№ 411
гр. Смолян, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100127 по описа за 2023 година
Производството е образунвано по искова молба на А. М. К. против „* *“ ООД в
която се твърди от ищцата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ * / 24.06.2022г. Съгласно чл.З от Договора ищцата трябва да върне сумата по кредита,
която се явява сума от 882.70 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР 49.81%,
годишен лихвен процент40.05%, при срок на кредита от 23 вноски. Съгласно чл.11 ал.1 от
Договора трябва да заплати и неустойка в размер на 428.30 лева, разсрочена на 24 вноски,
като по този начин общото задължение по договора за паричен заем е в размер на 1311 лева.
Според ищцата така уговорената клауза за неустойка е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19
ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията й за това са следните:
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на
ВКС . Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на
„добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В
допълнение, клаузата за неустойка в чл. 11 ал.1 от Договора за кредит е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата която се претендира чрез нея в размер на 428.30 лева е в размер на 60% от
сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на
1
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата
предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост
Именно и въз основа на това, така уговорената клауза за неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит,
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за
потребителски кредит № * / 24.06.2022г, според които се дължи неустойка в размер на
428.30 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело
№ 1/2009Г, ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на чл.11 ал.1 от Договора за потребителски кредит в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави.
Наред с това, счита, че клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит №
* / 24.06.2022г, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1
от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл. 11 ал.1 от Договора за
потребителски кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че
клаузата на чл.6.2 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.11 ал.1 от Договор за
потребителски кредит № * / 24.06.2022г, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
2
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит №
* / 24.06.2022г, се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока е последователната и
непротиворечива практика на съдилищата в страната. Моли съда да постанови решение, с
което клаузата предвидена в чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № * /
24.06.2022г, сключен между страните предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Претендира и за разноски по водене
на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.В срока за отговор е предявил насрещни искове, като насрещната искова молба е
върната с влязло в сила Определение №320/25.04.2023г., поради неотстраняване в срок на
нередовностите.
В съдебно заседание ищцата А. М. К., редовно призована, не се явява. Иска се
поддържа с писмено становище от пълномощника й адв.Д. М..
Ответникът „* *“ ООД, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира
становище по предявеният иск.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и правни изводи:
Видно от Договор за потребителски кредит №*/24.06.2022г., сключен между „* *“
ООД, като кредитор и А. М. К., като кредитополучател , ответникът е предоставил на
ищцата кредит в размер на 800,00 лева, платим на 23 седмични вноски , всяка от които в
размер на 57,00лв., включваща главница, договорна лихва и неустойка.СЪгласно чл.3 от
Договора за кредит общата сума за плащане е 882,70лв. при ГПР 49,81лв., фиксиран лихвен
процент 40,05%.
С чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни ,
считано от сключването на договора, да предостави поне едно от следните обезпечения:
Безусловна банкова гаранция , издадена от лицензирана в БНБ банка или Поръчителство на
едно или две физически лица, отговарящи на усолвията в чл.5 ал.1 т.2.1-2.6.
В чл.11 ал.1 от договора страните са уговорили, че ако кредитополучателят не
предостави договореното в чл.5 от настоящия договор обезпечение в три дневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер
на 428,30лв.
3
Видно и от погасителния план, неустойката е предвидена за плащане едновременно
с погасителните вноски по кредита.
Съдът счита, че така уговорената клауза в чл.11 ал.1 от процесния договор за кредит
е нищожна, поради следното:
Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от присъщите й функциите по по
чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на
чл.26 ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото в случая неустойката не е уговорена при настъпване
на вреди за кредитора, а като такава включена предварително за плащане с погасителните
вноски по кредита, без да е ясно дали ще бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди.
Няма данни и да са настъпили такова вреди, поради което плащането на такава неустойка
води и до неоснователно обогатяване за кредитора.
Освен посоченото, изпълнението на задължението за осигуряване на поръчител е
трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия тридневен срок за изпълнение.
Неустойката е включена предварително в размера на погасителните вноски по кредита , с
което кредитополучателят се натоварва с допълнителни разходи , които би го затруднило
при изпълнение на задълженията си по договора за погасяване в срок на главницата и
договорните лихви по кредита. С уговарянето предварително на дължимостта на
неустойката за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение в краткия
тридневен срок кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на оценка от страна на кредитора за
платежоспособността на длъжника, което следва да бъде сторено предварително от него.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава.
Изводът, че в случая така уговорената неустойка излиза извън присъщите за
неустойката обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, следва и от
съпоставката на размера на отпуснатия кредит и размера на неустойката, а именно при
отпуснат кредит от 800,00 лева- неустойката е в размер на 428,30 лв.
С предвиденото за заплащане на разходи за неустойка за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Касае се за разходи, които следва да се приеме, че са за дейността по управление на кредита
и следва да са включени в годишния процент на разходите. Това е така, защото освен, че са
начислени предварително са именно разходи , които заемодателят би направил във връзка с
дейността по управлението на заема.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП
наравноправна е клаузата, налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. А
в ал.2 е установено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Ответната страна не
прави възражения за индивидуално уговаряне на условията по договора, съдържащи
задължение за кредитополучателя за заплащането на неустойка за неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение. Поради посоченото, следва да се приеме, че
процесната клауза по договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Същата е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за прогласяване за
нищожна на клаузата в чл.11. ал.1 от процесния договор за кредит, предвиждаща
4
заплащането на неустойка в размер на 428,30 лв. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.21, ал.1 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
водене на делото в размер на 50,00 лв. за ДТ.
Ищцата е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на поцесуалния представител на ищцата адв.Д. М. адвокатско възнаграждение в
общ размер на 480,00 лв. с ДДС, определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск, предявен от А. М. К. , ЕГН ********** с адрес г* * против
„* *“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от * за нищожна
клаузата, предвидена в чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит №*/24.06.2022г.
сключен между страните, предвиждаща неустойка 428,30лв. , на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК
вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „* *“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *,
представлявано от * да заплати на А. М. К. , ЕГН ********** с адрес г** разноски по водене
на делото в размер на 50,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „* *“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *,
представлявано от * да заплати на адв. Д. В. М. от * с адрес на кантората * адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5