МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД 113/2016г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С внесен от Варненска окръжна
прокуратура по отношение на подсъдимите Ж.Я.В. и П.С.П. *** e повдигнато обвинение по
чл. 255, ал.З
вр. ал.1, т. 2, 5, 6 и 7, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК за В. и вр
с чл.20,ал.4 от НК за П. .
По преценка на съдията докладчик и със
съгласието на защитата и подсъдимите, съдът с определение обяви провеждането на
съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с
чл.372,ал.4 от НПК.
В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа
така възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимите за виновни. С оглед вида
на диференцираната процедура мотивира наказание “лишаване от свобода” наложено при условията на
чл.58а, ал. НК като не се прилага чл.55 от НК по отношение на подс.П., тъй като степента на нейното участие не е малка. Моли съда определeните наказанияда
бъдат ориентирани към миниму, които да не бъдат търпяни ефективно, а отложени по реда на чл.66,ал.1 от НК, като предлага на съда да
постанови максимално възможния изпитателен срок.
Представителя на гражданския ищец - Министерство на Финансите, моли да бъде
уважен в пълен размер предевения граждански иск за
имуществени вреди в размер от 117600лв, ведно със законната
лихва от дена на привличане на лицата като обвиняеми – 11.01.2016г.
В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на
подсъдимия В. – адв.Т. обосновава налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК под минималния размер предвиден в закона.
По отношение на основателността на гражданския иск предоставя на съда.
В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на
подсъдимата П. – адв.А. също обосновава налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК под минималния размер предвиден в
закона. По отношение на на гражданския иск не взема
становище.
В своя защита подсъдимият В. твърди, че съжалява за
деянието и счита че ще направи възможното да обезпечи вземането на държавата.
В своя защита подсъдимата П. заявява, че съжалява за
деянието и счита, че ще направи всичко възможно да обезпечи вземането на
държавата.
В последната си дума
подсъдимия В. моли за наказание което да не изтърпява ефективно.
В последната си дума подсъдимата П.
моли за минимално наказание, което да бъде условно.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид
самопризнанията на подсъдимите, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за устанвени следните факти изложени в обвинителния акт:
Видно
от съответно извлечение от Търговския регистър /т.8 л.239/, към инкриминираната
дата 14.07.2011 г. юридически управител и собственик на „Шипбилдинг
груп" ЕООД Варна бил свидетелят Анислав Рудиев Алиев. С
пълномощно с per. № 124 от 25.02.2010 г. на нотариус при
Борис Василев /т.8 л.205,206/, той бил упълномощил подс.
В. да осъществява цялостната дейност на фирмата. На практика свидетелят Алиев
никога съзнателно не е работил с това търговско дружество. През инкриминирания
период неустановено и неустановимо, предвид оскъдното
му описание лице, „Красен", охарактеризиран от свидетеля Алиев като такова
„с татуировки на двете си ръце", му давало дребни суми от по 30-50 лв., за
да се явява пред съответни институции и да подписва документи. Свидетелят
потвърдил в разпита си по настоящото наказателно производство, че многократно е
викан в полицията да дава показания във връзка с този „Красен".
На
02.03.2011 г. бил датиран договор за изработка /т.З л.31-33/, описан като да е
сключен между свид. Алиев, в качеството му на
управляващ „Шипбилдинг груп"
ЕООД и подс. П.,*** 1" ЕООД. Предмет на този
договор била изработката на рибарско корабче
„Ракета", която била възложена от „Шипбилдинг груп" на „Бул
метал 1". Към договора имало и анекс, датиран от 05.03.2011 г. /т.З л.
34-36/, включващ количествено-стойностна сметка и споразумението заплащането по
договора да се извърши най-късно до края на 2011 г. срещу представяне на
фактура от изпълнителя. Самата фактура, с № 23 от 30.06.2011 г., /т.З л. 31а/,
била също приобщена към доказателствения материал по делото.
Свид. Алиев
отрекъл въобще да е работил, с процесното търговско
дружество и обяснил икономическата си изгода от действията си с дребните суми,
които получавал. Автентичността на гореописаните документи била подложена на
експертен анализ. Графологът установил в своето заключение /т.8 л.86,87 и
л.95/, че подс. П. изписала ръкописния текст в процесната фактура и положила подписа си под своето име.
Подписът под името на свид. Алиев обаче бил положен
от подс. В.. По отношение на договора, подписите за
двете страни били изпълнени от подс. П., а на анекса
- съответно от подс. В., вместо свид.
Алиев, и от подс. П.. Количествено стойностната
сметка, част от анекса, била също подписана от подс. В.
/за свид. Алиев/ и от подс.
П.. Създаването и подписването на инкриминираните документи е категорично
доказателство за съучастието на двамата обвиняеми в качеството им съответно на
помагач /за П./, доколкото тя е улеснила с действията си В., като извършител на
данъното престъпление, да получи облагите от
престъпната си дейност.
Така
„договореното" строителство на корабче било
описано в дневника за покупки на „Шипбилдинг груп" за м. юни 2011 г. чрез осчетоводяване на фактура
№ 23/30.06.2011 г. /т. 8 л.128/.
На
14.07.2011 г. с електронния подпис на свид. Клечанова, била подадена справка-декларация №
03001610407/14.07.2011 г., ведно със съответните дневници /т.8 л.127-129/. Свид. Клечанова, осъществявала
счетоводни услуги, включително и за това търговско дружество, но след
предоставяне на избраните от съучастниците документи от страна на подс. П.. С включването на инкриминираната фактура бил
приспаднат данъчен кредит в размер на 117600 лв., особено големи размери по
смисъла на закона.
За
потвърждаване или не на действителността на документираната сделка било
проведено разследване в посока установяване на лицата, които са изграждали корабчето.
Всички
свидетели, работещи в „Бул метал 1" ЕООД, които би трябвало да изпълнят
поръчката, отрекли да са имали нещо общо с такова строителство. Свидетелите
Георги Георгиев, Мехмед Алиев, Илия Илиев, Сашко Станоев, Светлин
Стоянов, Христо Христов, Дойчин Дойчев, Стоян Стефанов, Димитър Коен, Георги Щерев, Красимир Ковачев, Димитър Димитров
заявили, че са работили в „Бул метал 1" ЕООД. Местоработата им била в „Булярд" Варна и в „КЗУ" Девня. Никога не са
участвали в построяването на корабче. Свидетелят Пеню
Пенев потвърдил наличието на малко корабче, но през
2009 г. в двора на „КЗУ", за което знаел, че е построено от работници на
Петър Кабаиванов. Последният, в качеството си на
свидетел, потвърдил тези показания. Заявил, ча докато
е бил управител на „КЗУ" са имали поръчка за две корабчета,
построени през 2007 и 2008 г. Първото било по договор с холандски поданик и му
било предадено на 21.06.2007 г. Втората лодка била построена по задание на
Техническия университет Варна, по техни чертежи. Тази лодка била представена
през 2008 г. в списание „Яхти". До напускането на свидетеля през 2011 г.
тя стояла на стапел на охраняемо
място в двора на „КЗУ". През 2011 г. обв. В.
поискал от свидетеля Кабаиванов документация за
строежа на тези лодки. Получил я и след многократни напомняния върнал чертежите
на собственика им. До ноември 2011 г., момента на напускане на свид. Кабаиванов, друга лодка,
освен коментираните две, от 2007 и 2008 г. не била строена.
Показанията
на този свидетел били потвърдени от свидетелите Валентин Вълков и Димитър
Борисов, поради което, предвид факта че се потвърждават и от приложено копие на
цитираното списаниеТе категорично опровергават
версията за построено през 2011 г. корабче,
фактурирано през м. юни 2011 г., за чието строителство от страна на подс. В. бил ползван инкриминирания данъчен кредит в размер
на 117600 лв. след съответно осчетоводяване и деклариране пред ТД на НАП Варна.
В
рамките на разследването била установена счетоводителката на търговското
дружество, свидетелката И. Клечанова. Тя заявила, че
е подавала справки декларации, но въз основа на предоставени й документи от
страна на подс. П.. Документално било установено,
чрез съответни заявления за упълномощаване и за оттегляне на упълномощаване, находящи
се съответно в т.8 л.153 и 152 на досъдебното производство, че Клечанова е подала чрез електронния си подпис,
инкриминираната справка декларация за м. юни 2011 г. и съпътстващите я дневници
/т.8 л. 127,129/.
По
делото била назначена и счетоводна експертиза, която преценила събраните
доказателства и констатирала фиктивността на
осчетоводената и декларирана като изпълнена сделка за строителство на корабче. Установила и размера на противоправно
ползвания данъчен кредит - 117600 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимите;
показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на
експертизи,
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви,
обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани
показанията на всички свидетели.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и
обективни заключенията по посочените по горе съдебни експертизи – почеркова и счетоводна.
Подсъдимия В. се признава за виновен, като призна
фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
Подсъдимата П. се признава за виновна, като
призна фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт.
Инкриминираната
дейност на подсъдимата П. се свежда до изолиран случай на участие в създаването
на счетоводен документ с невярно съдържание. За разлика от нея подс.В. участвал не само в съставянето на документа с
невярно съдържание - фактура № 23/30.06.2011 г. с издател „БУЛ МЕТАЛ 1“ ЕООД - гр.П.,
но и подадената справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 0300-1610407/14.07.2011 г. за данъчен период
м. юни 2011 г. е с негово участие като „пълномощник” на свид. Алиев, където той потвърждавал неистина
в нея за да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството „Шипбилдинг груп".
От свидетелските показания и писмените документи не се установя описаната
сделка да е реална. Налага се безспорния извод за наличие на обективиран в поведението на В. не само за представяне на
документ с невярно съдържание, но и за потвърждаване на неистина при съставените
въз основа на тях данъчна, справка декларация и дневник за покупки и
приспадането на неследващ се данъчен кредит. Налице е изискуемият от закона резултат да се избегне
установяването и плащането на данъчни задължения в действителния им размер. Не
води до друг извод и обстоятелството, че „Шипбилдинг груп" ЕООД е имала реални сделки . По
делото са събрани доказателства, които да сочат, че подсъдимият В., като
пълномощник на дружеството е осъществявал фактически дейността на дружеството,
като е бил подпомогнат от подсъдимата П. да бъде изготвен документ с невярно
съдържание. В обвинителния акт от фактическа страна не се сочат други действия
на подсъдимата П. освен в създаването на инкриминираната фактура с невярно
съдържание . Договора между двете дружества представлява диспозитивен
документ и не може да бъде предмет на невярно документиране. Данните които
сочат, че подс.П. вероятно е положила подпис в него
от името св.Алиев го прави неистински, но такова обвинение тя няма от
фактическа страна.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Наложително е да се отбележи, че двамата подсъдими имат идентични обвинения, като за В.
формата на съучастие е извършител, а тази на П. – помагач и двете по смисъла на
чл.20 НК, съответно на ал. 2 и на ал. 4 от НК.
Безспорно е по делото, че подс.В., като
пълномощник, който е извършвал всички фактически действия по управлението на
дружеството че „Шипбилдинг груп" ЕООД се явява данъчно задълженото
лице и се явява извършител на деянието по чл.255 от НК. От обективна страна В. е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 117 600 лв. по смисъла
на чл.93,т. 14 от НК Същият чрез посредственото извършителство
на св. И. Клечанова потвърдил неистина в подадена
пред ТД на НАП - Варна справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 0300-1610407/14.07.2011
г. за данъчен период м. юни
2011г. Възползвайки се от благоразположението на подс.П. към себе си, за да се достигне до този резултат, двамата
съставили договор за изработка на рибарско корабче
„Ракета", по който
представляваното от В. дружество „Шипбилдинг груп ЕООД било възложител, а
дружеството „Бул
Метал 1" ЕООД с управител подс. П., било изпълнител. Към
договора бил съставен анекс. За целите на този договор подс.
В. се снабдил с техническа документация на такъв вид плавателно средство от св. Петър Кабаиванов. Количествено стойностната сметка, част от анекса, била също подписана от подс. В. /за свид. Алиев/ и от подс. П. за изпълнител. В нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство подс. В. е използвал документ с невярно
съдържание при водене на счетоводството на дружеството и
при представянето на информация пред органите по приходите и в кайна
сметка приспаднал неследващ
се данъчен кредит в посочения по горе размер. По делото липсват доказателства
какъв е обема на договорките между двамата подсъдими. От фактическа страна е посочено
участието на подсъдимата П. като помагач в съставянето на една фактура с
невярно съдържание. Имала ли е тя сродна дейност и в какви точно фактически
действия тази дейност се е изразявала по отношение на другите изпълнителни
деяния предявени и на подс.В. доказателства по делото
няма, което и обяснява отсътвието на конкретни факти
в изложената фактическа обстановка на обв. акт. По
посочената причина съдът намери, че признанието на фактите и обстоятелствата от
страна на П. се свеждат до описаното в обвинителния акт, но не и в материалната
норма пресъздадена в диспозитива му. Това има за
резултат оправдаването на П. по юридическото и обвинение на чл.255, ал.3, вр с ал.1, т.2,5 и 7 от НК.
По изложените съображения съдът намери,
че от обективна и субективна
страна подсъдимите
- В. е осъществил състава чл. 255, ал.З вр. ал.1, т. 2, 5, 6 и 7, вр. чл.
20, ал. 2 от НК и го
призна за виновен
за това, че :
На 14.07.2011 г. в гр.Варна, в
качеството си на пълномощник на фирма „Шипбилдинг груп“ ЕООД - гр. Варна, с ЕИК *********, упълномощен с
пълномощно с per № 124 от 25.02.2010 г. на нотариус при
PC - Варна Борис
Василев, в съучастие като извършител с помагача П.С.П. избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на
117 600 лв. /сто и седемнадесет хиляди и шестстотин
лева/ като потвърдил
неистина в подадена пред ТД на НАП - Варна справка - декларация за данък върху
добавената стойност с вх. № 0300-1610407/14.07.2011 г. за данъчен период м. юни 2011 г. допуснал
осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство, използвал
документ с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представянето
на информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен
кредит по посочената фактура в размер на 117 600 лв.
- П. е осъществила състава чл. 255, ал.З вр. ал.1, т. 6, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и я призна за виновна за това, че :
На
14.07.2011 г. в гр. Варна, в съучастие като помагач с извършителя Ж.Я.В., ЕГН **********
умишлено улеснила избягването на установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 117 600 лв. /сто и седемнадесет хиляди и шестстотин
лева/
по справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 0300-1610407/14.07.2011 г. за данъчен период
м. юни 2011 г. като изготвила фактура с невярно съдържание №
23/30.06.2011 г. със сочен издател „БУЛ МЕТАЛ 1“ ЕООД - гр.П. и го представила
при водене на счетоводството за представяне на информация пред органите по
приходите, ,
като я ПРИЗНА за НЕВИННА по същото време и място да е потвърждавала неистина
в подадена декларация да е осъществявала осъществяването на счетоводство
в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и да е приспадала
неследващ се данъчен кредит и я ОПРАВДА
по това обвинение.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И
УСЛОВИЯ за извършване на престъплението - незачитане на правовия ред в страната и на правилата за събиране на данъци.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
За подсъдимия В. – чисто съдебно минало към
момента на извършване на престъплението,
трудова ангажираност към момента
на извършване на деянието и към разглеждане на делото в съда, липсата на други криминални
прояви , отсъствието на лоши характеристични данни и готовност за
възстановяване на щетите от деянието
За подсъдимата П. – чисто съдебно минало към
момента на извършване на престъплението,
трудова ангажираност към момента
на извършване на деянието, липсата на други криминални прояви, отсъствието на
лоши характеристични данни и готовност за възстановяване на щетите от
деянието
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА
ОБСТОЯТЕЛСТВА- съдът не отчете и за двамата подсъдими
Съдът като взе предвид високата степен
на обществена опасност на деянието, невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимия В.,
при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, намери, че и
най-лекото предвидено в закона наказание, в случая и на редукцията по чл.58а,ал.1
от НК от две години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. Съобразявайки
нормата на чл.58,ал.4 от НК с оглед разглеждането на делото по реда на
чл.372,ал.4 вр с чл.371,т.2 от НПК, съдът направи
извода, че разпоредбата на чл.55 от НК е по благоприятна за подсъдимия и
приложи само нея. В резултата на това , на основание чл.55,ал.1,т.1 НК съдът му
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът
се съобрази с възможността на чл.55,ал.3 от НК и не наложи предвижданото в специалната
част наказание „КОНФИСКАЦИЯ на част или цялото имущество на виновния”
Съдът като взе предвид високата степен
на обществена опасност на деянието, невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимата П., при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание, в случая
и на редукцията по чл.58а,ал.1 от НК от две години лишаване от свобода е
несъразмерно тежко. Съобразявайки нормата на чл.58,ал.4 от НК с оглед
разглеждането на делото по реда на чл.372,ал.4 вр с чл.371,т.2
от НПК, съдът намери, че разпоредбата на чл.55 от НК е по благоприятна за
подсъдимата и приложи само нея. Тук е мястото да се отбележи, че участието на П.
в деянието като помагач, е самостоятелно основание за приложението на чл.55 от НК, тъй като съдът оцени, че нейното участие е малко с оглед инцидентния му
характер и в този смисъл не споделя виждането на прокурора за отсъствието на
материално правните предпоставки за приложението на чл.58, б.“Б „ от НК. В резултата на това , на основание
чл.55,ал.1,т.1 НК съдът й наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
Съдът
се съобрази с възможността на чл.55,ал.3 от НК и не наложи предвижданото в
специалната част наказание „КОНФИСКАЦИЯ на част или цялото имущество на
виновния”
Мотивиращи
налагането на горните наказания са и фактите, свързани с личността на всеки от дейцаите с оглед характера и спецификата на престъплението,
в които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални
качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция,
обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция,
наказателна санкция. Характеристиките на осъщественото от подсъдимия В.,
инкриминирано деяние, субсумиращо престъпния състав
на чл. 255, ал.З вр. ал.1, т. 2, 5, 6 и 7, вр. чл.
20, ал. 2 от НК сочат на
завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на
този вид противоправни посегателства. Подобна е оценката, макар и малко
занижена и по отношение на деянието извършено от подсъдимата П., подведено под
нормата чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т. 6 , вр. чл. 20, ал. 4
от НК. Фактическите данни
за личността на подсъдимите лица, не очертаващи формирани престъпни навици
въпреки игнорирането на установения правопорядък, не
обосновават нуждата от изолирането им от обществото за да бъдат превъзпитавани
и поправяни в условията на затвор. Не само чистото им съдебно минало, но и
социалния статус на лицата /В. и към момента е трудово ангажиран/, липсата на
изрични лоши характеристични данни и криминални прояви обосновават приложимост
на института на условното осъждане и за двамата. Прилагайки разпоредбата на чл.
66 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение
на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция и им определи изпитателен срок за подс.В. от четири години и шест месеца, а за П. от четири
години.
Така определените наказания са достатъчни по размер, ще изпълнят и целите предвидени в чл.36 от НК да поправят и превъзпита
осъдените към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху тях и да им се отнемат възможността да вършат други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По делото са направени разноски в размер на 608.15 лева, поради което съдът
осъди подсъдимите на основание чл.189,ал. 3 от НПК да ги заплатят в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, както следва:
- Ж.Я.В. сумата
от 308.15 лв. и
- П.С.П., сумата от 300.00 лева
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Съдът прие
за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от Министерство на
Финансите за нанесени имуществени вреди в резултат от деянията на подсъдимите.
Не е имало спор в доктрината и практиката, че обявените за престъпни деяния в
съответните състави от Особената част на НК са и деликти,
по смисъла на облигационното право. Затова, поначало когато инкриминираната
дейност се изразява от обективна страна в неплащане на данъчни задължения в
особено големи размери, каквито са изпълнителните деяния на съставите на
престъпленията по чл. 255 и сл НК, те от нарушения по
ЗДДС придобиват и качествата на престъпления. В този случай за извършителите им
възниква и деликтна отговорност, наред с
наказателната. Затова неплатените данъчни задължения чрез престъпно укриване на
данъци, могат да се търсят от държавата по реда на чл. 45 ЗЗД, освен ако не са
събрани по реда на ДОПК, чрез данъчно ревизионното производство. /настоящия
случай не е такъв и гражданския ищец е предоставил недвусмислени писмени
доказателства в тази насока/
Освен
престъпления по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, тези деяния са и деликти и гражданската отговорност за тях възниква
едновременно с наказателната отговорност. Причинените от деянието съставомерни вреди са не само елемент от обективната страна
на съответния престъпен състав по чл. 255 НК, но и основание за търсене на
облигационна - деликтна отговорност от дееца, тъй
като то произтича и от нарушаването на забраната да се вреди другиму и
съответстващото задължение за причинителя на вредата за поправянето и, при
виновното и причиняване другиму.
На тези принципи
се подчинява и отговорността за престъпленията против финансовата и данъчната
система, които са и резултатни престъпления. А за настъпилите от тях съставомерни вреди, които в случая са особено големи размери, ангажирането на
наказателната отговорност на дееца, несъмнено ще е на физическото лице, тъй
като съгласно чл. 35 НК наказателната отговорност е лична. В случая, това е
данъчно задълженото лице, предоставящо информацията за попълване на данъчните декларации
удостоверяващи, по силата на закона данъчни задължения, независимо и вън от
това, дали дейността е на юридическото или на физическото лице, извършващи
независима икономическа дейност За качествата на субекта на тези престъпления е
релевантно те да са данъчно задължени лица по ЗДДС. Установеното, че
престъплението е извършено от подсъдимия В., в качеството му на пълномощник - представител
на ТД, е релевантно за отговорността за престъпно избягване на данъчни
задължения доколкото това му качество е свързано и с качеството на данъчен
длъжник, каквото следва да притежава субекта на престъплението по чл. 25 НК. Съответно
в същата степен то ще е релевантно и за деликтната му
отговорност, когато е осъществен престъпен състав на избягване на
установяването или на плащането на данъчни задължения. До колкото увреждащата
му дейност е станала възможна със съучастието и на подсъдимата П., то
отговорността възниква и за нея, солидарно с тази на В..
Водим от изложеното съдът намери, макар и неплатените данъчни задължения да са от дейността на юридическото лице -„Шипбилдинг груп" ЕООД,
те са причинени от виновното поведение на подсъдимите,
които следователно са отговорни лично за възстановяването им, съгласно чл.
45 ЗЗД. По делото няма данни някой от подсъдимите доброволно да е внесъл исковата сума в държавния бюджет, нито принудително, по реда на производство по ДОПК, следователно,
исковата сума е не само ликвидна, но и изискуема, поради което
и съдът осъди подсъдимите да заплатят сумата от 117 600
лева /сто и седемнадесет хиляди
и шестстотин лева/,
представляващи обезщетение
за претърпени имуществени
вреди, в резултат на деянието
по чл.255, ал.3 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 4704 лв.
/четири хиляди седемстотин и четири лева/
Водим от горното,
съдът постанови присъдата.
Мотивите се изготвиха
на 02 .03.2016г.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: