Решение по дело №1706/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 19
Дата: 2 януари 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237040701706
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

19

Бургас, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20237040701706 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Ветрен“, ул.“Александър Стамболийски № 32, представлявано от д-р Х. Я., чрез адв.Е. К. от АК – Бургас, против Заповед за налагане на санкции № РД-25-1183/25.08.2023 г. на директора на РЗОК гр. Бургас.

Дружеството-жалбоподател счита заповедта за незаконосъобразна, немотивирана и неправилна, постановена в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и прави искане за нейната отмяна. Оспорват се констатациите за допуснати нарушения, като са изложени доводи за тяхната липса.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Със заявление вх.№ 11696 от 14.11.2023г. е направено искане за присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса (л.124).

Ответникът по оспорването – директор на РЗОК гр. Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Пейкова, оспорва жалбата и иска от съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от дружество, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І. ФАКТИТЕ:

На 20.02.2020 г. между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – гр. Бургас и „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД е сключен договор № 020903/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК (л. 13-42).

Със Заповед №РД-25-798/09.06.2023г. (л. 43) директорът на РЗОК – Бургас разпоредил извършването на тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, със срок до 30.07.2023 г., със следните задачи:

1.Контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. по отношение на дейност м.Май 2023г. на вложените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМШ, които НЗОК заплаща извън стойността на КП;

2.Контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и ЗЗО по отношение на дейност м.Май 2023г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП;

3.Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение.;

4.Контрол по справки от РЗОК – Бургас.

Административният орган определил и лицата, които да извършат проверката – двама контрольори от отдел ДИОКМДПА в РЗОК – Бургас.

За резултатите от проверката е съставен протокол № 864 от 18.07.2023 г., видно от който проверяващите са констатирали нарушения само т.1 и т.4 от поставените задачи. (л. 44)

По т.1 от задачите, описани в заповедта за извършване на проверката, е констатирано нарушение при работа с болнична медицинска документация – епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 2023/4077 на ЗОЛ М. М. Л., хоспитализирана от 25.05.2023г. до 27.05.2023г. по КП № 240 „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“, изразяващо се, че в това, че в издадената от лечебното заведение епикриза не е отразено наименованието на клиничната пътека, по която пациента е хоспитализиран (т.1.1). Прието е, че е нарушен чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и чл.293, ал.3, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

По т.4 от заповедта за извършване на проверката, са установени следните нарушения:

т.4.1 и т.4.2 е констатирано нарушение при работа с първичен медицински документ „История на заболяването“ към ИЗ № 4742 на ЗОЛ Н. М. М., хоспитализирана на 24.05.2023г. по КП № 999 и ИЗ № 4733 на ЗОЛ Г. В. К., хоспитализиран на 24.05.2023г. по КП № 999, изразяващо се в това, че в титулна страница към ИЗ № 4742 и № 4733, не е попълнен задължителния реквизит „Стая №, легло №“, съгласно изискванията на „Указание за попълване на История на заболяването“ - Приложение № 2Б “Първични медицински документи“ към НРД за медицинските дейности за 2020 -2022г. Прието е, че е нарушен чл. 55 ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380, чл.384 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. във връзка с §74 и §77 от Договор № РД-НС-01-4-13 от 29 април 2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г.

По т.4.3, т.4.4., т.4.5, т.4.6 и т.4.7 са констатирани 5 идентични нарушения на условията и реда за извършване на клинична пътека „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура“ поради неспазени индикации, условия и предпоставки за прием, както следва:

т.4.3 – ЗОЛ, с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение както следва от 16.05.2023г. до 16.05.2023г. с ИЗ № 4464, по АПр. № 22 „Малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник“ с окончателна диагноза: Счупване на друга метакарпална кост и от 16.05.2023г. до 16.05.2023г. с ИЗ № 4477, по КП № 999 „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура“, с окончателна диагноза: Счупване на друга метакарпална кост.

т.4.4. – ЗОЛ, с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение от 21.05.2023г. до 21.05.2023г., с ИЗ № 4623, по АПр. № 22 „Малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник" с окончателна диагноза: Открита рана на други части на китката на дланта и от 21.05.2023г. до 22.05.2023г., с ИЗ № 4624, по КП № 999 „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура”, с окончателна диагноза: Открита рана на други части на китката на дланта.

т.4.5. – ЗОЛ, с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение от 24.05.2023г. до 24.05.2023г. с ИЗ № 4731, по АПр. № 22 „Малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник” с окончателна диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито и от 24.05.2023г. до 24.05.2023г. с ИЗ № 4734, по КП № 999 „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура", с окончателна диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито.

т.4.6. – ЗОЛ, с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение от 24.05.2023г. до 24.05.2023г. с ИЗ № 4730, по АПр. № 22 „Малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник" с окончателна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито и от 24.05.2023г. до 24.05.2023г. с ИЗ № 4733, по КП № 999 „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура", с окончателна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито.

т.4.7. - ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение от 24.05.2023г. до 24.05.2023г. с ИЗ № 4741, по АПр. № 22 „Малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник" с окончателна диагноза: Открита рана на други части на китката и дланта и от 24.05.2023г. до 25.05.2023г. с ИЗ № 4742, по КП № 999 „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура", с окончателна диагноза: Открита рана на други части на китката и дланта.

За всички пет случая (т.т.4.3, 4.4., 4.5., 4.6. и т.4.7) е направен извод, че не са спазени изискванията на чл. 322 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022г. хоспитализацията на пациентите по КП № 999 „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура“ да се осъществи след установена от медицински специалист необходимост от наблюдение на пациента в стационарни условия. Посочва се, че за всеки от случаите е налице единствено препоръка за това, като пациентът след лечение по АПр. № 22 е изписан от лечебното заведение, а не е преведен за наблюдение, каквото е изискването на чл. 323. Сочи се, че липсват и мотиви за превеждане и лечение по КП № 999. С оглед на това е прието, че е нарушен чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 322, чл. 323 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

Протоколът е връчен на управителя на лечебното заведение на 28.07.2023г. (л.49), с указание за правото на дружеството да даде писмено становище пред директора на РЗОК - Бургас по направените констатации в 7-дневен срок от връчването му. На 01.08.2023г. е постъпило писмено становище срещу протокола, с което се възразява срещу посочените в него констатации за нарушения и се излагат доводи за тяхната неоснователност и незаконосъобразност (л.60).

С писмо изх.№ 62-01-44/04.08.2023г. е изпратено искане до председателя на БЛС гр.Бургас, на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО за определяне на членове за участие в арбитражната комисия (л.62). Писмото е получено на 08.08.2023г. от техническия секретар (л.63). В двуседмичният срок, съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, считано от връчване на писмото /покана/, съсловната организация - РК на БЛС - гр.Бургас не е излъчила представители за исканата арбитражна комисия, тъй като подобни факти не са установени от доказателствата, нито има твърдения от страните, че такива представители са били определени.

Въз основа на протокола, съставен в хода на извършената проверка, членовете на проверяващата комисия съставили доклад, в който посочили подробно установеното при проверката, описаните констатирани нарушения и всяка една от санкциите, на които подлежи изпълнителят. (л. 40-41).

На 25.08.2023г. директорът на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл.75, ал.4 от ЗЗО и 423, ал.3 и чл.432, ал.5 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., въз основа на фактите, установени с протокол № 864/18.07.2023г., приел за доказани 6 броя извършените нарушения. За всяко едно от нарушенията по т.1, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от заповедта (т.1.1, т.4.3., т.4.4., т.4.5., т.4.6. и т.4.7 от протокола), на основание чл.414, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. наложил „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лв., а за нарушенията по т.2 и т.3 от заповедта (т.4.1. и т.4.2. от протокола) на основание чл.416, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. наложил „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лв. (л.6)

ІІ. ПРАВОТО:

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал.4 от ЗЗО, в предвидената от закона форма. В заповедта са изложени приетите за установени от административния орган факти и са посочени приложимите правни норми.

В съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО за резултатите от извършената тематична проверка на дружеството е съставен протокол. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на протокола и се е възползвал от правото си на възражение срещу констатациите в него. Въз основа на тези констатации е издадена и оспорената в настоящото производство заповед за налагане на санкции.

От представената по делото преписка се установява, че органът е спазил разпоредбата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. Съгласно този текст, директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, но само ако същата не се е формирала в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Следователно, за да има право директорът на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкции, е необходимо да изтече срокът за формиране на арбитражна комисия и едва след това в зависимост от сформирането й такава заповед може да бъде издадена или не. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. Съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, арбитражната комисия не е задължителна освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Именно такъв е случая, поради което при липсата на сформирана в двуседмичния срок арбитражна комисия, органът е пристъпил към издаване на оспорената заповед.

Съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за това са следните:

В случаите, когато не бъде сформирана арбитражна комисия или същата не се произнесе в срока по чл.75, ал.7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите - чл.76, ал.3 от ЗЗО. В тези случаи административният орган следва да изложи свои мотиви, с оглед установената фактическа обстановка, възраженията и обясненията на проверяваното лечебно заведение, и да издаде или не заповед за налагане на санкции. Цитираната разпоредба е в унисон с правилото на чл. 35 от АПК, което предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В оспорената заповед, освен констатациите на проверяващите за наличие на нарушение липсват каквито и да е други мотиви, които да изхождат от издателя на акта. Безспорно е, че лечебното заведение се е възползвало от предоставената му възможност да подаде писмени възражения срещу констатациите отразени в протокол № 864/18.07.2023г. След като няма произнасяне на арбитражна комисия, компетентния орган, в случая директора на РЗОК – Бургас, е следвало да изложи мотиви, защо приема, респ. не приема възраженията. Повтарянето на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. При постановяване на процесната заповед за налагане на санкция, директорът на РЗОК – Бургас се е задоволил да посочи единствено, че възраженията на лечебното заведение са неоснователни. Налице е отбелязване на възраженията на жалбоподателя, без реално тяхното обсъждане. Жалбоподателят е изложил доводи, както за наличие на маловажен случай (т.4.1. и т.4.2.), така и за липса на нарушение за случаите от т.4.3 до т.4.7. При тази хипотеза мотивите в административния акт следва да се приравнят на липса на такива. / Решение № 4845 от 9.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2022 г.; Решение № 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2022 г. /.

Относно наличието на нарушения, съдът установи следното:

По отношение нарушението по т.1 от заповедта (т.1.1. от протокола), изразяващо се в невписано в епикризата към ИЗ № 2023/4774 на ЗОЛ М. Л. наименование на клиничната пътека, квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във вр.с чл. 293, ал. 3, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и за което е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева, съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО сочи, че НРД съдържа условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ по чл. 45.

Според чл. 293, ал. 3, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра. Епикризата следва да съдържа окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП – наименование.

Нормата на чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. от своя страна предвижда налагане на санкция „финансова неустойка“, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, но само в случай, че не е налице явна фактическа грешка.

В НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., както и в ЗЗО, не се съдържа легално определение на „явна фактическа грешка“, поради което и предвид общите правила в АПК ( и в съдебната практика като цяло), следва да се приеме, че явната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната действителна воля на субекта и нейното външно изразяване в писмения текст, като например неправилно или непълно изписване на наименования, цифри, погрешно пресмятане на суми и др., като винаги следва да се държи сметка, че самото поправяне на грешката не следва да се явява изменение на първоначалната воля. Казано по друг начин, в случая следва да се има предвид грешка в чисто технически смисъл, която не е свързана с волята на изпълнителя на болнична помощ и не е свързана с обема и съдържанието на предоставената медицинска услуга.

Видно от представената по делото административна преписка и по-конкретно ИЗ № 4742 г. на пациентката М. М. Л. (л. 64), действително в епикризата е вписано единствено „КП: 240“, без да е изписано нейното наименование - „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице именно явна фактическа грешка. Основание за този извод дава посочената като нарушена разпоредба на чл. 293, ал. 3, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., с която е въведено изискване за вписване в епикризата на едно и също обстоятелство по два начина – веднъж чрез номер на КП и втори път чрез вписване на нейното наименование. При положение, че при вписан номер на КП (какъвто е настоящият случай), наименованието е установимо, а освен това същото, макар и изискуемо по чл. 293, ал. 3, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., не въвежда нови и/или грешни факти и обстоятелства във връзка със здравословното състоянието на конкретния пациент, следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, още повече, че в случая не е спорно, че пациентката Лалова е лекувана по КП № 240 и лечебният алгоритъм на тази клинична е спазен. По друг начин щяха да стоят нещата, ако лечебното заведение не беше посочило нито номера на КП, нито нейното наименование. Все в тази насока следва да се посочи, че съдебната практика приема, че за да е налице очевидна фактическа грешка, е необходимо грешката да е установима, без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на субекта. Както съдът вече посочи, в конкретния случай без затруднения и без да се налага тълкуване волята на лечебното заведение, се установява, че пациентката е лекувана по КП № 240, наименована „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“. В този смисъл, изпълнителят на болнична помощ не е нарушил условията и реда за оказване на помощта по чл. 55, ал. 2, т. 3 вр. с т.2 от ЗЗО.

На следващо място, макар и при наличие на разнородна съдебна практика в тази насока, настоящият съдебен състав счита, че правното основание за налагане на санкцията по т.1 от заповедта (т.1.1. от протокола), а именно чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., който указва, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., се явява незаконосъобразно. Съдът намира, че по т.1 от заповедта не се касае за допуснато нарушение в условията и редът за оказване на медицинска помощ. Напротив такова твърдение липсва, както липсват и фактически установявания в негова подкрепа. Между страните не се спори за това, че на ЗОЛ е оказана медицинска помощ, не се спори и за извършването на дейности по съответната КП. Сочи се единствено липсата на реквизит – наименование на КП, който следва да бъде попълнен при ИЗДАВАНЕТО на епикризата. Според настоящия съдебен състав по т.1 се касае за нарушение съответстващо на диспозицията на чл. 416, ал. 3, според която "Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Разпоредбата е обща и визира цялата уредена от НРД документация. Констатираното обосновава извод, че наложената по т. 1 от заповедта санкция се явява незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Не променя крайния извод на съда обстоятелството, че посочената като нарушена норма е разположена в Глава XIX “Болнична помощ”, раздел III - Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по КП, амбулаторни и клинични процедури" на НРД - 2020-2022, доколкото соченото от органа нарушение е свързано с изисквания за работа с медицинска документация, а не с нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Неизписването на наименованието на КП в епикризата, при наличието на отразен нейн номер, не може да попречи и да окаже някакво влияние върху осъществяването на контрол относно спазени ли са реда и условията за указване на медицинска помощ за конкретните случаи свързани с клиничното проследяване на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности. По изложените съображения съдът приема за незаконосъобразна обжалваната заповед в частта й по т. 1. В този смисъл е и практиката на ВАС /Решение № 5354 от 19.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2022 г./.

Относно нарушенията по т.2 и т.3 от заповедта (т.4.1 и т.4.2. от протокола):

В цитираните точки от административния акт е установено нарушение при работа с първичен медицински документ – История на заболяване съгласно изискванията на "Указания за попълване на история на заболяването" (Указанията), от приложение № 2б към НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г, в чиято част I, Блок "История на заболяването" не е вписан задължителен реквизит – стая № и легло №. За всяко едно от нарушенията (т.2 и т.3) на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г. във връзка с чл. 380, чл. 384, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г. и с §74 и §77 от Договор № РД-НС-01-4-13 от 29 април 2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г.

По тази част от фактическата обстановка няма спор между страните. Жалбоподателят не отрича и установения при проверката отрицателен факт – липса в посочените ИЗ на стая № и легло №, но намира, че в случая се касае за маловажен пропуск, който не може да се счете за нарушение, тъй като в указанията за електронно ИЗ, тези реквизити не са посочени като задължителни. Т.е спорното в случая е дали вписването на номера на стаята и леглото имат задължителен характер, според указанията. Както съдът посочи по-горе в изложението, липсват изложени от органа мотиви защо не приема посоченото нарушение за маловажен случай. Формалното посочване на липсата на определени реквизити в проверяваната медицинска документация и автоматичното налагане на санкция „финансова неустойка“, макар и в минималния законово определен размер, без да бъдат съобразени и обсъдени в акта смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на натовареност на лечебното заведение и липсата на преценка за маловажност на извършените нарушения, а също така и дали са извършени за първи път, е довело до постановяване на административния акт при непълнота на мотивите. Това накърнява в значителна степен правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ и осуетява контрола за законосъобразност в съдебната фаза.

Същото се отнася и до нарушенията от т.4 до т.8 от заповедта (т.4.3. – т.4.7 от протокола).

Разпоредбата на чл. 322 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. /в приложимата редакция/ сочи, че в случай, че към момента на приключване на дейностите по АПр по приложение № 18а, с изключение на АПр № 5, 30, 31 и 38, се установи от медицински специалист необходимост от наблюдение на пациента в стационарни условия с цел предотвратяване на медицински риск от усложнения в резултат на проведената АПр, той може да бъде хоспитализиран по КП с наименование КП „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура“ и съдържание съгласно приложение № 17а, но за период не по-дълъг от 48 часа.

Според чл. 323, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. /в приложимата редакция/, в случаите по чл. 322 изпълнителят на АПр превежда пациента от АПр по КП към същото или друго лечебно заведение, изпълняващо КП „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура" по приложение № 17а, като попълва „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7). Ал.2 на същата разпоредба указва, че изпращащият изпълнител на АПр задължително предоставя на приемащия изпълнител на КП „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура“ писмена информация, отразена в амбулаторен лист за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане в приемащото лечебно заведение, изпълняващо КП "Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура" по приложение № 17а.

Съгласно чл. 324 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., клинична пътека „Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура“ по приложение № 17а се извършва в съответствие с алгоритъма на същото и се отразява в съответните документи.

При така цитираната разпоредба следва, че за да бъде преведено лицето, на което му е извършена АПр /амбулаторна процедура/ в същото или в друго лечебно заведение за хоспитализация по КП № 999 е необходимо да е налице установена от медицински специалист необходимост от наблюдение на пациента в стационарни условия, попълнено от изпълнителя на АПр направление за хоспитализация, предоставена от изпращащия изпълнител по АПр писмена информация отразена в амбулаторен лист и мотиви за превеждане в приемащото лечебно заведение. Основните доводи за налагане на санкциите по тези случаи са, че липсва установена от специалист необходимост от наблюдение на пациентите в стационарни условия, както и че лицата не били преведени за наблюдение, а са били изписани след лечение по АПр № 22 и едва след това хоспитализирани по КП № 999.

И тук органът не е изложил своите мотиви защо намира посочените от проверяващите лица констатации за нарушения. Действително от представената по делото медицинска документация за всеки един от петте пациента се установява, че след извършената им АПр № 22 има издадена епикриза, като в частта за препоръки при изписването е отразена необходимостта от наблюдение на пациента в стационар. Разпоредбата на чл.322 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. не указва, къде трябва да бъде отразена установената от медицинския специалист необходимост от наблюдение на пациента. Установява се също и наличието на издадено направление за хоспитализация на ЗОЛ по КП № 999. Цитирайки единствено констатациите на проверяващите, санкциониращият орган внася ясното в какво точно се състои извършеното нарушение. Мотивите на административния акт в случая обаче не могат да бъдат извлечени и от протокола за извършената проверка, тъй като същите са оспорени чрез депозиране на възражение. Тези констатации не могат да заместят мотивите на административния орган. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил самостоятелни, различни от протокола задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции, както го задължават нормите на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, а се е задоволил единствено с приповтаряне на констатациите от протокола за извършената проверка, които обаче са били оспорени от страна на лечебното заведение. Допуснатото нарушение е съществено и e самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния Административен съд, изложена в Решение № 8985/14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 3982/2022 г., Решение № 3952/14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 10917/2021 г., Решение № 11323/09.11.2021 г., постановена по адм. дело № 6652/2021 г., Решение № 9954/21.07.2020 г. по адм. дело № 4567/2020 г., Решение № 13801 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2851/2019 г., Решение № 15034 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5697/2019 г., Решение № 13048 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 8867 от 2017 г. на ВАС, Решение № 10015 от 01.07.2019 г. по адм. дело № 10212 от 2018 г. на ВАС, Решение № 5453 от 03.06.2019 г. по адм. дело № 5453 от 2018 г. на ВАС, Решение № 12177 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2018 г., шесто отделение и др.

Изложеното по - горе обосновава извода, че обжалваната Заповед за налагане на санкции № РД-25-1183/25.08.2023 г., издадена от директора на РЗОК гр. Бургас е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. При посочения изход на спора, на дружеството – жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 50 лв. –държавна такса.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Ветрен“, ул.“Александър Стамболийски № 32, представлявано от д-р Х. Я. Заповед за налагане на санкции № РД-25-1183/25.08.2023 г., издадена от директора на РЗОК гр. Бургас.

ОСЪЖДА РЗОК Бургас да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 50 лв. – държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: