Р Е
Ш Е Н
И Е
№1887 10.06.2020година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, I състав, в публично заседание на ОСМИ ЮНИ две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20178 по
описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
МС МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ЕИК ******** твърди, че по силата на договор, сключен на
22.05.2019г., ответникът е възложил, а ищцовото дружество е приело да
организира и изхранва туристи в ресторант „********“, заявени от възложителя по
същия договор срещу заплащане, предварително уговорено с анекс №1,
представляващ неразделна част от процесния договор. Ищецът твърди, че в
изпълнение на поетите от ищеца задължения, от датата на сключване на договора и
към настоящия момент, по възлагане на ответника, ищцовото дружество приема
групи от чуждестранни туристи и организира тяхното изхранване, съобразно
предварително уговорено между страните меню, съгласно приложение № 1,
неразделна част от процесния договор.
Ищецът твърди, че за периода от 01.09.2019 г. до
11.09.2019 г., ответното дружество не е заплатило на ищеца извършени от последния тру. услуги по организиране и
изхранване на туристи, оформени с фактури с номера 109 от 01.09.2019г., № 110 от 04.09.2019г., 111
от 04.09.2019г., 113 от 06.09.2019г., 114 от 07.09.2019г., 115 от 08.09.2019г.
и 116 от 11.09.2019г., като общо дължимата, но незаплатена от ответното
дружество на ищеца сума възлиза на 2 919,02 лв. с ДДС, която е следвало да
заплати в 15-дневен срок от датата на издаването на всяка една фактура.
Ответникът Астрал Холидейз БГ ЕООД с ЕИК ******* излага
твърдения за това, че не е възлагал на ищеца подобни услуги, както и, че такива
не са били предоставени реално от ищеца. Освен това твърди, че процесните
фактури не са били подписани от упълномощено лице на ответното дружество, както
и че от ищеца не са били представени
графици или програми, за да е наясно как и кога са били предоставени процесните
услуги.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото като
писмени доказателства са представени и
приети – заверено копие от договор за организиране и
изхранвне на туристи в ресторант „********* ведно с анекс № 1 и приложение № 1
към същия и копия на фактури с номера 109
от 01.09.2019г., № 110 от 04.09.2019г., 111 от 04.09.2019г., 113 от
06.09.2019г., 114 от 07.09.2019г., 115 от 08.09.2019г. и 116 от 11.09.2019г .
По силата на така сключения договор ищецът се
е задължил да организира и изхранва туристи, предоставени от ответника като
възложител на изпълнителя, срещу заплащане, уговорено в ДС /анекс/,
представляващо неразделна част от договора. Договорът е сключен за срок от една
година и влиза в сила от датата на подвисването му. Съгласно член 5.1 от
договора начинът и размерът, по който ще
се формира възнаграждението ще бъдат предмет на доп. споразумение. Съгласно
анекс № 1 от 22.05.2019г. страните са постигнали съгласие за цената и начина на
разплащане, а именно: за цени на обяд за възастен от 10,50 лева, а за дете от 2
до 12 г. от 5,25 лева, като възложителят е следвало да заплаща предоставените
тур. услуги срещу издадена и подписана от упълноощено лице на възложителя
/екскурзовод/ фактура на всяко посещение, като сумата е следвало да се заплати
в 15 дневен срок от датата на издаването й. Ответникът не е оспорил авторството
на представените писмени доказателства, с оглед на което следва да се счете, че
договорът е валиден и е породил правните си последици, като за страните са
възникнали насрещни права и задължения.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице З.М., което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено, се установява, че издадените
от ищцовото дружество данъчни фактури са
били осчетоводени от ищеца и ответника. Ответникът ги е отразил в дневника си за покупки за м.
септември 2019г. , същите са били представени в НАП и участват в разчета с
бюджета. Ответникът не е извършил плащания по фактурите.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
По силата на
така сключения договор ищецът се е задължил да организира и изхранва туристи,
предоставени от ответника като възложител на изпълнителя, срещу заплащане,
уговорено в ДС /анекс/, представляващо неразделна част от договора. Договорът е
сключен за срок от една година и влиза в сила от датата на подвисването му.
Съгласно член 5.1 от договора начинът и размерът, по който ще се формира възнаграждението ще
бъдат предмет на доп. споразумение. Съгласно анекс № 1 от 22.05.2019г. страните
са постигнали съгласие за цената и начина на разплащане, а именно: за цени на
обяд за възастен от 10,50 лева, а за дете от 2 до 12 г. от 5,25 лева, като
възложителят е следвало да заплаща предоставените тур. услуги срещу издадена и
подписана от упълноощено лице на възложителя /екскурзовод/ фактура на всяко
посещение, като сумата е следвало да се заплати в 15 дневен срок от датата на
издаването й. Ответникът не е оспорил авторството на представените писмени
доказателства, с оглед на което следва да се счете, че договорът е валиден и е
породил правните си последици, като за страните са възникнали насрещни права и
задължения.
Процесните фактури са осчетоводени и от двете страни по
делото и са вписани в дневника за покупки при ответното дружество. След като процесните фактури
са отразени в счетоводните регистри на ответното търговско дружество, съответно
е било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит по нея, то по силата на
законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че в
конкретния случай е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените
услуги/ в този смисъл е решение № 138 от
17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК/.
Трайната съдебна практика на
ВКС приема, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и
с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват
недвусмислено признание на задължението по тях /решение №42 от 19.04.2010 г. по
т.д.№593/2009 г. на ІІ Т.О., решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г.
на ІІ Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., ІІ Т.О./. От
самия факт на осчетоводяване на извършените от ищеца услуги следва, че ищецът,
в качеството си на изпълнител, е изпълнил своите задължения по така сключения
договор.
Тъй като ищецът е изправна страна във възникналото между
страните правоотношението, за
възложителя е възникнало задължение да му заплати дължимото по договора възнаграждение и тъй като
същото не е било платено, исковата сума
се дължи от ответника.
Поради изложеното, се налага извода, че
така предявения главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан по основание и размер. Законната лихва се дължи от предявяване
на претенцията в съда- 02.10.2019 г. до пълното изплащане на вземането по
главницата.
По отношение на разноските: На осн.
член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноските в производството,
възлизащи на 816 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Астрал Холидейз БГ
ЕООД с ЕИК ******** да заплати на МС МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ЕИК ********сумата от 2 919,02 лева, представляваща
общата стойност на предоставените от ищеца тур. услуги, изразяващи се в
организирано изхранване на групи от чуждестранни туристи в стопанисвания от
ищеца ресторант „*************“, предоставени по възлагане от ответника по
силата на сключения договор от 22.05.2019г., анекс № 1 и приложение № 1 от
същата дата, оформени с фактури № 109 от 01.09.2019г., № 110 от 04.09.2019г., 111
от 04.09.2019г., 113 от 06.09.2019г., 114 от 07.09.2019г., 115 от 08.09.2019г.
и 116 от 11.09.2019г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски от 816 лева..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.