Р Е Ш Е Н И Е
№
75
гр.
Добрич, 19.11.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Петнадесети състав, наказателна
колегия, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и десета
година, в състав:
Председател:
Мариана Момчева
в присъствието на
секретаря М.А., разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 1986 по описа на
Добричкия районен съд за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 375 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - гр. Добрич
постановление за освобождаване от наказателна отговорност на Л.И.М. ЕГН **********,
за извършено от него престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият Л.И.М.
управлявал МПС в РРумъния, където поради допуснато нарушение – неправилно
изпреварване му била наложена забрана да управлява МПС в Румъния за срок от 30
дни, считано от 17.03.2010г. Било му отнето СУМПС № ********, издадено на
31.03.2009г. Връщайки се в България на 05.03.2010г. обвиняемият М. подал
декларация в Сектор КАТ ПП – Добрич, в която декларирал, че свидетелството му
за управление на МПС не е отнето, а е изгубено на 28.02.2010г. в центъра на гр.
Добрич. Подал заявление и за издаване на дубликат на СУМПС.
На
04.05.2010г. в ОД на МВР гр. Добрич било получено уведомление изх. № ОВ 6187 –
2/28.04.2010г. на ГД „ОП” с отнети СУМПС от румънските власти за извършени
нарушения на територията на РРумъния. В посоченото уведомление било вписано и
СУМПС № ********.
С действията
си обвиняемият М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.
313 ал. 1 от НК, като на 05.03.2010г. в гр. Добрич потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 160 от ЗДвП се дава пред орган на властта –
сектор „КАТ – ПП” за удостоверяване на факта, че СУМПС № ********, издадено на
31.03.2009г. не е отнето от органите на МВР, а е изгубено.
От
субективна страна:
Налице е
пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, тъй като обвиняемият
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал настъпването на тези последици.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото
писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание
чл. 283 от НПК към доказателствения материал делото: материалите по досъдебно
производство № 88/2010г. по описа на Сектор „СИП” при ОД на МВР – гр. Добрич,
писмени доказателства, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния
обоснован правен извод:
Л.И.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
313 ал. 1 от НК, като на 05.03.2010г. в гр. Добрич потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 160 от ЗДвП се дава пред орган на властта –
сектор „КАТ – ПП” за удостоверяване на факта, че СУМПС № ********, издадено на
31.03.2009г. не е отнето от органите на МВР, а е изгубено.
В
санкцията на правната норма на чл. 313 ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” до три години или глоба от 100 до 300 лева. Обвиняемият
М. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С
оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1
от НК, съдът намира, че следва да освободи М. от наказателна отговорност, като
му бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния/към момента на
извършване на деянието/, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило
целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия
извършител са невисоки - спрямо М. не са били образувани други наказателни дела
на производство, с добри характеристични данни по местоживеене, участва
добросъвестно в наказателния процес и изразява критично отношение към
извършеното, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се
постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно
наказание “глоба”.
Що
се касае до направеното искане от процесуалния представител на обвиняемия за
налагане на наказание на обвиняемия към минимума от 100 лева, съдът намира
същото за неоснователно по следните съображения.
Съобразно
чл. 78а ал. 5 от НК когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба
или глоба и друго по – леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а
ал. 5 от НК, тъй като освен наказанието глоба чл. 313 ал. 1 от НК предвижда
алтернативно и друго по вид по - тежко наказание, а именно – лишаване от
свобода.
Предвид
изложеното и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК, вр. чл. 78 а ал. 1 от НК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Л.И.М.
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.03.2010г. в гр. Добрич потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 160 от ЗДвП се дава пред
орган на властта – сектор „КАТ – ПП” за удостоверяване на факта, че СУМПС № ********,
издадено на 31.03.2009г. не е отнето от органите на МВР, а е изгубено –
престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.
На
основание чл. 78а ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА Л.И.М. ЕГН ********** от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание “глоба” в размер на петстотин лева.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Добричкия окръжен съд в 15 - дневен срок
от уведомяването на страните.
Районен
съдия:
/М.
Момчева/