Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Н. Дичева административно дело № 1524/2020 г. по описа на XXIII-ти състав на
Административен съд – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.
Х.Б.М., ЕГН: **********, от гр. Варна, против Уведомително писмо с изх.№ 02-180-6500/38#8/27.05.2020 г. за отказ по схема за
държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска
продукция“ за 2020 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
В жалбата си оспорващият твърди, че
оспореният акт е необоснован и незаконосъобразен, издаден при противоречие с относимите към спора материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че:
интерпретацията на административния орган на т.4 от Указанията е погрешна –
погрешно органът е приел, че земеделският стопанин следва да се е занимавал с
растениевъдство през три последователни предходни години – 2017 г., 2018 г. и
2019 г., като счита, че е необходимо да е извършвана растениевъдна дейност за
периода по Наредба № 3/1999 г., който е три последователни години, като по този
начин се внася допълнителна тежест върху бенефициента; оспореният акт е издаден
в нарушение на регламентираната в т.13 от Указанията процедура за разглеждане
на заявленията: не е указана на кандидата необходимостта да представи
допълнителни доказателства и не му е дадена възможност в срок от 10 работни дни
от уведомяването да представи допълнителни документи; при постановяване на
отказа административният орган не е разполагал с категорична информация относно
произхода на декларирания от бенефициента доход за 2017 г. и 2018 г. Моли оспореният
акт да бъде отменен.
В съдебно заседание по същество и в
писмени бележки поддържа така депозираната жалба, като допълва, че въз основа
приетите по делото доказателства се доказва, че е упражнявал растениевъдна
земеделска дейност за периода 2017 г. и 2018 г., от която е получил и своя
доход. Посочва и, че компетентното звено на ОДДФЗ гр. Русе е извършило проверка
в присъствието на бенефициента, като е отбелязало, че същият отговаря на
изискванията на схемата за държавна помощ. С тези доводи моли оспореното
уведомително писмо да бъде отменено.
Ответникът – Изпълнителният директор на ДФ
“Земеделие”, чрез процесуален представител ст.юриск. Д
Б-А., оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че
административният акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност,
поради което моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото доказателства и със становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
От оспорващия е подадено Заявление за
кандидатстване по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в
материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на
растениевъдна земеделска продукция" с Вх.№ 02-180-6500/38/03.02.2020г. по
описа на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – ОД гр. Русе. Във връзка с
подадено заявление, след извършена проверка на документацията от ОДДФЗ – Русе е дадено становище, че
кандидатът отговаря на всички изисквания по условията на схемата за държавна
помощ и е направено предложение проектът да бъде одобрен.
В процеса на оценка за административно
съответствие и допустимост на проектното предложение и по-конкретно при
извършване на проверки по отношение на представените към формуляра за
кандидатстване документи, заявени данни и посочени факти от страна на ДФЗ било
установено, че не било изпълнено едно от условията за допустимост на
кандидатите от Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ.
Съгласно изискването на т.4 от Указанията,
помощта се предоставяла на земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба
№ 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
производители за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на
кандидатстване, като в този период следвало да са развивали дейност, свързана с
растениевъдство.
След направена административна проверка за
периода 2017 г. - 2020 г. в регистъра на земеделските стопани, поддържан от
Министерството на земеделието, храните и горите, е било установено, че за
стопанската 2017 г. (пререгистрация от 04.11.2016 г.) и 2018 г. (пререгистрация
от 07.02.2018 г.) липсват данни жалбоподателят да е осъществявал растениевъдна
дейност. Прието е, че представените към проекта Годишни данъчни декларации по
чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2017 г. и
2018 г., не доказват по категоричен начин, че заявените от бенефициента в
декларациите доходи с код 301 „Доходи от дейности като регистриран земеделски
стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с
изключение на доходите от производство на декоративна растителност“, са
реализирани от осъществявана от него растениевъдна дейност през 2017 г. и 2018
г.
От гореизложеното било видно, че заявление
за подпомагане с Вх.№ 02-180-6500/38/03.02.2020г. не отговаряло на критериите
за допустимост, съгласно изискването на т.4 от Указанията за прилагане на
схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в
земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция" за 2020 година, предвид което същото получило пълен
отказ от финансиране.
С административната преписка са
представени Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за
инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично
производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г., издадени
от ДФЗ, на основание: чл.14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни
2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на
селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния
пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на
Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията; ЗПЗП и
Решение на Управителния съвет на ДФЗ по Протокол № 154 от 15.01.2020 г. и
Протокол № 157/07.04.2020 г., и утвърдени от Министъра на земеделието, храните
и горите на 10.04.2020 г.
По делото е представена в цялост
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
По искане на жалбоподателя, по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от
вещото лице М.М.. Експертът е установил, че в ГДД за 2017 г. и 2018 г.
жалбоподателят е декларирал доходи от стопанска дейност като земеделски
производител. Същите са идентични със сумите, за които е получил първични
счетоводни документи от „Агро-пласмент“ ООД за
продажба на 1000 кг. домати през 2017 г. и 330 кг. череши през 2018 г. Според
вещото лице продукцията е продадена от жалбоподателя в качеството му на
земеделски производител, а не на прекупвач, тъй като в счетоводството на „Агро-пласмент“ ООД към приемо-предавателните протоколи,
изготвени при получаване на продукцията, са приложени копия от регистрационните
карти на земеделския производител, каквато е практиката при закупуване на
продукция от земеделски производител. В.л.
в с.з. от 27.10.20г. заявява, че жалбоподателят е
декларирал доходи от
дейност като регистриран земеделски
стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство.
Този доход е деклариран и от дружеството, което го е изплатило и е деклариран
своевременно от „Агро Пласмент“ООД,
видно от декларацията по чл.73 от ЗДДФЛ. В.л.
заявява, че сумите са платени на жалбоподателя през 2017г. / за закупени
домати/ и през 2018г./ за закупени череши / са в качеството му на производител
на земеделска продукция, а не на прекупвач.
Въз основа на така описаната фактическа
обстановка съдът приема от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество, същата е основателна. Това е така, поради следните съображения:
Оспореният акт е издаден от Изпълнителния
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. Съгласно чл.20, т.2 и т.3 и
чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция (РА), организира и ръководи дейността на
фонда и на РА, и представлява фонда и РА, като едни от правомощията му,
изброени в чл.10 от Устройствения правилник на ДФЗ, са: да организира и
ръководи дейността на фонда при осъществяване на всички негови функции съгласно
чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, включително и прилагането на
държавните помощи в областта на земеделието; да взема решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция. Следователно административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Спазена е установената от закона форма –
актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК
реквизити. При постановяването му не са допуснати и съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В тази връзка не се споделят възраженията
в жалбата, че не е спазено изискванията на т.13 от Указанията, според които при
наличието на неяснота или непълнота на доказателствата, е следвало да бъде
указана на кандидата необходимостта да представи допълнителни доказателства и
да му бъде дадена възможност в срок от 10 работни дни от уведомяването да
представи допълнителни документи. Съобразно т.13.4 от Указанията, служители от
ОД на ДФЗ извършват проверка за допустимост на кандидата, наличие на актуалност
на изискуемите документи в присъствието на кандидата, а съобразно т.13.5 - при
липса или нередовност на документите за кандидатстване или друго несъответствие
с изискванията за допустимост, служителите на ОД на ДФЗ връщат документите на
кандидата и му предоставят копие от контролния лист за допустимост на кандидата
и наличие и актуалност на документите за кандидатстване. В т.13.7 е записано,
че служители от ОДДФЗ извършват проверка на място, относно условията за
реализация на проекта, за което се изготвя констативен протокол, като В ОДДФЗ
се изготвя становище относно заявлението за предоставен на помощта. А в т.13.8
е посочено, че в срок от 10 работни дни след подаване на заявлението
оригиналите на окомплектованите документи за кандидатстване за помощ се
изпращат в ЦУ на ДФЗ, където според т.13.10 се изготвят експертно становище за
съответствие с изискванията по схемата и размера на помощта, които се предоставят
на изпълнителния директор на ДФЗ за вземане на решение. Всички тези процесуални
действия в хода на административното производство са извършени. Служители на
ОДДФЗ са приели документацията на жалбоподателя, извършили са проверка и са
приели, че кандидатът отговаря на всички изисквания, като са предложили
проектът му да бъде одобрен. С докладна записка заместник изпълнителният
директор на ДФЗ е предложил по подаденото от Д.М. заявление да бъде отказано
предоставянето на държавна помощ, тъй като кандидатът не отговаря на
изискването за допустимост по т.4.1 от Указанията. В този смисъл не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, който да водят до отмяна на акта
на това основание.
Оспореният административен акт обаче е
постановен при неправилно приложение на материалния закон.
С процесното заявление земеделският
стопанин е кандидатствал по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в
материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на
растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г. Редът и начинът на
прилагане на Схемата за държавна помощ през 2020 г. са уредени в Указания за
прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални
активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция" за 2020 г., приети от ДФЗ и утвърдени от МЗХГ (наричани
за краткост Указанията). В т.4 от Указанията, озаглавена "Изисквания към
кандидатите", са регламентирани условията, на които следва да отговарят
кандидатите за подпомагане. Едно от предвидените условия е кандидатите –
земеделски стопани, да са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за период от
най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този
период да са се занимавали с растениевъдство. В Указанията се съдържа и
процедура за разглеждане на заявленията за помощ, като съгласно т.13.15 от
Указанията, ДФЗ отказва изцяло или частично държавната помощ спрямо искания
размер при неизпълнение на условията по настоящата схема.
По делото не е спорно, че кандидатът е
регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за период от
най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване. Видно от
представеното удостоверение изх.№ РЗС-02-35/1/29.01.2020 г. (л.61 от адм.
преписка), началната регистрация на жалбоподателя е на 04.02.2003 г., като след
това има пререгистрации, както следва: 09.02.2004 г., 07.03.2005 г., 22.03.2006
г., 19.03.2007 г., 25.03.2008 г., 17.02.2009 г., 09.02.2010 г., 28.02.2011 г.,
09.02.2012 г. и 31.01.2013 г. На 09.09.2013 г. последният се е отписал, но на
17.02.2016 г. е последвала нова регистрация, с пререгистрации, както следва:
04.11.2016 г., 07.02.2018 г., 30.10.2018 г. и 27.12.2019 г. Следователно е
налице първата предпоставка на т.4.1 от Изискванията.
По отношение на втората такава, а именно –
през целия 3-годишен период да се е занимавал с растениевъдство, съдът намира
следното:
Разпоредбата категорично поставя изискване
кандидатът да се е занимавал с растениевъдство в период от най-малко три години
назад, считано от датата на кандидатстване, в който смисъл не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че не е необходимо тези три последователни
години да са непосредствено предходни на момента на подаване на заявлението за
помощта. Въз основа представените по делото доказателства обаче, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира за доказано обстоятелството,
че през спорния период – 2017 г. и 2018 г., жалбоподателят действително се е
занимавам с растениевъдство.
На първо място с оглед декларираните от
жалбоподателя данни в подадените за 2017 г. и 2018 г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а
именно: ГДД вх.№ 0300И0470182/26.01.2018 г. за данъчната 2017 г. и ГДД №
0300И0588196/28.01.2019г. за данъчната 2018 г., същият е декларирал получени
доходи от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 500 лв. на 2017
г. и в размер на 830 лв. за 2018 г. Това обстоятелство се потвърждава и от
представената справка за изплатени доходи на физически лица за периода
2016-2018 г., представена от НАП, според която през 2017 г. Д.М. е получил от „Агро пласмент“ сумата от 500 лв., а през 2018 г. – 330 лв.,
представляващи доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за
производство на непреработени продукти от селско стопанство. Видно от
съдържанието на служебна бележка, издадена от „Агро
пласмент“ ООД-Варна, през 2017 г. същите са закупили 1000 кг. домат,
непреработен, за прясна консумация, на цената от 0,50 лв./кг., доставена от
жалбоподателя и платена в брой на 06.07.2017 г., а през 2018 г. са закупили 330
кг. череша, непреработена, за прясна консумация, на цена от 1 лв./кг.,
доставена и платена в брой на 28.05.2018 г. Съобразно заключението на вещото
лице М.М., гореописаните сделки са отразени в счетоводството на „Агро пласмент“ ООД, като са представени допълнително копия
от два броя приемо-предавателни протоколи, съответно № 1/06.07.2017 г. и №
1/28.05.2018 г., ведно с приложени към тях копия от регистрационната карта на
земеделския стопанин. Последното според вещото лице свидетелства за
обстоятелството, че стоките са продадени от жалбоподателя в качеството му на
земеделски производител, а не на прекупвач, тъй като такава е обичайната
практика в такива случаи.
Предвид всичко гореизложено, настоящият
състав на съда приема, че през процесните 2017 г. и 2018 г. жалбоподателят е
извършвал дейност като земеделски производител и следователно не са били налице
материалноправните предпоставки за осъществяване
правомощието на административния орган да откаже поисканата държавна помощ.
По изложените съображения, оспореният акт
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя
се полага присъждане на сторените в производството разноски, но тъй като такова
искане не е направено, съдът намира, че не следва да се произнася в тази
насока.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд –
Варна, 23-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх.№ 02-180-6500/38#8/27.05.2020г. за отказ по схема за
държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска
продукция“ за 2020 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на
ДФЗ за ново произнасяне по заявление вх.№ 02-180-6500/38/03.02.2020 г. на Д. Х.Б.М.
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: