Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 29.06. 2018 Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
29.05. 2018 година
В
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д.
№ 168 по описа за 2017 година
за
да се произнесе съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, във вр. с
чл.240 ЗЗД.
Ищцата Д.Р., чрез пълномощника си адв. М.Н. – САК, твърди,
че във връзка с уведомление на Районен Съд - Стара Загора по чгд № 5718/2016г.,
гражданска колегия I състав, получено на 19.05.2017г., е предявила настоящия иск
за установяване на вземането си към „С.“ ООД, предмет на заявлението по чгд №
5718/2016г.
Сочи, че е съдружник в „С.“ ООД от учредяването му на
04.07.2005г. В периода от 20.07.2005г. до 11.10.2011г. ищцата твърди, че е
предоставила по банков път на
дружеството заеми в общ размер на 378000
евро, с левова равностойност 739 303,75 лева. За предоставената сума между
страните били сключени няколко договора за заем. Към тях, в края на всяка
календарна година, страните са съставяли и подписвали нарочни протоколи,
впоследствие приложени към съответния договор за заем, както и Записи на
заповед за получените по банков път суми. Заетите суми били надлежно
осчетоводени от дружеството, видно от приложените счетоводни справки и оборотни
ведомости, подписани и заверени от счетоводната къща, която обслужва „С.“ ООД.
В исковата молба се посочва, че вземането на ищцата,
предмет на настоящото производство е в размер на 262 081,22 лева и произтича от
договор за заем от 02.01.2006г. с падеж 29.02.2016г. за сумата от 134 000 евро,
като задължението на „С.“ ООД по горепосочения договор не е погасено от
дружеството към момента на депозиране на исковата молба.
Моли съда да приеме за установено, че „С.“ ООД дължи на
Д.Р. сумата 262 081,22 лева.
Претендира за направените по делото разноски,
включително и адвокатски хонорар.
Ищцата е депозирала уточняваща молба, в която посочва,
че настоящият установителен иск е образуван във връзка с подадено възражение по
заповедно производство №5718/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора. По
посоченото заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №3529 от 09.12.20116г. и
съответно изпълнителен лист, с който настоящият ответник „С.“ ООД е
осъден да заплати
на ищцата Д. Р. сумата
от 262 081,22 лв.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2006г. с
падеж 29.02.2016г., ведно със законна лихва от 07.12.2016г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9437,84 лв. разноски по делото.
Сочи, че съобщение за направеното възражение от страна
на „С.“ ООД е получено от ищцата на 19.05.2017г., с което се указва на
заявителя Д.Р. да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Последното е връчено на процесуалния представител на Д.Р. адв. М.Н. на
19.05.2017г., след което е подадена искова молба от 19.06.2017г.
В уточняващата молба е посочено, че към датата на
получаване на горното от страна на ответника, Д.Р. не е предприела действия по
образуване на изпълнително производство и съответно издаденият изпълнителен
лист не е връчен на „С.“ ООД, съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 5 ГПК.
Сочи, че към момента, Д.Р. е образувала изпълнително
дело при ЧСИ К. Ангелов по друго заповедно производство, а именно по чгд
5353/2016г.
Моли съда да приеме за установено, че „С.“ ООД дължи
на Д.Р. сумата 262 081,22 лева /двеста шестдесет и две хиляди осемдесет и един
лева и двадесет и две стотинки/, за която е образувано заповедното
производство, като дължимата сума представлява неизплатено задължение по запис
на заповед от 31.12.2006г. с падеж 29.02.2016г., ведно със законна лихва от
07.12.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9 437,84 лв. разноски
по делото, съгласно издадена Заповед за изпълнение 3529 от 09.12.20116г. по
ч.гр.дело № 5718/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора и съответен
изпълнителен лист от същата дата.
Претендира за направените по делото разноски,
включително и адвокатски хонорар.
Ответникът „С.“ ООД заявява, че искът е неоснователен,
като го оспорва изцяло. Заявява, че твърденията на ищцата в исковата молба за
вземания (независимо какви са по основание и размер) спрямо дружеството не
намирали потвърждение във финансовите отчети на последното, които са подписани
от самата нея, в качеството й на управител на „С.“ ООД и обявени по
електронната му партида в Търговския регистър. В допълнение, към комплекта от
документи, предназначени за обявяването на годишния финансов отчет в Търговския
регистър за съответната финансова година, подава и декларация по чл. 13, ал. 4
от Закона за Търговския регистър (ЗТР), всяка от които е подписана от ищцата Д.Р.,
която към този момент е представлявала и управлявала дружеството. Сочи, че по
силата на горепосочената декларация, ищцата под страх от наказателна
отговорност, изрично декларирала истинността на заявените от нея обстоятелства
и приемането на представяните за обявяване актове .
Сочи, че представените от страна на ищцата Оборотни
ведомости на търговското дружество не касаели счетоводна сметка за задължения,
а собствени на дружеството, резервни средства. Поради това, в тях нямало
начислявани лихви, каквито се дължат, съгласно горепосочените 7 договора за
заем и които съгласно чл. 4, ал. 1, т.1 от ЗСч би трябвало да се начислявани
текущо. Посочва, че Д.Р. не представяла оборотна ведомост за календарната 2006
година, когато всъщност твърди да е възникнало вземането й. По отношение на
останалите депозирани писмени доказателства - Оборотни ведомости за период
2007г.-2016г. твърди, че същите не отразяват осчетоводено вземане на ищцата по
процесния Договор за заем и Запис на заповед, като сочи, че в нито една от
ведомостите не е отразено, че в действителност посочените суми като
„кредит", всъщност касаят търсената от ищцата сума от 262081,22 лева в
настоящото производство.
Оспорва твърденията на ищцата, че заетите суми са били
надлежно осчетоводени от ответното дружество. Твърди, че поради липсата на
действително вземане от страна на ищцата към дружеството, не е налице
действително правоотношение между ищцата и дружеството. Твърди, че в
представените от ищцата платежни нареждания, макар, че не са представени в
изискуемата по чл. 185 ГПК форма - с придружен превод на български език, чиито
наредител е К. Т., никъде като основание за извършения превод не е посочено
"договор за заем от дата 02/01/2006г. с падеж 29/02/2016г.", което
ясно показвало, че такива договори за заем не са били сключвани. В този смисъл
счита, че твърдените от ищцата договори за заем не установяват действително
каузално правоотношение между нея и дружеството, поради факта, че посочените от
нея документи не са били редовно сключвани, макар и да изглеждат редовни от
външна страна.
По отношение на представения от ищцата запис на
заповед без протест, твърди, че дружеството не е издавало такъв. Заявява, че
същият е съставен на по-късен етап от посочената в него дата на издаване, след
като К. Т. е бил вече оттеглен от управлението на „С.“ ООД (след 29.07.2016г.)
и не е имал представителна власт да управлява и представлява Дружеството.
Твърди, че представеният запис на заповед не отговаря на действително
възникнало каузално правоотношение и е съставен за целите на процеса от
неоправомощено лице.
Твърди, че договорът за заем и записът на заповед, са
съставени на по-късна от посочената в тях дата за целите на настоящия процес,
поради което на основание чл.193 ГПК оспорва същите.
Сочи, че от учредяването на дружеството през 2005г. до
29.07.2016г., ищцата и К. Т. са пълноправни управители на „С.“ ООД, с
всички произтичащи от
това отговорности, включително воденото на дружествените дела,
съставянето и съдържанието на годишните финансови отчети на последното.
Посочва, че от датата на вписване в Търговския
регистър на новоизбраните управители - 29.07.2016г. (В. С. и Д. Ст. Б.)
добросъвестно и с грижата на добър търговец, полагат всякакви усилия да се
сдобият с информация относно
дружествените дела на дружеството, както и със счетоводната му
документация до този момент. Поради това, дружеството отправило две нотариални
покани до счетоводните къщи, които в продължение на години обслужвали „С.“ ООД
за предаване на цялата налична дружествена и счетоводна документация, макар и
без резултат. Сочи, че отказът от съдействие от страна на счетоводните къщи е
причина Дружеството да инициира срещу Х. Г. Ч., в качеството му на управител,
на горепосочените дружества (прокурорска преписка № 9007/2016 г. по описа на
Районна прокуратура - Пловдив) и Д. Д. М., изпълняваща дейността финансов
мениджър в „С.“ ООД до 16.08.2016г., упълномощена с нотариално заверено пълномощно
от ищцата да представлява и управлява дружеството, както и да се разпорежда с
активите му (прокурорска преписка № 4188/2016 г. по описа на Районна
прокуратура - Стара Загора, по която е заведено ДС 349-ЗМ-48/2017 в ОДМВР Стара
Загора. Сочи, че Х. Г.Ч. изрично, в рамките на образуваната срещу него
прокурорска преписка заявил, че цялата налична счетоводна документация е
депозирал на 07.12.2016г. по т.д. №227/2016г. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора, което по недвусмислен начин потвърждавало, че представляващият
счетоводните дружества Х.Ч.продължавал да съставя счетоводна документация от
името на дружеството в период и за период, следващ прекратяване на договорите
между тях и дружеството и да я предоставят на ищцата.
Твърди, че предявеният от ищцата на основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземане в размер
на 262081,22 лева въз основа на сключен договор за заем между Дружеството и
Ищцата от 02.01.2006 г., с падеж 29.02.2016 г. и представен запис на заповед от
31.12.2006 г., е неоснователен и недоказан.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК иск от Д.Р.
срещу „С.“ ООД, за установяване на вземане в размер на 262 081,22 лв. като
неоснователен и недоказан.
Претендира за направените
разноски по делото .
Съдът обсъди доводите и становищата на
страните, при екоето намери за установено следното:
Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е съдружник в
ответното дружество, като е била негов
управител, заедно с друг съдружник – г-н К. Т. (заедно и поотделно), от
учредяването му през 2005г. до 19.08.2016г., след която дата и понастоящем,
управители на дружеството са другите двама съдружници В.С. и Д. С. Б..
Не се оспорва обстоятелството, че по ч.гр.д. №
5718/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора по искане на ищцата по
делото, в качеството ѝ на заявител, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 3529 от 09.12.2016г.
и съответно Изпълнителен лист, с който „С.“ ООД е осъдено да заплати на ищцата Д.Р.
сумата от 262 081.22лв., представляваща неизплатено задължение по запис на
заповед от 31.12.2006г. с падеж 29.02.2016г., ведно със съответната законна
лихва от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9 437.84
лв., разноски по заповедното производство.
Ищцата твърди, че е предоставила в заем
на ответното дружество левовата равностойност на 134 000 евро, като представя
Договор за заем от 02.01.2006г./л.7-13 от книжата по делото/. Видно от
представения по делото Договор за заем от 02.01.2006г.между ищцата и ответното
дружество е бил сключен договор за заем, като ищцата, в качеството си на
заемодател, се е задължила да предостави на разположение по банковата сметка на
заемателя „С.“ ООД определена сума за покриване на разходите за оперативна
дейност заплащане на фактури към доставчици на дружеството.Според този договор,
страните са се договорили предоставеният заем да бъде в размер на левовата
равностойност на 134 000 евро, платими на части, по банков път,след писмена или
устна заявка в рамките на календарната година.
Ответникът е оспорил авторството и съдържанието на
посочените по-горе доказателства, представени от ищцата, а именно- Договора за
заем от 02.01.2006г. и записа на заповед от 31.12.2006г., като твърденията на
ответника са, че са съставени нарочно за целите на съдебния процес, не
обективират действителните правоотношения между страните по делото и са
подписани на по-късен етап.
Съдът е открил производство по
оспорване на авторството на подписите, положени на Договор за заем от
02.01.2006г. от страна на заемодателя и Запис на заповед от 31.12.2006г. от
страна на издателя, както и
производство
по оспорване на истинността на датата, посочена като дата на съставяне на
Договор за заем от 02.01.2006г. и датата на издаване на Запис на заповед от
31.12.2006г. Съдът е указал на ответника, че на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта
на доказване пада върху него. Във връзка
с това оспорване по искане на ответника в хода на съдебното производство беше
назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза. От заключението
ѝ се установява, че предоставеният за изследване Договор за заем от
02.01.2006г. е отпечатан с помощта на лазарен принтер и е оригинал. Приложеното
по делото електрофотографско копие на договора се различава от предоставения
оригинален договор за заем по следните признаци: лист втори от договора е
подменен, като чл.1 е с друга редакция и отпечатъците на елипсовидните печати
на „С.“ ООД са поставени на различни места в оригиналния договор и
електрофотографското копие.
Според експертизата, ръкописните подписи, положени от
името на Д.Р. в Договор за заем от 02.01.2006г. са изпълнени от Д.Р..
Ръкописните подписи, положени от името на К. Т. в Договор за заем от
02.01.2006г. са изпълнени от К. Т.. Ръкописният подпис, положен от името на К.
Т. в Запис на заповед от 31.12.2006г. е
изпълнен от К. Т.. Според експертизата, до настоящия момент няма разработена
методика, която категорично да определя времето на съставяне на ръкописен или
печатен документ.
С определение, постановено в съдебно заседание на
12.04.2018г. съдът е изключил от доказателствата по делото Договор за заем от
02.01.2006г./л.7-13 от книжата по делото/.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е
компетентно и мотивирано и не се оспори от страните по делото.
Съдът счита, че представеният оригинал на Договор за
заем от 02.01.2006г., който се съхранява в касата на ОС и чийто предмет е предоставяне
на заем в размер на левовата равностойност на 135 000 евро, съдът, макар да го
е приел като доказателство по делото, счита, че същият е неотносим към спорния
предмет, тъй като ищцата не се позовава на него и не черпи права от същия,
видно от изложените в исковата молба и
коригираната искова молба съображения, а и предметът на договора е различен
като сума от претендираната от ищцата сума.
Видно от представения по делото Протокол към Договор
за заем от 02.01.2006г., подписан от
страните по договора, за периода от 02.01.2006г. до 31.12.2006г. заемодателят /
т.е. ищцата по делото/ е изплатил по Банков път сума, възлизаща на левовата
равностойност на 134 000 евро, като в протокола са посочени съответно датите на
които са направени преводи от ищцата към ответното дружество и размерите на
преведените суми. Видно от протокола, заемателят „С.“ ООД издава запис на
заповед на заемодателя в размер на 134 000 евро или левовата равностойност от
262 081.22лв.
Видно от представения по делото запис на заповед без
протест и без разноски с дата на издаване 31.12.2006 г. ответникът „С.“ ООД, представлявано
от управителя К. Т., като издател на
записа на заповед, неотменимо и безусловно се е задължил, без протест и разноски, без възражения и без
такси и удръжки, от какъвто и да било характер, на падежа на записа на заповед
на дата 29.02.2016 г. да заплати на поемателя Д.Р. сумата в размер на 262
081.22лв.
Според експертизата, както беше посочено, ръкописният
подпис, положен от името на К. Т. в Запис на заповед от 31.12.2006г. е изпълнен от К. Т.. Според експерта, до
настоящия момент няма разработена методика, която категорично да определя
времето на съставяне на ръкописен или печатен документ.
С оглед изясняване на фактите по делото беше назначена
и съдебно-счетоводна експертиза. Според експертизата, сумата 134 000 евро с левовата
равностойност от 262 081.22лв. е преведена по банковата сметка на „С.“ ООД на
траншове както следва:
-
на 30.01.2006г.
сумата от 12 500.00 евро/ дванадесет хиляди и петстотин / по сметка на „С.“ ООД
№BG57RZBB1551489057104 Наредител /990020006572 Р.Ч., В. Г.. Лист 273 том II.
-
на 16.05.2006г,
сумата от 12500.00 евро/ дванадесет хиляди и петстотин / по сметка на „С.“ ООД
№ BG57RZBB1551489057104. Наредител / Т. К. Лист 275 том II.
-
на 19.07.2006г.
сумата от 12500.00 евро/ дванадесет хиляди и петстотин / по сметка на „С.“ ООД
№ BG57RZBB1551489057104. Наредител /Т.К. Лист 277 том II.
-
на 11.08.2006г.
сумата от 10000.00 евро/ десет хиляди / по сметка на „С.“ ООД №
BG57RZBB1551489057104. Наредител /Т.К. Лист 279 том II.
-
на 15.09.2006г.
сумата от 24000.00 евро/ двадесет и четири хиляди / по сметка на „С.“ ООД №
BG57RZBB1551489057104. Наредител /Т. К. Лист 281 том II.
-
на 16.11.2006г.
сумата от 8000.00 евро/ осем хиляди / по сметка на „С.“ ООД № BG57R2BB1551489057104.
Наредител /Д.Р. Лист 283 том И.
-
на
16.11.2006г.сумата от 12 000.00 евро/дванадесет хиляди/ по сметка на „С.“ ООД №
BG57RZBB1551489057104. Наредител /Д.Р. Лист 283 том II.
-
На 24.11.2006г.
сумата от 12 500.00 евро/дванадесет хиляди и петстотин/ по сметка на „С.“ ООД №
BG57RZBB1551489057104. Наредител /Т. К. Лист 285 том II.
-
на 07.12,2006г.
сумата от 5000.00 евро/ пет хиляди / по сметка на „С.“ ООД №
BG57R2BB1551489057104. Наредител /Т. К.Лист 287 том II.
-
на 22.12.2006г.
сумата от 25 000.00 евро/ двадесет и пет хиляди / по сметка на „С.“ ООД №
BG57RZBB1551489057104. Наредител /Т.К. Лист 277 том II.
Общо
получени суми от „С.“ ООД 134 000.00 евро /сто тридесет и четири хиляди/.
Видно от заключението, сумите са осчетоводени по
Кредита на сметка 117/1 Д.Р., видно от приложените Оборотни ведомости на
синтетични сметки с групиране на „С.“ ООД в размер на 302940.48 лв. лист 25 том
1 на делото, като начално салдо за 2007г. Оборотни ведомости за периода
01.01.2006г,- 31.12.2006г. не е приложен. ГФО за 2006 г. не е приложен по
делото, не е публикуван в ТР и не е представен от „С.“ ООД. За 2006г. няма
счетоводни документи и регистри, за да се проследи осчетоводяването.
Според експерта, информацията, съдържаща се в
представените с исковата молба счетоводни документи (Оборотни ведомости),
следва да намери отражение в ГФО на Дружеството за съответната финансова
година, съгласно чл.2. от ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти.
Видно от експертизата, в отговор на запитване до БНБ
на основание съдебно удостоверение с изх. №1878/29.03.2018г., издадено по
делото, е получен отговор с изх. № БНБ- 40047/11.04.2018г., в който е посочено,
че заемите, предоставени от Д.Р. на „С.“ ООД не са декларирани пред БНБ. Не са
постъпвали Декларации-форми за сделки съгласно чл.7, ал.5 на Валутния закон и
чл.6 от Наредба № 27 на БНБ от местното юридическо лице „С.“ ООД.
В отговор на запитване до ТД на НАП Пловдив, офис-
Стара Загора на основание съдебно удостоверение, издадено от Старозагорски
Окръжен Съд е получен отговор е изх. № 7883/11.04.2018г., в който е посочено,
че за В. С.а ЕГН: ********** няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за Д. Б.
ЕГН: ********** няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за Д.Р. няма подадени ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ, за К. Т. няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Според експертизата, Д.Р. и К. Т. не са местни
физически лица, които на основание чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ са задължени да
декларират предоставените и/или получените парични заеми.
Видно от заключението, /л.396 от делото/, сумите са
осчетоводени по Кредита на сметка 117/1 Д.Р., видно от приложените ОБОРОТНИ
ВЕДОМОСТИ на синтетични сметки с групиране на „С.“ ООД в размер на 302 940.48
лв. лист 25 том 1 на Делото, като начално салдо за 2007г. Оборотни ведемости за
периода 01.01.200бг.- 31.12.2006г. не са приложени. ГФО от 2006г. до 2011г. не
са приложени по делото, не са публикувани в ТР и не са представени от „С.“ ООД.
За 2006г. няма счетоводни документи и регистри за да се проследи
осчетоводяването. От приложените оборотни ведомости и приложените ГФО от 2012г.
до 2015г, няма осчетоводени задължения по търговски заеми . Сумите са
осчетоводени като „Други резерви” в размер на 3017 хил. лв./ три милиона и
седемнадесет хиляди/ лв. общо за всички суми преведени от съдружниците. Не
фигурират осчетоводени суми, дължащи се от „С.“ ООД към Д.Р., К. Т., В. С. и Д.
С. Б..
Според експертизата, предоставените заемни средства от
В. С. и Д. С. Б. на „С.“ ООД, следва да намерят отражение в ГФО за съответната
година в раздел „В” на Баланса - „Задължения”.
Съгласно Спогодба от 12.12.2016 г., дължимата сума към
Д. С. Б. от „С.“ ООД е в размер на 676 839 евро, а от представените банкови
извлечения Експертизата е изчислила задължение към Д. С. Б. в размер на 676
799,00 евро.
Съгласно Спогодба от 12.12.2016 г. дължимата сума към
В.С. от „С.“ ООД е в размер на 202 784 евро, а от представените банкови
извлечения Експертизата е изчислила задължение към В.С. в размер на 202 748
евро.
Според експертизата, от представена справка от
Райфайзен БАНК АД /по сметка ********** на „С.“ ООД/ са постъпили от всеки
съдружник следните суми : Д.Р.- 377851евро, К. Т.-376925 евро, В.С. -
202748,37 евро, ДЖАМБАТИСТА БЕЛОТИ- 716799,00
евро, или общо - 1674323,37 евро , общо в лева -3274691,88лв.
Според вещото лице, на 17.10.2016 г. са върнати на Д.
Б. - 40 000.00 евро, представляващи част от вземането му от „С.“ ООД. С това
плащане се намалява задължението на „С.“ ООД към Д. Б., съгласно спогодба от
12.12.2016 г. на 676 839,00 евро. Разликата с в изчисленията на вноските на Д.
Б. към „С.“ ООД, която се дължи на банкови такси./
Според вещото лице, задължения към датата на
Експертизата по данни на Райфайзен БАНК АД : Д.Р.-377851,00 евро, К. Т.- 376925,00 евро, В. С. -202748,37 евро и Д.
Б.- 676799,00 евро. Общо в евро -1634323,37 евро и общо в лева -3196458,68лв.
Според вещото лице, първични документи за касово
внесени суми не са приложени към материалите по делото и не са представени от „С.“
ООД.
Съдът възприема заключението на експертизата. Същото е
отговорило на задачите задълбочено, мотивирано, въз основа на доказателствата
по делото, както и направените справки по сметките на ответника. Заключението
не е оспорено в хода на съдебното производство от страните по делото.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен от
съда. От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че
договорените по заема между страните суми са постъпили от страна на ищцата по
сметката на ответното дружество. В банковите преводи както на ищцата, така и на
другите съдружници, е посочено основание за извършване на съответния превод,
видно от експертното заключение.
Съдът счита, че от данните по делото се установи по
безспорен и категоричен начин наличието
на облигационно правоотношение по повод на договор за заем. С договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихви, ако са уговорени
писмено.
В производството по иск с правно основание по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал средствата като заем,
е върху ищеца, който претендира връщането им. Същият следва да установи
предаване на сумата на ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът счита, че
се установи наличието на облигационно
правоотношение по повод на договор за заем. В тази връзка е издаден и записът
на заповед от страна на ответното дружество, за процесната сума по договора,
чието оспорване не беше доказано в хода на съдебното производство.
Съдът счита, че следва да уважи предявения иск, като
приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на
ищцата за сумата 262 081.22лв., представляваща неизплатено задължение по
запис на заповед от 31.12.2006г. с падеж 29.02.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 07.12.2016г. до изплащане на сумата, както и сумата
9 437.84 лв. разноски по заповедното производство, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №3529/09.12.2016г. по ч.гр.д.№5718/2016г. по описа
на СтРС.
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски в заповедното и исковото производство, съответно за сумата 9
437.84 лв. и 13 996.62лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че „С.“ ООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. З., бул. „Р." №56, представлявано
от В.С. и Д.Б.дължи на Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И.,
с пост. адрес в гр. М., ул. Г. №9, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община
М., Република И. сумата 262 081.22лв.
/двеста шейсет и две хиляди осемдесет и един лв. и 22 ст./, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед
от 31.12.2006г. с падеж 29.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от
07.12.2016г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №3529/09.12.2016г. по ч.гр.д.№5718/2016г. по описа на Старозагорския
РС.
ОСЪЖДА „С.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С. З., бул. „Р." №56, представлявано от В.С. и Д.Б.дължи на Д.Р.
италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр. М., ул.
Г. №9, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И.сумата 9 437.84 лв. /девет хиляди четиристотин
тридесет и седем лв. и 84 ст./, представляваща разноски по заповедното
производство, както и сумата 13 996.62лв.
/тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и шест лв. и 62 ст./, представляваща
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: