Разпореждане по дело №18196/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 70754
Дата: 1 май 2025 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20251110118196
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 70754
гр. София, 01.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №
20251110118196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 110288/28.03.2025 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Т. Г. с
ЕГН: **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и
законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, както и за
разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за сумата от 1033.29 лева- неплатено възнаграждение за
закупен и използван пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
**********/16.09.2014г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о.,
ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги се дължи за приоритетно становище по искането за потребителски кредит с
предимство преди клиентите, които не са закупили пакета, като на потребителя се
предоставя и право за едностранна промяна на погасителния план, като именно в този
смисъл са уговорките в общите условия на заявителя към договорите за потребителски
кредити. В раздел VI от договора за кредит е уговорена дължимост на възнаграждение за
тези услуги в конкретен размер.
Съдът намира уговорката от договора за потребителски кредит, вменяваща задължение
на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на коментираните допълнителни
услуги, за противоречаща на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото с нея се въвежда дължимост на комисиони за дейности, съставляващи по своята
правна същност такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез
коментираната клауза се достига до непозволен от закона- императиваната норма на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, резултат, тъй като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ на
49.89 %, се уговаря „възнаграждение“, чрез което на практика се достига до размер на
годишните разходи, надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по
1
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение се достига до
необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено
неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната
неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова неравносвесие е налице и
доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи безусловно (независимо от това как
ще се развият отношенията между страните по договора и дали потребителят ще се ползва
фактически от предоставените му възможности), а и, както бе изяснено по- горе, за
дейности, които не представляват насрещна престация от заемодателя, а действия по
усвояване и управление на кредита.
При тези съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочената сума.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 110288/28.03.2025 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Т. Г. с
ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 1033.29 лева- неплатено възнаграждение за закупен и използван пакет от допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит № **********/16.09.2014г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2