Р
Е Ш Е Н И Е
№ 347 09.12.2019г. гр.Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1528
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И.Л.С. с ЕГН **********,***
подадена чрез процесуалния му представител – адв.В.А. ***, със съдебен адрес:***
против Наказателно постановление № 19-0304-002934 от 23.10.2019г. на
Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя С. са
наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /дванадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Моли се
съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят С. се явява лично и с
процесуалния си представител, и поддържа подадената жалба. Ангажира глсни
доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител
не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което
има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.10.2019г., около 00,50 часа, в с.Гюльовца,
общ.Несебър, обл.Бургас, на крастовището на ул.“ и ул.“М.П.“, органите по КАТ
спрели за проверка движещия се в посока с.Козичино – с.Оризаре лек автомобил
„Ауди А4“ с рег.№ ***управляван от жалбоподателя С.. При проверката, водачът С.
отказал да му беда извършена проверка за с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и не изпълнил предписанията на контролните органи за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-лабораторно
изследване с цел установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка и с доказателствен
анализатор. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0050707, който С.
отказал да получи. За така установеното нарушение, на жалбоподателя С. бил
съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на акта били иззети 2 бр. регистрационни табели
на управлявания от водача автомобил с рег.№ А 5735 КХ.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят С., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си същият заявява, че АУАН и НП не отговарят на императивните
изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което водело да
незаконосъобразност на същите. В хода по същество, процесуалният представител
на жалбоподателя допълва, че посоченото в акта и НП деяние не е доказано по
безспорен начин. Наред с това сочи, че АУАН не е връчен на нарушителя, с което
било ограничено правото му на защита, неясно било мястото на установяване на
нарушението, не било посочено техническото средство, с което било предложено на
С. да бъде тестван за употреба на алкохол. На последно място не ставало ясно за
кое нарушение бил санкциониран жалбоподателя – за това, че е отказал да бъде
тестван с техническо средство или за това че не е изпълнил предписанията на
медицинско изследване и вземане на кръв з лабораторно изследване. Предвид
гореизложеното се моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта
и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени, съответно издадени от надлежни органи
и в рамките на тяхната компетентност. Съдът не констатира съществени нарушения
при съставянето на акта, съответно при издаването н наказателното
постановление. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
показанията на актосъставителя М.В.М. – мл.автоконтрольор при РУ-Несебър,
присъствал при установяване на нарушението. Същият установява пред съда, че на
процесната дата – 07.10.2019г., около 00.30 часа, били ситуирани до хотел
„Котва“ в КК Слънчев бряг. На подаден от акт.М. сигнал за спиране със стоп палка
на лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ А 5735 КХ, водачът не се подчинил и
видимо увеличил скоростта на автомобила. След направена справка с ОДЧ било
установено, че автомобила е собственост на жалбоподателя С. с адрес ***. Тогава
полицейските органи отишли на установения адрес в с.Гюльовца и останали да
чакат идването на автомобила. Акт.М. сочи, че докато чакали на адреса, от
страната на Дюлинския проход към тях се приближил лек автомобил, който рязко
спрял с другия край на улицата. Двата полицейски автомобила се приближили до
спрелия автомобил и акт.М. установил, че зад волана, на шофьорското място стои
жалбоподателят С., а до него друго лице, което тъкмо слизало от автомобила.
След справка с техническо средство таблет било установено, че за автомобила
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Пред съда, акт.М.
заявява пред съда, че водачът С. бил във видимо нетрезво състояние миришел на
алкохол и не можел да стои на прав. На въпроса – кой е управлявал автомобила в
гр.Несебър, водачът отрекъл да е бил той. Акт.М. сочи, че поканил С. да бъде
тестван за алкохол с техническо средство, но същият отказал. Издаден му бил
талон за медицинско изследване, но водачът отказал да го получи. Отказал да
получи и съставения му АУАН, след като му било разяснено съдържанието от
актосъставителя М.. Тъй като водачът не носил никакви документи за самоличност,
същата била установено посредством техническото средство-таблет. Изводът, който се налага е, че на процесната
дата – 07.10.2019г., жалбоподателят С. безспорно е извършил вмененото му във
вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно
санкциониран.
Съдът не кредитира показанията на
водения от жалбоподателя свидетел Добри Костадинов поради тяхната
непоследователност /първоначално свидетелят предложил на С. той да управлява
автомобила, а по-късно при проверката се изплашил и не казал че той е карал
колата/, както и предвид евентуалната заинтересованост на свид.Костадинов от
изхода по делото.
Съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения за липса на изложени фактически
обстоятелства, свързани с установеното от контролните органи административно
нарушение. Както в акта, така в издаденото въз основа на него наказателно
постановление ясно и конкретно са изложени всички обстоятелства, свързани
установяване на нарушението, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Действително в НП първоначално е отразено, че нарушението е установено в
с.Гюльовца на ул.БЕЗ ИМЕ, след което е посочено – с.Гюльовца, на кръстовището
на ул.“Я.А.и ул.“М.П.“, изцяло съвпадащо с посоченото в АУАН място на
извършване на нарушението. Така констатираното разминаване обаче не съставлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като по
никакъв начин не препятства възможността на жалбоподателя да разбере
извършването на какво всъщност нарушение му е вменено във вина, съответно не
нарушава правото му на защита. Непосочването на техническото средство, с което
е бил поканен жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол също не е
нарушение, още по-малко съществено такава, тъй като проверка не е била
извършена. В случай, че беше извършен такава, посочването на техническото
средство щеше да е един от основните реквизити на акта и НП именно във връзка с
установяване годността на същото. Невръчването на съставения на водача АУАН е
по вина на последния, тъй като именно той е отказал да го подпише и получи
препис от същия, видно от показанията на акт.М.. Отказът на водача да се
подпише е удостоверен с подписа на един свидетел с посочени имена и адрес.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя относно
липсата на яснота за какво точно нарушение е санкциониран, за да се произнесе,
съдът съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, водач на моторно превозно средство който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. Посочената
разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на
проверка на място с техническо средство ”или” да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да
му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не
се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от
посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да
проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В настоящият
случай водачът не е избрал нито едно от изследванията, които е бил поканен от
контролните органи да направи, поради което с поведението си сам се е поставил
в неблагоприятно положение да бъде санкциониран на основание горепосочената
разпоредба.
По отношение наложените на жалбоподателя С. административни
наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидените от
чл.174, ал.3 от ЗДвП фиксирани размери, счита, че съответстват на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и
съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата
за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0304-002934 от 23.10.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР
Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на И.Л.С. с ЕГН **********,*** подадена чрез
процесуалния му представител – адв.В.А. ***, със съдебен адрес:***, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /дванадесет и четири/ месеца
за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: