О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на пети март 2020г
в състав: Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 429 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по повод частната
жалба вх.№ 94488/17.12.2019г, подадена от Е.П.З. против определението на
ВРС-ІХс-в № 15659/28.11.2019
по гр.д.№ 9409/2019, с което е прекратено производството по гр.д. № 9409/2019 в частта по исковете с правно основание чл.40 ЗЗД, срещу К.А.Н. /като пълномощник на
ищците-продавачи/, с предмет прогласяване
нищожност до 1/2ид.ч. на договор за покупко–продажба от 14.11.2017г,
обективиран в НА № 164 том 2 рег.№ 4699 н.д.№ 396 за 2017г, поради договаряне
на продажната цена от пълномощника с купувача във вреда на
упълномощителите-продавачи, на осн.чл.130 ГПК.
Счита определението за
незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна, като
делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводст вените действия и по отношение на посочената за пръви ответник по иска К.Н..
В срок не е постъпил писмен отговор от ищците по
делото К.А.Д. и Н.Д.Н..
Писмен
отговор е депозиран от ответницата по иска К.А.Н., спрямо която е прекратено
производството с обжалваното определение, ссъ
становище за недопустимост на жалбата.
Подадената частна жалба е депозирана
в срока по чл.275 ГПК, но от ненадлежна страна и затова се явява недопустима. За
да достигне до този извод, СЪДЪТ съобрази следното:
РС е сезиран с исковата молба, подадена от ищците К.Д. и Н.Н.
срещу ответниците
Е.З. и К.Н..
Предмет на иска е прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на 1/2ид.част от недвижими имот, обективиран в НА №
164 т.2 рег.№ 4699 н.д.№ 396 за 2017г, по който страни са ищците по делото в качеството им на продавачи, действали чрез
техния пълномощник К.Н., и купувач Е.З.
– ответницата по иска.
Твърди се недействителност на сделката поради договаряне
от страна на пълномощника с купувача на продажна цена, което е било във вреда
на упълномощителите - продавачи, тъй като същата е била многократно по-ниска от
пазарната цена.
Така предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.26 ал.2 предл.1-во ЗЗД вр.чл.40 ЗЗД, т.к. се цели прогласяване нищожността на самата
сделка поради липсата на съгласие /воля/ у едната страна досежно един от
съществените елементи от съдържанието на сделката - продажната цена. И тъй като
ищците са били представлявани от пълномощник, то затова се твърди, че същата /К.Н./
е действала в тяхна вреда, договаряйки многократно по-ниска цена.
РС правилно е разграничил исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, по които страни са различни правни субекти.
В конкретния случай се атакува самата сделка
покупко-продажба, имаща характера на двустранен възмезден консенсуален договор и
съгл.чл.8 и сл. от ЗЗД може да възникне само по волеизявленията на две /групи/ лица
и се пораждат права и задължения само за страните по договора. Ето защо
ангажирани могат да бъдат само страните по сделката. По тази причина пасивно
процесуално легитимирани по исковете за нищожност на сделката ще бъдат само
страните по нея /евентуално съпрузите им, при вещно-прехвърлителни сделки/, но
не и пълномощникът, който не участва лично от свое име, а само като
представител на една от страните, в конкретния случай–продавачите.
Съгл.чл.36 и сл. от ЗЗД упълномощаването е едностранна
сделка и като такава съставът й се изчерпва с волеизявлението на само един правен
субект - упълномощителя, която поражда права, но не и задължения за
пълномощника. Само и единствено тези лица са страни по сделката.
При това положение правоотношението между ищците и отв.К.Н. /по упълномощителната
сделка/ е различно от това с отв.Е.З. /по договора за
покупко-продажба/. Затова същите не се явяват нито необходими задължителни
другари, нито обикновени такива. По тази причина окончателният съдебен акт би
могъл да бъде с различен правен резултат за всяка от ответниците.
Казано с други думи, разрешаването със СПН на спора относно недействителността
на прехвърлителната сделка не следва да се случва с участието на пълномощника
като главна страна. Ето защо за ищците липсва правен интерес от насочването на
иска спрямо лице, което не е страна по материалното правоотношение.
Всичко изложено има отношение и към допустимостта
на настоящата жалба доколкото същата е подадена от Е.З., конституирана като
ответник по иска и явяваща се купувач по сделката. Същата е надлежна страна по
висящия правен спор.
Право на ищците е да укажат срещу кого насочват
иска си, но в правомощията на съда е да прецени доколко това са надлежните
участници в процеса с оглед правния интерес от търсената защита и, съответно,
да прекрати производството спрямо тези от тях, които не са материално-правно
легитимирани /т.е. не са страни по материалното правоотношение/.
Правилни са разсъжденията на ВРС, че случаите, в
които пълномощникът става ответник по искове по чл.40 ЗЗД е вн
случаите, когато е налице
1/ кумулиране на иск за нищожност на
прехвърлителната сделка с иск за нищожност на самата едностранна упълномощителна сделка; или
2/ когато е налице кумулиране на иска за
нищожност на прехвърли телна сделка с иск за вреди
срещу пълномощника.
Настоящият случай, обаче, не е такъв.
Предвид изложеното по-горе следва, че за посочената
като втори ответник по иска Е.З.,
явяваща се приобретател по сделката, липсва правен
интерес от обжалване на прекратителното определение на ВРС за участието като ответник
по иска за нищожност на сделката на лицето К.Н., явяваща се пълномощник на
продавачите по същата. Такъв правен интерес биха имали само ищците или
лицето, по отношение на което е прекратено производството в случай че то само
иска по отношение спорът да бъде разрешен със СПН.
За Е.З. съществува друг правен ред за защита, а
именно чрез привличането на К.Н. като ТЛП на страната на ответника, по който
начин постановеният съдебен акт би я обвързал със СПН с оглед евентуалното
предявяване на регресен иск срещу нея. Това е
обективирано и в последваща молба от Ел.З., постъпила
след постановеното прекратително определение.
Разноски в полза на отв.К.Н.
не следва да бъдат присъждани, тъй като същата не се явява надлежна страна в настоящото
производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх.№ 94488/17.12.2019г, подадена от Е.П.З. против определението на
ВРС-ІХс-в № 15659/28.11.2019
по гр.д.№ 9409/2019, с което е прекратено производството по гр.д.№ 9409/2019 в частта
по исковете с правно основание чл.26 ал.2 предл.1-во вр.чл.40 ЗЗД, срещу К.А.Н.
/като пълномощник на ищците-продавачи/, с предмет прогласяване нищожност до 1/2ид.ч. на договор за покупко–продажба
от 14.11.2017г, обективиран в НА № 164 том 2 рег.№ 4699 н.д.№ 396 за 2017г,
поради договаряне на продажната цена от пълномощника с купувача във вреда на
упълномощителите-продавачи, на осн.чл.130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.гр.д.№ 429/2019
Определението може да се обжалва с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: