Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен
08.10.2009 година.
В ИМЕТО
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На десети септември
През двехиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: В.М.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 233 по
описа на Районен съд-Тетевен за 2009 година,със страни:
Ищец: В.Л.С. ***,
Ответници:Н.В.Ц.,Н.Д.Ц.,***,В.А.Ц.,В.М.В.,*** и П.М.В.
***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с посочено правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците
твърдят,че с нотариален акт №80/2005г на нотариус П ,рег.№…на НК с район на
действие-РС-Л ищецът,в качеството си на дарен придобил от Ц П Ц и С П Ц
собствените на двамата 628/1155 идеални части от следния недвижим имот находящ
се в с.П,обл.Л,а именно: Урегулиран поземлен имот №… -…… в кв…. по плана на
селото,който имот е с обща площ от 1155 кв.м.,незастроен,при съседи:от две страни
улици,УПИ ХІ-291 на С П С,УПИ ІV-289 на Н.В.Ц.,УПИ ІІІ-288 на М В.Ц. и
УПИ-ІІ-286 на В.л.С.,като дарените идеални части от целия имот ползва както
дотогава дарителите са ползвали-в южната част на имота,съгласно решение на
Районен съд-Л по гр.дело №…/01г. по описа на съда.
Ответниците
са съсобственици на останалите 527/1155 идеални части от описания недвижим
имот,за който съгласно цитираното решение на РС-Л е отредено ползването на тези
им идеални части в северната част на съсобствения недвижим имот.
На
09.12.2007г установил,че петимата ответници без негово съгласие и по скрит за
ищеца начин са нарушили владението му над идеалните му части,което владение на
ищеца датира от 21.12.2005г.,когато с нотариален акт №80/05г придобил
собствеността на тези идеални части.Това нарушение станало основание да отправи
нотариална покана до всеки от петимата ответници.Има издаден протокол от
10.01.2007г. за трасиране на дворищната регулация,извършена от инж.Т със
служител по чл.223,ал.2 от ЗУТ-техник при ТСУ с.Т,но обозначенията били
премахнати от ответниците.Това станало основание да заведе жалба в РПУ-Л под
№2763/2007г.,но и до момента на предявяване на иска ответниците пречат на ищеца
да упражнява владението и ползването на имота.
Моли да
бъдат призовани на съд и бъде постановено решение,с което бъдат осъдени
ответниците да прекратят да пречат на ищеца да упражнява владението и
ползването на 628/1155 идеални части от УПИ-ХІV-288,289 в кв.33 по ПУП на с.П,обл.Л,с
разпределено ползване на идеалните части на ищеца в южната част на целия имот.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В срока
по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците,в
който същите изразяват становище,че искът е допустим,но неоснователен,поради
което исковата молба следва да се остави без уважение.Излагат,че с решение по
гр.дело №467/95г. на ЛОС е разрешен спор за собственост върху процесния имот
между праводателите на ищеца и ответниците,като е отхвърлен предявен иск по
чл.108 от ЗС.В решенията на ЛОС и ВКС са проследени подробно начините на
образуване на имота,както и се правят изводи,че праводателите на ищеца не са
собственици на процесния имот,тъй като нямат доказателства относно начина на
придобиване на собствеността си.В решението на ВКС е коментиран подробно и
нотариален акт №91/1994г въз основа на който са се ползвали ищците, и решението
е влязло в сила.Съгласно чл.220,ал.1 от ГПК е налице влязло в сила
решение,което е задължително за страните и техните наследници и
правоприемници,за съда който го е издал,за всички други съдилища и учреждения в
Републиката,поради което оспорват иска по чл.109 от ЗС.
Доводите
на ищеца,който в исковата молба се позовава на гр.дело №642/01г на ЛРС с
предмет иск по чл.32 от ЗС са несъстоятелни и неотносими към настоящето
производство.
Ответниците
черпят правата си на собственост съгласно нотариален акт №67/1994г на
РС-Луковит.Възразяват срещу твърдението на ищеца,че по някакъв начин са
нарушили владението над неговите идеални части,което владение датира от
21.12.2005г.Твърдят,че същият въобще не е владял имота и дори въобще не е
стъпвал в него.Твърдят,че ищецът въобще не е извършвал каквито и да са
фактически действия по ползване и владеене на имота,тъй като същият целият е
обрасъл с бурени.Ответниците също не са осъществявали действия по ползването на
тяхната съсобственост и изобщо не са влизали в имота от почти 10 години.Не
знаят ищецът да е идвал и да е забивал колчета на терена,нито пък са премахвали
такива.
Считат,че
както праводателите на ищеца,така и самият той не са собственици на каквато и
да е част от УПИ-ХІV-288,289 в кв.33 по плана на с.П,а същите чрез машинации и
измами искат да станат такива.Предявяват с отговора насрещен иск ,на основание
чл.211,в-ка с чл.124 от ГПК за признаване за установено,че ищецът не е
собственик на 628/1155 ид.части от процесния имот,който насрещен иск е приет за
разглеждане с определение по чл.140 от ГПК от 26.11.2008г.Молят да бъдат
отменени след уважаването на насрещния иск нотариални актове №91/1994г на РС-Л
и нот.акт №80/2005г на нотариус Т.
Позовават
се на писмени доказателства.
Ответникът
по насрещният иск В.Л.С. изразява становище,че искът е недопустим,тъй като
ищците по същия не са носители на материалното право,предмет на спора,което
обстоятелство изключва правния им интерес от този насрещен иск.Предявеният
насрещен иск е недопустим и на основание чл.211 от ГПК,тъй като се прави искане
по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт №91/1994г на РС-Луковит за
собствеността на неговите праводатели,които не са страна в настоящето
дело.Оспорва изцяло предявения насрещен иск.
От
приложените по делото писмени доказателства,както и доказателствата по
приложените гр.дело №642/2001г на РС-Л и гр.дело №1066/1994г на РС-Л и
показанията на свидетелите К Н К,Д Ц,Ц Й,съдът приема за безспорно установена
следната фактическа обстановка по делото:
С влязло
в законна сила Решение по гр.дело №1066/1994г по описа на РС-Л е отхвърлен,като
неоснователен и недоказан,предявен от Ц С Т,Ц П Ц и С П Ц,тримата от с.Ч В,Л.обл.
против Н.В.Ц.,Н.Д.Ц.,М В.Ц. и В.А.Ц.,*** иск по чл.108 от ЗС,за предаване
владение върху недвижим имот,индивидуализиран в исковата молба и решението на
съда като незастроено дворно място с площ от 1155 кв.м.,съставляващо парцел
ХІV-288,289 в кв.33 по плана на с.П,обл.Л,при граници:улици от две страни,В П,С
С,Н. Ц,М Ц и В.Л..В мотивите както на решението на въззивната,така и на
касационната инстанция е прието за установено,че ищците по делото не са
доказали претендираната от тях право на собственост върху описания недвижим
имот.
Ответниците
В.М.В. и П.М.В. са наследници на М В. ***/94г на РС-Л/починал на 27.03.1997
година.
Ищците по
гр.дело №1066/94г на РС-Л предявили иск по чл.32 от ЗС,като по образуваното
гр.дело №642/01г по описа на РС-Л е постановено решение,с което е разпределено
правото на ползване върху съсобствения на ищците и ответниците по
делото,идентични с ответниците по гр.дело №1066/94г. УПИ-ХІV-288,289 в кв.33 по
плана на с.П,обл.Л,съобразно изготвено заключение на съд.-техническа експертиза
и скица,представляващи неразделна чат от решението на съда.
С
договор за дарение,сключен на 21.12.2005г и обективиран в нотариален акт
№80,том.VІІІ,рег.№5187,дело №784/2005г на нотариус П Т,с рег.№377 на
Нотариалната камара и район на действие-РС-Л Ц П Ц от град Т и С П Ц от с.Ч В,обл.Л/ищци
по гр.дело №1066/94г на РС-Л,заедно с починалата тяхна майка/удостоверение за
наследници л.44 от делото/ са дарили на ищеца В.Л.С. собствения си по
наследство недвижим имот,находящ се в с.П,обл.Л,а именно: 628/1155 идеални
части ,общо на двамата дарители,върху Урегулиран поземлен имот № ХІV-288,289 в
кв.33 по плана на селото,незастроен,който имот е с обща площ от 1155 кв.м.,при
съседи:от две страни улици,УПИ ХІ-291 на С П С,УПИ-ІV-289 на Н.В.Ц.,УПИ ІІІ-288
на Марин В.Ц. и УПИІІ-286 на В.Л. С,като е отразено в нотариалния акт,че
идеалните части от общия имот дареният ще ползва в неговата южна част,съгласно
решение на РС-Л по гр.дело №642/01г.
На
10.01.2007г е съставен протокол от откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа/трасиране на дворищна регулация/
от Й Т-консултант,по искане на възложителя В.Л.С.,в присъствието на служител по
чл.223,ал.2 от ЗУТ-районен техник при Кметство с.Т,обл.Л.При трасирането били
поставени дървени колчета на терена.
При така
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
от ищеца В.Л.С. *** осъдителен иск е квалифициран от съда в изготвения съгласно
чл.146 от ГПК доклад по чл.109 от ЗС-негаторен иск,за осъждане на ответниците
да преустановят действия,пречещи на ищеца да упражнява владение и ползване на
собствените му идеални части от съсобствения между страните недвижим
имот.Страните са приели дадената от съда правна квалификация на претендираното
от ищеца право.
Решаващият
състав намира,че предявеният негаторен иск е процесуално допустим,независимо от
влязлото в сила решение по гр.дело №1066/1994г на РС-Л с предмет иск по чл.108
от ЗС досежно същия недвижим имот.Действително страните по настоящето дела са
били страни по гр.дело №1066/94г. или са универсални/ответниците В.М.В. и П.М.В./
или частни/ищецът В.Л.С./ правоприемници на страни по това дело,но не е налице
обективно тъждество между предмета на СПН и предмета на новия
иск,респ.обективно тъждество между предмета на двете дела.Независимо от
факта,че и при иска по чл.108 от ЗС и по чл.109 от ЗС се разрешава въпросът за
собствеността върху претендирания недвижим имот,който въпрос не би могъл да
бъде пререшаван с втори иск/в.ж. Опр.1525/69г І г.о. на ВС/в конкретния казус
са различни белезите,индивидуализиращи спорното материално право/юридическият
факт,от който произтича,неговото съдържание и правно естество/ по гр.дело
№1066/94г и по настоящето дело.По приключилото гр.дело №1066/94г праводателите
на ищеца са претендирали изключителна собственост върху целия имот въз основа
наследство и давност,докато по настоящето дело ищецът претендира право на
собственост върху идеална част от недвижимия имот,респ.съсобственост въз основа
на договор за дарение.Правопораждащия за ищеца факт,различен от твърдения по
гр.дело №1066/94г е настъпил след приключване на устните състезания по делото и
влизане в сила на решението,като при тази хипотеза докрината и съдебната
практика/в.ж. Решение №1249/56г ІV г.о. на ВС и др./приемат,че поради липсата
на тъждество между спорните права не е налице основание за отвод за пресъдено нещо.
Разгледан
по същество осъдителният иск е неоснователен и недоказан,поради следните
съображения:
За да
бъде основателен иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да установи,че е собственик
на имота/в случая съсобственик на посочените в исковата молба идеални части/ и
че е налице неоснователно противоправно действие от страна на ответниците в
този имот,с което същите му пречат да упражнява своите права на собственик в
пълен обем/в случая правомощията владение и ползване на имота/.
За
доказване на правото си на собственост ищецът се позовава на договора за
дарение,обективиран в нотариален акт №80/05г на нотариус Т,с рег.№377 на НК.От
описанието на представените пред нотариуса документи,установяващи правото на
собственост на дарителите е видно,че е бил представен нотариален акт №91,том.І,дело
№148/1994г на РС-Л,с който същите на основание чл.483 от ГПК/отм./ са били
признати за собственици на УПИ ХІV-288,289 в кв.33 по ПУП на с.П,обл.Л.Този
нотариален акт,с който праводателите на ищеца по настоящето дело са се
легитимирали обаче е бил представен и коментиран,в т.ч. сочените в него
придобивни основания,от решаващия съд по гр.дело №1066/94г,като е прието от
последния в мотивите на съдебния акт,че не може да легитимира ползващите се от
акта като собственици на недвижимия имот,респективно постановено е решение,с
което искът по чл.108 от ЗС предявен от тези лица е бил отхвърлен,като
неоснователен и недоказан именно поради недоказване на правото на собственост
върху имота.Съгласно чл.220,ал.1 от ГПК/отм./влязлото в сила решение по гр.дело
№1066/94г е задължително за страните и техните наследници и правоприемници,за
съда,който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в
Републиката,която разпоредба е идентична с действащата разпоредба на чл.297 от ГПК.Нотариалният акт/констативен/легитимиращ праводателите на ищеца не е било
възможно да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 от ГПК поради това,че ищци по
делото са били именно ползващите се от акта,а на трети лица,чиито права същият
засяга,но след влизане в сила на решението по делото всички съдилища и
учреждения в страната са длъжни да зачетат формираната СПН,с която
претендираното право на собственост е било отречено.От доказателствата по
нотариално дело №784/05г на нотариус Т се установява,че решението по гр.дело
№1066/04г на РС-Луковит не е било представено,за да бъде съобразена и зачетена
СПН с което правата на ползващите се от нот.акт №91/94г са били отречени,като е
било представено само решение по гр.дело №642/01г на РС-Л,с което правото на
ползване върху съсобствен имот е било разпределено между съсобствениците.Както
се приема от съдебната практика/Решение №1529/02г ІV г.о. на ВКС/съдебното
решение за разпределение на ползването на съсобствен имот няма сила на
пресъдено нещо при последващ спор за собствеността на същия имот или на идеална
част от него,с решението по чл.32,ал.2 от ЗС съдът не изпълнява
правораздавателни функции и не решава спор за права,нито по състезателен ред
преценява решенията на мнозинството от собственици.Предметът на иска по
чл.32,ал.2 от ЗС и предметът на иска по чл.109 от ЗС са различни,поради което
решението по първия не създава СПН по втория иск/Решение №1132/82г І г.о. на
ВС/.
По
изложените съображения и след като със СПН е установено,че праводателите на
ищеца не са били собственици на процесния недвижим имот,ищецът не би могъл да
придобие права,с каквито праводателите му не са разполагали.В случая е приложил
принципа,че никой не може да прехвърли повече права от тези които
притежава,респ.приобретателят не може да придобие повече права от своя
праводател и щом последният не е бил собственик на имота,то и първият не е
станал негов собственик.С оглед изложеното и след като ищецът не доказва
материалноправната си легитимация негаторният иск следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
Дори и
при доказана материалноправна легитимация/каквато в случая не е налице/ищецът
не доказва извършването от страна на ответниците на фактически действия,които
му пречат да упражнява правомощията по владение и ползване на имота.От
изложените в исковата молба обстоятелства,както и уточненията,направени в
съдебно заседание на 10.09.2009г в отговор на поставени съгласно чл.145,ал.1 от ГПК въпроси от съда е видно,че ищецът описва тези действия като премахване на поставени
дървени колове/обозначения/ при трасиране на имота му на 10.01.2007г и
заграждане на имота на ищеца с ограда на ответниците,с което му се пречи да
владее и ползва частта от имота,определена му с решението по гр.дело №642/01г
на РС-Луковит.Разпитаните свидетели обаче не установяват по категоричен начин
извършването на подобни действия от ответниците,които в отговора на исковата
молба изобщо отричат да владеят или ползват целия урегулиран поземлен имот,в
т.ч. своите идеални части от имота,както и да са премахвали дървени колове от
терена.Свидетелите К К и Д Ц заявяват,че са чули и знаят „от хорски приказки”
че ответниците са заели имота на ищеца,че са поставяни обозначения в
имота,излагат противоречиви данни за това дали има ограда в имота,къде е
поставена и пр.,докато свидетелят Цочо Йонков заявява,че имотът „скоро време не
е обработван,така си е пущиняк”.
В
предвид изложеното съдът намира,че предявеният от ищеца иск,квалифициран от
съда по чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По
отношение предявения насрещен отрицателен установителен иск:
Искът е
предявен в срока за отговор на исковата молба,съгласно чл.211,ал.1 от ГПК,като е включен в текста на
отговора.Предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на
иск,поради което молбата следва да бъде в писмена форма и да отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.Съдебната практика по приложението на
действащия ГПК/в сила от 01.03.2008г./приема,че законът не забранява насрещният
иск да бъде включен в текста на отговора на исковата молба,стига да отговаря на
изискванията на чл.211,ал.2,изр.1,в-ка с чл.127 и чл.128 от ГПК.С насрещния иск
ответникът по първоначалния иск търси самостоятелна защита срещу ищеца,същият
не е акцесорен спрямо първоначалния,като дори производството по първоначалния
да бъде прекратено/поради недопустимост на първоначалния иск,десезиране на
съда,оттегляне,отказ,съдебна спогодба и пр./делото относно насрещния иск ще
продължи своя ход.В предвид изложеното и независимо,че срещу предявеният
негаторен иск ответникът може да се защитава като оспорва активната
материалноправна легитимация на ищеца,допустимо е това да стане и чрез
предявяване на самостоятелен иск,въведен като насрещен такъв.
Съгласно
чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск,за да възстанови правото си,когато
то е нарушено,или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право,когато има интерес от това.Предявяването на
установителния иск/независимо дали като положителен или отрицателен/
предпоставя нарушение на право или установяването или липсата на конкретно
правоотношение.Ищците по насрещния иск молят да бъде отречено претендираното от
ответника по този иск/ищец по първоначалния иск по чл.109 от ЗС/право на
собственост върху идеални части от УПИ-ХІV -288,289 в кв.33 по ПУП на с.П,обл.Л,но
от изложението на обстоятелствата,както и от становищата им по делото до
приключване на устните състезания се установява,че същите не заявяват от своя
страна,не претендират това право,което искат да бъде отречено на ответника по
отрицателния установителен иск със сила на пресъдено нещо.Ищците по насрещния
иск обосновават интереса си за предявяване на иска с възможността да бъде
отменен нотариален акт №91/94г с който се легитимират праводателите на
ответника по иска,което искане е оттеглено в съдебното заседание на
06.08.2009г,както и за отмяна на нотариален акт №80/05г на нотариус Т с
рег.№377 на НК.Независимо от обстоятелството,че нотариалният акт за дарение не
би могъл да бъде отменен по реда на чл.537,ал.2 от ГПК,тъй като не е
констативен или съставен на основание протокол за извършена обстоятелствена
проверка/чл.587 от ГПК/съдът приема,че за ищците по насрещния иск липсва правен
интерес от търсената с иска защита.С претендираното от ищеца по първоначалния
иск право не се засяга по никакъв начин правото им на собственост върху
идеалните части от поземления имот-527/1155 ид.части,за които са се снабдили с
нотариален акт №67/1994г на РС-Л.
С оглед изложеното съдът намира,че
насрещният иск следва да бъде отхвърлен,като недопустим.Искането за отмяна на
нотариален акт не би могло да се заяви чрез самостоятелен иск по чл.537,ал.2 от ГПК,а зависи от изхода на предявения в случая отрицателен установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК.
При
този на
делото следва да се присъдят разноски,по компенсация в размер на 50 лева в
полза на ответниците по първоначалния иск по чл.109 от ЗС.
Мотивиран
от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ,като
неоснователен и недоказан,предявеният от В.Л.С. *** против Н.В.Ц.,Н.Д.Ц.,***,В.А.Ц.,В.М.В.,***
П.М.В. *** иск за признаване за установено,че е собственик на 628/1155 идеални
части от Урегулиран поземлен имот № ХІV-288,289 в кв.33 по плана на с.П,обл.Л,с
площ на целия от 1155 кв.м.,незастроен,при граници:от две страни улици,УПИ
№ХІ-291 на С П С,УПИ№ІV-289 на Н.В.Ц.,УПИ №ІІІ-288 на М В.Ц. и УПИ №ІІ-286 на В.Л.С.
и за осъждане на ответниците да прекратят да му пречат да упражнява владението
и ползването на идеалните части от общия имот с разпределено ползване на тези
части в южната част на целия имот.
ОТХВЪРЛЯ,като
недопустим,предявеният от Н.В.Ц.,Н.Д.Ц.,***,В.А.Ц.,В.М.В.,*** П.М.В. *** В.Л.С.
*** отрицателен установителен иск за признаване за установено,че ответникът по
иска В.Л.С. не е собственик на 628/1155 идеални части от УПИ ХІV-288,289 в
кв.33 по ПУП на с.П,Л.обл.,при граници и съседи :от две страни улици,УПИ ХІ-291
на С П С,УПИ ІV-289 на Н.В.Ц.,УПИ ІІІ-288 на М В.Ц. и УПИ ІІ-286 на В.Л.С.,както
и искането за отмяна на нотариален акт №80,т.VІІ,рег.№5187,н.д. №784/05г на
нотариус Т с рег.№… на НК и район на действие РС-Л.
ОСЪЖДА В.Л.С.
*** заплати на Н.В.Ц.,Н.Д.Ц.,***,В.А.Ц.,В.М.В.,*** П.М.В. *** по компенсация в
размер на 50/петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Л,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: