РЕШЕНИЕ
гр. София, 8 Май 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11258 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на
активно субективно съединяване искове с правно основание чл.432 (1) КЗ във вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Ищците А.А.С., действаща лично и
като майка и законен представител на С.С.А. и В.С.А. твърдят, че на 15/9/2016
год. настъпило пътно-транспортно произшествие на път ПП Е 773, в района на
км.478, при което лек автомобил Деу Нубира с рег. № *******, управляван от Х.К.К.напуснал
пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. В резултат от произшествието
починал С.К.А., с който ищцата А.С. живеела на семейни начала и баща на другите
двама ищци. Самата А.С. получила фрактура на дясната бедрена кост и фрактура на
лявата лъчева кост и разкъсно-контузна рана на главата. Ищцата С. изпаднала в
безсъзнание след произшествието и била транспортирана в МБАЛ Бургас. Там тя
преминала през множество изследвания, претърпяла операция – кръвна
репозиция на фрактура, била й поставена
метална остеосинтеза. През десетте дни болничен престой, тя била напълно
обездвижена, налагало се да приема множество лекарства, както и да ползва помощ
от персонала на болницата и свои близки. Тя изпитвала силни болки, вземала
сънотворни, за да може да спи, изпитвала ужас да се качи в кола; лишена била от
възможността да води нормален социален и професионален живот. Освен това до момента не можела да ходи
нормално, не можела да държи предмети и да пише с увредената ръка. След като
научила, че човекът, с когото живеела на семейни начала и от който имала две
деца, животът на ищцата С. се сринал. Тя изпаднала в тежка депресия, в каквато
се намирала и до момента; била съсипана емоционално и останала без моралната и
материалната подкрепа на бащата на своите деца. С починалия ищцата С. и децата
й – другите двама ищци имали много силна връзка и отношения на привързаност,
взаимна обич и уважение. Загубата му оставила ищците с усещане за безпомощност,
те се чувствали сами. Освен това те изпаднали в материално затруднение, тъй
като починалият осигурявал средствата за издръжка на семейството.
Непълнолетните ищци също много тежко приемали смъртта на баща си, особено
ищецът В.А., за който починалият бил опора, пример в живота и най-близък човек,
с който да споделя всичко. Децата и ищцата С. изпитвали силен стрес, нарушен
бил сънят им , непрестанно сънувалия загубения близък човек. Прекъсната била
възможността децата да израснат в силна семейна среда. Образуваното по случая
досъдебно производство било прекратено, поради смъртта на водача на лекия
автомобил, който имал вина за настъпване на произшествието и чиято гражданската отговорност била
застрахована при ответното дружество. Ищците завели претенция на 13/12/2016
год. пред ответното дружество за доброволно заплащане на обезщетение за
претърпените вреди, но до момента не били получили никакъв отговор от
ответника. Ето защо, те предявяват иск, с който молят ответникът да бъде осъден
да им заплати следните обезщетения: в полза на ищцата А.С. – сумата 150 000
лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, под формата на
болки, страдания и стрес от произшествието
и настъпилите травматични увреждания и сумата 200 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени след загубата на партньора й; в полза на ищеца В.С.А.
и на ищцата С.С.А. – сумата от по 200 000 лева за всеки от тях, обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на баща им. Претендират и законна лихва от
датата на произшествието, и направените по делото разноски.
Ответникът З.А. АД оспорва предявените искове. Оспорва
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между произшествието и
настъпилите вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия С.А. и от ищцата А.С. – и двамата пътували без поставен предпазен
колан. Счита, че, ако пострадалият А. е бил с поставен предпазен колан, смъртта
му нямало да настъпи; нямало да настъпят и травматичните увреждания за ищцата С..
Твърди, че заявените неимуществени вреди не са настъпили и не се търпят от
ищците. Намира за завишен размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди – същият не отговарял на принципа на справедливостта.
Оспорва началният момент, от който се претендира лихва за забава. Моли исковете
да бъдат отхвърлени или обезщетението намалено. Претендира разноски.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
На 15/9/2016 год. на път Е 773,
км.487 е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил Деу
Нубира, с рег. № *******, управляван от Х.К.К.е напуснал пътното платно, поради
движение с висока скорост и се блъснал в крайпътно дърво. При удара водачът на
лекия автомобил и С.К.А. са починали, а А.А.С. е получила множество фрактури.
Образуваното по случая досъдебно
производство № 237 ЗМ-267/2016 год. и пр.пр. № 607/2016 год. на Окръжна
прокуратура гр. Бургас, са прекратени с Постановление от 6/7/2017 год., поради
смъртта на дееца.
А.С. е приета за лечение в МБАЛ в гр.Бургас на
15/9/2016 год. и е останала за лечение в болницата до 25/9/2016 год.
Окончателно поставената й диагноза е феморис декстра, фрактура радии синистра,
влк капитис. Лекувана е оперативно, чрез
кръвна репозиция на фрактурата под рьо контрол и й е поставена метална
остеосинтеза. Под анестезия е извършена ревизия на раната на клавата,
хомостаза, дренаж, сутура.
В периода 1-10 Март 2017 год. А.С. е
била приета за лечение в МБАЛ Бургасмед ЕООД, поради незараснала фрактура. Тя е
преминала през оперативна интервенция за костна трансплантация – фемур, под
обща анестезия. Премахната била металната остеосинтеза и била поставена метална
плака.
Гражданската отговорност на водача
на лекия автомобил Деу Нубира, с рег. № ******* е била застрахована от ЗК Армеец
АД, към 15/9/2016 год.
С.К.А. е баща на С.С.А. и В.С.А., а А.А.С. е тяхна
майка.
На 13/12/2016 год. А.А.С. е подала от свое име и в
качеството си на законен представител на С.С.А. и В.С.А., искане до ответното
дружество за обезщетяване на вредите претърпени от пътно-транспортното
произшествие, настъпило на 15/9/2016 год. Между ищцата и застрахователното
дружество е водена кореспонденция за представяне на допълнителни доказателства.
С писмо от 13/3/2017 год. застрахователят е уведомил пострадалите, че не са
налице условия за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не
са представени доказателства от досъдебното производство – автотехническа
експертиза, протокол за оглед и скица на произшествието, протоколи за разпит на
свидетели, съдебно-медицинска експертиза, резултати от взети проби за
установяване на употреба на алкохол, крайният акт от досъдебното производство и
доказателства за фактическо съжителство между починалия и А.С.. Тези
доказателства са били изпратени на застрахователя с писмо от 6/6/2017 год.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава следното заключение: вследствие на
пътно-транспортното произшествие от 15/9/2016 год. А.А.С. получила контузия и
разкъсно-контузна рана на главата; счупване на дясната бедрена кост в долната й
част; счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става. Тези
травматични увреждания се срещали често при пътуващи, пострадали при ПТП.
Дължали се на нанесени интензивни удари на твърди, тъпи и ръбести предмети от
интериора на автомобилното купе. Уврежданията били в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието. Счупването на дясната бедрена кост довело до трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период от 1 година,
счупването на лявата лъчева кост в областта на китковата става довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 3 месеца, а
нараняването в областта на главата представлявало временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищцата преминала през оперативна интервенция за
открито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на костните
фрагменти с метална плака и винтове и открито наместване на счупената лъчева
кост и скрепяване на фрактурата с плака и винтове. Счупената лъчева кост
зараснала за 35 дни, след което ищцата започнала рехабилитация. Счупената
бедрена кост не зараснала дълго време, тъй като фрактурата била супракондилна и
се образувала псевдоартроза (лъжлива става). Ищцата получила патологична
подвижност, скъсяване на левия крак и затруднено придвижване с патерици, поради
което била подложена на нова оперативна интервенция за костна трансплантация,
премахване на старата метална плака и поставяне на нова заключваща плака с 5
отвора и винтове. Общо оздравителният период при ищцата продължил една година.
През тази година ищцата изпитвала болки и страдания, които били по-интензивни
през първите 3-4 месеца, след злополуката и през първите 2-3 месеца от началото
на рехабилитацията. През останалото време болката била периодично явяваща се
при натоварване и при рязка промяна на времето. Освен това, в продължение на
първите 3 месеца ищцата не е могла да се придвижва с помощта на патерици, тъй
като и лявата й ръка е била счупена. Лечението било провеждано при постелен режим
и тя е трябвало да ползва чужда помощ при обслужването си и при посещението на
лекар за контролни прегледи. До края на първата година от злополуката тя не е
можела да стъпва на десния крак и се придвижвала трудно с проходилка и
патерици. Към момента лъчевата кост на ищцата била зараснала с добър калус;
лявата китка била оточна и палпаторно болезнена; движението на китковата става
бил нормален, но с намалена сила на захват; останал бил козметичен белег с
дължина 8 см на 0.5 см. Счупената
бедрена кост също била зараснала; останал е груб белег 35/0.8 см; движенията на
дясната колянна става били ограничени до 90 градуса; движенията на дясната
тазобедрена става при отвеждане встрани били с намален обем с 10 градуса. За
вземане на костно вещество от лявата хълбочна кост, на ищцата е направена
костна пластика, от която останал белег 7/1 см. Ищцата се придвижвала сама, но
с леко накуцваща походка. Предстояли две нови операции за изваждане на
металните остеосинтези, които щели да доведат до нови болки и страдания и нов
курс на рехабилитация. Според вещото лице ищцата А.С. е пътувала без поставен
предпазен колан. Тялото на ищцата е изпаднало от автомобилното купе след удара,
което обаче способствало тя да избегне смъртоносни увреждания вътре в купето.
Вещото лице счита, че фрактурите на крайниците могат да бъдат получени и при
поставен предпазен колан, тъй като той не ограничава движенията на крайниците.
По отношение на пострадалия С.К.А.
вещото лице по медицинската експертиза дава заключение, че получените от него
травми – контузия на гърдите с двустранни фрактури на ребра, разкъсване на
двата диафрагмални купола, контузия на белите дробове, вътрегръден кръвоизлив,
пукнатини в черния дроб, коремен кръвоизлив, анемия на вътрешните органи, прорезни
рани на ляв горен крайник, разкъсно-контузна рана на теменната област на
главата и лицето, били крайно тежки и несъвместими с живота; смъртта настъпила
бързо и била неминуема. Всички тези увреждания били в причинно-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие. Пряката причина за смъртта била
тежък травматичен шок от тежката гръдна и коремна травми. Вещото лице счита, че
пострадалият е бил без поставен предпазен колан, но смъртта е щяла да настъпи
дори и предпазният колан да е бил използван, предвид скоростта на автомобила и
тежките деформации по автомобилното купе. След удара на автомобила в дървото,
телата на пътуващите били насочени на ляво, а коланът не е можел да спре това
движение.
Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза дава заключение, че мястото на удара на лекия
автомобил в крайпътното дърво, било на 5.2 метра вдясно от десния край на
платното за движение. Автомобилът напуснал платното в дясно за посоката си на
движение, завъртял се на дясно и продължил движението с лявата си страна,
плъзгайки се странично. Така автомобилът достигнал до крайпътното дърво, в
която се ударил с лявата си част в
зоната на лявата колонка на купето. Скоростта на автомобила непосредствено
преди настъпване на произшествието била 129 км/час. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил при такава скорост е 142 метра. Причина за настъпване на
произшествието били субективните действия на водача на лекия автомобил с
органите за управление на автомобила, отклоняването на автомобила на дясно,
напускане на платното за движение и удар в крайпътно дърво. Водачът имал
техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако се е
движил с по-ниска скорост за движение от разрешената от 90 км/час и е следвал
посоката на движение.
Свидетелят Кольо С.А. – баща на
починалия С.А., дава следните показания: С.и А.С. съжителствали съвместно; те
живеели при майката на С., която била бивша жена на свидетеля, а след 2008 год.
се преместили да живеят в дома на свидетеля. Около 2010 год. С.построил къща, З.къщата
на свидетеля, и се преместил да живее там със семейството си, а през 2016 год.
се преместил заедно със семейството си в друга къща в същия град – гр.Карнобат.
Семейството на С.се състояло от А. и
техните деца – С. и Венци. С.много държал на семейството си, те живеели все
заедно и не са се разделяли никога. Двамата много се обичали, обичали и децата
си. Имало един момент, когато С.и А. отишли да работят заедно в Германия, след
което се върнали обратно. За катастрофата първо разбрал приятел на свидетеля,
докато двамата били на работа. Този приятел не поискал да каже на свидетеля
какво се е случило, а предложил да се прибират вкъщи, въпреки, че било все още
рано. На прибиране приятелят умишлено превел свидетеля по друг път, а не покрай
къщата на С.. Когато се прибрал у дома, свидетелят видял децата му да плачат,
да крещят и да викат. Чак тогава свидетелят разбрал какво се е случило.
Свидетелят тръгнал веднага за гр.Бургас и по пътя минал покрай мястото на
произшествието – там видял сина си да лежи на земята, а впоследствие се
разбрало, че той е починал. А. била вече откарана в болница в гр.Бургас.
Свидетелят я видял на третия ден – тя била много лошо ударена и все питала за
мъжа си. В продължение на 10 дни лекарите и самият свидетел лъгали А., че мъжът
й ще се оправи. Чак след като я изписали от болница, свидетелят й казал, че С.е
починал. А. започнала да плаче и припаднала, наложило се да извикат Бърза помощ
и тя да бъде откарана в гр.Айтос. По същото време свидетелят казал и на децата,
че баща им е починал. Голямото дете – С. разбирала какво се е случило с баща й,
а малкият не можел да повярва и все искал да бъде заведен при баща си. Двете
деца плачели много. Всяка седмица А. и децата ходели на гробищата. На А. й било
много тежко от загубата – и тя, и децата плачели и тъгували много. До днес, на рождения
ден на С.те му подготвяли подарък. Свидетелят заявява, че, след изписването от
болница, А. отишла да живее при майка си и сестра си, тъй като не можела да се
придвижва сама, трябвало някой да й помага. Тя ходела с патерици. Към момента А.
куцала и не можела все още да се възстанови.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на медицинската и
автотехническата експертизи, приети от съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Голф – Х.К.К.. В
това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от заключението на
автотехническата експертиза. Заключението на вещото лице, че водачът на лекия
автомобил Деу е причинил произшествието, не се опровергават от други събрани по
делото доказателства. Сам по себе си фактът на управление на автомобила със
скорост значително надвишаваща разрешената за участъка, излизането на
автомобила от пътя, завъртането и ударът в крайпътно дърво е достатъчно да се
приеме противоправност на деянието. Това е така, защото Законът за движение по
пътищата създава задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато
управляваните от тях превозни средства (чл.20 ал.1 от ЗДвП), както и да се
движат със скорост, съобразена с пътните условия и ограниченията на скоростта
за пътния участък (чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП). По делото не се доказва наличие
на непреодолима причина или обстоятелство, което водачът на лекия автомобил Деу
не би могъл да предвиди или предотврати, и което да е довело до произшествието.
Не се доказват обстоятелства, които да оборват
презумпцията за вина на водача на лекия автомобил Деу. Ето защо съдът приема,
че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие ищците са претърпели вреди
– ищцата А.С. е получила травматични увреждания, довели до интензивни болки и
страдания и е загубила мъжа, с който е живеела на съпружески начала и с който е
отглеждала общите им деца. Ищците С.А. и В.А. са загубили баща си. От събраните
гласни доказателства и медицинска експертиза се установява безспорно, че травматичните
увреждания на А.С. – контузия и разкъсно-контузна рана на главата; счупване на
дясната бедрена кост в долната й част; счупване на лявата лъчева кост в
областта на китковата става, са реално настъпили и са пряка и непосредствена
последица от произшествието. Доказват се преживените от нея болки и страдания в
продължителен период от време, негативните промени и негативното засягане на
качеството на живот на ищцата – те е била подложена на продължително лечение
(около 1 година), претърпяла е две оперативни интервенции и й предстоят нови операции,
изпитвала е силни болки, не е можела да се обслужва самостоятелно, изпитвала е
затруднения във нормални физиологични дейности, наложило се е да се премести
при своите близки, за да има кой да се грижи за нея. Доказва се също така
изключително тежкият начин, по който тази ищца е приела загубата на своя мъж –
тя припаднала и се наложило повикване на Бърза помощ. Този факт съдът цени като
доказателство за драматичното отражение на новината върху психиката на ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че
децата на починалия също са приели тежко новината за смъртта на баща си.
Двамата плачели до ден днешен и непрекъснато посещавали гробищата. Внезапната загубата
е била изключително тежка за всички членове на семейството на починалия С.А.,
тъй като всички те живеели заедно, във взаимна любов и разбирателство и били
неразделни. При това положение отговорността на ответника за обезщетяване на
вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника е
неоснователно. Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат
съдът изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или
бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за настъпване на
този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му или го е
улеснило. В случая не се доказва такова поведение на пострадалия С.А., което да
е способствало или улеснило настъпване на фаталния изход. Безспорно
установеният факт, че той е бил без поставен колан, не променя горния извод,
тъй като според заключението на медицинската експертиза, при установения
механизъм на произшествието и скоростта на лекия автомобил преди катастрофата,
смъртта е щяла да настъпи и при положение, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан. По същия начин, неизползването на предпазен колан от ищцата А.С.
не е имало за закономерна последица настъпването на травматични увреждания от типа
на тези, получени от нея. Уврежданията били по крайниците на пострадалата и
поставен предпазен колан не би предотвратил настъпването им. Нещо повече,
според вещото лице липсата на поставен предпазен колан, при този механизъм на
произшествието, вероятно е съхранил живота на ищцата С.. При тези данни, съдът
не приема за основателно твърдението на ответника, че пострадалите са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази по отношение на ищцата А.С.
вида и характера на травматичните увреждания, изключително дългия период на лечение,
с настъпили усложнения, претърпените две оперативни интервенции, ползването на
чужда помощ и пълната зависимост на ищцата от грижите на близките й. На
следващо място съдът съобразява и факта, че повече от година след
произшествието ищцата не се е възстановила напълно, а походката й е останала
накуцваща, а по тялото й са останали козметични белези от претърпените
интервенции. По отношение на тази ищца съдът взема предвид изключително тежкото
отражение на загубата на близкия човек върху психиката и ежедневието й, фактът,
че тя е останала сама да отглежда общите й с починалия деца. При определяне на
обезщетението за вредите, претърпени от децата С. и В. съдът взема предвид доказания
интензитет на страданията на децата и доказания начин, по който те са приели
смъртта на баща си. По въпроса как тримата ищци са приели загубата на близкия
човек по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания
свидетел, съдът прави мотивирано заключение, че тримата ищци и починалия са поддържали
близки отношения, основани на взаимна обич, били са неразделни и внезапната
загуба е разтърсила и променила живота им безвъзвратно, по един особено тежък
за ищците начин. До ден днешен те посещавали гроба на своя близък, купували
подаръци за рождения му ден и плачели за него. При определяне на обезщетението
съдът взема предвид и разбирането си, че човешкият живот е висша ценност,
подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с
подходящо обезщетение. При съобразяване на посочените обстоятелства, съдът
приема, че обезщетение от по 200 000 лева за всеки един от тримата ищци за
обезщетяване на болката от загубата на С.А. отговаря на принципа на
справедливост и е от естество да компенсира доказаните вреди. На ищцата А.А.
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000 лева за
претърпените от нея болки и страдания от травматичните увреждания. Искът на
ищцата А.С. за присъждане на обезщетение за болки и страдания от претърпените
от нея травматични увреждания до пълния предявен размер от 150 000 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетенията за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на
15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция
от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В случая, първо е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на
застрахователя. Ето защо моментът, в който застрахователят изпада в забава да
изпълни задължението си е изтичане на 3 месеца от сезирането му, тоест 13/3/2017
год..
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от исковете
в размер на 26 400 лева и разноски в размер на 616 лева.
Ответникът следва да заплати в полза
на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 17 676 лева (с
ДДС), на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед отхвърлянето на иска в една
част, ищцата А.С. следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил разноски за 300 лева.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на сумата от 100 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и разглеждането му само в едно съдебно
заседание. Така ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника общо
сумата в размер на 48 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на А.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
– адвокат Г.Й., на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания от претърпени травматични увреждания и сумата 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на С.К.А., настъпили при пътно-транспортно произшествие от 15/09/2016г., ведно
със законната лихва от 13/03/2017 год. до окончателното изплащане на главницата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, до пълния предявен
размер от 150 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на С.С.А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител А.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Й., на
основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 200 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.К.А., настъпила при
пътно-транспортно произшествие от 15/09/2016г., ведно със законната лихва от
13/03/2017 год. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В.С.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Й., на
основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на С.К.А., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 15/09/2016г., ведно
със законната лихва от 13/03/2017 год. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
сумата 27 016 лева държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Адвокатско дружество „Д.и Д.“,
ЕИК *******, с адрес гр.София ул.“*******, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 17 676 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** – адвокат Г.Й. да заплати на ЗАД А. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК
сумата 48 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: