№ 62
гр. Велико Търново, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000036 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 121/19.11.2021 год., постановено по т. д. № 54/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е осъдено, на основание чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, „Планета - 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Поликраище, Община Горна Оряховица, ****** да заплати на ЕТ „Надежда -
Н. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
***********, сумата от 90 515.10 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения за
извършени услуги със строителна механизация по договори за изработка, за които са
издадени фактура № 11345/28.09.2018 г., фактура № 11540/31.10.2018 г. и фактура №
11787/30.11.2018 г., сумата от 11 831.27 лв. - обезщетение за забава за периода от десет дни
след издаване на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. Със същото решение е осъдено „Планета - 98“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, Община Горна Оряховица,
****** да заплати на ЕТ „Надежда - Н. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ***********, направените от ЕТ в настоящото
производство разноски - в размер на 4 093.85 лв. за заплатена държавна такса, в размер на
1
200 лв. за възнаграждение на вещото лице и в размер на 2 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Планета - 98“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, Област Велико Търново, ******,
представлявано от В. М. С. – управител, съд. адрес: гр. София, район „Триадица“,
*********, чрез адв. А.Я. от САК против Решение № 121/19.11.2021 год., постановено по т.
д. № 54/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Като основание за недопустимост
на решението се излага, че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск на
основание, различно от това, заявено от ищеца в исковата молба, и по този начин се е
произнесъл по непредявен иск. Налице била и хипотезата на чл. 233 от ГПК на отказ от
спорното право и първоинстанционният съд следвало да прекрати производството. Излага
се, че решението е и неправилно, тъй като съдът не бил извършил цялостна преценка на
доказателствения материал – поотделно и съвкупност, както и не обсъдил всички
възражения и доводи на ответника, а същевременно обсъдил доказателства, които не били
своевременно представени от ищеца или чието събиране не било поискано своевременно от
него. Излага се, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не
отговаряла на действителната и на събраните по делото доказателства, а правните изводи на
съда били неправилни. При формиране на правните си изводи съдът не бил взел всички
установени по делото обстоятелства. Част от документите неправилно били приети и
разгледани като доказателства по делото въпреки настъпилата преклузия за представяне и
събиране на доказателства и въпреки успешното оспорване по реда на чл. 193 от ГПК по
отношение на всички оспорени от ответника документи.
Направено е искане да се обезсили обжалваният съдебен акт, както и да бъде
прекратено производството, поради отказ от иска, или да се отмени и да се постанови друг, с
който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЕТ
„Надежда – Н. Х.“, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ***********, съд. адрес: гр.
Велико Търново, ********, ет. 6, офис 18, чрез адв. В.К. от АК – Велико Търново. В същият
се излага, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 54/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от ЕТ „Надежда – Н. Х., гр. Велико Търново
против „Планета - 98“ ЕООД, гр. Горна Оряховица искове с посочено в молбата правно
основание чл. 266 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
2
задълженията и договорите. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че е установил трайни търговски отношения с ответното дружество,
изразяващи се в предоставянето на услуги със строителна механизация на обект -
изграждане на кравеферма в село Поликраище. По повод на тези отношения между страните
били сключени отделни договори за изработката, по които ищецът изпълнил възложената му
работа, като за всеки отделен договор за изработка били издавани отделни фактури и
съответно - отделен протокол за извършената услуга. Твърди се, че заплащането на
уговореното възнаграждение следвало да се извършва в 10-дневен срок от датата на
издаване на съответната фактура. Посочва, че ответникът не му заплатил възнаграждение за
извършена услуга със строителна механизация в процесния обект, за която била издадена
фактура № 11345/28.09.2018 г. и съответно - Протокол за извършена услуга от същата дата,
възлизащо на сумата от 22 953 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че ответникът не му заплатил
възнаграждение за извършена услуга със строителна механизация в същия обект, за което
била издадена фактура № 11540/31.10.2018г. и Протокол за извършената услуга от същата
дата, възлизащо на сумата от 40 866 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че ответникът не му е заплатил
и възнаграждение за извършена услуга със строителна механизация за същия обект, за което
била издадена фактура № 11787/30.11.2018 г. и Протокол за извършена услуга от същата
дата, възлизащо на сумата от 26 696.10 лв. с вкл. ДДС. Излага, че процесиите фактури са
осчетоводени съгласно Закона за счетоводството и са включени в изготвените пред НАП
ежемесечни справки-декларации и дневник за продажбите по ЗДДС, както и че ответното
дружество е потвърдило дължимостта на претендираните по тях суми към 31.12.2018 г.
Посочва, че многократно канил последното да му заплати дължимите суми, включително и
посредством писмена покана, връчена чрез куриер, но плащане не било извършено.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 90 515.10 лв., представляваща сбор от неплатени
възнаграждения за извършени услуги със строителна механизация по договори за изработка,
за които са издадени фактура № 11345/28.09.2018 г., фактура № 11540/31.10.2018 г. и
фактура № 117870/30.11.2018 г., ведно с мораторната лихва върху дължимата главница в
размер на 11 831.27 лв. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
„Планета - 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Горна
Оряховица, Област Велико Търново, ******, представлявано от В. М. С. – управител, съд.
адрес: гр. София, район „Триадица“, *********, чрез адв. А.Я.. В същия се оспорват всички
фактически твърдения в нея, включително факта на сключване на твърдените договори за
изработка с посочените от ищеца параметри. Ответникът оспорва да е получавал покана за
доброволно изпълнение и многократно да е бил канен да изпълни сочените задължения.
Оспорва извършването от страна на ищеца на всички посочени в исковата молба услуги.
Оспорва твърдяното от ищеца изпращане на Потвърждение на задължения от главния
3
счетоводител на дружеството, тъй като нямало счетоводител с подобно име и не бил
упълномощавал такова лице да представлява дружеството. Твърди, че нито един от
представените от ищеца документи не носел подписа на законния представител на
ответното дружество, както и че същият не бил упълномощавал други лица да сключват
сделките, обективирани в процесиите фактури и протоколи и/или да подписват и получават
от името на дружеството представените от ищеца документи по делото. Заявява, че изрично
се противопоставя на всякакви действия, извършени от името на дружеството от страна на
трети лица без представителна власт по сключване на твърдените от ищеца договори и/или
подписване на представените документи. Твърди, че процесиите фактури не обективират
реално извършени услуги от страна на ищеца и че същите са погрешно издадени. Оспорва
истинността им и истинността на изготвените протоколи към всяка фактура по отношение
на тяхното съдържание и посочените в тях дати, както и досежно автентичността им.
Оспорва същите документи да са подписани и подписите в тях да са положени от законния
представител на ответното дружество Ц. К.. Оспорва истинността на представения от ищеца
документ - Потвърждение за наличие на задълженията от 20.03.2019 г. (л. 16 от д.), по
отношение на неговото съдържание, датата на която е съставен и подписът на същия
дотолкова, доколкото се твърди, че при ответното дружество не работи счетоводител с
посочените в документа имена М. Д. и че законният представител на дружеството не е
упълномощавал такова лице да изготви посочения документ.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ЕТ
„Надежда – Н. Х.“, гр. Велико Търново, в която се оспорва отговорът на исковата молба и се
потвърждават заявените от ищеца с исковата молба факти.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от „Планета - 98“
ЕООД, гр. Горна Оряховица, в който се излагат съображения посочени в отговора на
исковата молба.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото имали трайни търговско взаимоотношения, като в периода
30.03.2018 г. - 31.10.2018 г. ищецът е предоставил на ответника услуги със строителна
механизация, с приложен към всяка протокол за приемане на работата по нея, което е видно
от представените 10 бр. фактури, извън процесиите, платени от ответника (извлечения от
банкова сметка на ищеца).
От Фактура № 11345/28.09.2018 г., за сумата от 22 953.00 лв., издадена от ищеца на
ответника, се установява, че същата е издадена за извършени услуги със строителна
механизация съгласно протокол от 28.09.2018 г., съгласно който са извършени - услуги с
верижен багер и с товарен автомобил в обект кравеферма с. Поликраище в посоченото
количество и при уговорената единична цена. В протокола е посочена общата цена на
услугите.
От Фактура № 11540/31.10.2018 г., за сумата от 40 866 лв., издадена от ищеца на
ответника, се установява, че същата е издадена за извършени услуги със строителна
4
механизация съгласно протокол от 31.10.2018 г., съгласно който са извършени - услуги с
верижен багер, булдозер и товарен автомобил в обект кравеферма с. Поликраище в
посоченото количество и при уговорената единична цена. В протокола е посочена общата
цена на услугите.
От Фактура № 11787/30.11.2018 г., за сумата от 26 696.10 лв., издадена от ищеца на
ответника, се установява, че същата е издадена за извършени услуги със строителна
механизация съгласно протокол от 31.11.2018 г., съгласно който са извършени - услуги с
верижен багер, булдозер и товарен автомобил в обект кравеферма с. Поликраище в
посоченото количество и при уговорената единична цена. В протокола е посочена общата
цена на услугите.
И трите приложени към процесиите фактури протоколи съдържат подписи за
възложител и изпълнител. От Потвърждение от 20.03.2019 г. се установява наличието на
задължения на ответника към ищеца по няколко фактури, между които и процесиите, към
дата 31.12.2018 г.
От покана с изх. № 19/12.02.2020 г., връчена на В. Й. на 13.02.2020 г., ищецът е
поискал от ответното дружество, за заплащане на сумите по процесиите три фактури.
Видно от аналитична оборотна ведомост на ищеца за периода от 01.09.2018 г. до
19.02.2020 г., в Сметка 411 е вписана като задължение на „Планета - 98“ ЕООД към ищеца
сумата от 90 51510 лв., представляващ сбор от сумите по процесиите фактури. От
представените уведомления за приемане на справка-декларация по ЗДДС, справки -
декларации по ЗДДС и извлечения от дневник за продажбите на ищеца - ЕТ „Надежда – Н.
Х.“ се установява факта на начисляване на дължимия ДДС по същите фактури.
По делото са изискани и представени от НАП, ТД - Велико Търново справки-
декларации по ЗДДС на ответника и дневници за покупки по ЗДДС на същия, като от
последните се установява, че процесиите фактури са вписани в тези документи.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – счетоводно експертиза,
неоспорено от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че процесиите
три фактури са намерили счетоводен израз в счетоводните книги и на ищеца, и на
ответника, отразени са в дневниците за продажби по ЗДДС в месеца на издаването им, а при
ответника - в дневниците за покупки по ЗДДС, както следва - фактура № 11345/28.09.2018 г.
в дневника за м. октомври 2018 г., фактура № 11540/31.10.2018 г. в дневника за м. декември
2018 г. и фактура № 11787/30.11.2018 г. в дневника за м. февруари 2019 г., съответно няма
отразени и извършени плащания по тях. Вещото лице дава заключение, че ответното
дружество „Планета - 98“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по процесиите фактури, същите
са отразени в подадените справки-декларации по ЗДДС на ищеца, начислен е ДДС и е
отчетен приход от описаните в тях услуги. Вещото лице е установило, че спорните фактури
са отразени при ищеца като вземане по Дебита на сметка 411 Клиенти за клиент „Планета -
98“ ЕООД и кредит Сметка 703 „Приходи от услуги“ и кредит 453 2 „Начислено ДДС при
продажбите", а при ответника - като задължение по Кредита на сметка 401 „Доставчици“ за
5
клиент ЕТ „Надежда - Н. Х.“, Дебит сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и кредит 453 1
„ДДС при покупките“, като от 30.04.2020 г. процесиите фактури били прехвърлени в
Подсметка „Оспорени задължения“. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
досежно процесиите фактури счетоводствата на двете дружества са водени редовно.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – графическа експертиза,
неоспорено от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че подписите
за „получател“ в представените от ищеца фактури, издадени на 30.03.2018 г., на 30.04.2018
г., на 31.05.2018 г. (два броя), на 29.06.2018 г., на 31.08.2018 г. и на 28.09.2018 г., както и за
„възложител“ в протоколи за изпълнена работа от 30.03.2018 г., 30.04.2018 г., 31.05.2018 г.
(два броя), 29.06.2018 г., 31.07.2018 г., 31.08.2018 г. (два броя) и 28.09.2018 г. са изпълнени
от В. Л. Й.. Подписите за „получател“ във фактура № 11345/28.09.2018 г. и за „възложител"
в протоколи за изпълнена работа от 31.10.2018 г. и от 30.11.2018 г. не са изпълнени от Ц. К.
К., а са имитирани негови подписи, но са изпълнени от едно и също лице. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че е възможно и това да са действителни подписи на друго
лице, а не да е имитиран подписа на Ц. К.. Според него, подписът, положен за „възложител“
в протокол от 30.10.2018 г. за сумата от 12 036 лв. вероятно е положен от Ц. К. К..
Останалите две фактури, представени по делото в заверени копия, не съдържат подписи за
„получател“, като страните заявиха, че оригиналите на същите не се намират при тях.
Според вещото лице, подписите за „възложител“ в 9 бр. протоколи за извършени услуги към
представените от ищеца 9 бр. фактури, различни от процесиите, и подписът за „възложител“
в приложения към първоначалната искова молба протокол от 28.09.2018 г. (към процесната
фактура № 11345/28.09.2018 г.) са изпълнени от В. Л. Й..
От показанията на св. М. Д. - счетоводител в счетоводна къща „Престиж“, се
установява, че тази счетоводна къща обслужва ответното дружество и води счетоводството
му. Същата заявява, че изписаните в документа „Потвърждение на салда“ от 20.03.2018 г.
числа - номера на фактури, дати на издаването им и тяхната стойност, не са изпълнени от
нея, а подписът под текста на документа (под имената М. Д.) прилича на собствения й, но
ако документът е в оригинал би могла да отговори с по-голяма степен на сигурност. Не знае
какво се случва с оригиналите на такива документи след изпращането им по ел. поща на
запитващия. Заявява, че писма с такова съдържание се получават в счетоводната къща, след
което се прави справка в счетоводството на съответния търговец и ако отразеното, като
задължения, в писмото е идентично с резултата от извършената счетоводна справка, се
прави потвърждение, включително и по ел. поща. Посочва, че тя е подписвала такива писма,
като те могат да бъдат подписани и от друг счетоводител в счетоводната къща или от
управителя на търговеца.
От показанията на св. З. Н. - счетоводител в ищцовото дружество от 2004 г., се
установява, че страните по делото имат търговски отношения от 2011 г. и че ежегодно
изпращат до „Планета - 98“ ЕООД писма по пощата с обратна разписка за потвърждения във
връзка с изискванията на ЗСч и с извършване на инвентаризация за задължения и вземания.
Съответно, свидетелят посочва, че винаги са получавали отговори за това дружество за
6
всяка година, с изключение на 2014 г., по служебната ел. поща, изпратени от ел. поща на
счетоводна къща „Престиж“, подписани от счетоводител М. Д. и поставен печат на
ответника. Представеният по делото документ „Потвърждение на салда“ от 20.03.2018 г.
свидетелят посочва, че е получен при ищеца, както и че това е тяхната бланка за
потвърждение на салда. Не изискват връщане на оригинала на документа след като са го
получили подписан от счетоводството на контрагента. Този свидетел установява, че ЕТ
„Надежда - Н. Х.“ извършва на ответника дейности със строителна механизация, след което
се съставя протокол от двете страни за извършената услуга, който се подписва от тях и
когато стигне до счетоводството, се издава фактура. Последната се изпраща на ответното
дружество, като обикновено се предава от някой от служителите на ЕТ.
От показанията на св. Г. Ч. - управител на „Мегалит“ ЕООД, се установява, че през
2017 г. представляваното от него дружество е сключило с „Планета - 98“ ЕООД договор за
строителство на кравеферма в с. Поликраище. При изпълнение на договора свидетелят
твърди, че „Мегалит“ ЕООД е наемало подизпълнители за извършване на отделни СМР,
включително и ЕТ „Надежда - Н. Х.“, на които е заплащал уговорените възнаграждения
ежемесечно. Свидетелят установява, че през цялото време на изпълнение на договора от
страна на възложителя е контактувал единствено с управителя Ц. К..
От показанията на св. Д. Н. - служител на ответника, също установява, че
изграждането на кравефермата в с. Поликраище е извършено от „Мегалит“ ЕООД,
подизпълнител на който за извършването на изкопни работи, почистване на терена, превоз
на камъни, е бил ищецът. Не знае дали ответникът е възлагал на ищеца извършването на
друга работа, извън тази, възложена му от „Мегалит“ ЕООД на обекта.
От показанията на св. Г. Х. - дългогодишен служител на ищеца, се установява, че от
дълго време ЕТ има търговски взаимоотношения с „Планета - 98“ ЕООД, във връзка с които
служители на ЕТ са извършвали изкопни и насипни работи, направа на пътища, повдигане
на тежки съоръжения и др., като когато започвали работа контактували с представител на
посоченото дружество с име Ц. Ц. или Ц.. Посочва, че през 2018 г. са подравнявали терени
към стопанския двор, в който „Планета - 98“ ЕООД отглеждала земеделски култури и имала
изградено съоръжение за поливане с голям радиус от 500 м до 1 км. Свидетелят установява,
че този обект, на който са извършвали посочената дейност, се намирал северно от
стопанския двор на около 2-3 км от него или на 1 км по права линия, в който стопански двор
се изграждала нова кравеферма от „Мегалит“ ЕООД и в която дейност те също участвали.
Посочва, че извършените работи по изграждането на кравефермата, възложени им от
„Мегалит" ЕООД, били заплатени на ЕТ. Св. Х. сочи, че във връзка с възложената им работа
в обекта, намиращ се на около километър от новоизграждащата се кравеферма, почти през
целия летен сезон до м.ноември служители на ЕТ разчиствали терените, като използвали
техника - верижен багер и булдозер, товарни автомобили - самосвали, като трябвало да
разширят нивите и да ги подравнят, да се изкоренят храстите, да се запълнят дупките.
Машинистите се отчитали с дневни актове, след което се съставял протокол за изпълнена
работа, който оставяли на ответното дружество в офис на кантара на кравефермата и
7
вземали обратно, вече разписан от представител на ответника, на следващия ден. При
предявяване на приложените към исковата молба протоколи за изпълнена работа, свидетелят
заяви, че те са изготвяни именно за извършените дейности в процесния обект. Свидетелят
пояснява, че въз основа на тези протоколи се издавали фактурите, които по същия начин
оставяли в този офис. Установява, че и преди този обект ЕТ е работил за „Планета - 98“
ЕООД, като изготвянето на протоколите и фактурите, съответно тяхното предаване, е
ставало по същия начин. Преди есента на 2018 г. дружеството-възложител заплащало
навреме дължимите суми за изпълнена работа, но след изграждането на кравефермата
казали, че имат финансови затруднения и че ще забавят плащането за дейностите на
процесния обект, но не отказвали плащане.
От показанията на св. Д. Д. - служител на ищеца, се установява, че през 2018 г. е
работил на обекта на „Планета - 98“ ЕООД в с. Поликраище като булдозерист, като
разширявали земите на север около 2-3 км от кравефермата и ги подравнявали. Преди него
земите били обработвани от багер (изкоренява и товари пръст) и товарни автомобили
(извозват пръста) на ЕТ „Надежда – Н. Х.“, а той бил последен - подравнявал с булдозера.
След приключване на работния ден се изготвяли дневни наряди, в които се отразявали
часовете свършена работа и се носели на кантара. За седмица напред работата, която трябва
да бъде свършена, се поставяла от св. Х. или от Ц., като представител на възложителя.
Свидетелят посочва, че си води дневник, в който ежедневно вписва свършената работа и
обекта, на който е работил, като след справка в същия заявява, че месеците септември,
октомври и ноември 2018 г. не е работил на процесния обект, а това е било същите месеци
на 2019 г., след което посочва, че може да е объркал годината в дневника си и тя да не е
2019, а 2018 г. Уточнява, че когато са работили на процесния обект, кравефермата на
ответното дружество вече е била построена и са я обзавеждали.
От показанията на св. Д. Ш. - агроном в ответното дружество през втората половина
на 2018 г., се установява, че на север от кравефермата имало земеделски блок с площ от
около 90 дка, засят от ответника с пшеница. Последната била ожъната през м. юни и същите
ниви засети с друга култура, прибрана едва през м. октомври и извършена оран на блока с
цел последваща обработка. Свидетелката посочва, че през периода м. септември - м.
ноември 2018 г. не е извършвана никаква дейност от външни фирми, включително и по
подравняване и изравняване на ниви с техника, около кравефермата, тъй като по това време
на годината е жътва, прибирали се засетите култури и се сеели есенниците. Посочва, че
дружеството притежава поливна система с голям радиус, намираща се в землището на село
Поликраище, на около 6 км от кравефермата в посока север от нея.
От обясненията, дадени на основание чл. 176 от ГПК, законният представител на
ответното дружество В. М. С., заявява, че е управител на същото от 06.08.2020 г. и не й е
известно кое е лицето, подписало се за „възложител“ в протокол за изпълнени услуги от
31.10.2018 г., за който е издадена фактура № 11560/31.10.2018 г., в протоколи за изпълнени
услуги от 31.10.2018 г. и 30.11.2018 г., въз основа на които са издадени процесиите две
фактури, както и не й е известно В. Й. ли е подписала 9 бр. протоколи за изпълнена работа
8
по представените от ищеца фактури, извън спорните и дали същото лице е подписало за
„възложител“ протокола от 28.09.2018 г. към фактура № 11345/28.09.2018 г.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 121/19.11.2021 год., постановено по т. д. № 54/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
разгледал предявения иск на основание, различно от това, заявено от ищеца в исковата
молба (относно мястото на извършване на услугите), и по този начин се е произнесъл по
непредявен иск, доколкото в исковата молба било посочено, че услугите са за обект
„изграждане на кравеферма“, а съдът приел, че мястото на извършване е – ниви на
ответника. Всъщност този довод би могъл да представлява такъв за неправилност, а не за
недопустимост на решението на Окръжен съд – Велико Търново. Недопустимостта на
съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени
нарушение на процесуалните норми, които се отразяват на действителността на съдебното
решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск (чл. 270,
ал. 3 от ГПК). Къде е мястото на извършване на услугите и дали то е съобразено сключения
с възложителя договор, респ. дали се дължи тяхното заплащане, е въпрос по съществото на
спора. В случая съдът не е излезнал извън очертания от ищеца предмет на спора, чрез
въведените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум на иска, поради което не
може да се приеме, че има данни за релевираната недопустимост на съдебното решение.
Основанието на предявения иск е спорното материално право, а то в случая е
предоставянето на услуги със строителна механизация.
В този смисъл неоснователно е и възражението за наличие на хипотезата на чл. 233
от ГПК на отказ от спорното право, поради което първоинстанционният съд следвало да
прекрати производството по делото.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които
водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че
същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 286, ал. 1 и
чл. 288 от Търговския закон, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за
9
задълженията и договорите във вр. с чл. 286, ал. 1 и чл. 288 от Търговския закон.
Между страните по делото, които несъмнено имат търговско качество, са били
налице трайни търговски отношения по договори за услуги със строителна механизация на
обекти на ответника, видно от фактури за периода 30.03.2018 г. - 31.10.2018 г., ведно с
протоколи за изпълнена работа със строителна механизация, както и извлечения от сметката
му в „УниКредит Булбанк“ АД, доказващи извършените плащания по горните фактури.
От събраните писмени доказателства се установява, че и в процесния период между
страните по делото е било налице валидно облигационно правоотношение по договори за
предоставяне на услуги със строителна механизация на обект на ответника, находящ в с.
Поликраище, които по правната си същност са такива за изработка - фактура №
11345/28.09.2018 г., фактура № 11540/31.10.2018 г. и фактура № 11787/30.11.2018 г., ведно с
протоколи за изпълнена работа със строителна механизация. Договорът за изработка е
неформален, двустранен и консенсуален договор, с който изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати
възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД. По аргумент от чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, при договора за
изработка възнаграждението се дължи за приетата работа, като възраженията за неправилно
изпълнение следва да се заявят при приемането - чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът е заявил в исковата молба, че в срок и качествено е изпълнил поръчката, но
ответникът останал да му дължи сумата в размер на 102 346.37 лв. (90 515.10 лв. – главница
и 11 831.27 лв. – мораторна лихва). От своя страна ответникът изразява становище, че
претендираните за плащане услуги не били осъществени от ищеца, тъй като протоколите не
отразявали действителните факти, а освен това те били подписани от неоторизирани лица.
Безспорно бе установено (показанията на свидетелите Г. Х. и Д. Д. (служители в ЕТ
„Надежда – Н. Х.) и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за процесния
период работници на ищеца - ЕТ „Надежда – Н. Х. са подравнявали терени към стопанския
двор, в който „Планета - 98“ ЕООД отглеждала земеделски култури, като използвали
техника - верижен багер и булдозер, товарни автомобили - самосвали, като трябвало да
разширят нивите и да ги подравнят, да се изкоренят храстите, да се запълнят дупките.
Предвид изложеното несъстоятелни се явяват твърденията на ответника, че
претендираните от ищеца дейности като обем и вид не са били осъществявани тъй като
протоколите не отразявали действителните факти. Приетото заключение на вещото лице и
изслушаните свидетелски показания показват точно обратното.
Освен това, приетите по делото протоколи, се установява както изпълнение на
работата, така и приемане на извършената работа за конкретния месец и на стойност,
посочена във фактурите от ответника без възражения по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
Действително гореупоменатите 3 бр. фактури и 3 бр. протоколи за извършени
дейности със строителна механизация не са подписани от представител на ответното
дружество (освен фактура № 11345/28.09.2018 г. и протокол от 28.09.2018 г.). От друга
страна, обаче е безспорно установено, че същите фактури са били осчетоводени при него,
10
задължението по тях е било отразено в дневника за покупки за съответния данъчен период и
в справката -декларация за ДДС, и е бил ползван данъчен кредит по тях. При това
положение се налага извода, че е налице приемане от възложителя на фактически
изпълнените дейности. В този смисъл са Решение № 138/17.10.2011 г., постановено по т. д.
№ 728/2010 г. по описа на ВКС на РБ, II т. о.; Решение № 36/25.05.2011 г., постановено по т.
д. № 263/2010 г. по описа на ВКС на РБ, I т. о. Посочването на банкова сметка, когато
фактурата е отразена в счетоводството на последния и включена в дневника за покупко-
продажби по ДДС, представлява явна индиция за постигнато между съконтрахентите
взаимно съгласие плащането на цената на стоката да се извърши безкасово, по банков път
чрез заверяване/задължаване на сметки. С решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК
(Решение № 166/26.10.2010 г., постановено по т.д. № 991/09 г. по описа на ВКС на РБ, ІІ
т.о., Решение № 96/26.11.2009 г., постановено по т.д. № 380/2008 г. по описа на ВКС на РБ, І
т.о., Решение № 46/27.03.2009 г., постановено по т. д. № 546/08 г. по описа на ВКС на РБ, ІІ
т.о., Решение № 42/19.04.2010 г., постановено по т. д. № 593/09 г. по описа на ВКС на РБ) е
прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало облигационно
правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време, и място на
издаване. В конкретния случай, върху процесните фактури подробно са описани дейностите,
подлежащи на заплащане с осчетоводената по тях сума, посочен е начина на заплащане
(безкасов), индивидуализирани са страните, както и времето, и мястото на издаване на ДФ.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - възложител,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея,
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (Решение №
42/2010 на ВКС на РБ, ІІ т.о.). На следващо място, Потвърждение от 20.03.2019 г., носещо
подписа на лице, оторизирано от ответника да води счетоводството му, представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за ответника и релевантен за спора факт в същия
смисъл, поради което се ползва с доказателствена сила срещу него.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че
макар и св. Димитрова да не заяви с категоричност, че подписът, положен под този
документ е неин, сочи, че прилича на нейния и като служител на счетоводната къща,
обслужваща ответното дружество, поясни начина и реда за изготвяне, съответно изпращане
на такъв вид документи. В тази насока показанията й се покриват напълно с тези на св.
Николов, счетоводител при ищеца, който освен това категорично установява, че
представеното по делото „потвърждение“ на задълженията на ответника по процесиите и
други фактури (последните заплатени от ответното дружество впоследствие) е било
изпратено от ЕТ и получено от счетоводна къща „Престиж“, съответно след необходимата
счетоводна справка върнато при тях с потвърждение за дължимостта на сумите по
процесиите фактури. Едва след получаване на 27.04.2020 г. на препис от исковата молба, на
30.04.2020 г. спорните фактури са били отразени в счетоводството на ответника в
Подсметка 3 на Сметка 401 „Оспорени задължения“.
11
В заключението на приетата неоспорена от страните съдебно-счетоводната
експертиза, извършена след задълбочена проверка, която съдът кредитира като вярна и
обективна, пък се съдържат данни, че ответникът, водил редовно счетоводство, е ползвал и
право на данъчен кредит по процесните фактури. Последното дава основание да се приеме
за установено, че в конкретния случай е било налице изпълнение на договорните дейности и
приемане на възложената работа без възражение в количествено и качествено отношение.
Няма представени доказателства или наведени твърдения, които да разколебават този извод.
Липсата на възражения и приемане на извършените услуги елиминира и
възраженията на ответника и относно мястото на извършените дейности - услугите са за
обект „изграждане на кравеферма“ или мястото на извършване е – ниви на ответника.
С приемане на работата, на основание чл. 266 от ЗЗД, за поръчващия е възникнало
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, съобразно предвидените в
договора срокове.
Неоснователно е и възражението, че всички представени с исковата молба протоколи
били подписани от лица без представителна власт от страна на ответника. В случая е
приложима презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е предназначена да
гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в случаите на извършени без
представителна власт действия от името на търговец. С чл. 301 от ТЗ е въведена законова
презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово
име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването
им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези
извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца,
ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението
на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може
да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил
извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 от
ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с
тях правен резултат. В случая ищецът е предприел изпълнение и реализиране на
произтичащите от договора права и задължения, а ответникът не се е противопоставял на
изпълнението (допускал е работниците в предприятията си ежедневно, те са изпълнявали
задълженията си и то през продължителен период от време, отразил е фактурите в
счетоводството си, включил ги е в дневника за продажбите по ДДС и е ползвал данъчен
кредит по тях). Без значение е кое лице и дали лице без представителна власт е поставило
под протоколите и справките своя подпис под името на възложителя, след като е ясно, че
действа от името на търговеца-възложител. При инстанционното разглеждане на спора по
същество, търговското дружество - ответник по иска не е доказало, че е осъществено
противопоставяне на тези действия незабавно след узнаването. Затова е приложима
презумпцията на чл. 301 от ТЗ, в какъвто смисъл е и непротиворечивата практика на
12
Върховния касационен съд – В т. см. Решение № 57/07.06.2011 г., постановено по т. д. №
463/2010 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, II т. о., ТК,
докладчик председателят Т. В., Решение № 34/22.02.2010 г., постановено по т. д. № 588/2009
г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, II т. о., ТК, докладчик
съдията Р. К. и др.
Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя и останалите изводи на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск за заплащане цената на
изработеното с правно основание чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 286, ал. 1 и чл. 288 от
Търговския закон е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в предявения
размер за сумата от 90 515.10 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 24.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Следва да бъде уважена и аксесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 286, ал. 1 и чл. 288 от Търговския закон за сумата от
11 831.27 лв. за посочените периоди.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 121/19.11.2021 год., постановено по т. д. № 54/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК
следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора ответникът (настоящ
жалбоподател) следва да заплати на ищеца направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 4 200 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/19.11.2021 год., постановено по т. д. № 54/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Планета - 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Горна Оряховица, Област Велико Търново, ******, представлявано от В. М.
С. – управител да заплати на ЕТ „Надежда – Н. Х.“, ЕИК *********, гр. Велико Търново,
*********** сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста) лв. - разноски пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14