РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Благоевград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Николова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Николова Гражданско дело № 20211210101478 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. М.
ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б СРЕЩУ „К , със седалище и адрес на управление: гр.
Со
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г. М. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бл не дължи по отношение на
ответника „К. „П, общо сумата от 10 844,21 /десет хиляди осемстотин четиридесет и четири
лева и двадесет и една стотинки/ лева, представляваща сумите по изпълнителен лист от дата
22.11.2013 г. по т.д. № 7380/2013 г. по описа на Софийски градски съд, както следва: сумата
от 5 623,94 лева – главница; сумата от 4 610,32 лева, представляваща законната лихва,
считано от дата 16.05.2013 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба; сумата от
474,95 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; сумата от 85,00 лева,
представляваща разноски по арбитражното производство и сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса, заплатена от молителя в производството по издаване на
изпълнителния лист, като всички гореописани суми са предмет по изп.д. № 155/2014 г. на Ч
та срещу длъжника Г.И. се води изп.д. № Посочва се, че след направени справки се
установи, че същото изп.д. е образувано по молба от дата 13.01.2014 г. на „П, въз основа на
издаден изпълнителен лист от Со Изпълнителният лист е издаден в полза на „Пр. По делото
е направен запор върху банковите сметки на длъжника на дата 04.02.2014 г., а на дата
13.02.2014 г. му е връчена ПДИ. По делото са правени справки спрямо длъжника. Сочи се,
че на 26.09.2018 г. е подадена молба с приложен договор за цесия, от който е видно, че
взискателят „П: е цедирал вземанията си на „К
Твърди се, че ищецът не дължи сумите, установени е горецитирания изпълнителен лист,
1
тъй като същите се явяват погасени по давност, в каквато насока е сторено
възражение.Посочва се, че на дата 13.01.2014 г. е подадена молба за образуване на изп. д. и е
образувано изп.д. № 155/2014 г. на ЧСИ-Апостолова. На 13.02.2014 г. е връчена ПДИ на
длъжника. На различни дати са правени справки към длъжника. На 26.09.2018 г. е подадена
молба с приложен договор за цесия.
Ищецът твърди, че всички по-горе описани действия не следва да се взимат предвид,
тъй като същите не са изпълнителни по своя характер и не прекъсват погасителната давност.
Ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността в
Сочи се, че действието, предприето на дата 04.02.2014 г. – запор върху банковите
сметки на длъжника, е принудително по смисъла на закона и валидно такова, което е
прекъснала давността и от този момент за длъжника е започнала да тече нова 5-годишна
давност.
Посочва се, че считано от последното валидно прекъсващо давността действие, а именно
запорът на банковите сметки на длъжника от дата 04.02.2014 г., започва да тече 2-годишната
давност, през която ако не са сторени принудителни действия изпълнителното дело се
прекратява по силата на закона и всички след това сторени действия макар и да са
принудителни не са валидни. От 04.02.2014 г. до дата 04.02.2016 г. принудителни действия
към длъжника не са предприемани, поради което след тази дата делото спрямо ищеца е било
прекратено и дори и да има предприети принудителни действия то същите ще се явяват
невалидни и не трябва да се взимат предвид.
Сочи се, че в тази връзка е трайната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, а именно
Решение № 31/09.09.2010 г. по т.д. № 400/2009 г. на ВКС и Решение № 33/02.02.2011 г. по
гр.д. № 486/2010 г. на ВКС, Решение № 223/12.07.2011 г. по т.д. № 124/2010 г. на т.к. II
т.о. на ВКС, Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д. № 943/2009 г. на I т.о. на ВКС, Решение
№ 76/07.06.2011 г. по т.д. № 634/2010 г. Нещо повече, има и тълкувателно решение, чийто
постановки в този смисъл не са загубили сила – ТР № 47/01.04.1965 г. по гр.д. № 23/1965 г.
ОСГК на ВС – граждански отделения, в което се казва изрично: „С настъпване на някое от
основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. „а” до б. „е” от ГПК, принудителното изпълнение
се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и
описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са
вдигнати или не“. Тоест постановлението на съдебния изпълнител в никакъв случай не
прекратява изпълнението, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. На
цитираното ТР № 4/1965 г. се позовава САС през 2010 г. в Определение № 981/10.06.2010 г.
на САС по ч.гр.д. № 862/2010 г., ТК: „с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в съответствие и с
неотпадналите задължителни указания на ТР № 47/01.04.1965 г. по гр.д. № 23/1965 г. на
ОСГК на ВС, се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение“.
Посочва се, че същият въпрос е обсъждан и в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, в точка 10 от същото, съгласно което: „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнително действие в продължение на 2 /две/ години, изпълнителното
2
дело се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В трайната съдебна практика и
доктрина е прието, че прекратяването на изпълнителното дело поради т.н. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление, вече настъпилото прекратяване, когато устави осъществяване на съответно
правно релевантни факти. Постановлението на съдебния изпълнител, с което се прогласява
прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само
констатира едно вече настъпило ех lege прекратяване. Във всички случай на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител следи служебно и вдига наложените
възбрани и запори, като всички други предприети изпълнителния действия се обезсилват по
право“.
Твърди се, че е без значение, кога и какви действия са били сторени, принудителни ли са
били по изп.д. № г. на , тъй като и делото е прекратено спрямо ищеца. Действията, сторени
по делото се заличават с обратна сила и все едно не са били извършвани. Като сочи, че в Р
се доразвива вече посоченото заключение в т. 10 от Тълкувателното решение, че независимо
от основанието за прекратяване на изпълнителното производство, то всички изпълнителни
действия се обезсилват по право. В конкретната хипотеза ВКС се е произнесъл по въпроса
счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз
основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист. В
мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право. Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се
считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият
съдебен акт. Поради това на поставения в настоящото производство материалноправен
въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор, когато е проведено принудително
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които
впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по
него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116
б. „в” от ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното
изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици.
Посочва се, че действията, с които се прекъсва давността, следва да са валидни. Ако
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, то нито едно от предприетите изпълнителни действия преди и след прекратяване
на изпълнително производство, поради перемпция няма да е валидно. Причината за това е
обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия няма да
се произвели процесуални и материални последици относно погасителната давност между
взискателя и длъжника, на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД. Това е така, тъй като следва да
се прави разлика между прекратен или приключил процес. В случаите, когато едно
производство е прекратено принцип в правото е да се заличат с обратна сила извършените
до прекратяването му правни действия и респ. да се заличат последиците от тях с обратна
3
сила. Не така стои въпросът относно приключване на един процес, вкл. изпълнителен.
В случаите като процесния при прекратяване поради перемпция на изпълнителния
процес се отменят с обратна сила всички извършени до този момент изпълнителни действия.
Посочва се, че последното валидно изпълнително действие, с което е била прекъсната
давността спрямо ищеца е настъпила на 22.11.2013 г. – датата на издаването на
изпълнителен лист по т.д. № 7380/2013 г. на Софийски градски съд.
Считано от тази дата до момента са изтекли повече от пет години, период от време,
достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 от ЗЗД, както главното, така и
акцесорните такива, а всички извършени изпълнителни действия, с които е била прекъсната
давността по изп.д. № 155/2014 г. на са обезсилени по право и като невалидни не следва да
се вземат предвид.
Твърди се, че дори да се счете, че изпълнителното дело не е прекратено и предприетите
действията спрямо длъжника по него са валидни и прекъсващи давността, то последното
валидно принудително действие спрямо длъжника се явява запорът върху банковите му
сметки от дата , като считано от тази дата отново са изтекли повече от пет години, период от
време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 от ЗЗД, както главното, така
и акцесорните такива. Видно от чл. 116, ал. 3 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане
на действие за принудително изпълнение. Видно от отг. на ОСГТК на ВКС, т. 10, се прие,
че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тъй като е спорен моментът
от кога поражда действие отмяната наг., извършена с т. 10 от, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС се отбелязва следното: „При действието на
Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно
за неговото развитие /той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца
след предявяването на иска/ и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е
безразлично за давността – тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство
има правно значение както за неговото развитие /изпълнителният процес няма да
приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи/, така и за давността.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да предяви
иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият
процес е висящ /кредиторът не може да действа, макар да иска/. Когато съдебното
решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/“. Предвид изложеното Постановление на Пленума на В г.
4
следва да счита изгубило сила.
С Решение 170/17.09.2018 г. на ВКС по дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е
допусната касация по правния въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната .,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това“.
В съдебната практика има изразено разбиране в Решение , докладчик съдията Б. И. и
Решение ., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., съгласно което отмяната на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поражда действие от
датата на обявяването на последното и се прилага само по отношение на висящите към онзи
момент изпълнителни производства.
Налице е обаче и практика на ВКС в другата насока, която е и по-многобройна, а и
изхожда от състави и от ГК, и от ТК на ВКС, като същата е обективирана в Решение № 45
от 30.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Г.,
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5140/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б. Ц., Решение № 12 от 02.06.2016 г. на ВКС по т.д. № 3788/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията В. Н., Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2306/2015 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията З. А., Решение № 269 от 3.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №
795/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията О. К. и Решение № 209 от 2.02.2016 г. на ВКС
по т.д. № 1248/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М. Тя приема, че отмяната на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Б.,
има обратно действие. Посочено е, че ищецът се солидаризира с мотивите, изложени във
втората група актове на ВКС. По спорния въпрос има висящо тълк. д. № 3 от 2020 г., но по
същото до момента няма постановено тълкувателно решение.
Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че съгласно мотивите на самото
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
докладчик съдията Б. Б., Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС е загубило
силата си още през 1991 г. с приемането на действащата Конституция.
Горното дава основания да се направи извод, че преди действието на Конституцията от
1991 г. изпълнителният процес е бил аналогичен на исковия, поради задължението на органа
по изпълнение служебно да движи производството, върху което разбиране стъпва и ППВС
№ 3/1980 г. В изпълнителния процес след приемането на Конституцията от 1991 г. обаче
служебното начало е премахнато, както и особените социалистически юрисдикции. Ето
защо Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило
сила към датата на приемане на Конституцията от 1991 г. поради противоречието си с
основния закон, а не към датата, на която е постановено ТР 2/2015 г. Ето защо и съобразно
изложените по-горе мотиви и фактическа обстановка, към датата на предявяване на
5
настоящата искова молба, 5-годишната погасителна давност за главницата е изтекла.
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено
друго, се погасяват с изтичане на петгодишна давност, а на основание чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания.
Вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на същия
не следва да се извършват каквито и да било изпълнителни действия.
Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е обусловен от изискването да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /арг. от чл. 439, ал. 2 от ГПК/. В този смисъл е Определение №
233/17.04.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 239/2009 г., II т. о., ТК. В настоящия случай искът е
основан на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност,
поради което и е допустим.
Предвид обстоятелството, че е образувано изп. д. № 155/2014 г. на ЧСИ Апостолова, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на дата 22.11.2013 г. от Софийски градски съд по т.д.
№ 7380/2013 г., за ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящото производство.
Настоящото изп.д. е образувано въз основа на изпълнителен лист срещу двама
длъжници. Видно от справките е, че към другия длъжник /поръчител/ са сторени
принудителни действия, както и че същият прави плащания и до настоящия момент. Тези
действия и прекъсванията на давността обаче не трябва да се взимат предвид ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от ЗЗД прекъсването на давността по отношение на
главния длъжник няма отношение относно прекъсването на давността по отношение на
поръчителя, както и обратното прекъсване на давността по отношение на поръчителя или
отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.
Съгласно съдебната практика двугодишният срок тече за всеки длъжник по
изпълнителното дело отделно. Следователно, ако по едно изпълнително дело са
конституирани двама длъжници, но изпълнителни действия са предприемани спрямо единия
длъжник, то след изтичане на двугодишния срок изпълнителното дело по отношение на
другия длъжник се прекратява на основание настъпила перемпция и продължава единствено
спрямо длъжника, по отношение на който са извършвани изпълнителни действия. От една
страна солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците.
Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в нормата на
чл. 125, ал. 1 от ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако
тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу
освободените вследствие на давността. Макар и да касаят давността между солидарните
длъжници, тези доводи следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на
солидарността. Както в общия исков процес, така и в изпълнителния процес /като вид
6
граждански процес/ солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и
действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на
обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има
погасителен ефект и за останалите /което е проявление на абсолютното действие на
солидарността - арг. чл. 123, ал.1, изр. 1 от ЗЗД/, поради което липсата на изпълнителни
действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо
него.
В случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване
на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по
отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки
длъжник, предприетите изпълнителните действия по отношение на един от длъжниците са
без правно значение и последици спрямо друг такъв.
С Разпореждане № 969 от 06.10.2021 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията-докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 19.10.2021 г. В срока по
чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника на 22.11.2021 г.
С подадения писмен отговор се оспорват предявените искове, като се поддържа
становище за неоснователност и се иска отхвърлянето им. Сторено е искане за присъждане
на разноски.
Сочи се, че правният интерес от депозиране на настоящия отговор на искова молба
произтича от сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между „Профи
кредит България“ ЕООД /наричано по-долу за краткост „Пр /наричано по-долу за по силата
на който „Пцедира вземането си спрямо солидарните длъжници Г. М. ИВ. и **********,
заедно с всички принадлежности към него, на „Д /цесионер/. Вземането по Изпълнителния
лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на о“. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Уведомяването е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по
възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с ., второ т.о., ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК /отм./. След като законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане,
което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице
може да бъде и цесионерът.
Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от
7
нотариус Весела Ивчева, peг. № 271 при Нотариалната камара, ответникът е упълномощен
да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за
извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това
упълномощаване „Кредит Инкасо“ е изпратило на предоставения от длъжника адрес, а
именно: гр. Благоевград, ул. „Климент Охридски“ № 46, уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
чрез препоръчана поща. Същото не е било получено на адреса от Г. М. ИВ. и се е върнало с
отбелязване „непотьрсен“, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена oт
служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, като копие от същата е
приложена към настоящия отговор.
Сторено е искане, в случай че съдът приеме, че Г. М. ИВ. следва да бъде надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието с настоящия отговор на
искова молба и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
с което от името на цедента ответникът го уведомявам за сключен на 08.08.2018 г. Договор
за цесия между „П“, по силата на който „“, в качеството си на цедент, продава на цесионера
„К0 от ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство
по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника / което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от
08.08.2018 г. кредитор по вземането е цесионерът
Посочва, че в исковата си молба ищецът посочва, че процесните суми не подлежат на
принудително изпълнение поради изтичане на общата погасителна давност, тъй като
последните изпълнителни действия за събиране на вземането са извършени през 2014 г.,
както е отбелязано на гърба на изпълнителния лист, което ответникът счита за изцяло
неоснователно. Въз основа на процесния изпълнителен лист на 13.01.2014 г. е било
образувано изпълнително дело № 155/2014 г. по описа на Ч. С депозираната на 13.01.2014 г.
от „П“ молба на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЧСИ, като е
поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Б са
изпратени запорни съобщения до множество банки. На същата дата е изпратено и запорно
съобщение до ОПУ Б. В резултат на наложените запори в периода август 2014 г. - октомври
2021 г. периодично и регулярно са постъпвали суми, общо над 50 бр. вноски,
представляващи удръжки по наложени запори. Всяка една постъпила сума прекъсва
погасителната давност и перемпционния срок, тъй като „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица“ -
В тази връзка е и Решение № 594 от 26.05.2020 г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. №
8
716/2020 г.: „В настоящия случай, съставът на ВОС приема, че перемпция не е настъпила,
тъй като от взискателя периодично е било искано извършването на изпълнителния действия
и същите са извършване. По искане на взискателя е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Р. Б., който е изпълняван ежемесечно за периода от налагането
на запора до 23.04.2020 г. Налице са данни и за извършвани доброволно плащания от
длъжника в рамките на изпълнителното производство. Всяко едно постъпление на суми по
изпълнителното дело прекъсва срока по чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК, поради което не може да
бъде направен извод за бездействие от страна на взискателя, за да настъпи предвидената в
закона перемпция. Приложеният от ЧСИ изпълнителен способ е довел до удовлетворяване
на взискателя на части и в продължителен период от време, в който същият не е бил длъжен
да сочи нови изпълнителни способи, тъй като реално са извършвани същински
изпълнителни действия ежемесечно, които са препятствали настъпването на перемпция“.
Посочено е, че в периода май 2019 г. - октомври 2021 г. сумите по делото постъпват в
резултат на наложен запор по отношение на Ем, но вноските в периода август 2014 г. - март
2019 г. са по наложен запор относно ищеца
Посочва се, че на 26.09.2018 г. е изпратена и молба за конституиране на нов взискател от
К която е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което
също е действие, прекъсващо течащата погасителна давност. Със същата молба на Ч са
възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Твърди се, че по делото не е настъпила перемпция и съответно не е изтекла общата
погасителна давност.
Според ответната страна всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали
течащата относно вземането погасителна давност, поради което се счита, че погасителната
давност относно процесното вземане не е изтекла.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява
годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната
практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до
заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно
група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са „ ...
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и
оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица“.
9
Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.
Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“
или друга подобна формулировка.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което
предишният взискател „Б, настоящия взискател „К не са бездействали, а напротив, са
предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 1
Следва да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния
срок. Точно такова разрешение дава едно от последните постановени по тази тема Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., ГК, докладчик председателят
Б. В него е прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела“.
Много категорично се заявява, че „Перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление . на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него“. В настоящия
случай именно част от спора е дали е настъпила перемпция по делото през 2016 г., което е
след отмяната на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Сочи се, че решаващият състав на ВКС постановява, че „Както е посочено по-горе,
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като
за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е
направено искането /в случая то е преди изтичането на срока за перемпция/. Но дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело
няма значение за прекъсването на давността“.
Сочи се, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител
10
представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната
давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г., постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са
въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика
ТР на ВКС по и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно дали следва да се
приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове
липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната
практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика -
Решение № 170 по реда на чл. 290 от ГПК, постановено по гр.д. № 2382/2017 г., IV ГО на
ВКС, с председател Б
Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че
„… с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен
акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците“, обратното би означавало да се
предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно
чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от
26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че „извършената
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това“.
Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност
тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с
него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
11
ППВС“.
В подкрепа на гореизложеното е и Решение № 51 от 2019 г. по гр.д. № 2917 от 2018 г. на
ВКС, 4-то ГО, Решение № 315/01.10.2019 г. по в.гр.д. № 480/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик, Решение № 397/04.11.2019 г. по в.гр.д. № 605/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на Окръжен съд – Враца по в.гр.д. №
326/2018 г., Решение № 61/24.07.2019 г. по в.гр.д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на Pайонен съд – Варна по гр.д. № 18244/2018 г.,
Решение на Окръжен съд – Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на
Окръжен съд – Варна по в.т.д. № 1091/2019 г.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в
решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната при аналогични
хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване
на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт
означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 от
КЗПЧОС.
Сочи се, че въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че
по настоящия казус от образуване на изпълнително дело № 155/2014 г. по описа на ЧСИ
Росица Апостолова на 13.01.2014 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №
3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. Следователно датата, на която
вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, обаче, и в
периода след 26.06.2015 г., във връзка с изп.д. № 155/2014 г. по описа на , има предприети
изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок. Сочи се, че по
процесното вземане срещу Г. М. ИВ. не е изтекла погасителната давност.
С Определение № 76 от 20.01.2022 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът Г. М. ИВ., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат У., която поддържа така депозираната искова молба.
Ответникът „К, редовно призовани, не се явява законен и/или процесуален
представител, като с дата 28.03.2022 г. по делото е постъпила молба от ответника, в която е
изложено, че се поддържат изложените в писмения отговор съображения.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира
12
за установено от фактическа страна следното:
Видно от Изпълнителен лист от 22.11.2013 г., издаден по т.д. г. по описа на Софийски
градски съд, т.о., VI – 10 състав е, че ищецът Г. М. ИВ. и Емилия Кирилова Томанова са
осъдени солидарно да заплатят на „ сумата от 5 623,94 лева, заедно със законната лихва от
16.05.2013 г. – датата на постановяване на арбитражно Решение № 263/16.05.2013 г. по дело
№ 263/2013 г., до окончателното погасяване на задължението; сумата от 474,96 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00 лева – разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева представляваща заплатена
държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.
Установява се от Удостоверение с изх. № 4460/03.06.2021 г. на с рег. № , с район на
действие Софийски градски съд, че срещу ищеца е образувано изп.д. № 155/2014 г., по
което ПДИ е връчена на длъжника И. на дата 13.02.2014 г., както и това, че по делото са
наложени запори върху банкови сметки на длъжника И., изпратени на дата 04.02.2014 г.
Посочено е, че постъпленията по изп.д. № 155/2014 г. по описа на ЧСИ Р район на действие
Софийски градски съд, са от наложени запори на длъжника Т като задължението е погасено
частично. Сочи се, че по делото е конституиран като взискател „на мястото на взискателя
„Профи кредит България“ ЕООД с протокол от 26.09.2018 г.
Видно от доказателствата, съдържащи се в кориците на приобщеното изп.д. № 155/2014
г. по описа на ЧСИ с рег. № 848 към КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд е, че
същото е образувано на 13.01.2014 г. след подадена от „Пг ., като по него са конституирани в
качеството им на длъжници ищецът Г. М. ИВ. и Е. От материалите по изпълнителното дело
се установява също така, че:
на 04.02.2014 г. ЧСИ Росица Апостолова е изпратила Запорно съобщение с изх. рег.
№ 1797/04.02.2014 г. /л. 78 от делото/ до Областно пътно управление – Благоевград с
оглед налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Томанова;
на 04.02.2014 г. до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение;
на 04.02.2014 г. ЧСИ е изпратила запорни съобщения до определен брой банки с цел
евентуалното налагане на запор върху притежавани от длъжниците по изпълнителното
дело банкови сметки;
на 28.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до Областно пътно управление –
Благоевград за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Томанова, като от същата дата – 28.02.2014 г., е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника
на 18.02.2014 г. е изпратено съобщение до „Б за вдигане на запора по банковата сметка
на ищеца И.;
на 05.03.2014 г. е изпратено съобщение до „Ц за вдигане на запора по банковата
сметка на
на 26.09.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател – „, въз основа
на сключен Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., по силата на който „
/цедент/ цедира вземането си по изп.д. № 155/2014 г. по описа на а на „. От
13
приобщеното по делото Приложение № 1а, което е неразделна част от договора за
цесия, се установява, че вземането на ищеца също е прехвърлено на цесионера. По
делото е приложено пълномощно, с което се установява, че продавачът на вземането е
упълномощил купувачът да извършва правни действия във връзка с изпълнението на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Приложено е уведомление за прехвърляне на вземания,
адресирано до ищеца;
на 26.09.2018 г. ЧСИ е конституирала като взискател по изп.д. № 155/2014 г. „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД на мястото на взискателя „
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани
страни и правен интерес от предявяване на иска – да оспори чрез иск изпълнението по
висящ изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния изпълнителен лист поради
изтекла 5-годишна давност.
По гореизложените съображения съдът приема, че процесният иск е допустим, поради
което дължи произнасяне по неговата основателност.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. По същността си този иск е
отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да оспори вземането и
оттам материалноправната законосъобразност на изпълнението, като съгласно ал. 2 на
същата разпоредба този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като пример за такива факти се посочват погасяване правото на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност, плащане, прихващане и други възражения,
чието разглеждане не е от компетентността на съдебния изпълнител.
Обстоятелството, че ищецът не е уведомен надлежно за извършената с Договор за
прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. цесия е ирелевантно, доколкото за
основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор /цесионер/ установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия е без значение, тъй като
този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането. Същото съществува и следва да
бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника
от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга /Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г.
на Върховен касационен съд, I т.о.; Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т.д. № 404/2015 г.
на Върховен касационен съд, II т.о./.
За да докаже основателността на своята претенция, в процесния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност. Вземането на ответника спрямо ищеца се погасява
14
с общата 5-годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 116 б. „в” от ЗЗД
същата се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В тази насока
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013г.
на ОС на ГК и ТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а с насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В същото
тълкувателно решение се приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че изп.д. № 155/2014 г. по описа на ЧСИ Р, с рег. № 848 към
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано на 13.01.2014 г. след
подадена от „П рег. № г., като по него са конституирани в качеството им на длъжници
ищецът Г. М. ИВ. и Емилия Кирилова Томанова, въз основа на Изпълнителен лист от
22.11.2013 г., издаден по т.д. № 7380/2013 г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 10
състав. По посоченото изпълнително дело на 04.02.2014 г. ЧСИ Р е изпратила запорни
съобщения до посочени банки, както и покани за доброволно изпълнение, а на 28.02.2014 г.
е изпратено запорно съобщение до Областно пътно управление – Благоевград за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника То, като от същата дата е изпратена
повторна покана за доброволно изпълнение до длъжника Т На 08.08.2018 г. между „е
сключен договор за продажба и прехвърляне на процесното вземане, като с протокол от
26.09.2018 г. ЧСИ Р е конституирала като взискател по изп.д. № 155/2014 г. „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД на мястото на взискателя „
Считано от 28.02.2014 г. до 29.02.2016 г. взискателят не е предприемал никакви
действия по принудителното изпълнение, т.е. същият е бездействал в продължение на
повече от 2 години. С оглед възприетото в съдебната практика и установеното от
фактическа страна, съдът намира, че последната дата, на която са извършени изпълнителни
действия е 28.02.2014 г. Оттук може да се направи единствен извод за настъпила перемпция
на изпълнителното дело по силата на приложимия закон, по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, на 29.02.2016 г. Извършените след тази дата действия на взискателя по изпълнението
са правно ирелевантни и не са годни действия за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в” от ЗЗД и възприетото в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. по описа на
ОС на ГК и ТК на ВКС, които могат да прекъснат давността.
При тази фактология, спорният въпрос се концентрира върху това дали твърденият
15
от ищеца правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно изтекла в негова
полза погасителна давност.
Осъществяването на фактическия състав на давността – бездействие на титуляра на
правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно
субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск или на
принудително изпълнение.
За да се установи кога е изтекла предвидената в ЗЗД 5-годишна давност, следва да се
прецени от кога същата е започнала да тече предвид различната уредба, установена в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. по описа на ОС на ГК и ТК
на ВКС, с което е изоставена уредбата по ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно приетото по т.
10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК давността започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт, придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците
на давността при висящност на изпълнителния процес, погасителната давност е спряла. Ако
е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК към дата, предхождаща датата
26.06.2015 г. /датата на приемане на тълкувателното решение/, новата погасителна давност
за вземането по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния
релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет
години /Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г. на Върховен касационен
съд, III гр.о./.
В процесния случай съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е осъществен на 29.02.2016
г., като последното валидно извършено действие е от 28.02.2014 г. Въпреки това давността е
спряла да тече за периода от 28.02.2014 г. до 26.06.2015 г., т.е. до момента, в който е приет
тълкувателният акт, и същата продължава действието си от 27.06.2015 г.
Съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. В същите мотиви на
посоченото решение, съдът категорично посочва, че „извършената с т.10 от Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това“.
16
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по
настоящия казус от образуване на изпълнително дело г. по описа на ЧСИ Р, с рег. № 848
към КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, до 26.06.2015 г. намира
приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има
или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г.
Следователно датата, на което вземането се погасява по давност е 26.06.2020 г., в случай, че
не са налице критериите за настъпването, предвид възможността за прекъсването й. След
26.06.2015 г. по процесното изпълнително дело № 155/2014 г. по описа на ЧСИ Ро няма
осъществени изпълнителни способи, които да прекъснат давността, като от посочената дата
/26.06.2015 г./ до датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2021 г., предвидената
в ЗЗД 5-годишна давност е изтекла.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като
такъв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебно-
деловодни разноски, съобразно представения Списък по чл. 80 от ГПК /л. 334 от делото/,
чиито размер възлиза на сумата от общо 1 209,36 /хиляда двеста и девет лева и тридесет и
шест стотинки/ лева, от които: 409,36 лева – заплатена държавна такса /л. 20 от делото/ и
800,00 лева – заплатен адвокатски хонорар /л. 8 от делото/.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. М. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: г6, НЕ ДЪЛЖИ
по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гобщо сумата от 10 844,21 /десет хиляди осемстотин четиридесет и
четири лева и двадесет и една стотинки/ лева, представляваща сумите по изпълнителен
лист от дата 22.11.2013 г. по т.д. № 7380/2013 г. по описа на Софийски градски съд, както
следва: сумата от 5 623,94 лева – главница; сумата от 4 610,32 лева, представляваща
законната лихва, считано от дата 16.05.2013 г. до датата на депозиране на настоящата искова
молба; сумата от 474,95 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; сумата от
17
85,00 лева, представляваща разноски по арбитражното производство и сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса, заплатена от молителя в производството по издаване на
изпълнителния лист, като всички гореописани суми са предмет по изп.д. № 155/2014 г. на
ЧСИ Росица Апостолова.
ОСЪЖДА „К ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б6, сумата от
1 209,36 /хиляда двеста и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща
сторени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата му на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18