Решение по дело №2619/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   /09.05.2022 год.,  гр. В.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ВТОРА година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: А. СЛАВОВ

 

при секретаря ВЕСКА ПЕТРОВА и прокурора …………………………, сложи на разглеждане гр. дело № 2619 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба *** „***", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Т.****, общ. П., обл. В., представлявана от Р.Б.Б. - председател, чрез адвокатско дружество „С. и С.", БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. Е.Х.С. и адв. Г.С. от АК- В., с. адрес в гр. В., ***, ПРОТИВ А.Я.А., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, с правно основание чл. 45 ЗЗД и цена на иска: 368 250,44 лв.

В исковата си молба ищеца, твърди че с ответника са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 01.08.2006 год., като ответника е бил назначен на длъжност „главен счетоводител" при ищеца.

Във връ**а с изпълнението на всички горепосочени функции и задължения, на ответникът, в качеството му на „главен счетоводител" на ** „***", му било поверено управлението на всички парични средства и материални ресурси на кооперацията.

Превод на парични средства по банков път се осъществявали със съгласието и подписите на председателя Р. Б. и главния счетоводител - ответникът А..

Всяко преводно нареждане за кредитен превод (платежно нареждане), след попълване на данните за получател, превеждана сума и основание, следвало да бъде подписано в горната дясна част от председателя на кооперацията Б. и в горната лява част от ответникът. Това обстоятелство било отразено и в спесимена на кооперацията.

Процедурата по плащанията, осъществявани по банков път ставали, като ответника изготвял платежните нареждания и ги представял за подпис на председателя на кооперацията. Едва след като той ги разпише, ответника представял платежното нареждане в банката за превод на сумите.

През м. януари 2014 год.е прекратено трудово правоотношение между страните.

Счетоводството е възложено на счетоводна къща ЕТ „Тити - Кр.Тунчев" - гр. П. от месец февруари 2014 год.

По този повод ищеца установил, че са извършени редица плащания без за тях да са открити документи за възлагане на работа и фактури, както и че липсва надлежно осчетоводяване на тези операции. Възложено извършването на финансова ревизия на ** „***".

При проверката е установено, че от 28.12.2007 год. до 18.02.2014 год. ответника изготвил неистински платежни нареждания и представил същите в СЖ „Експресбанк" клон „Транспортна" - гр. П.", изготвил собственоръчно и подправил подписа на председателя Б. като по този начин присвоил парични средства, собственост на ** „***":

За да прикрие тези плащания ответника не отразявал горепосочените платежни нареждания и фактури в счетоводната документация на ** „***" и всяка година извършвал формални инвентаризации, за да не може да се сравнят установените наличности с отразените в счетоводството.

На ответникът е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203, вр. чл. 202 ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал.1 от НК за това, че: през периода от 28.12.2007 г. до 18.02.2014 г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице — главен счетоводител в ** „***", присвоил чужди пари - сумата от 368 250,44 лв. /триста шестдесет и осем хиляди двеста и петдесет лева и четиридесет и четири ст./, собственост на **„***", поверени му да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване, извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по тежко наказание, такова по чл.308 ал.1 от НК, а именно, съставил неистински официални документи - платежни нареждания, с цел да бъдат използвани за заплащане на стоки и услуги, неполучени от ** „***", всички подробно описани по-горе, за което е образувано НОХД № 121/2018 год. по описа на Варненски окръжен съд., по което е признат за виновен и му наложено наказание.

С гореописаните деяния ответника причини на ** "***" имуществени вреди, общият размер на които възлиза на 368 250,44 лв. /триста шестдесет и осем хиляди двеста и петдесет лева и четиридесет и четири ст./лева.

Ищеца претендира и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

В проведено съдебно заседание, ищеца е поискал изменение на иска, като с определение в открито съдебно заседание съдът е приел изменението на основание чл.214 от ГПК.

С исковата молба е заявен петитум, който ищеца моли съда да постанови решение, с което

ОСЪДИ ответника да заплати на ищеца сумата от 20 561,22 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на настоящия иск т.е. 26.11.2018 год. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява законния му представител, но се от процесуалните си представители по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, които поддържат иска и молят същия да бъде уважен. Претендират разноски

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Я.А., с който оспорва иска по отношение на неговата основателност.

Не спори, за наличието на сключен трудов договор от 01.08.2006 год., по силата на който бил  назначен на длъжност „главен счетоводител" в кооперацията. Не спори , че договорът е прекратен със Заповед №1/28.02.2014 год.

Твърдяната процедура по попълване на платежно нареждане и извършване на банкови плащания протичаше действително така, както е описана в исковата молба.

Оспорва твърдението, че след справка на движението по банковата сметка на кооперацията, е установено плащания към дружества, за които липсвали данни за възлагане на работа, както и че кооперацията никога не била работила с тях.

Оспорва твърденията, че в качеството му на главен счетоводител на кооперацията е имал пълен достъп до банковата й сметка и управлението на средствата по нея. Твърди, че приложени по делото платежни нареждания са действително подписани от него и председателя на кооперацията, и са извършени с неговото знание и разрешение.

Оспорва извършената финансова ревизия на ** „***", назначена със заповед на председателя на НС**Б за периода 28.12.2007 г. - 18.02.2014 г., като некомпетентна. Излага аргументи.

Моли съда да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл.235 ал.2 ГПК, намира следното:

С Присъда №260005/18.6.2021год. по НОХД № 121 по описа за 2018 год. на ВОС, съдът е признал ответника А.Я.А. с ЕГН **********, за за виновен в това, че:

през периода от 17.10.2009 г. до 18.02.2014 г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице — главен счетоводител в ** „***“, чрез платежни нареждания, за заплащане на стоки и услуги, неполучени от **„***" присвоил чужди пари - сумата от 20 561,22 лева, собственост на **„***“ поверени му да ги управлява, престъпление по чл. 201, ал. 1 от нк, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и основание чл. 54 от НК, му е наложил наказание.

С присъдата е опрвадал ответника, за това, че: През периода от 28.12.2007 г. до 18.02.2014 г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице — главен счетоводител в ** „***“, присвоил чужди пари - сумата от 347 689,22 лв. /триста четиридесет и седем хиляди двеста шестстотин осемдесет и девет лева и 22 ст./, собственост на **„***", поверени му да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване, извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по тежко наказание, такова по чл. 308, ал.1 от нк, а именно, съставил неистински официални документи - платежни нареждания, с цел да бъдат използвани за заплащане на стоки и услуги, неполучени от ** „***", за извършено престъпление по чл. 203, вр.чл. 202, ал.1, т.1, вр.чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1 НК.

Присъда е влязла в законна сила на 06.07.2021год.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по НОХД № 121/2018 год. по описа на ВОС.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения иск е основателен и доказан.

Искът е за вреди от непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.300 от ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение на ответника, в резултат на което ищеца е претърпял имуществени вреди, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, поради което предявеният иск за обезщететяването им, следва да бъде уважен.

По отношение на размера на обезщетението, с оглед доказаност по основание на претенцията по чл.45 от ЗЗД, искът следва да бъде уважен и по размер равен на настъпилите за ищеца вреди в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника.

Съгласно нормите на чл. 51, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По отношение на конкретно претендираните от ищеца размери на обезщетения за претърпяни вреди, съдът намира, че в следствие на своето виновно противоправно поведение ответника е причинил на ищеца вреда в размер на 20 561,22 лева, която подлежи на обезщетяване на основание чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл.86 от ЗЗД ответника, е изпаднал в забава от датата на деликта т.е. от датата на довършване на престъплението 18.02.2014 год.

Ищеца е поискал от съда присъждане на лихва от 26.11.2018 год., което искъне съдът следва да уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника съдът следва да присъди направените от ищца разноски в размер на 31 235,22 лв., съобразно представения списък.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА А.Я.А., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на *** „***", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. П., представлявана от Председателя Р.Б.Б., СУМАТА от 20 561,22 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на настоящия иск т.е. 26.11.2018 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.Я.А., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на *** „***", ЕИК ****, сумата от 31 235,22 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез Окръжен съд гр.В. пред Апелативен съд гр.В..

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: