№ 4873
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.р.с., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.В.Б.Н.
при участието на секретаря Д.Ж.В.
като разгледа докладваното от М.В.Б.Нражданско дело № 20221110151651
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Д. В. срещу „Т.М....., в която се
твърди, че в 20:00 часа на 26.06.2022 г. в сайта tt.b. собствен на ответното дружество,
била изнесена невярна информация, клеветнически твърдения, манипулативни
внушения и квалификации по отношение на ищцата в статия със заглавие „П. ..Б. с две
п.“. Статията била публикувана в деня, предхождащ изслушването на И. В. в С. за ел.м.
/СЕМ/ по повод участието в процедурата за избор на генерален директор на Б.Н.Т.
/Б./. Въз основа на подробно изложени в исковата молба твърдения ищцата поддържа,
че нейните чест, достойнство и авторитет в обществото били накърнени от
изявленията, направени от ответника в процесната статия, а именно: 1/ Заглавието на
статията „П. ..Б. с две п.“; 2/ „Двете п. на р.о. са … твърде еднакви в готовността да
изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“; 3/ „Според нейни лични
признания пред медиите, тя е сред основните автори на скандалния договор, който Б.
подписва с руската „В.и.…“; 4/ като пояснения на последния израз: „Първо – Б. няма
право да сключва други рекламни договори без съгласието на руснаците. Второ – Г., В.
и к., при липса на търг или конкурс, сключват договора без утвърждаване от У.с. на
Б.. Трето – О.т.е задължава да плати на посредника 21 % от нетните си приходи за
следващите три години. Четвърто – За руснаците не е предвидена неустойка, но Б.
трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора.
Пето – Б. наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в
1
телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“. Сочи, че така
изнесените в публичното пространство твърдения били позорящи честта и доброто
име, като включително я дискредитирали пред членовете на СЕМ в хода на
процедурата за избор на главен директор на Б.. В резултат на процесното деяние
ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес,
негативни преживявания и физически дискомфорт (сърцебиене, главоболие,
световъртеж, хипертонична криза), преживян в деня след излизането на статията. Въз
основа на изложеното е отправено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 5000,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на публикуването
на процесната статия до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
В последното открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на
предявения иск чрез увеличаване на неговия размер, като исковата претенция се счита
предявена като частична за сумата от 5000,00 лева, представляваща част от общо
дължимото се на ищцата обезщетение в размер на 5500,00 лева.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Т.М..... за
отговор, като такъв е подаден в законово установения срок от ответника, който е с
променено търговско наименование /фирма/, а именно „С. 6“ ...., считано от 07.11.2022
г. (вж. служебно изготвената от съда справка). Ответникът оспорва предявения иск,
като твърди, че изложената в процесната статия информация била общодостъпна още
преди публикуването ѝ на интернет страницата на дружеството, както и че същата била
публикувана и в много други новинарски сайтове. Поддържа, че договорът,
коментиран в статията, бил обект на редица проверки от страна на СЕМ, А.д.ф.и. и
С.п.. Оспорва твърдението, че статията съдържала подвеждащи и обидни или
клеветнически твърдения, както и че причинила на ищцата описаните в исковата молба
вреди. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция като
неоснователна и за присъждане на сторените по делото разноски.
С.р.с., като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е частичен иск (след допуснато изменение в последното
открито съдебно заседание) с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника „С. 6“ ...., с предходно търговско наименование „Т.М....., да заплати на
ищеца И. Д. В. сумата от 5000,00 лева, представляваща част от обезщетение в размер
на 5500,00 лева, дължимо за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
честта, достойнството и доброто име на ищцата, както и в причинени негативни
2
емоционални, психически и физически преживявания, в резултат на изнесена невярна
информация и клевети спрямо нея в публикувана на 26.06.2022 г. статия в сайта tt.b.
собствен на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
По отношение допустимостта на предявения иск, в контекста на допуснатото
изменение на същия от такъв за цялото вземане в частичен за сумата от 5000,00 лева,
чрез увеличаване размера на цялото претендирано от ищцата като дължимо
обезщетение (от 5000,00 лева на 5500,00 лева), съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Преминаването от пълна претенция, в случаите, когато първоначално е заявена
такава, към частична, представлява изменение на иска, което е допустимо.
Изменението на иска чрез увеличаване на размера по същността си представлява
предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния, относно тази част на
същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Последиците на
изменението размера на иска настъпват от момента на надлежното му предявяване, без
значение дали съдът ще допусне с изричен акт исканото изменение - подобно на
предявяването на първоначалния иск. Както предявяването на първоначалния иск, така
и подаването на искането за изменение поражда висящност на производството по
новия иск, без за това да е необходим някакъв опосредстващ съдебен акт. В случая
ищцата изрично е заявила волята си, че увеличава размера на цялото претендирано от
нея обезщетение за неимуществени вреди от 5000,00 лева на 5500,00 лева. Подобно
процесуално изявление безспорно може да бъде направено до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК.
Обстоятелството, че в настоящото производство ищцата претендира само част от това
вземане (сумата от 5000,00 лева, съвпадаща с първоначално заявения размер на
претендираното обезщетение), съответно - поддържа исковата си претенция за тази
сума като частична, не влияе върху допустимостта на иска, доколкото процесуалният
закон не е въвел изрично времево ограничение по отношение на възможността за
заявяване на една искова претенция като частична. Като такова ограничение следва да
бъде приета единствено нормата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, предвид
обстоятелството, че характеристиката на един иск като частичен или като такъв за
цялото вземане рефлектира единствено върху размера на спорното вземане. В същия
смисъл е и Определение № 130 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 605/2023 г., I т. о.,
съгласно което по отношение размера на иска и като цяло, и в предявените му
частично части, няма ограничение за приложимост на процесуалните правила,
относими към изменение на иска по размер, като това процесуално действие ищецът
винаги може да предприеме в съответните процесуални срокове. В посочения съдебен
акт е възприета тезата, че: „… частично предявеният иск се разглежда по правилата
на типичното исково производство, като по отношение на него се прилагат нормите
3
за предявяване, разглеждане и изменение на иска, тъй като липсва процесуална
уредба, която да предвижда различни правила. Следователно, заявеният при
предявяване на иска общ размер на претенцията може да бъде увеличаван и
намаляван, както когато се предявява остатъкът от спорното право, така и при
първоначално предявената част, която също може да бъде променяна по размер в
хода на съдебното производство по разглеждането й.“. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе в съответствие с
допуснатото изменение на първоначално предявения иск в частичен такъв за сумата от
5000,00 лева, представляваща част от общо претендираното от ищцата като дължимо
обезщетение в размер на 5500,00 лева.
Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че
на 26.06.2022 г. в сайта tt.b. собственост на „С. 6“ ...., с предходно търговско
наименование „Т.М....., е публикувана статия със заглавие „П. ..Б. с две п.“, съдържаща
следните твърдения спрямо И. Д. В.: „Двете п. на р.о. са … твърде еднакви в
готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“; „Според
нейни лични признания пред медиите, тя е сред основните автори на скандалния
договор, който Б. подписва с руската „В.и.…“; „Първо – Б. няма право да сключва
други рекламни договори без съгласието на руснаците. Второ – Г., В. и к., при липса на
търг или конкурс, сключват договора без утвърждаване от У.с. на Б.. Трето – О.т.е
задължава да плати на посредника 21 % от нетните си приходи за следващите три
години. Четвърто – За руснаците не е предвидена неустойка, но Б. трябва да плати
такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора. Пето – Б. наема
фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в телевизията на
щат с това се занимават близо 50 служители.“.
Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали, поради което и отговаря за
изнесената в тях информация. В този смисъл е и константната практика на ВКС (вж.
Решение № 581/ 30.09.2010 г., постановено по гр. д. № 1019/2009 г. по описа на ВКС,
ІІІ гр. о.; Решение № 404/13.07.2010 г., постановено по гр. д. № 907/2009 г. по описа на
ВКС, ІІІ гр. о.; Решение № 288/ 07.04.2009 г., постановено по гр. д. № 40/2008 г. по
описа на ВКС, V гр. о.; Решение № 557/ 28.01.2011 г., постановено по гр. д. №
1599/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.). Поради това съдът намира, че ответното
дружество, в качеството си на възложител и собственик на сайта tt.b. следва да носи
отговорност за журналистическите публикации, поместени в същия, на основание чл.
49 ЗЗД. Ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника е доводът, че
изнесената от него информация била обект на предходни публикации от други
издания. Процесната публикация е резултат на конкретно поведение от редакционния
екип на ответното дружество, поради което е налице основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, в случай на доказано
4
по делото деликтно поведение.
Спорен по делото се явява въпросът дали с описаните изказвания лица,
действали по възлагане на ответника, са реализирали фактически състав на деликтно
поведение, съответно – дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди в причинна
връзка с тези публикации.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
осъществяването на процесното противоправно деяние, наличието на твърдените
неимуществени вреди и причиняването им от лице, на което ответникът е възложил
работа, както и причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и
противоправното деяние, осъществено при или по повод на възложена от ответника
работа. В тежест на ответника е да докаже верността на процесните твърдения, за
които ищецът сочи, че имат клеветнически характер. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и
възражения.
В случая твърдението на ищцата е, че фактите, изнесени в процесната
публикация, са неверни и клеветнически. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК,
съдържаща легална дефиниция на понятието, клевета представлява разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление. В този смисъл изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез
приписването му на неизвършено от него престъпление.
Трайно установено в практиката е разбирането, че „разгласяването“
представлява довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Приписване другиму на извършено престъпление се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил. Твърдението и при двете изпълнителни деяния трябва да е ясно и да
съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно,
несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото
лице (в случая – авторът на публикацията) да съобщи свои твърдения, такИ., които
изхождат лично от него, и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност на лицето, което ги изразява. В
този смисъл оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
5
представляват конкретни факти от обективната действителност. Същите могат да
ангажират отговорността на ответника, само ако представляват обида (така – Решение
№ 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 85 от
23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 86 от 29.01.2010 г.
по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.).
Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да
провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти, когато са
опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи.
Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е
схващането, че за изнесени факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне
от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се
проявява тогава, когато въпреки извършването , фактите се окажат неверни. В този
случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и
журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.
В процесните изрази се коментира кандидатурата на И. В. за главен директор на
Б. и дейността като главен юрисконсулт на Б., в частност - действията във връзка с
изготвянето и сключването на Договор за търговско представителство между Б. и В. -
и. Б. от 28.01.2004 г. (л. 153 - л. 157 от делото), като е безспорно между страните, че И.
В. е заемала тази длъжност и в това си качество е участвала при изготвянето на
посочения договор.
Настоящият съдебен състав намира, че част от процесните изрази, публикувани
в процесната статия, действително имат клеветнически характер и са от естество да
накърнят добро име на ищцата.
Изразите „П. ..Б. с две п.“ и „Двете п. на р.о. са … твърде еднакви в
готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“ накърняват
правото на чест и достойнство на ищцата, както и положителната обществена оценка за
нейната личност, доколкото внушават наличие на зависимости между нея и популярно
в медийното пространство трето лице. Същите са от естество да създадат негативни
представи за И. В., които пряко да рефлектират върху нейните професионални и
обществени изяви (в случая - като кандидат за главен директор на Б.). Действително,
безспорно е в съдебната практика, че изразяването на мнение по принцип не е
противоправно деяние, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от К.на Р.Б. всеки има право
свободно да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или друг начин, но едно изявление може да е
противоправно, ако съдържа неверни факти и накърнява доброто име на адресата му в
обществото, тоест ако представлява обида или клевета. Обективният критерий за
отграничаване на обидата и клеветата от изразяването на мнение е даден в чл. 39, ал. 2
от К. на РБ, а именно правото на изразяване на мнение не може да се използва за
6
накърняване на правата и доброто име на другиго, като изводът дали изразяването на
мнение представлява обида или клевета или въобще не е противоправно деяние следва
да се прави след конкретна преценка на всеки случай. Разглежданите изрази не могат
да бъдат приети за изразяване на мнение от страна на автора на публикацията,
доколкото същите недвусмислено и безусловно дават информация за обвързаности на
ищцата с лице, спрямо което в статията е изразена негативна оценка, като от значение
в случая са не само конкретните думи и изрази, но и цялостното внушение, общото
впечатление и замисъл на статията. Поради изложеното, съдът намира, че изразите „П.
..Б. с две п.“ и „Двете п. на р.о. са … твърде еднакви в готовността да изпълняват
нарежданията на ръководството в сянка…“ имат клеветнически характер и
обосновават пораждането на гражданска отговорност за ответника по смисъла на чл. 49
ЗЗД.
Изразът „Според нейни лични признания пред медиите, тя е сред основните
автори на скандалния договор, който Б. подписва с руската „В.и.…“ не следва да
бъде приет за клеветнически от една страна, предвид обстоятелството, че ищцата
действително е сред лицата, изготвили договора за търговско представителство
28.01.2004 г. От друга страна следва да се съобрази, че този договор, видно от
събраните по делото доказателства, е предизвикал значим обществен интерес и е
станала предмет на широко обсъждане, включително в Н.с. на Р.Б., като е бил обект и
на проверки в С.п. и К. за борба с корупцията. Тези обстоятелства предполагат
договорът да стане обект и на медиен интерес, включително - на критичен такъв,
доколкото думата „скандален“ носи негативна оценъчна характеристика. Следва да
бъде съобразена особената роля на Б. като „обществена“ телевизия, финансирана и
чрез средства от фонд Р.и т. и субсидия от държавния бюджет (съгласно чл. 70, ал. 3, т.
1 и т. 2 ЗРТ), което предопределя засиления обществен и медиен интерес спрямо
разходването на средства от телевизията, съответно - налага по-висок праг на
търпимост към обществената критика от лицата, ангажирани със съответните
управленчески и ръководни функции в телевизията, в сравнение с обикновените
граждани.
След съпоставка между събраните по делото доказателства, включително
съдържанието на договора, с изложените в процесната публикация твърдения „Първо –
Б. няма право да сключва други рекламни договори без съгласието на руснаците.
Второ – Г., В. и к., при липса на търг или конкурс, сключват договора без
утвърждаване от У.с. на Б.. Трето – О.т.е задължава да плати на посредника 21 %
от нетните си приходи за следващите три години. Четвърто – За руснаците не е
предвидена неустойка, но Б. трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева
при разваляне на договора. Пето – Б. наема фирма посредник да продава нейната
реклама при положение, че в телевизията на щат с това се занимават близо 50
служители.“, съдът установи следното:
7
1/ Видно от съдържанието на договорните клаузи, Б. има право да сключва
„други рекламни договори“, но при следните ограничения - съгласно чл. 3.7 и чл. 3.8
от договора Б. се задължава да не предоставя правата по договора на трети лица, ако
предлаганите от тях условия са по-неизгодни за телевизията, и си запазва правото да
сключва договори директно с рекламодатели след получаване на писмено съгласие от
търговския представител.
2/ Установява се от представените резултат от одит на Б. от 26.02.2004 г. (л. 77),
становище на СЕМ от 10.02.2004 г. (л. 19) и стенограма от парламентарен контрол в
Н.с. на Р.Б. от 04.06.2004 г., че договорът за търговско представителство действително
не е утвърден от У.с. на Б..
3/ Съгласно чл. 2.6 от договора, търговският представител се задължава да
отговора лично за изпълнение на задълженията от страна на рекламодателите по
сключените сделки, за което му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 5
% от нетния размер на цената на сключените договори. Съгласно чл. 2.9 и 2.10 от
договора, търговският представител има право на възнаграждение в размер на 12 % от
нетния размер на цената на сключените договори и на обезщетение за обичайните
разходи по дейността му в размер до 4 % от нетния размер на цената на сключените
договори. Следователно, максималният размер възнаграждение, което търговският
представител по този договор може да получи, е в размер на 21 % от нетния размер на
цената на сключените чрез него договори.
4/ В чл. 7.2 от договора е предвидена възможност за всяка от страните да развали
договора едностранно с тримесечно предизвестие, като заплати на другата страна
неустойка в размер на три милиона лева.
5/ По отношение броя служители в Б., занимаващи се с рекламната дейност на
телевизията, не са ангажирани доказателства по делото.
Видно е, че за неверни следва да бъдат приети твърденията относно
предвидената в договора неустойка в случай на едностранното му разваляне и относно
броя служители, занимаващи се с рекламна дейност в Б.. Тези два изрази, ценени във
взаимовръзка с цялостното внушение на статията, както и с обсъдените в предходните
абзаци изрази, носят клеветнически характер за ищцата, доколкото създават представа
за умишлено създадени и от нея договорни клаузи във вреда на Б..
Останалите изрази, касаещи съдържанието на договора за търговско
представителство, съответстват на изложеното в процесната публикация, поради което
не могат да бъдат квалифицирани като противоправни.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че в хода на производството се
доказа, че в собствения на ответното дружество сайта trud.bg е изнесена невярна
информация по отношение на ищцата с позорящ характер. Доколкото процесният
деликт представлява медийна публикация, следва изрично да се посочи, че свободата
8
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на останалите
граждани. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от К.на Р.Б. свобода на печата и другите
средства за масова информация е свързана с правото на личността и социалната
общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното
съдържание обаче не се включва предоставена възможност за разпространяване на
неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя
налагане на негативен подтекст.
За основателността на иска, освен противоправно поведение, осъществено от
лица, действали по възлагане от ответника, следва да се установи и наличието на
твърдените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в нейната правна сфера като
пряк резултат от процесния деликт. За установяването на същите са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Десислава Б., които съдът
кредитира в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на останалите
доказателства по делото. Свидетелят изнася подробни данни за начина и момента на
узнаване от ищцата за процесната публикация (вечерта след изслушването на ищцата
от СЕМ в хода на конкурса за главен директор на Б.), как същата е повлияла
непосредствено след прочитането (довела до прилошаване и високо кръвно налягане),
както и в дългосрочен план (изпадане в депресия и отчаяние, изолация, избягване на
контакти с близки и приятели). Свидетелят заявява още, че процесната статия е
станала известна на широк кръг познати на ищцата, които се обаждали както на нея,
така и на свидетелката, за да задават въпроси относно верността на изнесената
информация. По отношение твърденията за влошеното здравословно състояние на
ищцата са ангажирани и медицински документи, като данните в същите съответстват
на изложеното от свидетеля Б. (вж. амбулаторен лист от 28.06.2022 г. на л. 22 - 23 от
делото). Въз основа на така събрания доказателствен материал съдът намира, че е
доказано наличието на претърпени от И. В. неимуществени вреди, причинени в
резултат на клеветническите твърдения, изнесени в процесната статия.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът определя по
справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по
смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на
конкретните обстоятелства, които трябва да има предвид съдът във всеки отделен
случай. В случая следва да бъде съобразена настъпилата промяна в здравословното и
емоционалното състояние на ищцата след узнаването за процесната статия, както и
накърнените от изнесените клеветнически твърдения професионална репутация и
добро име. Следва да бъдат съобразени още продължителността на периода от време, в
което са търпени причинените вреди, характерът им, техният интензитет и последиците
за ищцата. В случая тя е пряко ангажирана с обстоятелствата, обект на процесната
публикация, чрез участието си в конкурса за главен директор на Б., поради което
9
клеветническите твърдения пряко са засегнали за един продължителен период от време
личността през призмата на професионалната дейност, включително предвид
факта, че са от естество да рефлектират върху конкурсната процедура.
Съобразявайки изложеното, а именно броя и съдържанието на клеветническите
изрази от процесната публикация, и интензитета, характера и продължителността на
причинените на ищцата в резултат на публикацията неимуществени вреди, съдът
намира, че на същата се дължи обезщетение в размер на 2500,00 лева, като за тази сума
предявеният иск следва да бъде уважен. За горницата над уважената част до пълния
претендиран размер от 5000,00 лева исковата претенция се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В полза на ищцата следва да се присъдят такИ. в
общ размер от 540,00 лева, съобразно уважената част от предявения иск, за платени
държавна такса и адвокатски възнаграждения, съобразно искането, обективирано в
списък по чл. 80 ГПК, и представените доказателства за платени адвокатски
възнаграждения.
Ответното дружество е претендирало присъждането на разноски, но такИ. не
следва да му бъдат присъдени, доколкото по делото не са представени доказателства за
реалното извършване на разноски.
По изложените съображения, С.р.с., Първо гражданско отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. 6“ ...., с предходно търговско наименование „Т.М....., ЕИК:
*********, да заплати на И. Д. В., ЕГН: **********, сумата от 2500,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от
изнесена невярна информация и клевети в публикувана на 26.06.2022 г. статия в
собствения на ответника сайта trud.bg със заглавие „П. ..Б. с две п.“, ведно със
законната лихва за периода от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част от 2500,00 лева до пълния предявен размер от
5000,00 лева, представляващ част от претендираното от ищцата обезщетение в размер
на 5500,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С. 6“ ...., с предходно търговско наименование „Т.М....., ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И. Д. В., ЕГН: **********,
10
сумата от 540,00 лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при С.р.с.: _______________________
11