Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански състав, в
публичното заседание на 18.03.2021 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.д. №3368 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Делото е
образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, чрез юрк. И.К.Т., съдебен адрес за получаване на книжа: ***,
тел. ***, e-mail: *** против Д.К.Г., с постоянен адрес *** , в която се твърди
следното : ищцовото дружество е подало заявление на основание чл.410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
е връчена на Д.К.Г. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК, се предявява настоящият установителен иск,
по който вземането се обосновава със следното : подписан е договор за паричен
заем № *** от 11.10.2018г. между „***" ООД като Заемодател и Д.К.Г. като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че
е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2019 г. г. между „***"
ООД, ЕИК *** и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането
е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 600 лева, под формата на паричен заем, който се
усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „***" АД. С подписването
на договора, Д.К.Г. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от
600 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 847.77
лева, ведно с договорната лихва на 11 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 77.07 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса
за експресно разглеждане). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят
не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,
Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да
събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително
повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, Д.К.Г. е
извършвала плащания в общ размер на 0 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 600 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № *** от 11 октомври 2018 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 57.25 лева за периода от 25
октомври 2018 г. - датата на първата
вноска до 14 март 2019 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат и
че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 190.52 лева.
Съгласно клаузите на договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия
ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 190.52 лева, която е дължима на падежната
дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да
заплати Заемателя е в размер на 94.39 лева.
Претентидараната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява
еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата
за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява.
Следва да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно
в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за
начисляването й.
Дължимата към настоящия момент
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение е в размер на 190.52 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат,
че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на *** ООД, която е актуална към
датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от
клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет
страницата - ***. Тарифата представлява неразделна част от договора. В
последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/ служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай Д.К.Г. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на 245лв. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 14
март 2019г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява
задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 27.55 лева от 26 октомври 2018
г. г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на
подаване на заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Съдът
е сезиран да постанови решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з."
ЕООД има следните вземания срещу Д.К.Г. : 600 лв. главница; 57.25 лева за
периода от 25 октомври 2018 г. до 14 март 2019 г.г.; 190.52 лв. неустойка,
190.52 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 27.55 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 26 октомври 2018 г. - датата на допускане на забава
на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г.
г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски и възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Прави се искане уведомлението за цесията да
бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения
особен представител адв.З.Т. от ПлАК, който оспорва иска. Заявява, че начислената
договорна лихва надвишава трикратния размер и е нищожна; договорът е сключен в
нарушение на чл.9 от ЗЗД и противоречи на добрите нрави. Признава се
задължението за главница в размер на 600лв.
Производството по делото е прекратено в частта, в която първоначално ищецът е претендирал сумите
190.52лв. - неустойка, 190.52лв. - такса за експресно разглеждане на
документите и 245лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено
становище от пълномощника, приложено на л.73 и сл. от делото.
В о.с.з. особеният представител адв.З.Т. заявява, че вземането на ищеца
е по размер такова, каквото е установено от заключението на Вл Т.И..
Съдът, като взе предвди докзателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на
закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим,
като предявен в регламентирания в закона 1-месечен срок от дадените указания на
заповедния съд, след връчване на книжата на длъжника по веда на чл.47 ал.5 от ГПК. Вземането в исковото и заповедното производство е идентично по основание и
размер.От приетото ч.гр.д. № 672/2020г. По описа на ПлРС, се
установява, че на 07.02.2020год. по
исакне на ищеца /в качеството на заявител/ е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК срещу ответната страна/длъжник/ за сумите, както следва
: 600.00лв. – главница; сума в р-р на 57.25лв. – договорна лихва, за периода
25.10.2018г. – 14.03.2019г.; сума в р-р на 27.55лв. - законна лихва, за периода
от 26.10.2018г. – 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на
26.22лв. държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя произтича от задължение по Договор за паричен заем №***/ 11.10.2018г.,
скл. между длъжника и „***“ ООД, като в последствие на дата 01.08.2018г. е
подписано Приложение №1 към Договор за цесия
от 01.12.2016г. между „***“ ООД, и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, по силата на който вземането е било
прехвърлено, за което длъжникът е бил уведомен.
По делото е
доказано, че е налице облигационно отношение между
страните, възникнало по силата на
процесния договор за паричен заем от
11.10.2018год., сключен между „***“ ООД и ответницата в процеса; че сумата,
отпусната като заем е предадена н ответницата; с договора е уговорен падеж на погасителните вноски. Установява се, че срокът на договора е изтекъл, т.к. падъжет на
последната погасителна вноска е
14.03.2019год. Установява се, че вземането по договора за кредит е
прехвърлено на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от „***“ ООД н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД; надлежно уведомяване ан длъжника за извършената
цесия. От представения по делото договор за паричен
заем се установява, че между „***“ ООД, в качеството на кредитодател, и ответника, като заемател, е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в
размер на 600
лева, която сума заемателят, съгласно чл.2 ал.2 от договора удостоверява, че е
получил с подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40.31 %, като договорна лихва е в размер на 57,25 лв. В договора е
предвидено, че заемателя се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане
на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ
размер на 190,52 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната
вноска е в размер на 77,07 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница,
възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 847,77лева. В договора в чл.4, ал.1 е предвидено в
3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в
договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора,
като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 190,52 лева, разпределена
в месечните погасителни вноски. В случая в договора са налице неравноправни
клаузи, за които съдът следи служебно , но т.к. поризводството по делото във вр. с претенцията на ищеца за заплащане
от страна ан ответника на суми за такса експресно разглеждане неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране, е
прекратена, то мотиви в тази връзка не следва да се излагат. Процесният договор
за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишния процент
на разходите, фиксирания годишен лихвен процент по кредита, общия размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита (чл.5 т.3 от Договора). Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в договора. При така изложеното
съдът приема, че договорът е валидно сключен. Заемодателят „***“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл.9 ал.4 ЗПК. Видно от представения
по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. и приложение №1 от
01.07.2019г. към него, вземанията по
процесния договор срещу ответника са цедирани н. "А.з.к.н.п.з." ЕООД.
В приложение №1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№1 от договора е неразделна част от него. Представено е пълномощно от цедента /л.21 от делото/, с което цесионерът
е упълномощен да изпълни задължението по чл.99 ал.3 ЗЗД. Предишният кредитор има
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник съгласно утвърдената практика на ВКС (решение
№156/30.11.2015г., т.д.№2639/2014г. на II т.о., решение №137 от 02.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№5759/2014г., III г.о.). във вр. с договора за цесия е
изпратено уведомление до
ответната страна, без данни същото да е
надлежно връчено. Въпреки това обаче, процесната цесия е противопоставима на
ответницата и има действие спрямо
същата. Съгласно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235 ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, надлежно упълномощен да
уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр. първо
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Съобразно
нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е
той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По същите
съображения няма пречка уведомление за предсрочна изискуемост да бъде връчено
на особения представител на ответника /в т. см. решение № 198/ 18.01.2019г. по
т.д. № 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По
делото се установява , вкл. от заключението на ВЛ, че предоставената на ответната страна в заем
сума е в размер 600лв., като датата
на последната погасителна вноска по договора е 14.03.2019год. и е налице изискуемост на цялото вземане ,вкл.
към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Няма извършени плащания по процесия
договор от страна на ответницата, поради
което същата дължи главница по кредита в
размер 600лв. ОТ заключението на ВЛ се установява, че договорната лихва е
начислявана само върху главницата, без да са олихвявани другите пера /такси и
неустойка/. Претенцията за заплащане на договорна лихва в размер 57,25лв. за
периода от 25.10.2018год. /падеж на първа погасителна вноска до падежа на
договора 14.03.2019год./, е основателна и доказана. Съгласно договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.31 %. Няма пречка страните
да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, с оглед преценката на срока на договора, размера на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и риска от сделката, който носи кредиторът, както и автономията на волята. Размерът на
договорнота лихва за целия период на договора е 57,25лв., който размер е съответен на насрещната
престация на кредитора и не може да
се окачестви като необосновано висок. Дължима е и
лихвата за забава в размер 27,55лв. - съгласно претенцията на ищеца /ВЛ е
изчислило същата в по-голям размер – 64,21лв., но не е направено изменение на
размера на тази претенция/ за процесния период от време. Няма доказателства за
това да са извършени плащания от ответната страна в хода на делото, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение
на разноските по делото : за
заповедното производство ответната страна дължи разноски съразмерно
установения размер на вземането,
което е по-малко - предвид оттеглянето на част от исковете. Или, дължат се разноски – 25лв.
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер – 50лв., общо 75лв. За исковото
производство се дължат разноски : 125лв.
държавна такса, 100лв. минимално юрисконсултско възнаграждение, 320лв. депозит
за особен представител и 250лв. депозит за вещо лице, или разноски в общ размер
795лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, че Д.К.Г., с постоянен адрес *** 1, ДЪЛЖИ Н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрк. И.К.Т., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, сумите, както следва : 600лв. главница; 57,25лв. договорна лихва за периода от 25 октомври 2018г. до 14 март 2019г. и 27,55 лихва за забава върху непогасената главница за периода от 26 октомври 2018г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 07.02.2020год., до окончателното изплащане на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №672/2020год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.К.Г., с постоянен адрес *** 1, ДА ЗАПЛАТИ н.
„А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
чрез юрк. И.К.Т., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, разноски за
исковото производство в общ размер 795лв.
и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №672/2020год. по описа на
Плевенски районен съд – общо 75лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окържен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :