Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………………2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Шести касационен състав,
в открито заседание, проведено на тридесет и първи март 2022 г., в следния
състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 136 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано
въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу
решение № 1101/14.12.2021 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по
НАХД № 20213110202865/2021г. /2865 от 2021г./, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 03-013379 от 21.10.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във връзка с т.9 от
Инструкция за безопасна работа при демонтаж на излезли от употреба МПС.
Касаторът оспорва
решението като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Изтъква, че нарушението е описано ясно, пълно и
точно и е доказано по несъмнен начин, което е позволило на наказаното лице да
упражни без ограничения правото си на защита. Иска отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „Т.А.П.“ ЕООД, представлявано от управителя А.Д.В.
в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и иска
обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Смята за правилни изводите
на ВРС, че наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ не отговаря на тези по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН. Изтъква, че
нарушението не е доказано по безспорен начин.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита,
че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за
неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи
нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-гр.Варна,
като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен
състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй
като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ответното дружество е
наказано в качеството му на работодател за това, че на 05.10.2020г. не е
осигурило ефективен контрол да извършената работа от Н Т Б на длъжност
„работник рециклиране на отпадъци“ без да създаде риск за здравето и по
безопасен начин на работещия и
работодателя не е осигурил стабилно закрепване на кламера /вилицата/ на
хидравличната система на мотокар, който е паднал от един метър и е затиснал
десния крак на работника, причинявайки тежко нараняване в областта на глезената
става.
Варненският районен
съд е отменил наказателното постановление като е приел, че при провеждане на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на описани факти в АУАН и в НП, които да
кореспондират с посочената за нарушена разпоредба на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ.
Според въззивния съд посочената като нарушена инструкция е неотносима към
правния спор, тъй като от разпитания свидетел е станало ясно, че пострадалия
работник не е извършвал дейност по демонтаж на излязло от употреба МПС, а е
трябвало да ремонтира хидравличната система на мотокар. Предходната съдебна
инстанция е решила, че наказващия орган не е посочил кои правила за безопасност
на труда е нарушил работодателя, което води до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Касационната инстанция напълно споделя правните изводи на Варненския
районен съд. Действително, в наказателното постановление е описано поведението
на работника, довело до инцидента с нараняване на десния му крак, но липсва
посочване на задълженията на работодателя, които той да не изпълнил, за да му
бъде вменена административно-наказателна отговорност. Не става ясно какво е
трябвало да предприеме работодателя за да осигури в конкретния случай
„ефективен контрол за извършване на работата от лицето Н Т Б “. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1,
т. 6 от ЗЗБУТ предвижда задължение за работодателя да осигури ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин,
но формирания краен правен извод на наказващия орган, че „Т.А.П.“ ЕООД не е
осигурило ефективен контрол е необоснован, тъй като нито актосъставителят, нито административно-наказващия орган
са посочили
какво те разбират под „ефективен
контрол“. В разглеждания казус правилно въззивният съд е приел, че не е ясно какви нормативно установени задължения не е
извършил или не е изпълнил работодателят, за да избегне този инцидент.
Посочвайки, че е нарушена т.9 от Инструкция за
безопасна работа при демонтаж на излезли от употреба МПС, утвърдена от
дружеството, наказващият орган всъщност
е признал факта, че работодателя е въвел правила, осигуряващи
здравословни и безопасни условия на труд при демонтаж на излезли от употреба МПС. В наказателното
постановление и акта липсва описание на факти и обстоятелства, от които да се изведе
заключението, че тази инструкция е относима и дали работодателят не е осигурил
ефективен контрол именно при демонтаж на
излязло от употреба МПС.
Допуснатите в административно-наказателното
производство нарушения на чл.42 т.4 е чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са съществени,
защото са довели до неправилно приложение на материалния закон и до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Незаконсъобразно в НП и в АУАН липсват факти, описващи дължимото
правно поведение на работодателя свързано с бездействието, чрез което е било извършено нарушението.
Обжалваното съдебно
решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото,
ответникът има право на присъждане на разноски, но това не е поискано и
писменият отговор е подписан от управителя на дружеството.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от
АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Шести
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1101/14.12.2021 г. на Варненския районен
съд, постановено по н.а.х.д. № 20213110202865/2021г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.