РЕШЕНИЕ
№
гр. София,
19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско
отделение, II-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА
МЛ. С. ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Г. Сали в. гр. дело №14037 по описа
на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 01.03.2019 г., постановено по гр. дело
№29322/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав, е признато за
установено по обективно кумулативно съединени положителни искове, предявени от
„Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ по отношение на ответниците Г.Н. и П.П., че дължат сумата от
4 084,34 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и услуга
дялово разпределение за периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №62018/2016
г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав, като е отхвърлен искът за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
4 110,92 лв. и искът с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат сумата от
276,63 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която решението се обжалва в частта, в
която е отхвърлен искът с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат сумата от
276,63 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в тази част, като се заявява, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответницата Г.Н., с който оспорва същата като нередовна и
неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение в тази част.
В срок е депозирана въззивна жалба и от ответницата
Г.Н., с която решението се обжалва в уважителната част. Въззивницата поддържа,
че първоинстанционното решение е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на съда, изразяващи се в нередовно призоваване
на ответниците за откритото съдебно заседание, както и нарушение на правото им
на участие в процеса, като съдът, вместо на страната в лично качество, преписи от
актовете и книжата по делото е изпратил на адреса на адвокат В.Н., който въззивницата твърди, че е
упълномощила единствено за процесуално представителство по ч. гр. дело
№62018/2016 г. по описа на СРС. На следващо място се излагат оплаквания, че
съдът не се е произнесъл по доказателствените искания и възражения на
ответниците. Излага се оплакване, че дружеството не е доказало, че произвежда и
доставя топлинна енергия, както и че не им е връчен препис от общите условия на
топлофикационното дружество, поради което същите не са обвързващи за
ответниците. Също така се заявява, че ищецът не е доказал, съобразно Директива
2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, че в сметките на крайните потребители е
включена само реално измерената и доставена топлинна енергия. По изложените
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и
постановяване на друго, с което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени
в цялост.
В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника П.П.,
с който първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и необосновано в
уважителните части. Излагат се оплаквания досежно призоваването и връчването на
книжа на въззивника, като се твърди, че нито е получил препис от исковата
молба, нито е бил призован за проведеното открито съдебно заседание. Излагат се
доводи във връзка с ограничаване на правото на ответника да сочи доказателства
и да прави доказателствени искания. На следващо място се поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно не е приел за разглеждане възражението за
прихващане на ответниците. По изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове срещу ответника да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на
въззивните жалби от „Т.С.“ ЕАД. Не е постъпило становище и от третото
лице-помагач „Б.“ ООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и
обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която е
отхвърлена претенцията за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 4 110,92 лв. не се обжалва и е влязло в сила, поради
което не е предмет на настоящата въззивна проверка.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо въззивният съд дължи произнасяне по правилността на решението в рамките на
доводите, изложени във въззивната жалба.
На първо място неоснователни се явяват оплакванията
на въззивниците касателно нередовната процедура по призоваването им, както и
връчването на книжа и съобщения по делото. Видно от кориците на ч. гр. дело
№62018/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав, по делото е
приложено пълномощно от ответницата Г.Н. в полза на адвокат В.Н. за процесуално представителство по ч.
гр. дело №62018/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав до
окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции. Съгласно чл. 34 ГПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
Разпоредбата на чл. 39 ГПК предвижда, че когато страната е посочила в
седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат,
или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на
пълномощника. Следователно връчването на книжа и призоваването на ответницата
чрез упълномощения от нея адвокат не е нередовно и в настоящия случай в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка с правото на защита и участие в процеса на ответницата.
Съдът намира за неоснователни оплакванията и на
въззивника П.П. досежно нередовната процедура по връчване на книжа и съобщения
по делото, както и нередовното му призоваване за проведеното открито съдебно
заседание. Видно от кориците на първоинстанционното дело, съдът е приел, че
същият е призован по реда на чл. 41,ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК предвижда, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
В настоящият случай въззивният съд констатира, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 41 ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е
приложил последиците по чл. 41,ал. 2 ГПК.
На следващо място неоснователни са оплакванията на въззивниците,
че по делото ищецът не е съумял да докаже, че произвежда и че реално е доставил
количеството топлинна енергия до процесния имот, както и че не са обвързани от
ОУ на ищцовото дружество поради липса на изричното им приемане.
Съгласно чл. 125 от Закона за енергетиката, топлоснабдяването
и централизираното охлаждане е процес на производство, пренос, доставка,
разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и
гореща вода за битови и небитови нужди и охладени течности, включително
охладена вода. Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно
предприятие, получило лицензия за производство по реда на този закон. На съда е
служебно известно, че ответното дружество представлява енергийно предприятие с
лицензия за производство на топлинна енергия по смисъла на Закона за
енергетиката.
Съгласно чл. 149 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. В настоящия случай, доколкото по делото не се твърди
и не се доказва, клиентите да са инициирали производство по предложение на
специални условия, то ОУ на топлофикационното дружество се явяват обвързващи за
тях.
Неоснователно се явява и оплакването, че ищецът не
е доказал и реално доставяне на топлинна енергия до процесния имот. По делото
са допуснати и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза,
които не са оспорени от страните и се приемат за обективни и компетентно
изготвени от съда. Със съдебно-техническата експертиза е установено, че през
исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия и е извършена
услуга дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания. Със
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че общият размер на непогасените
задължения на ответниците възлизат на сумата от 4 084,40 лв., от които
½ за ответницата – 2 042,20 лв. и ½ за ответника. Само за
пълнота следва да се посочи, че Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, на която
се позовава въззивницата, е отменена с Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и не представлява приложимо право на
Европейския съюз, респективно не намира приложение към настоящия спор.
Предвид така изложеното настоящата въззивна
инстанция намира, че ищецът е доказал своето вземане както по основание, така и
по размер и правилно претенциите са уважени от първоинстанционния съд в
доказания размер, съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза и са
отхвърлени в останалата част.
Предвид основателността на главната претенция съдът
следва да разгледа основателността на акцесорната претенция за лихва по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно приложимите към настоящото вземане ОУ на
топлофикационното дружество, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят.
Следователно се касае за срочно парично задължение, което става изискуемо
автоматично с изтичане на срока по смисъла на чл. 84 ЗЗД и не е необходима
покана. Ищецът претендира сумата от
276,63 лв., - обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2015 г.
до 05.10.2016 г. Съгласно ССчЕ, лихвата възлиза на сумата от 270,83 лв. или по
135,42 лв. за всеки ответник. За останалата част до пълния предявен размер
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Предвид основателността на исковете на ищеца, съдът
следва да разгледа основателността на своевременно въведеното възражение за
прихващане от страна на ответниците. Съгласно чл. 103 ЗЗД, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
В настоящия случай ответниците не доказват наличието на изискуемо и ликвидно
вземане спрямо ответника, поради което възражението е недоказано и следва да
бъде оставено без уважение.
По изложените съображения първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 270,83 лв. или по 135,42 лв. за всеки
ответник, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г. В останалите части решението следва да се
потвърди.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,ал.3,
вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ Г.Н. и П.П.
следва да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.03.2019 г., постановено по гр. дело №29322/2017 г. по
описа на Софийския районен съд, 138 състав в частта, в която е отхвърлен искът
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 270,83 лв. /по 135,42
лв. за всеки ответник/, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г. върху главницата от 4 084,34 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от м. май
2014 г. до м. април 2016 г.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК по отношение
на Г.К.Н., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, че дължат
разделно при квоти по ½ за всеки от тях на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 270,83
лв. / или по 135,42 лв. за всеки ответник/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 15.09.2015 г. до 05.10.2016 г. за която
сума е издадена заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело №62018/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3, вр. ал. 8 ГПК Г.К.Н., ЕГН ********** и П.И.П.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Б сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: