№ 7312
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100503267 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14479/28.08.2023 г., постановено по гр.д. № 46865 / 2022 година по описа на
СРС, 166 състав, „МиМБ Експрес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.„Струма“ № 3Б е осъден да заплати на С. В. И., ЕГН **********, с
адрес с.Нови хан, община Елин Пелин, ул. „******** на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД
сумата от 2220,31 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на ответника във връзка с връчване на книжа по
изп. дело № *********/2017 г. на ТД на НАП София с известие за доставяне рег. №
7100013694019 в размер на натрупана мораторна лихва за непогасени публични задължения
по изпълнителното дело за периода от 01.09.2017 г. до 21.03.2022 г., и на основание чл.78
ал.1 от ГПК сумата от 858,63 лева разноски по делото, като е отхвърлен иска за горницата
над посочената сума до пълния предявен размер от 2597,24 лева като неоснователен.
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът
„МиМБ Експрес” ООД, ЕИК *********, който в законоустановения срок е подал въззивна
жалба, в която твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице противоправно и виновно
поведение от страна на негов служител. Оспорва наличието на вреда, като посочва, че се
касае за публични задължения във връзка с дейността на ищеца като търговец и негово
задължение е да следи плащанията на същите. Оспорва и размера на приетата от съда вреда,
1
изчислена по неясен метод. Оспорва и наличието на причинно следствена връзка между
поведението на връчителя и търпяната от ищеца вреда. Моли съда да отмени обжалваното
решение с всички произтичащи от това законни последици.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца С. В. И., с който се
излагат твърдения за неоснователност на същата. Сочи се, че ищецът е бил лишен от
възможността да погаси доброволно дълга си, тъй като поканата за доброволно изпълнение
не му е била връчена по надлежния ред. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна
страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По делото е установено, че срещу ищеца, като ЕТ „С. 76 - С. И.“ е образувано изп.дело №
*********/2017г. при публичен изпълнител при НАП по принудително събиране на
публични задължения за здравно осигуряване и вноски към универсален пенсионен фонд
дължими за 2013-2016г. в общ размер на 5622,39лв., от които 4806,47лв. главница и
815,92лв. лихви. Публичният изпълнител е наложил запор върху собствено на длъжника
МПС и е разпоредил до длъжника да се изпрати съобщение за доброволно изпълнение ведно
с постановлението за налагане на запор върху МПС. Същите не са връчени на ищеца -
съобразно заключението на съдебно графологичната експертиза, ищецът не е подписал
разписката за връчване на документите. Принудително изпълнение срещу имущество на
ищеца не е осъществено, тъй като запорираното МПС е без стойност.
На 21.03.2022г. ищецът е заплатил задължението по изпълнителното дело в размер на
12838,83лв., от които 8789,59лв. главница и 4049,24лв. лихви. Поради погасяване на
задължението, изпълнителното производство срещу него е прекратено, отменен е и
наложения запор върху МПС.
Ищецът твърди, че е бил лишен от възможността да погаси доброволно дълга си, тъй като
поканата на публичния изпълнител за доброволно изпълнение не му е била връчена от
служител на ответника. Претендирал е имуществени вреди от ответника в размер на
лихвата за забава, която му е начислена и той съответно е платил, в периода от изпращане на
съобщението на НАП до погасяване на задължението.
Ответникът е оспорил иска в съдебно заседание, като не е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорил е изложените от ищеца твърдения, като е посочил, че за публичните
задължения има законоустановени срокове за изпълнение, и поканата за доброволно
изпълнение няма отношение към плащането им.
С обжалваното решение районният съд e приел, че съобщението на НАП не е връчено
2
редовно на ищеца, че ищецът е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразните
действия на служители при ответника в размер на натрупаните мораторни лихви от датата
на която е посочено, че е получил съобщението до датата на погасяване на задължението.
Уважил е иска за сумата 2220,31лв., която е определил по реда на чл.162 от ГПК, и го е
отхвърлил за разликата до претендирания размер от 2597,24лв. В отхвърлителната част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд, намира следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.49 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил
изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е
обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, тя има за цел да репарира вредите,
които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената
работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена и
възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение
поведението на прекия причинител, а именно - виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/, вреда и причинно-следствена връзка между поведението и
вредата. Вината на извършителя на работата, съгл. чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът, дружество, извършващо куриерски услуги, носи гаранционно обезпечителна
отговорност по чл.49 от ЗЗД за виновните действия или бездействия на своите служители, на
които то е възложило осъществяването на куриерската дейност и отговаря за техните
вредоносни действия или бездействия.
От приетата и неоспорена съдебна експертиза, се установява, че поканата за доброволно
изпълнение на публичния изпълнител не е връчена на ищеца, като отразяването в
разписката, че същата е получена именно от него, т.е. лично, е противоправно поведение,
тъй като е създаден частен свидетелстващ документ с невярно съдържание и в нарушение на
Закона за пощенските услуги.
Въззивният съд обаче намира, че не са налице останалите две предпоставки необходими за
уважаване на предявения иск - вреда и причинна връзка между противоправното
поведението и вредата.
Видно от съобщението за доброволно изпълнение от 17.08.2017г. ищецът като ЕТ, дължи
публични задължения от неплатени здравни осигуровки и пенсионни вноски за периода
2013-2016г. Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 от ДОПК, когато задължението не е
изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да
изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
Съгласно ал.2 на с.т., съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на
изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в
дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително
3
изпълнение.
Задължението на ищеца като самоосигуряващо се лице /ЕТ/ е установено от органа по
приходите въз основа на представена от него декларация обр.6 /така в съобщението за
доброволно изпълнение от 17.08.2017г., което не е оспорено от страните/. Съгласно
разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на
дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.
Срокът за внасяне на вноските за социално осигуряване и за здравно осигуряване е посочен
в чл.7 ал.1 от КСО /за осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване/ и чл.40
ал.1 т.2 от ЗЗО /за здравно осигурителните вноски/. Касае се за публични задължения на
ищеца, предвидени в закона. Задължението за заплащането им не настъпва след покана, а по
силата на закона и в предвидения в посочените два закона срок. След изтичане на този срок,
се дължи лихва за забава, без покана. Ищецът е бил длъжен, като самоосигурено лице, да
следи за заплащане на публичните си задължения. Дължимостта на лихвите върху
неплатените публични задължения се дължи на собствената му забава, и не е свързана с
връчване покана за доброволно изпълнение от публичния изпълнител. Ищецът не може да се
позовава на незнание на закона като основание за освобождаване от отговорност и
вменяването й на ответника. Всеки е длъжен да познава действащото законодателство и да
съобразява поведението си с него.
На следващо място, не би могло да се приеме, че ищецът не би претърпял вредите, ако не
бе незаконосъобразното действие на служител при ответника, т.е. че ищецът би платил
незабавно след получаване на съобщението за започналото срещу него принудително
изпълнение. Всъщност, от неговите признания в исковата молба се установява, че едва през
2022г. при покупка на имот и необходимостта да получи документ за липсата на публични
задължения, той е установил за наличието на образуваното срещу него изпълнително дело и
е платил задълженията си. В представеното разпореждане на публичния изпълнител от
21.03.2022г. за извършеното разпределение на заплатената от ищеца сума за погасяване на
публичните задължения се установява, че освен 12-те позиции публични задължения,
описани в поканата за доброволно изпълнение от 17.08.2017г., към 2022г. задълженията му
са 20 позиции, между които и глоба по издаден фиш от СДВР, връчен му на 1.02.2018г.
Съществуването на непогасени публични задължения в предходен момент, сочи на
поведение на бездействие за срочното им погасяване.
Доказателствената тежест е правилно разпределена от районния съд, като на ищеца е
указано ясно и точно кои обстоятелства следва да установи. При липсата на установени от
ищеца вреда от противоправното поведение на служител на ответника и наличието на
причинна връзка между поведението и вредата, искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Районният съд е стигнал до друг правен извод, който въззивната инстанция намира за
неправилен и незаконосъобразен. Обжалваното решение следва да се отмени, вкл. и в частта
за разноските, които следва да се разпределят съобразно изхода на спора. В частта, в която
4
искът е отхвърлен за разликата между уважения и претендирания размер, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника, сега въззивник, се следват направените
пред двете инстанции разноски. Ответникът не е претендирал разноски пред
първоинстанционния съд, поради което такива не му се дължат. Пред въззивния съд
претендира разноски по списък – 53лв. платена държавна такса за обжалване. Тези разноски
следва да му се присъдят.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 14479 / 28.08.2023 г., постановено по гр.д. № 146865 по описа за
2022 година на СРС, 166 – ти състав в обжалваната част, с която предявения иск е уважен за
сумата 2220,31лв. и в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 858,63лв. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. И., ЕГН **********, с адрес с.Нови хан, община Елин
Пелин, ул. „******** против „МиМБ Експрес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Струма“ № 3Б иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за
заплащане на сумата 2220,31лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени
вреди - дължими лихви за периода 1.09.2017г. – 21.03.2022г. по изп.дело № *********/17г. на
ТД на НАП София, причинени му от противоправно поведение при изпълнение на
задължение за известяване и получаване на изпратени му книжа.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН ********** да заплати на „МиМБ Експрес” ООД, ЕИК
*********, разноски пред въззивния съд в размер на 53лв. за платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5