№ 23
гр. К., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:М. К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. М.а
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20225100500262 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 275/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 70 по описа за
2022 г. на РС – К., „С. 96“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.К., ул. „З.“ № 1, представлявано от управителя Г. П. П., е
осъдено да заплати на Д. Т. Д. с ЕГН **********, гр.К., кв. „В.“ 29, вх. Г, ап.
50, общ.К., обл.К., сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **,**,**** г., ведно
със законната лихва от **,**,**** г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен предявения осъдителен иск по чл.200, ал.1 от КТ в
останалата му част, за разликата от 10 500 лева до пълния му предявен размер
от 60 000 лв.
Със същото решение „С. 96“ ООД - гр.К. е осъдено да заплати на Д. Т.
Д. сумата от 455 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска, а по сметка на РС – К. сумата от 420 лв. - държавна
такса по делото, както и сумата от 61.25 лв. заплатени от бюджетните
средства на съда възнаграждения на вещи лица. Също така Д. Т. Д. е осъден
1
да заплати на „С. 96“ ООД - гр.К. сумата от 2 062.50 лв., представляваща
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. Д.
Т., който го обжалва чрез процесуалния си представител – адв. М. Ч., в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 10
500 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат
съображения, че от събраните по делото доказателства не се доказвало, че Д.
Д. е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си
задължения. Счита, че небрежността и виновното поведение били на
работодателя, който допуснал нарушение на трудовото законодателство,
изразяващо се в неспазване на условията за осигуряване на безопасни условия
на труд. Също така се сочи, че неспазването на безопасността на условията на
труд от страна на работодателя се изразявала в липсата към датата на
злополуката на съоръжения и технология, осигуряваща безпрепятствено
товарене. Разтоварителните дейности не били вменени като задължение в
трудовата характеристика на Д. и на това основание, същият не можел да
отговаря за тази дейност при извършването на която е възникнала вредата.
Видно от съдържанието на приложената към отговора длъжностна
характеристика, Д. Д. отговарял за закрепването на товара, неговото опазване,
проверка на състоянието му и организационни връзки с товаро-разтоварните
работници. Неправилно съдът приел, че ищеца е товарил стоката в камиона,
като в действителност я е укрепвал в изпълнение на длъжностната си
характеристика. Твърди, че здравето му е напълно и невъзвратимо увредено.
За увредения пръст, макар и отчасти естетически възстановен, била
невъзможна реконструкция от медицинска гледна точка, по начин по който
той да изпълнява функциите си, за които е предназначен. По време на
лечението претърпял физически и емоционални болки и страдания, които
следвало да бъдат рапарирани в пълен обем. Захвата му бил ограничен, а това
водело до трудности и невъзможност за полагане на труд. Предвид
сравнително младата си възраст, бил лишен от възможността да полага
всякакъв труд, както и да извършва действия, които са чисто от естество да се
вършат от мъж, а именно вдигане на тежки предмети изискващи физически
захват с участието на пръста на дясната ръка, а това за него е невъзможно.
2
Освен това Д. бил в невъзможност да се подписва и да пише, по начин и така
както го правил преди злополуката. За него представлявало трудност и най-
вече неудобство и да се здрависва. Освен физически болки и страдания, Д.
претърпял и емоционални такива. Пръстът на пострадалия не можел да бъде
възстановен във вида, в който е бил преди злополуката, захвата му бил
отслабен и понастоящем чувствал болки в областта на травмата.
Липсващите/откъснати мастна тъкан, подкожие и мускулатура, говорили за
травматична ампутация от медицинска гледна точка. Липсата им водела до
извода за ампутация. Освен това имало обосновано съмнение за увреден нерв
и на четвъртия пръст на дясната ръка предвид съобщени при прегледа болки
при опит за захват, който нерв също не можел да бъде възстановен от
медицинска гледна точка. От представеното по делото заключение изготвено
от психолог, се установявали вреди за здравето на ищеца от психологично
естество. Чувството на непълноценност у ищеца и понастоящем
съществувало. Повишената тревожност, провокирана от невъзможността да
полага грижи за семейството си, довела до сериозни притеснения за ищеца,
наложили помощ от психиатър. Социалната му сфера също била нарушена в
резултат на случилото се. От контактен и ведър човек, Д. станал затворен,
асоциален, тревожен. Тревожността му била завишена в рамките на около 6
месеца, предвид очаквания изход на оздравителния процес и притесненията
на чисто битово ниво-невъзможност за обслужване, помощ в семейството и
др. За преодоляване на това му било предписано медикаментозно лечение от
психиатър, който е поставил диагноза „посттравматично стресово
разстройство“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на PC -К., в частта му, с която е отхвърлена претенцията на ищца
до пълният предявен с исковата молба от него размер, вместо което
претенцията на Д. Т. Д. да бъде уважена до пълният предявен размер от 60
000 лв., ведно със законните лихви, считано от **,**,****г. до окончателното
изплащане на сумата, както и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските в пълен размер. В съдебно заседание, представляван от
процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Въззиваемият по тази жалба „С.-96“ ООД - гр.К. не е представил
отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК.
3
Недоволен от решението на РС - К. е останал и въззивникът „С.-96“
ООД - гр.К., представляван от процесуалния представител - адв.Л. Б., който го
обжалва в частта, с която„С.-96“ ООД - гр.К. е осъдено да заплати на Д. Т. Д.
обезщетение в размер на 10 500 лв. Във въззивната жалба се оспорва извода
на съда, че трудовата злополука е настъпила при товаренето на последния
варел с масло и пръста на дясната му ръка е попаднал под вилиците ма
мотокара. Свидетелят Г. А., който управлявал мотокара обяснявал, че ищецът
е пострадал, когато той е бил в каросерията на камиона и е подреждал
варелите с масло. При това разместване на варелите пръста на дясната му
ръка попаднал между два варела и бил увреден. Такова описание на трудовата
злополука ищецът дал при прегледа в ЦСМП-К. и при прегледа от съдебния
лекар. Съдът неправилно определил справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди и несправедливо е завишил техния паричен
еквивалент в размер на 15 000 лева. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определял от съда, който изследвал всички
обстоятелства, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение,
каквито са: характера и тежестта па увреждането: усложненията настъпили в
резултат на травмата; периодът, през които увреденият е търпял болки и
страдания; ежедневните битови неудобства в оздравителния период и
процентът трайно намалена работоспособност, налагащ ограничения в
социалния и трудов живот. Уважената искова претенция на ищеца Д. Т. Д. за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие претърпяна трудова злополука в размер на 10 500 лева била
несправедлива и прекомерно завишена, тъй като същият е получил увреждане
при проявена „груба небрежност“ по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. В
длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил, липсвали
задължения за шофьора да взема участие в „товаро-разтоварна дейност”,
каквато дейност ищецът твърдял, че е извършвал при получаването на
увреждането. В случая същият не извършвал дейност, свързана с изпълнение
на възложената му работа, а самоволно се е качил в каросерията на товарния
автомобил и по свое желание е участвал в подреждането на варелите.
Увреждането на ищеца не настъпило „при сблъсък на ръката му с вилицата на
мотокара” или ..при притискане на ръката му от вилиците на мотокара’’, тъй
като това е технически и практически било невъзможно. По делото било
доказано, че действителният механизъм на увреждането е описан от ищеца в
4
ЦСМП-К.: ,.по време на работа с мотокар си подложил пръста под варел”.
Същото твърдение направил и пред лекуващия лекар в отделение „ОТ” при
МБАЛ-К.: „постъпва в отделението с частична ампутация на 4 пръст на
дясната длан, получена след притискане на пръста от метален варел“. На
03.08.2021 год. ищецът бил прегледан от съдебен лекар в гр.К.. На него също
е съобщил, че „..на **,**,**** год.. около 21.30 часа е пострадал по време на
работа - дясната му ръка е била притисната от метален варел”. Налагал се
извода, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат до степен на груба
небрежност, тъй като самоволно е извършвал дейност по подреждането на
варелите в каросерията на товарния автомобил. Той работил при липса на
елементарно старание и внимание, в грубо нарушение и пренебрегване на
основни технологични правила и изисквания за безопасност. Излагат се
съображения, че Д. Д. не потърсил своевременно медицинска помощ в гр.П., а
управлявал автомобила до гр.К. с наранен пръст, с което създал условия за
настъпване на ПТП. Несвоевременната медицинска помощ утежнила
състоянието на наранения пръст и допринесла за негативен ефект при
оздравителния процес. Тази небрежност при лечението, проявена от ищеца,
която се отразила негативно на последиците от оздравителния процес, не
следвало да бъде обезщетена от ответника. Поради това съдът неправилно и
несправедливо е приел, че приносът на ищеца е 1/3, тъй като отчасти
поведението му било свързано и със затваряне на укрепващото товара
устройство (посочената от ищеца щора), без което той не е можел да поеме на
път. Приносът на ищеца за настъпването на трудовата злополука бил много
по-съществен: изпълнявал трудова дейност, която не е негово задължение,
според длъжностната му характеристика; самонаранил се поради проявена
изключително груба небрежност; проявил нехайство и безотговорност към
собственото си здраве, като не потърсил своевременно медицинска помощ,
което би могло да предотврати ампутацията на част от фалангата на
увредения пръст. От данните по делото се налагал извода, че приносът на
ищеца е 3/1 и паричният еквивалент на посоченото съотношение би бил и
справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. Моли съда да отмени отчасти решението на РС – К., и реши делото по
същество като съществено намали размера ма присъденото обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищеца. В съдебно заседание,
представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба.
5
Претенидра разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна.
Въззиваемият по тази жалба Д. Т. Д., представляван от процесуалния
представител - адв.М. Ч., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва тази въззивна жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивниците констатира:
Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок от лица, имащи
правен интерес от обжалване. Решението на К.йския районен съд е валидно и
допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като
недопустимо или обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение
от причинено телесно увреждане на работник на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на **,**,**** г. изпълнявал трудовите си задължения, а
именно товаро-разтоварна дейност на материали – варели с масло. При
товаренето на стоката в камиона от друг служител с мотокар бил затиснат от
вилиците на мотокара в областта на дясната длан. Усетил силна болка в
пръстите и тогава видял, че повече от половината от четвъртия пръст на
ръката му бил ампутиран. Въпреки силните болки, успял да превърже пръста
си и с товарния автомобил се придвижил до гр.К., където потърсил
медицинска помощ.
Ответникът оспорва иска по размер, като сочи, че претендираното
обезщетение в размер на 60 000 лв. е изключително завишено и
несправедливо. Въвежда довод за наличие на груба небрежност по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ, която обосновава с нарушение на длъжностната
характеристика на Д. Д., който нямал задължения да участва в товаро-
разтоварна дейност. Оспорва и начина на получаване на увреждането, като
излага и довод, че ищецът не е потърсил своевременно медицинска помощ.
От представените като доказателства по делото трудов договор №
268/11.05.2021 г., декларация за трудова злополука вх. № 5101-08-
18/25.05.2021 г. и разпореждане № 5104-08-17 от 01.06.2021 на длъжностно
лице при НОИ ТП - К., се установява, че на **,**,**** г. е настъпила трудова
6
злополука с пострадал Д. Т. Д. на длъжност „шофьор на тежко товарен
автомобил 12 т. и повече“ в „С.-96“ ООД – гр.К..
Във връзка с настъпилата трудова злополука били съставени протокол
за трудова злополука № 01/28.05.2021 г. и заповед № 01/26.05.2021 г. както и
са били изискани и писмени обяснения от Т. П..
Видно от представените заверени копия от пътен лист с дата **,**,****
г., изд. от „С.-96“ ООД – гр.-К. и фактура № 87/20.05.2021 г., на **,**,**** г.,
на **,**,**** г. Д. Д. е извършил превоз с товарен автомобил по маршрут:
гр.К. – гр.Харманли 06.00-09.00 ч., Харманли – гр.П. 10.00-12.00 ч. и гр.П. –
гр.К. 21.30.24.15 ч.
От представените като доказателства по делото карта за предварителен
медицински преглед, заключение от СТМ „С. К.-ССС“ ЕООД за
пригодността на Д. Т. Д. да изпълнява длъжността „шофьор на тежко товарен
автомобил 12 т. и повече“, служебна бележка № 08/19.04.2019 г., служебна
бележка № 265/11.05.2021 г. както и книга за инструктаж, се установява, че на
Д. Т. Д. били извършвани необходимите медицински прегледи, като със
същия е бил проведен начален и периодичен инструктаж на 11.05.2021 г.
Като доказателства по делото са представени длъжностна
характеристика на длъжността „шофьор на товарен автомобил“, код по НКПД
*********, карта за идентифициране опасностите и риска за безопасност и
здраве на работещите в „С.-96“ ООД и допълнително споразумение към
трудов договор с дата 11.05.2021 г.
От представените като доказателства по делото епикриза ИЗ 5386 КП №
222, консултация с психиатър с дата **,**,**** г., амбулаторни и болнични
листове, се установява, че Д. Т. Д. е постъпил в Отделение по Ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД – гр.К. на 19.05.2021 г.
и е бил изписан на 21.05.2021 г. с окончателна диагноза: S68=1 Травматична
ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична), като под обща
анестезия е била извършена трансплантация на цяла кожа на ръка. В
анамнезата е посочено, че пациентът постъпва в отделението с частична
ампутация на 4-ти пръст на дясна длан, получена след притискане на пръста
от метален варел. Установява се също, че след извършена консултация с
психиатър на Д. Д. е поставена диагноза „посттравматично стресово
разстройство“.
7
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 172/2021 г., при
прегледа и от представената епикриза на Д. Т. Д. се установява: травматична
ампутация на крайната половина от третата фаланга на четвъртия пръст на
дясната ръка. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп
или тъпоръбест предмет със значителна сила и е възможно по време и начин
да е възникнала така, както съобщава освидетелстваният. Било е причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В
удостоверението е посочено, че по сведения на пострадалия на **,**,**** г.
около 21.30 ч. пострадал по време на работа – дясната му ръка била
притисната от метален варел.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. М. Т. –
съпруга на Д. Д. и Ж. Д. Д.а – дъщеря на Д. Д. посочват, че на **,**,**** г. Д.
Д. извършвал курс до гр.П., от който се прибрал късно вечерта към 00.00
часа, след което потърсил медицинска помощ в Спешно отделение. На
следващия ден бил приет в болнично заведение, където му била извършена
операция. Изпитвал силни болки, като ръката му била обездвижена за около
4-5 месеца. Чувствал се подтиснат, притеснен и непълноценен и зависим от
близките си. Посетил психиатър, който му изписал лекарства.
Свидетелят Б. П. Б. посетил Д. Д. в болницата, който се оплаквал от
силна болка, бил стресиран и притеснен, че няма да може да работи като
шофьор.
От показанията на свидетеля Г. А. се установява, че същият управлявал
мотокара, с който подавал варелите към автомобила на Д. Д.. Въззивникът
бил на камиона и искал да връзва варелите, да ги подрежда. ПремеС.
последният варел, бутнал го към другите варели и си счупил малко пръста.
Свидетелят видял кръв и казал на Д. Д. да го закара до болницата, но той
отказал, превързал си пръста с един парцал и тръгнал.
Свидетелката Т. С. П. – пряк ръководител на шофьорите в „С.-96“ ООД,
сочи в показанията си, че Д. Д. й се обадил на следващия ден, като й
съобщил, че по време на товаро-разтоварна дейност му била затисната ръката
между варелите.
От писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
8
установява, че на Д. Т. Д. е било причинено: Травматична ампутация на
крайната половина от третата фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка.
Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп или тъпо-
ръбест предмет със значителна сила и е възможно по време и начин да е
възникнало така, както е съобщил пострадалият. Било е причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК. Към
момента на прегледа при изготвянето на експертизата се установява белег от
ампутация в миналото във върховата част на четвъртия пръст на дясната ръка.
Белегът е с розово-седефен цвят, а кожата около него с розов цвят. Местото е
болезнено при палпация. Д. Д., заявил на вещото лице, че чувства болка в
увредения пръст при опит за захват с дясната ръка. Не е налице причинно-
следствена връзка между неврологичното заболяване на Д. Т. Д. - увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния стълб с
радикулопатия и полученото увреждане в резултат на трудовата злополука. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че пръстът не може да бъде възстановен
на 100 процента. Към момента на прегледа, пострадалият се оплаква от болка
при опит за захват с дясната ръка, което се обяснява с това, че е увреден и
нервът на четвърти пръст на дясна ръка, както и има изтръпване и повишена
чувствителност на белега, който е останал вследствие на ампутацията. Този
нерв се усеща локално. Частично има ампутация на трета фаланга. Като
костна структура е там, а меките тъкани са липсващи. Оздравителният процес
като оздравяване на самото нараняване физически е било с продължителност
около 3-4 седмици, то касае затваряне на раната и зарастване на меките
тъкани. По отношение на силата на захвата, няма сериозни отклонения,
дотолкова е намалено, доколкото се свързва с неприятни физически
увреждания, когато пръстът влезе в контакт с предмет. Може да управлява
камион, но ако този пръст влезе в контакт с предмет ще се засилят
неприятните физически усещания, които има. Когато болката в пръста
възникне, не може да изпълнява функциите си. Това увреждане би му
попречило да изпълнява дейности, свързани с фина моторика.
От писменото заключение на вещото лице Т. М. Д. по назначената
съдебно-психологична експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е направил
консултация с психиатър. Поставена му е диагноза Посттравматично стресово
9
разстройство (F43.1 пo МКБ-10) и изписана медикаментозна терапия, която
продължава да приема и към настоящия момент. Към момента на
изследването гореописаната симптоматика е претърпяла частично обратно
развитие, като е налице повишена ситуативна тревожност при разговори,
свързани с преживяната трудова злополука, мисловни ретардации за
инцидента, които резултират на телесно ниво със завишаване стойностите на
артериалното налягане, освидетелствания все още има ограничителни
действия свързани с функционалността на дясната ръка - няма захват, сила,
които стесняват избора на работно място.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
основателен и доказан до размера на 10 500 лв., а решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Не е спорно по делото, че Д. Т. Д. е бил в трудово правоотношение с
въззиваемото дружество „С.-96“ ООД – гр.К., като е изпълнявал длъжността
„шофьор на тежко товарен автомобил 12 т. и повече“. Не е спорно и
обстоятелството, че на **,**,**** г. в гр.П. е настъпила трудова злополука, в
следствие на която на Д. Т. Д. е било причинено: травматична ампутация на
крайната половина от третата фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка.
Спорният по делото въпрос е дали с действията си Д. Д. е допуснал
„груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. В тази връзка съдът
съобрази следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на **,**,**** г. изпълнявал
трудовите си задължения, а именно товаро-разтоварна дейност на материали –
варели с масло. При товаренето на стоката в камиона от друг служител с
мотокар бил затиснат от вилиците на мотокара в областта на дясната длан.
Същевременно в медицинските документи, съставени непосредствено след
злополуката, Д. Д. е съобщавал различна причина за получаване на
увреждането. Така, в епикриза ИЗ 5386 КП 222 от анамнезата е посочено, че
пациентът постъпва в отделението с частична ампутация на 4-ти пръст на
дясна длан, получена след притискане на пръста от метален варел. В
съдебномедицинско удостоверение № 172/2021 г. е посочено, че по сведения
на пострадалия на **,**,**** г. около 21.30 ч. пострадал по време на работа –
дясната му ръка била притисната от метален варел. В лист за преглед на
10
пациент в КДБ/СО с дата 19.05.2021 г. в анамнезта е посочено, че по време на
работа с мотокар подложил пръста си под варел. Свидетелят Г. А. сочи в
показанията си, че управлявал мотокара, с който подавал варелите към
автомобила на Д. Д.. Той бил на камиона и искал да връзва варелите, да ги
подрежда. ПремеС. последният варел, бутнал го към другите варели и си
счупил малко пръста. От анализа на тези доказателства може да се направи
извод, че нараняването на въззивника не е получено в следствие на затискане
от вилиците на мотокара, както се сочи в исковата молба, а в резултат на
притискане от метален варел.
На следващо място в исковата молба се сочи, че трудовата злополука е
настъпила при товаро-разтоварна дейност на материали – варели с масло.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика, Д. Д. не е
имал трудови задължения във връзка с товаро-разтоварна дейност на
материали, респ. не е бил длъжен да участва в товаренето на камиона с
метални варели с масло. Също така в обясненията си пред
първоинстанционния съд, Д. Д. сочи, че взел от кабината една греда от около
80 см. и я сложил върху варела, като държал гредата с лявата ръка горе, а с
дясната долу. Такова поведение на въззивника показва на първо място
нарушение на длъжностната характеристика, тъй като същият не имал
задължение за товарене на камиона, а на второ място показва и нарушение на
правилата за безопасност при работа, държейки с ръце без предпазни
средства, греда върху метален варел с цел същата да бъде побутната от
вилиците на мотокара.
Предвид гореизложеното, следва да се направи извод, че въззивникът Д.
Д. е допуснал „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.
При определяне дължимото на работника обезщетение, съдът съобрази
обстоятелството, че на Д. Т. Д. е било причинено: травматична ампутация на
крайната половина от третата фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка,
наложило оперативно лечение под обща анестезия с извършена
трансплантация на цяла кожа на ръка. Оздравителният процес е бил с
продължителност около 3-4 седмици, касаещ затваряне на раната и зарастване
на меките тъкани. Както посочва вещото лице д-р Н. М., пръстът не може да
бъде възстановен на 100 процента, а към момента на прегледа, пострадалият
се оплаква от болка при опит за захват с дясната ръка, което се обяснява с
11
това, че е увреден и нервът на четвърти пръст на дясна ръка.
Съдът съобрази и обстоятелството, че вследствие на трудовата
злополука ищецът е направил консултация с психиатър, като му била
поставена диагноза Посттравматично стресово разстройство и изписана
медикаментозна терапия. Съгласно заключението на вещото лице Т. М. Д.
към момента на изследването гореописаната симптоматика е претърпяла
частично обратно развитие, като е налице повишена ситуативна тревожност
при разговори, свързани с преживяната трудова злополука, мисловни
ретардации за инцидента, които резултират на телесно ниво със завишаване
стойностите на артериалното налягане, освидетелствания все още има
ограничителни действия, свързани с функционалността на дясната ръка -
няма захват, сила, които стесняват избора на работно място.
В тази връзка съдът намира че за възмездяване на причинените
неимуществени вреди на основание чл.52 от ЗЗД са необходими и достатъчни
15 000 лв. Предвид обстоятелството, че въззивникът Д. Д. е допуснал „груба
небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, съдът намира, че така
определеното обезщетение следва да бъде намалено с 30%, предвид степента
на съпричиняване на телесното увреждане от страна на пострадалия. При това
положение на въззивника следва да бъде присъдена сумата в размер на 10 500
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – **,**,****
г. до окончателното й изплащане.
Ето защо, решението на К.йския районен съд като краен резултат е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
разноските за въззивна инстанция следва да бъдат понесени от страните, така
както са направени. В тази връзка съдът не се произнася и по направените
възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/28.07.2022 г. по гр.д. № 70 по описа
за 2022 г. на РС - К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
12
на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13