „А.– М.“ ЕООД *** намира
предявения иск за процесуално допустим, но по същество си за частично
неоснователен. Изнесеното в исковата молба като претенция не отговаряло на
действителната фактическа обстановка. От посочените цифрово, като неизплатени
заплати цифри според ищеца излизало, че през периода на трудовият му договор от
08.01.2015г. до прекратяване му на 24.04.2016г. той е работил без
възнаграждение или това бил период от 15 месеца почти без да получава трудово
възнаграждение. Факт, който не отговаря на истината. Едва ли имало някой, който
би се съгласил да работи без да получава трудово възнаграждение и да търси същото
след прекратяване на трудовият му договор. Сочи, че ищеца получавал трудово
възнаграждение. Искът бил частично основателен, тъй като му се дължали от
началото на 2016г. до влизане на заповедта за освобождавана трудови
възнаграждение, както и сума от 200 лева за 2015г. Претендира за направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното копие на Трудов договор №
33/08.01.2015г., сключен на основание член 67, ал. 1, т. 1 от КТ и копия от
трудовата книжка на ищеца се установява, че същата е работила при ответното
дружество на длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, при
основно месечно трудово възнаграждение от 500 лева, за пълно работно време от 8
часа, седмично 40 часа.
Видно от представеното копие от Предизвестие, с дата:
24.03.2016г., изпратено от Д.А.М., Управителя на „А.– М.“ ЕООД *** до К.Т.А. (получено срещу подпис от последния на
24.03.2016г.), на ищеца му е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор с ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано
от 24.04.2016г.
Със Заповед № 2/24.04.2016г. трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради
намаляване обема на работа, считано от 24.04.2016г. В заповедта е отразено, че
на К. Т.А. следва да му се заплати обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в
размер на 82.50.
В трудовата книжка, като последно отразяване е
прекратеното трудово правоотношение с ответното дружество. Към настоящия
момент, видно от приложеното копие от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“, ищецът е
регистриран като безработен.
По делото са изслушани две заключението на вещото лице
Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, които не бяха оспорено от
страните и съдът ги възприема като обективни, компетентни и безпристрастни.
СЪГЛАСНО заключението на вещото лице от 08.11.2016г., по
отношение на въпроса: „Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към дата
на прекратяване на трудовия договор -
24.04.2016г.?“, вещото лице отговаря, че на база приложен Трудов договор №
33/08.01.2015г. и ведомости за заплати за процесния период, брутното трудово
възнаграждение към дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 24.04.2016г. е в размер на 500.00 лева.
По отношение на въпроса: „Има ли неизплатени
трудови възнаграждения – в какъв размер, за кой период от време, като се посочи
помесечно?“, вещото лице отговаря, трудовите
възнаграждения за периода 08.01.2015г. – 24.04.2016г. за получаване с удържани
осигурителни вноски, здравни осигуровки и данък по ЗДДФЛ за процесния период са
в общ размер на 738.60 лева, помесечно, както следва:
- за януари 2016г. БТВ
– 402.50 лева и сума за получаване 318.15 лева;
- за февруари 2016г.
БТВ – 0.00 лева и сума за получаване 0.00 лева;
- за март 2016г. БТВ –
136.36 лева и сума за получаване 106.89 лева;
- за април 2016г. БТВ
– 400.00 лева и сума за получаване 313.56 лева.
По отношение на въпроса: „Какъв е размерът на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, начислено ли е същото, за коя година, за
колко дни и изплатено ли е?“, вещото лице отговаря, че в Заповед №
2/24.04.2016г. е начислено обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от КТ в размер
на 82.50 лева за 3 дни. Сумата за получаване е в размер на 74.25 лева, тъй като
обезщетението по реда на чл.224, ал.1 от КТ се облага като доход от трудови правоотношения, не се дължат здравни
осигуровки и осигурителни вноски. За процесния период 08.01.2015г. – 24.04.2016г., ищецът има право
на 27 дни платен годишен отпуск. На база приложени ведомости има данни за
използвани 6 дни платен годишен отпуск, т.е. неползваният платен годишен отпуск
от ищеца е в размер на 21 дни. За 21 дни неползван платен годишен отпуск
обезщетението по реда на чл. 224, ал.1 от КТ, съгласно чл.177, ал 1 от КТ е в
брутен размер на 525.00 лева и сума за получаване 472.50 лева.
По отношение на въпроса: „Какъв е размерът на
обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, начислено ли и изплатено ли е?“, вещото
лице отговаря,че не са представени данни за начисляване и изплащане на
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Претендираното
обезщетение по реда на чл.222, ал.1 от КТ е в брутен размер на 500.00 лева и
сума за получаване 390.79 лева, тъй като обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ се
облага като доход от трудови
правоотношения, дължат се здравни осигуровки, дължат се и осигурителни вноски.
По отношение на въпроса: „Какъв е размерът на
лихвата за забава върху дължимите и неизплатени суми, смятано от датата на
забава на всяко плащане до деня на предаване на исковата молба?“, вещото лице
отговаря, че размерът на лихвата за забава върху трудовите възнаграждения за
периода 08.01.2015г. – 24.04.2016г. е в общ размер на 2.84 лева, по периоди
както следва:
- за месец януари
2016г. при трудово възнаграждение от 318.15 лева, лихва в размер на 2.13 лева;
- за месец февруари
2016г. при трудово възнаграждение от 0.00 лева, лихва в размер на 0.00 лева;
- за месец март 2016г.
при трудово възнаграждение от 106.89 лева, лихва в размер на 0.71 лева.
Към датата на исковата молба - 27.05.2016г., за
трудовото възнаграждение за периода 01.04.2016г. - 24.04.2016г. в размер на
313.56 лева не е в забава и затова лихвата е 0.00 лева.
При изготвяне на заключението от вещото лице, същото и
приложило ведомости за заплати за процесния период. Тъй като същите, към датата
на приемането на експертизата не съставляваха част от материалите по делото, по
искане на ищцовата страна, съдът на основание чл. 190
от ГПК задължи ответното дружество да ги представи в оригинал. Искането на
представянето им в оригинал бе допълнително аргументирано от страната, че
оспорва подписите, които са положени в графа за ищеца във всяка една ведомост с
твърдението, че същият никога не се е подписвал във ведомостите за заплати от
месец януари 2015г. до месец април 2016г., като положените във ведомостите
подписи не са негови.
След представяне на ведомости за заплати и по искане
на ищцовата страна, с оглед оспорване подписите,
положени в тях от ищеца, съдът е допуснал и изслушал заключението на вещото
лице П.К. по назначена съдебно-графологична
експертиза, която съдът възприема като обективна, компетентна и безпристрастна.
Съгласно заключението на вещото лице, подписите във ведомостите за заплати на
фирма „А.– М.“ ЕООД *** за периода от месец януари 2015г. до месец юни
2015г. и за периода от месец август 2015г. до месец декември 2015г., срещу
името - К.Т.А. са изпълнени от едно и също лице. Съгласно заключението,
посочените подписи не са изпълнени от К.Т.А..
Съгласно заключението на вещото лице Р.М. от 27.02.2017г.,
дадено след приетото заключение по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, по отношение на въпроса: „Какви са сумите, които са по трудово възнаграждение и не са платени с оглед
приетата СГрЕ?“, вещото лице отговаря,
че на база заключение на съдебно почеркова
експертиза от 20.01.2017г., съгласно
което, ведомостите не са подписани от К.Т.А.,
ЕГН **********, то неизплатените трудови възнаграждения след удръжка
на всички дължими осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДОД са в общ размер
на 5009.51 лева, както следва:
- трудови
възнаграждения за периода 08.01.2015г. – 31.12 2015г. на обща стойност 4270.91
лева, сума за получаване, не са изплатени на ищеца (Ведомост за заплати за
месец юли 2015 не е представена)
- трудовите
възнаграждения за периода 01.01.2016г. - 24.04.2016г. на обща стойност 738.60 лева,
сума за получаване, не са изплатени на ищеца.
По отношение на въпроса: „Каква е лихвата за забава на тези неизплатени суми?“, вещото лице отговаря,
че лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения на база заключение на
съдебно почеркова експертиза от 20.01.2017г до дата на исковата молба
(27.05.2016г.) е в общ размер на 467.55 лева, както следва:
- лихва за забава върху трудовите
възнаграждения за периода 08.01.2015г. – 31.12 2015г. в общ размер на 464.71
лева
- лихва за забава върху трудовите
възнаграждения за периода 01.01.2016г. - 24.04.2016г. на обща стойност 2.84 лева.
В обстоятелствената
част от заключението, помесечно са детайлизирани
сумите, както следва: за месец януари
2015г. - 334.95 лева и лихва за забава в размер на 53.66 лева, за месец
февруари 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 58.71 лева, за
месец март 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 54.12 лева, за
месец април 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 50.23 лева, за
месец май 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 46.06 лева, за
месец юни 2015г. - 163.99 лева и лихва за забава в размер на 41.47 лева, за
месец юли 2015г. - 254.86 лева и лихва за забава в размер на 37.44 лева, за
месец август 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 33.26 лева, за
месец септември 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 28.81 лева, за
месец октомври 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 24.77 лева, за
месец ноември 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 20.04 лева, за
месец декември 2015г. – 390.79 лева и лихва за забава в размер на 16.14 лева, за
месец януари 2016г. - 318.15 лева и лихва за забава в размер на 2.13 лева, за
месец март 2016г. - 106.89 лева и лихва за забава в размер на 0.71 лева, за
месец април 2015г. - 313.56 лева и лихва за забава в размер на 0.00 лева.
Други доказателства от значение по делото не са
представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните К.Т.А. и „А.– М.“ ЕООД *** е било налице трудово правоотношение. Ищецът
е бил приет на работа в ответното дружество на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона ” и правоотношенията между страните са били
прекратени именно по реда на трудовото законодателство. Предвид изложеното
настоящия спор се явява трудов спор, следва да бъде разглеждан като такъв и претендираните права произтичат от едно съществувало между
страните трудово правоотношение.
По отношение на иска с правно основание член 128 от КТ
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128
от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното
възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Безспорно е по делото,
че ответникът не е изплатил своевременно дължимото и начислено трудово
възнаграждение за процесния период. Приетото заключение по допуснатата съдебно-графологична установи, че подписите положени върху
ведомостите за получаване на заплати не са положени от ищеца, т.е. същият не е
получил, сумите отразени в документите. Съгласно член 245, ал.2 от КТ,
разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.
С исковата молба, ищецът претендира от неизплатено
трудово възнаграждение за периода от месец януари 2015г. до месец април 2016г.
в общ размер на 5960.19 лева.
Установи се по безспорен начин от приетото по делото
заключение по допуснатата ССЕ, че дължимата от ответника сума за начислено и
неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период възлиза в
размер на 5 009.51 лева. Съдът възприема заключението като професионално изготвено,
обективно и безпристрастно и вещото лице е отговорило изцяло на поставената му
задача. Ответника не ангажира доказателства да е заплатил тази сума, като в
негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за ищецът е
отрицателен. Не плащайки своевременно възнаграждението, ответникът е изпаднал в
забава. Ето защо, съдът намира иска за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за посочения период за основателен и доказан до размера
установен от вещото лице, с изключение на месеците юни 2015г. и април 2016г.,
за които с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, следва да се присъдят така както са поискани от ищеца, имайки предвид,
че за посочените два месеца, вещото лице установи по-високи размери от претендираните трудови възнаграждения. Т.е, с оглед
констатираното на ищеца следва да се присъдят следните суми, произтичащи от
дължими му месечни и неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за месец
януари 2015г. - 334.95 лева, за месец февруари 2015г. – 390.79 лева, за месец
март 2015г. – 390.79 лева, за месец април 2015г. – 390.79 лева, за месец май
2015г. – 390.79 лева, за месец юни 2015г. - 149.94 лева, за месец юли 2015г. -
254.86 лева, за месец август 2015г. – 390.79 лева, за месец септември 2015г. –
390.79 лева, за месец октомври 2015г. – 390.79 лева, за месец ноември 2015г. –
390.79 лева, за месец декември 2015г. – 390.79 лева, за месец януари 2016г. -
318.15 лева, за месец март 2016г. - 106.89 лева и за месец април 2016г. - 94.07
лева или общо сумата от 4775.97 лева.
Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан до
размера от 4775.97 лева, като за разликата до претендирания
размер от 5960.19 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претендираната
мораторна лихва, имайки предвид диспозитивното
начало на гражданския процес и установеното от заключението на вещото лице на
ищеца следва да се присъдят следните суми: за месец януари 2015г. - лихва за
забава в размер на 50.74 лева, както е поискана, при установена по-висока
стойност от вещото лице; за месец февруари 2015г. – лихва за забава в размер на
58.71 лева, установен от вещото лице с по-ниска стойност от претендираната;
за месец март 2015г. - лихва за забава в размер на 54.12 лева, установен от
вещото лице с по-ниска стойност от претендираната -
установен от вещото лице с по-ниска стойност от претендираната;
за месец април 2015г. - лихва за забава в размер на 50.23 лева, установен от
вещото лице с по-ниска стойност от претендираната; за
месец май 2015г. - лихва за забава в размер на 46.06 лева, установен от вещото
лице с по-ниска стойност от претендираната; за месец
юни 2015г. - и лихва за забава в размер на 12.10 лева, както е поискана, при
установена по-висока стойност от вещото лице; за месец юли 2015г. - и лихва за
забава в размер на 26.12 лева, както е поискана, при установена по-висока стойност
от вещото лице; за месец август 2015г. - лихва за забава в размер на 33.26
лева, установен от вещото лице с по-ниска стойност от претендираната;
за месец септември 2015г. - лихва за забава в размер на 28.81 лева, установен
от вещото лице с по-ниска стойност от претендираната;
за месец октомври 2015г. - лихва за забава в размер на 24.77 лева, установен от
вещото лице с по-ниска стойност от претендираната; за
месец ноември 2015г. - лихва за забава в размер на 20.04 лева, установен от
вещото лице с по-ниска стойност от претендираната; за
месец декември 2015г. - лихва за забава в размер на 16.14 лева, установен от
вещото лице с по-ниска стойност от претендираната; за
месец януари 2016г. - лихва за забава в размер на 2.13 лева, установен от
вещото лице с по-ниска стойност от претендираната; за
месец март 2016г. - лихва за забава в размер на 0.71 лева, установен от вещото
лице с по-ниска стойност от претендираната. Общо
дължимата сума възлиза в размер на 423.94 лева.
Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан до
размера от 423.94 лева, като за разликата до претендирания
размер от 435.82 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска с правно основание член 222, ал.
1 от КТ
Обезщетението по този ред се дължи при прекратяване на
трудовото правоотношение при четири изрично изброени хипотези. Обезщетението се
дължи за времето през което работника е останал без работа, но за не повече от
един месец.
Видно от цитираната по-горе Заповед за уволнение,
прекратяването на трудовото правоотношение между страните е станало при една от
изброените в член 222, ал.1 от КТ хипотези, а именно - при намаляване обема на
работа. Предпоставка за възникване на правото на обезщетяване по член 222, ал.1
от КТ на второ място е работника или служителя да е останал без работа след
уволнението. По делото са представени в препис страниците, представляващи
извлечение от трудовата книжка на ищеца, в които няма данни за постъпване на
същата на друга работа, непосредствено след уволнението. Представено е и копие
от регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“, от която се
установи, че ищецът е регистриран като безработен.
Предвид
констатираното, съдът приема, че след уволнението ищеца е останал без работа за
период, който ангажира възникването на правото на обезщетяване по член 222,
ал.1 от КТ. Съгласно заключените по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
дължимото обезщетение е в размер на 390.79 лева. Предвид изложеното съдът счита
за основателен и доказан, но до размера установен от заключението на вещото
лице. За разликата до пълно предявения размер от 500.00 лева, искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание член 224, ал.
1 от КТ
Съдът счита иска за основателен. Съгласно цитираната
разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Безспорно
от приетите по делото доказателства се установи, че ищеца има неизползуван
платен годишен отпуск. По отношение размера на обезщетението, от приетото
заключение на вещото лице се установи, че неизплатеното обезщетение по реда на
член 224, ал. 1 от КТ възлиза в размер на
74.25 лева. Ответникът не е ангажира доказателства да е заплатил тази
сума, като в негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за
ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно дължимото обезщетение,
ответникът е изпаднал в забава.
Предвид изложеното съдът счита за основателен и
доказан, но до размера установен от заключението на вещото лице. За разликата
до пълно предявения размер от 82.50 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира разноски, поради което на основание
член 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 623.44 лева, съразмерно уважената част от
исковете, представляващи платено адвокатско пълномощно.
Ответникът също претендира разноски, поради което на
основание член 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски в размер на 56.47 лева, съразмерно отхвърлената
част от исковете, представляващи платено адвокатско пълномощно.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК,
съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените
четири иска, държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС в размер на 341.04
лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в
размер на 197.81 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 128 от КТ, „А.– М.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Д.А.М. да заплати на
основание член 245 от КТ на К.Т.А. *** с ЕГН ********** сумата 4 775.97 (четири хиляди седемстотин
седемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение, помесечно, както
следва: за месец януари 2015г. - 334.95 лева, за месец февруари 2015г. – 390.79
лева, за месец март 2015г. – 390.79 лева, за месец април 2015г. – 390.79 лева,
за месец май 2015г. – 390.79 лева, за месец юни 2015г. - 149.94 лева, за месец
юли 2015г. - 254.86 лева, за месец август 2015г. – 390.79 лева, за месец
септември 2015г. – 390.79 лева, за месец октомври 2015г. – 390.79 лева, за
месец ноември 2015г. – 390.79 лева, за месец декември 2015г. – 390.79 лева, за
месец януари 2016г. - 318.15 лева, за месец март 2016г. - 106.89 лева и за
месец април 2016г. - 94.07 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.05.2016г. до окончателното изплащане,КАТО за разликата над 4775.97
лева до пълно предявения размер от 5960.19.00 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание
член 86 от ЗЗД, „А.– М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.А.М. да заплати на основание член 245 от КТ на К.Т.А. *** с ЕГН **********,
лихва за забава в размер на 423.94 (четиристотин
двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) лева, считано от падежа на
всяко плащане до подаване на исковата молба, начислена върху трудовото
възнаграждение за процесния период, помесечно, както
следва: за месец януари 2015г. - лихва за забава в размер на 50.74 лева; за
месец февруари 2015г. – лихва за забава в размер на 58.71 лева; за месец март
2015г. - лихва за забава в размер на 54.12 лева; за месец април 2015г. - лихва
за забава в размер на 50.23 лева; за месец май 2015г. - лихва за забава в
размер на 46.06 лева; за месец юни 2015г. - и лихва за забава в размер на 12.10
лева; за месец юли 2015г. - и лихва за забава в размер на 26.12 лева; за месец
август 2015г. - лихва за забава в размер на 33.26 лева; за месец септември
2015г. - лихва за забава в размер на 28.81 лева; за месец октомври 2015г. -
лихва за забава в размер на 24.77 лева; за месец ноември 2015г. - лихва за
забава в размер на 20.04 лева; за месец декември 2015г. - лихва за забава в
размер на 16.14 лева; за месец януари 2016г. - лихва за забава в размер на 2.13
лева; за месец март 2016г. - лихва за забава в размер на 0.71 лева, КАТО за
разликата над 423.94 лева до пълно предявения размер от 435.82 лева, ОТХВЪРЛЯ
ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, „А.– М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.А.М., да заплати на основание
член 222, ал. 1 от КТ на К.Т.А. *** с ЕГН **********, сумата от 390.79 (триста и
деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа след уволнението, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 27.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО за разликата над 390.79 лева до пълният предявен размер от 500.00 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, „А.– М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.А.М., да заплати на основание
член 224, ал. 1 от КТ на К.Т.А. *** с ЕГН **********, сумата 74.25 (седемдесет и четири
лева и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща дължимо, начислено и
неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата над 74.25 лева до пълният
предявен размер от 82.50 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, „А.– М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.А.М., да заплати, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на К.Т.А. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 623.44 лева.
ОСЪЖДА, К.Т.А. *** с ЕГН **********, да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „А.– М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Д.А.М. направените по делото разноски в размер на 56.47 лева.
ОСЪЖДА „А.– М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.А.М. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в размер на
341.04 лева, както и направените по делото разноски в размер на 197.81 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.