Решение по дело №106/2018 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			01.08.2018г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                    

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21 юни		2018

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		106		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година  и за да се произнесе взе предвид следното:

   

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Б.А.Б., с ЕГН **********,*** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0245-000457/06.10.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр.  Кюстендил, РУ Бобов дол, с което  му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба”  в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на  чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.09.2017 г., около 14.05 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка и модел “Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, с рег. № СО 9305 ВН, собственост на „Пелетрем“ ЕООД, с Булстат *********, в с. Големо село, по път 3-623, км 2+400, в посока път 2-62 без поставен обезопасителен колан, какъвто е оборудван в автомобила. Актосъставителят квалифицирал нарушението по  чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения написал, че има такива, независимо от обстоятелството, че в бланката е написано фабрично „Нямам възражениия“. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му. Писмени възражения, в срока по чл. 44 от ЗАНН,  са депозирани пред административнонаказавщия орган.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка. 

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя Н.Н. и св. Е.Ч..

По делото е приложена справка, от която е видно, че видеозаписа, чрез която е установено нарушението, не се съхранява.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

                При  извършената служебна проверка на  АУАН не се констатират  нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта (л. 7 -8 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитания свидетел -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1  ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят Н.Н. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството  водач на лек автомобил, тъй като  е управлявал такъв на 24.09.2017 г., около 14. 05 ч. без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв.

 Управление на МПС без обезопасителен колан безспорно представлява и правилно е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение по чл.137а, ал.1, пр.І-во от ЗДвП, при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл.183, ал.4, т.7, пр.І-во от ЗДвП налагайки единственото предвидено в нормата вид и размер на административно наказание.

 Според настоящия съдебен състав не е установена друга фактическа обстановка, освен отразената в АУАН. В тази връзка съдът счита, че  направеното възражение относно липсата на видеозаписа е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя е несъстоятелно, тъй като горното касае въпросите относно  доказване на деянието и дееца. Липсата на видеозапис не е пречка да се установи извършеното нарушение с всички останали доказателства и доказателствени средства предвидени в закона. В случая са налице безспорни гласни доказателства в тази посока. Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Свидетелите помнят случая, добросъвестно го възпроизвеждат с подробности по случая.Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, че водачът е бил без колан по време на движението. Показанията са твърде убедителни и изцяло подкрепят констатациите в АУАН,  като вече беше отбелязано, при съставянето на АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно съставен, поради което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП: ”Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Следва да се отбележи също, че мястото където е спрян автомобила през светла част на деня е участък където пред автомобила на жалбоподателя не се установи да е имало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите младши автоконтрольори, а поводът на спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение.

Твърденията на жалбоподателя, че е бил с колан, са явно недостоверни, а и крайно нелогични предвид това, че автомобилът се е движил със съобразена скорост в населеното място и е нямало никакви други основания да бъде спрян за процесната проверка освен това, че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движението, установено визуално от свидетелите по делото.

В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Ето защо неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при управление на МПС означава, че той е извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В този смисъл съдът счита, че не е налице „маловажен случай“, тъй като поставянето на обезопасителен колан спасява човешки живот при евентуално ПТП

Съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

    Що се отнася до наложеното с НП наказание – глоба от 50 лева, същото съответства по вид и размер на предвиденото в закона в твърд размер наказание – глоба от 50.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на нарушителя.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. І-во от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е    Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0245-000457/06.10.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр.  Кюстендил, РУ Бобов дол,  с  което на Б.А.Б., с ЕГН **********,*** му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба”  в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на  чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: