О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Русе, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI
- ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното
от съдията частно административно дело № 109 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 153, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Жалбоподател е П.Д.С.,
действаща като ЗП” П.Д. ***
Ответник по жалбата е
директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Варна при
ЦУ на НАП.
Предмет на обжалване е
решение № 32/29.01.2020 г. на директорът на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика гр.Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано
спиране на изпълнението по ревизионен акт № Р-03001819002591-091-001/19.12.2019
г., издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, двамата при ТД на НАП Варна.
В обстоятелствената част на
решението е прието за установено, че спрямо П.Д.С. с регистрация като ЗП” П.Д.С.”
е издаден Р-03001819002591-091-001/19.12.2019 г., с който са установени данъчни
задължения по ЗДДС за м.10.2018г. сума в
размер на 95 000,14лв. ДДС и лихви в размер на 9524,47лв. , за м.03.2019г.
отказано право на данъчен кредит в размер на 148 271лв.С РА след частично погасяване с извършено
прихващане на ДДС за възстановяване за д.п.01.01.-31.03.2019г. данъчните
задължения за внасяне са определени в общ размер за внасяне 51060,27лв.
главница и лихви в размер на 9524,47лв или в общ размер 61 095,38лв.
Издаденият РА е изцяло обжалван по адм.ред. и съгласно справка от публичния
изпълнител задължението по обжалвания РА към 21.01.2020г. е в общ размер на
61 052,83лв в т.ч. главница 51 060,27лв и лихва от 9 992,56лв.
По-нататък в мотивите си решаващият орган взел
предвид, че с ПНПОМ от 04.11.2019г. е наложена възбрана върху недв.имот, собственост на жалбоподателя:
производствена / промишлена сграда, климатизирана сграда за съхранение и
подготовка на собствена продукция, закупуване на механизация и технологично
оборудване, находяща се в ПИ с идентификатор 32095.124.20 с площ 663,4 кв.м., находящ
се в с.Иваново с балансова стойност 948 303,41лв., вписана в служба по вписванията
–Русе под № 14635/05.11.2019г. том 8 акт 124. За същият имот е посочено, че е
налична предхождаща тежест - ипотека в полза на БАКБ „АД за задължения по
договор за кредит с остатъчна стойност 350 000лв./ първоначално 1 милион
лева/. Публичният изпълнител е продължил след издаването на РА наложените
обезпечителни мерки с ППДНОМ от 17.01.2020г., като възбраната е вписана в
служба вписвания Русе под № 523/20.01.2020г.
Посочена е балансовата стойност на
възбраненото имущество към 31.12.2019г.- 923 228,65лв. Направен е извод,
че в случая има ипотекарен кредитор вписал своето обезпечение преди
обезпечението на НАП и съответно по правилата на чл.153 ЗЗД и чл.136 ал.1 ЗЗД се предвижда
удовлетворяване на ипотекарните кредитори от стойността на една вещ , а НАП е
втори по ред взискател от трета група на чл.136 ал.1 ЗЗД. Ответника се е
мотивирал в оспореното решение ,че нормата на чл.153 ЗЗД предвижда
удовлетворяване на ипотекарните кредитори при учредени няколко ипотеки,макар и
обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им, като редът на
обезпеченията не зависи от последователността на възникване на вземанията, а от
реда на вписването/ учредяването/.
Изложените до тук
обстоятелства не са спорни между страните по делото и се потвърждават от събраните
доказателства. Оспорват се правните изводи.
Жалбоподателят счита, че
действително вписаната от БАКБ първа ипотека я поставя в привилигировано положение съгласно чл.153 ЗЗД, но баласовата стойност на имота
надвишава сбора на вземанията на банката и НАП. Позовава се на удостоверение от
банката, че кредитът е с неизплатена главница в размер на 350 000лв,
разсрочено за 7 години и е квалифициран към 03.02.2020г. като редовен. Позовава
се още, че вземането на банката по договора за банков кредит от 15.03.2017г. е
обезпечен с договорни ипотеки върху общо 19 имота с площ от 154,617дка, част от
тях собствени, особен залог върху движими вещи и първи по ред залог по реда на
ЗОЗ върху всички настоящи и бъдещи
вземания срещу ДФЗ-РА, както и такъв залог по отношение на съдлъжник. Счита, че
предполагаемото публично вземане с наложеното обезпечение е надлежно
гарантирано и няма да затрудни евентуалното изпълнително производство в полза
на Държавата. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване от съда на спиране
на изпълнението по ревизионния акт. Сочи
доказателства- банково удостоверение, анекси към договора за банков
кредит и погасителен план, които са били представени и пред АО.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 153, ал. 7 ДОПК, от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима.
Органът, издал оспорения
акт, не излага допълнително становище, извън изложените в обжалваното решение
подробни мотиви. Представил е заверено копие от преписката по приемане на
оспорения акт, както и допълнителни доказателства относно значими обстоятелства,
част от които са идентични с представените към жалбата.
За да се произнесе по така
поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със
становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид
приложимите законови разпоредби, прие за установено следното:
Фактическата обстановка като
цяло е безспорна. Приложени са като доказателства цитираните от страните
ревизионни актове и справка от Служба вписвания-Русе.
При така установените факти
съдът прие следните правни изводи:
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването на
обжалвания акт.
Оплакванията на
жалбоподателя по същество са неоснователни.
Съгласно чл.
153, ал. 2-5 ДОПК изпълнението на невлезлия в сила ревизионен акт може да се спре по
искане на жалбоподателя за частта, която е обжалвана, като към искането се
представят доказателства за пълното обезпечаване на главницата и лихвите по
акта. Когато обезпечението не е в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, решаващият орган извършва преценка съобразно
представеното,съответно наложеното обезпечение. Процесният случай е именно
такъв. При тази преценка административният орган се ръководи от принципа на
съразмерност на представеното обезпечение към датата на искането с обжалваното
данъчно задължение по РА, както и дали обезпечението отговаря на законовите
изисквания, за да бъде годно такова.Т.е преценката е съобразно вида,характера и
стойността на обезпечението и доколко същото е в състояние да гарантира
задължението по обжалвания РА за целия период на процедурата по обжалването. Разпоредбата
на Чл.
195, ал. 6 от ДОПК, определя базата върху която се извършват обезпеченията,
при точна поредност: по балансовата стойност на активите, а когато няма такава
- в следната последователност: по данъчна оценка; по застрахователна стойност;
по придобивна стойност на вещи - собственост на физически лица. Нормата е императивна
и установената с нея поредност за определяне на стойността на вещите, служещи
за обезпечаване на публичните държавни вземания, е задължителна.
Съгласно разпоредбата на
чл.
153, ал.3 от ДОПК, към искането се прилагат доказателства за направеното
обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено
обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия
размер.
В настоящият случай жалбоподателят не
предлага обезпечение по чл.153 ал.4 ДОПК, а се позовава на наложени от
публичния изпълнител обезпечителни мерки по обжалвания РА- наложена възбрана на
имот, върху който вече има предходно вписани тежести-договорна ипотека.
|
|
|
|
|
В случая, обезпечението
- възбрана на недвижими имоти на
дружеството, не е от изброените в чл.
153, ал.4 от ДОПК, поради което решаващият орган сезиран с искане по чл. 153
от ДОПК не е длъжен да спре изпълнението, а съобразно разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ДОПК следва да извърши преценка, която да обхваща както
въпроса дали размерът на обезпечението е достатъчен да покрие подлежащите на
предварително изпълнение задължения, така и дали видът на обезпечението
гарантира в максимална степен публичния интерес, т.е. до колко обезпечението е
подходящо и обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните задължения.
Законът не регламентира критериите, по които следва да се извърши преценката
дали предложението е подходящо, но най-общо тя следва да се съсредоточи по
въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира в
максимална степен правото на Държавата да получи удовлетворение на вземането,
установено с ревизионния акт - а именно дали длъжникът е единствен собственик,
има ли привилегировани кредитори - дали върху активите има наложени ипотеки или
особени залози, има ли други наложени възбрани върху същите имоти в полза на
други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на
изпълнение актове, както и налице ли са факти и обстоятелства, които биха
направили трудно събирането на установените задължения, така че да не бъде
защитен в максимална степен интереса на Държавата.
|
|
|
|
|
От представените
доказателства безспорно се установява, че обезпечителната мярка, с която се
обосновава искането за спиране реално е наложена (възбраната
е вписана), както и че стойността на възбраненото
имущество, след отчитане на натрупаните до момента амортизации, покрива размера
на задълженията по обжалвания ревизионен акт. Независимо от изпълнението на
тези условия, решаващият орган е приел, че така наложеното обезпечение не е
подходящо и настоящият състав намира тази преценка за правилна.
|
|
|
|
|
Обосновано
директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна е приел, че независимо, че възбраната е наложена на самостоятелен обект- производствена
сграда, въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж с удостоверение № 6/07.05.2019г., за което изграждане на
жалбоподателката е било учредено право на строеж в чужд имот, също ипотекиран, поради
наличието на вписана първи ред ипотека, която поставя друг кредитор в
привилигировано положение и макар балансовата стойност на актива надвишава
вземанията на кредиторите при евентуално принудително изпълнение, този кредитор
ще бъде удовлетворен преди приходната агенция и може да се противопостави, макар
и обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването на ипотеката.
|
|
|
|
|
Жалбоподателят се
позовава на удостоверение от БАКБ АД, че кредита към 03.02.2020г. е с
неизплатена главница от 350 000лв. е класифициран като редовен и не е
предсрочно изискуем. Обаче видно от анекса към договора и представения
погасителен план освен главницата се дължи лихва от 4,50% на годишна база и
годишна такса от 0,50%, като първата дължима вноска по главницата от 30
хил.лева е дължима на 05.07.2020г./ т.е. не е станала изискуема/ и следващите 7
вноски в по-голям размер се дължат на същото число до 05.02.2027г. , а вписаните първи по ред залози по реда на
ЗОО касаят бъдещи вземания срещу ДФЗ по схеми и мерки за директни плащания.
Същото се отнася и до вписаните залози по отношение на движими вещи. При
безспорното, че дългът на ЗП към банката е редуциран и е надлежно обезпечен
чрез вписана първа по ред ипотека и вписани първи по ред залози на движими вещи
и вземания, както и чрез встъпването в дълг на още задължени лица, които
предхождат по време вписването на възбраната в полза на НАП, наложена с ПНОМ
изх. № С190018-023-0003238/ 04.11.2019 г. , банката не е заличила вписаната
договора ипотека, то съществува правна възможност първия кредитор –в случая
банката да се противопостави на следващите и на своите бъдещи вземания макар и
обезпеченото вземане да не е възникнало към датата на вписване възбраната от
публичния изпълнител, още повече че липсват данни за друго свободно и не
обременено с тежести имущество. Възбраненото имущество служи за обезпечение на
повече от едно задължение, стойността му следва да съответства на общия сбор на
всички тях. В тази връзка при произнасяне по направено искане за спиране изпълнението
на РА административният орган и съда се води от ръководи от принципа на
съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение
по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително
събиране на публичните вземания посредством осребряване при необходимост на възбраненото имуществото на длъжника.
Съдът
намира обаче, че липсата на данни за стойността на договорната ипотека и дали тя не надхвърля значително
стойността на имота, което ще прави евентуалната поредна възбрана върху имота
неефективна, е пречка да възприеме доводите на оспорващата страна.
За пълнота на
изложението, съдът счита за необходимо да посочи, че жалбоподателят би могъл да
направи ново искане за спиране изпълнението на РА като предложи друго
обезпечение, различно от процесния имот пред съда, във фазата на съдебното
обжалване на ревизионния акт,по реда на чл. 157 ДОПК
С
оглед изложеното следва да се отхвърли жалбата на ревизираното задължено лице
срещу решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-
осигурителна практика"-Варна ,с което е отказано спирането на изпълнението
по по
ревизионен акт № Р-03001819002591-091-001/19.12.2019 г.
|
|
|
|
|
Водим от горното и на
основание чл.
153, ал.7 от ДОПК, съдът
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.С. ЕГН **********,
действаща като ЗП” П.Д. *** против Решение № 32/29.01.2020г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.Варна, с
което е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № №
Р-03001819002591-091-001/19.12.2019 г.,издаден от органи по приходите при ТД на
НАП- Варна.
|
|
|
|
|
Определението не подлежи
на обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
|