МОТИВИ
По нохд № 1056.2016г. по описа
на АРС, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия В.Й.И.,
роден на *** ***, по народност българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН – ********** за престъпление
по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.
28 ал.1 от НК, за това, че през периода от месец април 2016г. до месец
септември 2016 г. включително, в град Асеновград, Пловдивска област, след като
е бил осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.В.И., ЕГН – **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски – 6 месечни вноски по 180,00 лева месечно, или общо в размер на 1080,00
лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление.
Ред за разглеждане на делото : чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни: частен обвинител
По същество:
Представителят на РП - Асеновград пледира за признаване
на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на наказание
„Пробация“, с двете задължителни пробационни
мерки, всяка от които за срок от по една година и шест месеца и наказание
„обществено порицание“, при балансиращи отговорността обстоятелства.
Частната обвинителка,
представлявана от адвокат Х. В. и последната, пледират за признаване на
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на наказание „Пробация“ в по-висок от искания от представителят на РП -
Асеновград размер, с оглед на това, че предходното такова в размер от една
година и шест месеца не е изиграло своя поправителен и възпиращ ефект.
Подсъдимият признава фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и пледира да не бъде наказан, като
изтъква, че е изплатил сумите за издръжка по обв.
акт.
Служебният му защитник- адвокат Л.М. пледира за
признаване на подсъдимия за виновен и налагане на едно по-ниско наказание.
От фактическа страна:
Подсъдимият В.И. е осъждан по нохд
№ 205.2002г. с присъда в сила от 20.03.2006г. за престъпление, извършено на 03.03.1993г. по чл. 152 ал.1т.2 и чл. 54 от НК на „ЛС“ за срок
от 5 – пет години при първоначален „строг“ режим. За това осъждане не е настъпила
реабилитация към момента на деянието по обв. акт, тъй
като не е изтекъл 10 –годишният срок за това от момента на изтърпяване на
наказанието.
То е кумулирано с осъждането по
нохд № 8.1994г. на АРС и е наложено едно общо
най-тежко наказание, а именно: ЛС за срок от 2 години, при първоначален „общ“
режим.
Със съдебен акт, влязъл в сила на 28.07.2016г. по нохд № 455.2016г. по описа на АРС, за престъпление по чл.
183 ал.1 вр.чл. 58а ал.1 от НК е наложено на
подсъдимия И. наказание „пробация“, включващо
следната съвкупност от пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест
месеца и „задължителни периодинчни срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца.
Характеристичните данни на подсъдимия И. са добри.
Подсъдимият И. е имал сключен граждански брак със
свидетелката В.Р.И., който бил прекратен през- 2008г. По време на брака на
подсъдимия им се родило едно дете – Е.В.И.,
което съдът присъдил на свидетелката Р., а подсъдимият осъдил да заплаща
издръжка в размер на 70- седемдесет лева месечно. За времето от месец декември
2008г. до ноември 2010г. подсъдимият не е заплатил нищо дължимо по така
присъдената му издръжка, след което до 2014г. плащал издръжката, но нередовно.
Свидетелката В.Р.И. завело дело за
увеличение на издръжката на детето Е.И., като такова е постановено от АРС, със
съдебно решение размерът на същата е изменен на 180 лева, дължима от месец юни
2014г. За времето от месец април 2016г. до месец септември 2016г. подсъдимият И.
не е заплатил повече от две поредни
месечни вноски, а именно – 6 месечни вноски по 180,00 лева месечно, или общо в
размер на 1080,00 лева, като преди това за такова деяние по чл.183 ал.1 от НК е
бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда по нохд
№ 455.2016г. по описа на АРС, в сила от 28.07.2016г.
След внасяне на обв. акт в съда
за това престъпление, подсъдимият И. е заплатил суми по дължима издръжка, както
следва: на 16.08.2016г. е заплатил сумата от 150,00 – сто и петдесет лева -
издръжка за месец февруари 2016г., на 18.08.2016г. е заплатил сумата от 100 -
сто лева – издръжка за месец март 2016г., на 12.09.2016г. е заплатил сумата от
100,00 –сто лева издръжка за месец март 2016г., на 11.10.2016г. е заплатил
сумата от 90,00 – деветдесет лева – издръжка за месец април 2016г., , на
03.10.2016г. е заплатил сумата от 100,00- сто лева – издръжка за месец април
2016г.,, на 26.10.2016г.е заплатил
сумата от 180,00 – сто и осемдесет лева- издръжка за месец май 2016г., на
07.11.2016г.е заплатил сумата от 180,00 – сто и осемдесет лева – издръжка за
месец юни 2016г.,, на 11.11.2016г. е заплатил сумата
от 180,00 – сто и осемдесет лева – издръжка за месец юли 2016г., на
24.11.2016г.е заплатил сумата от 180,00 – сто и осемдесет лева – издръжка за
месец август 2016г., на 01.12.2016г. е заплатил сумата от 150,00 – сто и
петдесет лева издръжка за месец септември 2016г..
Тоест, същият към момента на разглеждане на делото, е
изплатил сумите по дължимата издръжка за инкриминирания период от време.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от признатите от подсъдимия факти, визирани в обстоятелствената
част на обв. акт, които съдът на основание чл. 372
ал.3 от НПК обяви, че ще ползва при постановяване на своята присъда. Същите се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а
именно: протоколите за разпит на свидетелката В.Р.И., Е.В.И., които съдържат
логични, последователни и непротиворечиви показания по делото, напълно
подкрепящи се от писмените доказателства по делото – справка за съдимост,
характеристична справка на подсъдимия, справка от АСП изх. № 1601-24-00-0599 от
26.08.2016г., справка от ТД на НАП изх. № 13-00-1015 от 31.08.2016г., разписки за паричен превод от Еконт и Български пощи, приети в съдебно заседание, извън
кръга на фактите, визирани в обст. Част на обв. акт и признати от подсъдимия, които кредитира като
надлежно приобщени по реда на чл. 159 и следващите от НПК.
От правна страна:
Подъсидимият И. е осъден с влязло в сила съдебно решение на граждански съд, да заплаща
ежемесечна издръжка на своята дъщеря и низходяща – Е.И., в размер на 180- сто и
осемдесет лева месечно, считано от месец юни 2014г. това съдебно решение е
влязло в законна сила и то има задължителен характер, съгласно Чл.
297.от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България.
Съгласно това съдебно решение, подсъдимият И. следва да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 180- сто и осемдесет лева на низходящата си – дъщеря си Е.И.,
което той не е сторил две и повече поредни месечни вноски за периода от месец
април 2016г. до месец септември 2016г., в общ размер на 1080- хиляда и
осемдесет лева, като е сторил това след като е бил осъден с влязла в сила
присъда по нохд № 455.2016г. по описа на АРС, влязла
в сила на 28.07.2016г., като така от обективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК.
Относно присъдата по нохд № 455.2016г. по описа
на съда, съдът отчете, че макар и тя да е влязла в сила по време на
инкриминирания период на неплащане на издръжка от страна на подсъдимия И., то
като отчете, че се касае за едно продължено престъпление, за преценката
наличието на повторност е релевантна датата на
довършване на деянието, към която е налице влязла в сила осъдителна присъда за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, обуславяща наличие на повторност.
Предвид на това, съдът намери, че подсъдимият И. от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1
вр.чл. 28 ал.1 от НК.
От субективна страна същият е извършил това с пряк умисъл, при съзнаване на
общественоопасния му характер и последици и е целял
настъпването на същите, като така е
налице и фактическия състав на субективния елемент на деянието.
Предвид на това, съдът призна подсъдимият И. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК.
По наказанието:
Предвиденото за престъплението по чл. 183 ал.4 вр.ал.1
вр.чл. 28 ал.1 от НК наказание е „ЛС“ до 2 години или
„Пробация“.
Въпреки заплащането на дължимите суми за издръжка за инкриминирания период
от време и с оглед на това, че спрямо подсъдимия И. не е била прилагана
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, то същата, с оглед на това, че се касае за повторност, предвид систематичното й място, е неприложима
за тази правна квалификация, поради което и съдът не я приложи досежно подсъдимия И., а обстоятелството за заплащане на
дължимите суми отчете като смегчаващо отговорността такова.
Предвид на това и като отчете, че подсъдимият И. макар и осъждан за
умишлено престъпление от общ характер е личност със завишена степен на обществена
опасност, въпреки това намери, че спрямо него следва да се наложи по-лекото
измежду кумулативно предвидените наказания, а именно „пробация“,
като отчете, че именно то ще даде възможност на подсъдимия да продължи да
заплаща дължимата на дъщеря си издръжка и че с него ще се постигне поправителен
и възпитателен ефект.
Що се касае до вида пробационни мерки, то съдът
намери, че следва да наложи на подсъдимия И. първите две такива, а именно:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и девет
месеца, като същата се постанови да се изпълнява по настоящият адрес на
подсъдимия, а именно: град Асеновград, ул.“*** два пъти седмично, както и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година
и девет месеца.
Съдът намери, че следва да наложи и кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание“, което постанови на основание чл. 52 от НК да се изпълни
чрез обявяването му по подходящ начин от Кмета на Община ***
Така наложените наказания, съдът определи при балансиращи отговорността
обстоятелства, като отчете от една страна утежняващите отговорността такива, а
именно – предишни осъждания на подсъдимия, извън това по нохд
№ 455.2016г., което изключи съгласно чл. 56 от НК от обхвата такива и дългия
период от време, през който е продължило престъплението, за което бе признат за
виновен от една страна и от друга – смегчаващите
отговорността обстоятелства – добри характеристични данни и заплащане на
дължимите суми за издръжка.
Съдът намери, че с така наложените кумулативни наказания, ще се постигнат
целите на чл. 36 от НК относно индивидуалната и генералната превенция.
По разноските:
Предвид на това, че по делото е конституирана нова страна – частен
обвинител, която се представлява от повереник, то
предвид на това, че подсъдимият И. бе признат за виновен, в негова тежест следва
да бъдат възложени направените по делото разноски от частния обвинител за повереник, в размер на 150- сто и петдесет лева, заплатени
изцяло, съгласно приложеният към делото договор за правна помощ, които съдът
възложи на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия, които следва
да заплати на частната обвинителка Е.И., предвид на
това, че е направено такова искане.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: