Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 21.01.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
12.01. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1761 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от З.И.И., ЕГН **********,*** в качеството й на майка и законен представител на Ивана Ценева действаща чрез адв. Г.С., с адрес *** срещу Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 127а СК.
Ищцата
твърди, че бракът й с ответника е прекратен с решение № 263/2020г., постановено
по гр. дело № 141/2020г. от ДнРС, от който брак имат две родени деца: Цветан
Георгиев Ц., ЕГН **********, роден на ***г., видно от удостоверението за
раждане № 406981, издадено от Община Благоевград и Ивана Георгиева Ценева, ЕГН **********,
родена на ***г., видно от акт за раждане № 645 от 11.08.2009г., издаден от
Община Благоевград. Твърди, че бащата Г.Ц.Ц. отказва да даде разрешение
малолетното дете Ивана Георгиева Ценева да пътува в чужбина (в държави, членки
на Европейския съюз: Гърция, Англия, Италия, Испания, както и да й се издаде
задграничен паспорт. При последният им разговор заявил, че няма да даде
исканото пълномощно. Твърди, че има възможност да посещава страните членки на
Европейския съюз, като иска и дъщеря й да има възможност и право заедно със
съучениците си да участва в екскурзии, състезания и други, с цел да не се нарушава
училищния й процес. Предвид горното моли съдът да постанови решение, заместващо
съгласието на бащата Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с което да се издаде
международен паспорт, разрешение за напускане на страната за свободно
преминаване (излизане и
влизане) през границите
на Република България и пътуване в страните членки на Европейския съюз: Гърция,
Англия, Италия, Испания на детето
Ивана Георгиева Ценева, ЕГН ********** за период от три календарни години.
В сока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника по
реда на чл. 131 ГПК, в който отговор се изразява становище за допустимост на
исковата претенция, но неоснователност на същата по подробно изложени в
отговора на исковата молба съображения.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за
установено следното от факчтическа страна:
Между страните не е спорно, а
и от събраните по делото писмени доказателства ( акт за раждане на Ивана
Георгиева Ценева, ЕГН **********,***) се установява, че детето Ивана Георгиева
Ценева, ЕГН **********, родена на ***г. в гр. Благоевград е дете на страните в процеса, на което дете
видно от приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства е
поставена диагноза „инсулинозависим захарен диабет без усложнения”, състоянието
на който диабет е проследяван и контролиран от компетентните здравни органи във
времето.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Николина Цветанова Ичева – сестра на ответника, чрез показанията на който свидетел се установява, че детето желае издаване на задграничен паспорт и се чувства обидено от баща си, поради отказа на последния да даде съгласие за издаването му.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 127а СК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ал. 1, ищцата следва да докаже, наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост от пътуване извън страната и издаване на лични документи за това.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съгласно даденото в чл. 127а, ал. 1 и 2 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК в тежест на ищцата е да установи, че тя и ответникът се явяват родители на детето, че същото има нужда и интерес от издаването му на задграничен паспорт.
В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са родители на детето Ивана Георгиева Ценева, ЕГН **********. На следващо място съдът намира, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства мотивира несъмнения извод, че в интерес на детето е уважаване на предявената претенция, при което е необходимо е да се подчертае, че при разрешаването на спора, с който е сезиран, съдът се ръководи единствено от интересите на детето. Въз основа на горните фактически и правни констатации и като съобрази гарантираното в чл. 35, ал. 1 КРБ право на свободно предвиждане, установено и в международните актове (чл. 12, т. 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 13, т.1 и 2 от Всеобщата декларация за правата на човека), които след ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ и имат приоритет над тези норми, които им противоречат, съдебният състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 127а, ал. 2 СК за положително произнасяне по предявения иск.
Относно искането за заместване съгласието на бащата за извеждане на детето извън пределите на България, съдът намира следното:
В тези производства релевантни за разглеждане на молбата са фактите, свързани с предпоставките, при които детето може да напуска пределите на РБ – дали това е в негов интерес от гледна точка на държавите, които се планира то да посети и периода, през който ще пребивава в тях. Установена е трайна съдебна практика, че съдилищата не могат да постановяват заместващо съгласие на родител за пътуване извън страната без посочване на дестинациите. Съдебната администрация на тези отношения изисква не само съобразяване с правото на лични отношения на детето с родителя, при когото не живее, но и с гаранция, че то няма да бъде отведено в място, което не е препоръчително да посещава поради размирици или неотстранени последици от природни бедствия (Решение № 697/01.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 669/26.11.2010 г. по гр.д. № 1623/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 446/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 32/28.01.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г., ІV г.о. на ВКС). В решение № 234/30.05.2012 г. по гр.д. № 1580/2011 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права не може да взима самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.
В постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС еднозначно се приема, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му, както и че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето, че детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права, който може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, но не и по въпросите за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница, че детето има право на свободно придвижване, в това число и да пътува в чужбина, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Същите принципни разрешения са възприети и в множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 58/08.03.2012 г. по гр. дело № 721/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 669/26.11.2010 г. по гр. дело № 1623/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело № 4549/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 697/01.11.2010 г. по гр. дело № 1052/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.
В настоящия случай следва да се посочи и, че в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК, съдът е задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум. и от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не е тясно обвързан от исканията на страните (родителите на детето), респ. - и от уточненията и измененията на тези искания, направени в течение на производството по делото, поради което съдът счита, че следва да уважи искането на молителката, а именно – да извежда малолетното дете на страните в страните от ЕС за срок от три години по изложените по – горе съображения. В тази връзка, съдът счита, че установеното на детето на страните заболяване не следва автоматично да води до рестрикции по отношение пътуванията на същото, тъй като не са установени данни по делото пътуването на детето да му е противопоказно предвид заболяването му в каквато насока са основните съображения на ответника, изложени както в отговора на исковата молба, така и в депозираните по делото писмени бележки от него.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете Ивана Георгиева Ценева, ЕГН **********.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** малолетното му дете Ивана Георгиева Ценева, ЕГН ********** да пътува с майка си З.И.И., ЕГН **********,*** до държави – членки на ЕС и обратно - от държави – членки на ЕС до Р. България за срок от три календарни години, считано от датата на влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: