Решение по НАХД №3611/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 136
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110203611
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Варна. №...........  2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №3611 по описа за 2019г.

Р  Е  Ш  И:

 

                    ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 01882-58/23.07.2019г., на Директор на РИОСВ – Варна, с което на „Т.к.” ЕООД с ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано от Р. Г. Ч. с ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00лв. на осн.чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................


М О Т И В И

            Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Т.к.” ЕООД с ЕИК *********, срещу НП №01882-58/23.07.2019г., на Директор на РИОСВ – Варна, с което на „Т.к.” ЕООД с ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано от Р. Г. Ч. с ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00лв. на осн.чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.

           В жалбата си въззивника обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено при нарушение на процесуалните правила, включително оспорва и фактическата обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, като твърди, че не е доказано извършването на описаното нарушение. Прави искания за отмяна на НП, а алторнативно и за намаляване размерът на санкцията. 

           В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на сочените в жалбата основания.

           Въззиваемата страна изпраща представител, ю.к. К., която оспорва жалбата и твърди, че нарушението е безспорно доказано.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РИОСВ –Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 18.02.2019г. е извършена проверка в РИОСВ Варна на ул.”Ян Палах” №4 за установяване подаване в срок годишен отчет от „Т.к.” ЕООД. В хода на проверката е установено, че процесното дружество не е изпълнило задължението си да подаде годишен отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови газове за офис сграда находяща се в гр.Варна, в срок до 15.02.2019г. за период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.

         Безспорно е установено, че „Т.к.” ЕООД е оператор на стационарна климатична система съдържаща над 3кг.хладилен агент – флуорирани парникови газове, поради което е задължено в срок до 15.02. да представи в РИОСВ  Варна годишен отчет.

         Нарушението е констатирано чрез проверка по входящ дневник на РИОСВ Варна, която е отразена в съставения за това Констативен протокол №009265/01.04.2019г. От същата е установено, че въззивното дружество не е представило годишен отчет в срока определен с наредба по чл.17 ал.2 от ЗЧАВ.  

         По повод на така констатираното нарушение е изготвена покана до управителя на въззивното дружество за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 08.04.2019г. и на 25.04.2019г. е съставен АУАН № 01882/25.04.2019г.

         По делото липсват доказателства дружеството нарушител де е подало дължимия годишен отчет за експлоатираното от него оборудване по - късно.

         АУАН бил надлежно връчен на управителя на въззивното дружество, при което е вписано като възражение, че има възражение, без същото да е конкретизирано.

         На 23.07.2019г. е издадено процесното НП, като АНО е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. Квалифицирал е същото по чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ, вр. чл.17 ал.2 от ЗЧАВ и чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредба №1 за реда и начина за обучение и издаване на докумевнти за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване съдържащо флуоросъдържащи парникови газове.   

         В своето НП, АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като е обсъдил всички релевантни факти и правилно е преценил, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен, предвид и липсата на  подаден отчит и след получаване на поканата за съставяне на АУАН и издаването на АУАН.             

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.34и ал.24 от ЗЧАВ. Безспорно е, че към момента на проверката не е бил подаден задължителния годишен отчет пред РИОСВ Варна за експлоатираното оборудване зависещо от флуорсъдържащи парникови газове за офис сграда използвана от „Т.к.“ ЕООД ***, като подробно е описано мястото на извършване на нарушението, времето и в какво се изразява самото нарушение. Факта, че процесното дружество е използвало климатична техника с над 3кг. флуоросъдълржащи парникови газове се доказва от представената пред РИОСВ информация от страна на „Деймос корект“ ООД за въведени в експлоатация системи използващи флуорирани парникови газове.

          Наказателното постановление е обосновано и правилно, като при определяне на размера на санкцията АНО се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и правилно е определил санкция в размер от 1 500.00лева.

         Във връзка в възраженията на въззивника в жалбата подадена срещу НП, съдът намира същите за бланкетни, не подкрепени от каквито и да било доводи или доказателства, поради което и счита същите за неоснователни.

         Твърдението посочено в жалбата и в с.з., че АУАН и НП са изготвени от некомпетентни за това лица не отговаря на събраните по административното производство доказателства. Акта е съставен от Главен експерт в РИОСВ Варна, а НП е издадено от Директора на РИОСВ Варна. За установяване компетентността на актосъставителя е приложена Заповед №РД-318/26.03.2010г., а за компетентността на АНО е представена Заповед №РД-8/10.01.2011г. на МОСВ.

          Фактическата обстановка е била изяснена от АНО обективно всестранно и пълно и липсват каквито и да било съмнения относно допуснатото нарушение.

          Единствено при определяне размера на санкцията АНО не е изложил каквито и да било мотиви, но като се вземе предвид, че същата е определена близо до фиксирания от закона минимум, съдът намира, че санкцията е законосъобразно и правилно определена, като се вземе предвид, че и към момента на разглеждане на настоящото производство липсват доказателства, че дължимата годишна информация е била представена на РИОСВ от процесното дружество за 2018г.

          Съдът не споделя и становището за нарушено право на защита на въззивника. АНО правилно и законосъобразно е приел фактическа обстановка идентична с описаната в АУАН и съвсем законосъобразно е коригирал правната квалификация, като я е допълнил при цифровото и изписване. За съдът е безспорно ясно, че на въззивника е ясно за какво нарушение е санкциониран, тъй като нарушението е изписано словесно в пълнота и не съществува различие с цифрово изписаната правна квалификация.

          Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................