Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Шумен,
20.05.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито
заседание на тридесети април двехиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Ем.Ангелов
при
секретаря В.С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №269 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №389009 – F455155/12.12.2018 год. на Директора на дирекция “Контрол”
на ТД на НАП – гр.Варна, с което на основание чл.180 ал.3, във вр. с ал.1 от ЗДДС на “Инвест Агро
БГ” ООД, гр.Шумен е
наложена “имуществена санкция” в размер на 208 лева , за нарушение на чл.86
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Излагат се
доводи за допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
които водели до ограничаване правото на защита, както и нарушения на
материалния закон. Оспорва се по същество
констатираното нарушение. За дружеството – жалбоподател, редовно
призовано, не се явява представител в съдебно заседание, но адв.К./редовно
упълномощен от жалбоподателя/ депозира молба, с която поддържа жалбата по същество
Процесуалният
представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, също не се
явява в съдебно заседание, но депозира становище, с което оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС,
след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
“Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен е
регистирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС
да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения
в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период.
На 06.03.2018г. “Инвест Агро БГ” ООД подало
справка – декларация за данъчен период м.февруари 2018г., в която бил
отразен общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС – 116 250 лева и начислен ДДС 23 250 лева. В дневника за
продажбите за същият данъчен период е включена единствено издадена
фактура №**********/02.02.2018г. на стойност 116 250 лева и ДДС
23 250 лева с получател „Инвестиционно проектиране“ ЕООД-гр.Шумен, в
графата „Вид на стоката/услугата“ е
отразено – аванс.
На 20.04.2018г. е съставен Протокол за анулиране
на Фактура или Известие №**********/20.04.2018г. за анулиране на издадената
фактура №**********/02.02.2018г., поради неоснователно начисляване на ДДС и
издаване на нови фактури с №№ **********/28.02.2018г., **********/06.03.2018г.,
**********/14.03.2018г., **********/22.03.2018г., **********/23.03.2018г., **********/19.04.2018г., с получател
„Инвестиционно проектиране“ ЕООД-гр.Шумен с наименование на стоката/услугата -
„плащане по договор“. Издадените нови фактури били включени в дневника за
продажбите за м. април 2018г.
На 05.12.2018 год. при
извършване на проверка в ТД на НАП, офис
Шумен на “Инвест
Агро БГ” ООД – гр.Шумен било установено, че дружеството не е начислило ДДС в размер на 4166.67лв. за издадена фактура
№ **********/28.02.2018г.,
за данъчен период м. февруари 2018г. , като посочената фактура не били отразена
в СД за м.февруари 2018г. и дневниците по ЗДДС за същия данъчен период, а за данъчен
период – м.април 2018г..
На 05.12.2018г. свид. С.С.
съставил срещу дружеството АУАН № F455155 за нарушение на чл.86 ал.1 т.2, във вр. с чл.86
ал.2 от ЗДДС, в присъствието на представляващия дружеството, на когото е и
връчен. При предявяване на акт не са отразени обяснения или възражения. Впоследствие
дружеството – жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и не е
депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.180 ал.3, във
вр. с ал.1 от ЗДДС на “Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен е наложена “имуществена санкция”
в размер на 208 лева , за нарушение на чл.86 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени
на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
“Инвест Агро БГ” ООД – гр.Шумен се явява
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и като такова на основание
разпоредбата на чл.86 ал.1 от същия закон е длъжно да начислява дължимия данък
върху добавената стойност в издадения
данъчен документ като посочи данъка на отделен ред, също така да включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи
документа в дневника за продажбите за същия данъчен период. Съгласно ал.2 на
същия член данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през
който е издаден данъчния документ. Съответно,
наличието на административно нарушение по смисъла на чл.180 от ЗДДС предпоставя
установяване неизпълнението на което и да е от трите кумулативни задължения по
чл.86, ал.1 от ЗДДС.
В конкретният
случай отговорността на “Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен е ангажирана на основание чл.180 ал.3, във
вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Редакцията на чл. 113, ал.
4 от ЗДДС съдържа в себе си задължение за данъчно задължените лица да издават
фактури не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката,
съответно не по-късно от 5 дни от от датата на получаване
на авансово плащане по доставка. Съгласно чл. 25 ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена и съгласно ал.6 т.1 на същия
член на тази дата данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли. При извършено цялостно или
частично авансово плащане по доставка данъкът става изискуем при получаване на
плащането /за размера на плащането/, съобразно ал.7.
Съгласно становището на НАП, обективирано в Писмо №24-00-47 от
08.11.2007г., относно прилагането на чл.72 от ЗДДС, когато все пак се установи,
че фактура е издадена преди настъпването на данъчното събитие, не може
автоматично да се приеме, че същата е издадена неоснователно или неправомерно,
съответно да се приеме, че не е налице право на данъчен кредит. Фактурата
представлява частен писмен документ, описващ определени факти, от което и
следва, че издаването й преди настъпването им не значи непременно, че тези
факти няма да се случат в по-късен момент. По начало така издадени фактури
следва да бъдат анулирани по реда на чл.116 от ЗДДС.
Коригирането
на фактурите и известията е уредено с разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, съгласно
която, поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават.
Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За
погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях,
в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, както и
тези, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начисляван.
Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в
отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и
протокол, съгласно изискванията на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, който съдържа:
основание за анулирането; номера и датата на документа, който се анулира;
номера и датата на издадения нов документ и подпис на лицата, съставили
протокола за всяка от страните.
От страна на дружеството се излагат доводи, че
процесната фактура №
**********/28.02.2018г., е била издадена, във връзка анулиране през м.април 2018г. на
издадената предходна фактура
№**********/02.02.2018г., поради което и
била включена в данъчен период м.април 2018г. като новоиздадената фактура била
с посочена дата на издаване, датата на която
било получено отделното авансово
плащане. Жалбоподателят твърди, че плащане по анулираната фактура не е било
фактическо извършено, поради което не е настъпило данъчно събитие и не е
следвало да се начислява ДДС, което било
основание за нейното анулиране.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че дружеството не е изпълнило задължението си да включи
размера на данъка при определяне на резултата за данъчен период м.февруари
2018г. в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи
издадената фактура № **********/28.02.2018г., в дневника за продажбите за същия данъчен период - м.февруари 2018г. В
процесната фактура изрично е отразена дата
на получаване на плащането, която съвпада с посочена дата на издаване на
фактурата, поради което съобразно чл.25 ал.7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем
на тази дата и следвало да бъде включен
в данъчен период м.февруари 2018г. Регистрираното лице е било длъжно да
начисли данъка в предвидените в ЗДДС срокове, да включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл.125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи документа в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. данъчното Ви събитие
настъпвСъдът намира, че жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Нарушението е формално.
Настъпването на вреда за държавния бюджет и вредоносен резултат не са елемент
от състава на нарушението. Наведения довод, че наказващият орган не бил
посочил формата на вината – умишлено или непредпазливо било извършено
нарушението, което било от съществено значение
за преценка дали въобще е извършено нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, е неоснователен. Предвидената в чл.83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към
държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка
дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само
да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност.
Административно-наказващият орган при
определяне на наказанието, е действал законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Правилно е определил размера на дължимия данък,
а от там и размера на имуществената санкция, която следва да бъде наложена на
дружеството, поради което наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление наказателно постановление №389009 – F455155/12.12.2018
год. на Директора на дирекция “Контрол” на ТД на НАП – гр.Варна.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: