№ 875
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330201480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-3389-000064/09.02.2021
г., издадено от *** 06 РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на Ж. АТ. С. с
ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в
размер от 3000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12
месеца за извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез **** адв. Й. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, доколкото актосъставителят не бил очевидец на
процесното деянието. От друга страна липсвало и извършване на нарушение,
тъй като жалбоподателят не бил извършил ,,дрифт‘‘, с оглед мястото и
невъзможността от завъртането на автомобила. Лицето е следвало да бъде
санкционирано за несъобразяване скоростта с условията на пътя, довело до
завъртането на МПС-то. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил, като депозира становище по съществото на
делото.
1
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
28.01.2021 г. около 23:50 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. ,,Б.‘‘ и
ул. ,,Е.‘‘, като водач лишен от СУМПС – БМВ 330 Д с рег. **** използва
пътища отворени за обществено ползване за други цели, като извършва резки
маневри и преднамерено извежда МПС-то извън контрол, чрез загуба на
сцепление на задните гуми ,,дрифт‘‘.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.С.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая,
намирал се с колегата си Анастас А., когато забелязали лек автомобил
,,БМВ‘‘ движел се по ул. ,,Б.‘‘ в посока ул. ,,Е.‘‘, който завъртял гуми и
направил два пълни кръга. Впоследствие лекият автомобил бил настигнат и
спрян за проверка, а водачът Ж.С. бил откаран в районното управление за
вземане на отношение.
Също така беше разпитан и свидетелят по акта – Анастас А., който
посочи, че се сеща за процесния случай. Били разположени с полицейския
служител С., когато към тях забелязали, че се приближава лек автомобил
,,БМВ‘‘, който завъртял същия в самото кръстовище, а именно това на ул.
,,Б.‘‘ с ул. ,,Е.‘‘.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични, последователни и взаимнодопълващи се.
Двамата полицейски служители се явяват незаинтересовани от изхода на
делото, като следва да се отбележи, че си кореспондират дори частично с
показанията на разпитания по инициатива на защитата свидетел Алекс Д.,
който посочи, че е имало завъртане на лекия автомобил ,,БМВ‘‘ управляван
от жалбоподателя, като неговата ,,предница отишла на мястото на неговата
задница‘‘. Въз основа на тях се установи процесното деяние, а именно, че при
управление на лекия автомобил Ж.С. е използвал път отворен за обществено
2
ползване за други цели, като е извършил резки маневри и е извел автомобила
извън контрол като се е завъртял. В тази насока са показанията на
разпитаните полицейски служители С. и А., подкрепени частично и от
показанията на свидетеля Д., който заяви, че лекия автомобил се е завъртял.
Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на защитата, което
е в насока, че актосъставителят С. не е присъствал на процесното деяние. На
първо място това се установява от показанията на последния, както и тези на
свидетеля А. и се подкрепя от изисканите писмени доказателства от
въззиваемата страна, а именно копие от Заповед от 20.12.2019 г., ежедневна
ведомост, разстановка, график, информационна карта за дейността на наряда,
доклад за проверени лица и превозни средства.
По инициатива на жалбоподателя бяха допуснати до разпит свидетелите
А.Д. и Ж.Д., които заявиха, че са возели при жалбоподателя към момента на
деянието, като обяснения даде и жалбоподателят С.. Последните освен
източник на доказателства, представляват и основно средство за защита,
поради което следва да бъдат ценени с оглед останалите събрани по делото
доказателства. Тази група гласни доказателства, Съдът намира за защитна
позиция от страна на жалбоподателя, доколкото и трите лица заявиха нещо
различно, но и тримата са единодушни, че не е имало дрифт. Първият
разпитан свидетел Д. отрече да е имало дрифт, но призна, че е имало
завъртане на лекия автомобил управляван от жалбоподателя. След това Ж.С.
се опита да обори тези твърдения, като заяви, че последният се бил объркал и
не знаел какво да каже.
Ето защо, Съдът намира, че следва да се даде вяра на разпитаните
полицейски служители, като въз основа на тях се установи и извършването на
процесното деяние.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай е имал
други извършени нарушения по ЗДвП.
3
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП предвижда, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
В конкретния случай жалбоподателят е извършил рязка маневра на
десен завой, което е довело до загуба на сцепление на задните гуми и
управляваният от него лек автомобил се е завъртял. Неоснователно се явява
наведеното възражение, че нарушителят е задействал спирачката на лекия
автомобил и се било чуло свирене на гуми, доколкото това се оборва от
показанията на свидетелите С., А. и Д., които бяха в насока, че МПС-то се е
завъртяло. Именно, чрез извършването на рязка маневра при завой на дясно
се е достигнало до загуба на сцепление на задните гуми и лекият автомобил
се е завъртял.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите деяния се
наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН
непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е
било предвидено изрично.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на
случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без
значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като
процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Също така и конкретното деяние
по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП се отличава с по-висока степен на обществена
опасност от останалите такива, поради което и правилно законодателят е
предвидил завишени санкции.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
4
за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват
изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ са правилно определени в глоба в размер от 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и са
единствено възможните в чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-3389-000064/09.02.2021
г., издадено от *** 06 РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на Ж. АТ. С. с
ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в
размер от 3000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12
месеца за извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5