Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2812 по описа на СГС
за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД срещу решение от 10.11.2020 г. по гр.д.
№83343/2017 г. на Софийски районен съд, 160 състав, с което са уважени
предявените от М.Й.Ф. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед №РД-36-18/12.10.2017
г. за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Санитар” в дирекция „Спешно
отделение“, с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за
заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа за периода 17.11.2017
г. - 30.04.2018 г. в размер на 3515,95 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2017
г. до окончателното изплащане, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца
и разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по
делото не е доказано, че ищецът е извършил вмененото му нарушение. Поддържа, че
заповедта на налагане на дисциплинарно наказание на ищеца отговаря на
изискванията на КТ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна М.Й.Ф. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението
не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за разликата
над посочения по-горе размер, поради което решението е влязло в сила в тази
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага,
когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с
оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на
преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Настоящият съдебен
състав намира, че процесната уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ
/съдържа всички задължителни реквизити/, чл.194 КТ /спазени са преклузивните
срокове за налагане на наказанието/, чл.193 ал.1 КТ /работодателят е поискал
писмените обяснения на ищеца/.
На ищеца е вменено извършването на следното
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 КТ, а именно: на 06.08.2017 г.
ищецът е бил по график на работа. Натоварването е било обичайно високо. Г-н Ф.
не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения. За
отсъствието си не уведомява нито прекия си ръководител, нито работодателя.
Данни за извършеното нарушение се съдържат в самата заповед и в рапорт, рег.
№РД-41-1207/08.08.2017 г. от д-р П.А.– Началник „Клиника по вътрешни болести“,
до изпълнителния директор на ответното дружество. В рапорта се сочи, че е
подаден сигнал от дежурния диагностично-лечебен екип на каб.126 относно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на дежурния помощен /санитарски/
екип в ДКБ, като при многократно позвъняване на вътрешен телефон за повикване
на санитар не е бил получаван отговор, при проверка на място е установено, че
санитарите „липсват“, а телефонът е оставен „отворен“.
От показанията на свид. Л.Л.се установява, че на
06.08.2017 г. цялата бригада от санитари е била на работа, било е много
натоварено, ищецът е работил в хирургичния кабинет – стая 105. Свидетелят сочи
още, че територията на болницата е голяма и екипът от санитари обслужва всички
отделения, като практиката е да ги викат по телефон, който се намира на главния
вход на болницата, като в процесния ден е имало проблем с вътрешния кабинет, но
екипът не е разбрал, че са били викани
там, никой от екипа не е бил уведомен за това.
От показанията на свид. Б.М.се установява, че на
06.08.2017 г. екипът от санитари е бил от 7 души и всички са били на работа,
като практиката е да стоят във фоайето на болницата, където срещу главния вход
има телефон, на който ги търсят. Свидетелят сочи още, че на процесната дата е
било много натоварено, но не е имало проблеми с лекарските или сестринските
екипи.
От показанията на свид. М.В.се установява, че
телефонът за контакт със санитарите в ответната болница се намира във фоайето
на централния вход на болницата, като всеки един от санитарите има различно
работно място – при различен кабинет, и ежедневно им се обяснява, че трябва да
стоят до кабинета, до който са разпределени. Свидетелят сочи още, че на
06.08.2017 г. е била на работа в кабинет „Вътрешни болести“, а санитар към
кабинета е бил ищецът, като през целия ден е било много натоварено, телефонът
постоянно е давал заето, както и че е видяла ищецът през този ден 2 пъти, а
когато е отишла във фоайето на болницата, не е имало нито един санитар и
телефонът, който се ползва и от граждани, не е бил затворен. Ищецът не е
обадил, че е бил извикан в друг кабинет, но е възможно да са го извикали от
друг кабинет, а на процесната дата пациентите от кабинет „Вътрешни болести“ не
са били обслужвани навреме от санитарите и се е наложило лекар да качи пациент
в отделението.
От показанията на свид. Й.Й.се установява, че на
06.08.2017 г. вероятно санитарят се е забавил, поради което се е наложило
свидетелят да качи пациент в отделението.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване ищецът да е извършил вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина – това, че на 06.08.2017 г. не е бил на
работното си място и не е изпълнявал трудовите си задължения. В представения и
описан по-горе рапорт не се съдържат изрични данни относно ищеца, а единствено
за констатирана липса на санитари в определен момент. От показанията на
разпитаните по делото свидетели също не се установява, че ищецът на процесната
дата не е изпълнявал трудовите си задължения, а единствено, че е имало проблем
с липсата на санитар в кабинет „Вътрешни болести“, поради което се е наложило
лекар на качи пациент от този кабинет в отделението. Твърдения в насока, че
именно ищецът е бил санитарят, който е трябвало да обслужва пациентите на
кабинет „Вътрешни болести“ се съдържат единствено в показанията на свид. В., но
други доказателства в тази насока не са ангажирани, като същият свидетел сочи и
че е било възможно ищецът да е бил извикан и в някой от другите кабинети,
каквато практика съществува в болницата. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели се установява безспорно и категорично, че на процесната дата
ищецът е бил на работа, съобразно утвърдения график, поради което не може да се
приеме, че не е изпълнявал трудовите си задължения.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че уволнението на ищеца е незаконно и поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение
на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 500,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20247984/10.11.2020 г., постановено по гр.д. №83343/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.Й.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание 78 ал.3 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.