№ 2545
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110114403 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД срещу Ф. А. Ф. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 5354/12.08.2022
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
поправена с Разпореждане № 1952/17.01.2023 г. и Разпореждане № 11087/23.03.2023 г.,
издадени по ч. гр. д. № 10891/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата
от 985,69 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 31.03.2021 г. и
сумата от 121,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2021 г.
до 18.07.2022 г., дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с партиден
номер 1630177, за обект – имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди в исковата
молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за имот, находящ се в ***, с партиден номер 1630177, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на горните
суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. Твърди се,
че в периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. е издадена фактура № **********, по която
ответникът дължи сумата в размер на 985,69 лв. за предоставени му услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обекта, ведно с лихва за
забава в размер на 121,02 лв., начислена за периода от 01.05.2021 г. до 18.07.2022 г. В
смисъл моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на
направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
С уточняваща молба от 17.03.2023 г. ищецът пояснява, че претендиранта
главница е за ВиК услуги, доставени и потребени в периода 23.09.2020 г. – 19.03.2021
г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
1
ответника Ф. А. Ф., в който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорва съществуването, както и предявяването му на фактурата, както и
потреблението на услугите. Навежда се, че имотът е съсобствен между няколко
физически лица, представлява двуетажна къща, която се обитава сезонно само през
топлите месеци и то за период не по-дълъг от 30 дни в рамките на една календарна
година. Твърди се, че за процесния период през м. март 2021 г. имотът е бил
необитаем. Сочи се, че на 27.02.2021 г. в събота в 17,30 часа ответникът получил
обаждане от съседа на имота Я. Я., който го уведомил, че чува теч. Имотът бил посетен
от С. Ч., който разполагал с ключове за достъп и установил, че кранът в шахтата преди
водомера е спукан и от него тече вода, както и че батерията на душа в банята на втори
етаж се е пукнала вследствие на повредата и теча на главния спирателен кран в
шахтата, за което ответникът бил уведомен. Ч. се уверил, че не може да спре водата и
да подмени батерията под налягане докато не дойдат служители на ВиК и незабавно
след това в 18,20 часа служители на местната администрация на ищцовото дружество
били уведомени за течовете, като ответникът помолил да бъде извършена проверка.
Едва на 28.02.2021 г. в 8,30 часа служители на ВиК сменяли уплътнения на
спирателния кран на водомерния възел, който кран бил преди водомера на имота, след
което течът спрял. Сменен бил и самият кран, при което ответникът бил уведомен за
установена разлика в показанията на водомера от около 300 куб.м. вода. При
посещението на имота през м. април 2021 г. съседът Я. Я. предал на ответника
констативен протокол за извършената подмяна на спирателен кран. Недоволен от
показанията на водомера ответникът депозирал на 29.04.2021 г. жалба пред
дружеството доставчик на ВиК услуги, с което било уведомено и за предходни
проблеми. В отговор на ВиК Хасково дружеството твърдяло, че повредата е в елемент
от мрежата след водомерния възел, за което потребителят отговаря. Ответникът
поддържа, че според констативния протокол това е точно обратното и оспорва
посочените в същия показания на водомера. Навежда се довод, че ищцовото дружество
не е изпълнило нормативните си задължения по поддръжка на водоснабдителната
мрежа и именно в резултат от неправилна поддържка и контрол е настъпила повредата
в елемент от водоснабдителната мрежа, което от своя страна е довело до твърдяното
отчитане на количествата през водомера, които реално не са потребени. Поддържа се,
че операторът на ВиК услуги недобросъвестно не е приложил разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 ОУ и при наличието на повреда не е начислил количеството изразходвана вода
според средномесечния разход за съответния период през предходните три години.
Сочи се, че в отклонение на задължителните разпоредби на закона дружеството не е
монтирало тротоарен кран, което би довело до допълнителна защита на
водопроводната система. Акцентира се, че повредата е отстранена несвоевременно – 12
часа след уведомяването, което е допринесло за преминаване на вода през
водопреносната система и не би могло да се установи какво количество вода е
преминало през този период. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на
доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на
потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни
2
услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява – Заявление за прехвърляне на партида за такса вода и канал /за физически
лица/ от 28.05.2020г. (л. 112 по делото), че между ищеца и ответника е налице валидно
облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги. Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Хасково, потребители на ВиК услуги са юридическите или
физическите лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Установява се от представения Констативен протокол № 1020478/2021 г. за
монтаж/демонтаж на водомер, че по сигнал за повреда служители на дружеството,
предоставящо кумунални услуги, са пломбирали водомера с № 004191, находящ се в
двора на ответника, при показание 498, като причина за извършеното техническо
действие е посочена “спукан /смяна/ на спирателен кран”.
По делото е представена едностранно съставена от ищцовото дружество
Справка за отчет по партида 1630/177 на името на ответника за периода 12.2018 г. до
09.02.2023 г., в която са нанесени показания на водомера, както следва: към дата
20.08.2020 г. показание 154, към дата 23.09.2020 г. показание 155, към дата 23.09.2023г.
показание 498. Видно от същата потребление на вода в имота има единствено в летния
и есенния период като същото е в размер до 8 куб.м. месечно.
От ответника са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите С. Г. Ч. и Я. И. Янев. От показанията на първия разпитан
свидетел се установява, че ответникът му е предоставил ключ за имота и периодично
(през 10-15 дни) го проверява. През м. февруари-март 2021 г. ответникът му се обадил
и му казал, че има теч в имота. Свидетелят установил, че батерията на втория етаж в
банята била спукана и водомерът в двора отчитал потребление на вода, но такава не
излизала. Свидетелства, че в периода м. септември 2020 г. – м. март 2021 г. сградата в
имота не е отоплявана, тъй като не се е ползвала. Св. Я. (съсед на ищеца) от своя
страна излага, че в съботен ден е уведомил ответника, че чува шум от теч в имота му
откъм чешмата в двора. В неделя дошли техници от ВиК дружеството, които му
казали, че ще направят малък ремонт и че сменили гумичките, а на следващия ден ще
дойдат да сменят целия кран. Свидетелства, че не е присъствал при смяната на крана,
дошли при него, за да се подпише, че е извършен ремонтът. Споделя, че многократно е
сигнализирал ВиК оператора за проблеми със спирателния кран за неговия имот. Също
излага, че имотът не се ползва целогодишно.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите А. Д. А. и М. Т. С. – служители на
ищцовото дружество. Изяснява се от показанията на св. А., че в началото на м. март
2021 г. посетил процесния обект на потребление, поради подаден сигнал от ответника.
Установил, че кранът преди водомера на ответника не работи, купил нова глава на
кран и я монтирал под напрежение, употребил голяма сила и овладял теча, но с дървен
ключ натегнал дотолкова, че да спре да върти водомера. Предал на колега, че течът е
овладян, но още в първия работен ден трябва да се смени целият спирателен кран,
защото много трудно е спрял водата. На стария кран гумичката била цепната и имало
деформация на спирателния кран. Според свидетеля е имало вътрешна механична
повреда, която е довела до преминаване на вода във водоснабдителната мрежа.
Свидетелства, че няма тротоарни кранове на улицата и единственият спирателен кран
за къщата е този, който е преди водомера и е собственост на ВиК дружеството. При
посещението на имота на следващия ден вторият разпитан свидетел, воден от ищеца,
заявява, че теч не е имало, водомерът не е отчитал потребление, сменили спирателния
кран за 10 минути, сверили показанията на водомера и оставили спрян спирателния
3
кран. Написал протокол и го дал на съседа Я. Я., за да се подпише.
От заключението на назначената по делото и приета съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че в счетоводството на дружеството ищец на името на ответника
Ф. Ф., фигурира разкрита партида с номер 1630/177 на обект, намиращ се на адрес ***,
както и че за периода от 30.08.2019 г. до 01.03.2021 г. за този клиент са издадени 7бр.
фактури на обща стойност 82.03 лв. с ДДС, а за периода от 01.03.2021г. до 31.03.2021г.
е издадена 1 бр. фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 985,69 лв. с ДДС.
Вещото лице е изчислило, че законната лихва за забава върху задължението по
горепосочената фактура на стойност 985,69 лв. с ДДС, е в размер на 121,29 лв.
Констатирано е от вещото лице, че по издадената фактура не е извършено плащане от
абоната. При изслушването си в о.с.з., проведено на 24.03.2023 г., вещото лице
пояснява, че от ищцовото дружество не са му представени карнетни листи и
протоколи, както и извлечения от електронен таблет относно отчитането на
количествата потребена вода, нито процесната фактура или други първични
документи.
Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите
условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като
според чл. 23, ал. 1, т. 3, показанията на водомерите на водопроводните отклонения за
сезонни обекти се отчитат за период не по-дълъг от два пъти годишно.
В представените по делото общи условия на дружеството ищец е посочено, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23, ал. 4 от ОУ.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, чл. 4 - 6 от Наредбата при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане, като при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В този смисъл са и
разпоредбите в ОУ на ищцовото дружество – чл. 24 и чл. 49 от ОУ.
Ангажираните от ответника доказателствени средства не установяват, че ищецът
е предоставил, а ответникът е потребил заявения обем от 343 куб.м., представляващ
разликата куб. метри между посочените в Протокола за извършен монтаж/демонтаж от
01.03.2021 г. и разписаните показатели - 155 куб.м. към дата 23.09.2020 г.
водоснабдителни и канализационни услуги, нито че отчитането на водата е станало по
горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството. Негодни да установят тези
правнорелевантни обстоятелства са представените от ищеца и едностранно съставени
от него справка за консумация вода по партида 1630/177 за периода 01.01.2019 г. –
30.09.2021 г. към 05.10.2021г. и Справка за отчет по партида 1630/177 на името на Ф.
4
Ф. за периода 12.2018г. – 02.2023г., тъй като представляват частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила при оспорването им
от ответника, доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства.
С Определение № 662/17.01.2023 г. по искане на ответника съдът е задължил
ищцовото дружество да представи ежемесечните отчети, в т.ч. и извършвани реални
отчети, за периода от 18.09.2018 г. до датата на извършената смяна на спирателния
кран на водомерния възел от служители на ВиК относно процесния водоснабден имот,
както и протокол за извършена първоначална проверка на средството за измерване и
отчитане преди неговия монтаж. Тъй като ищецът не е изпълнил процесуалното
задължение по чл. 190 ГПК, като по този начин е създал пречки за събиране на
допуснатите доказателства, следва да понесе уредената в чл. 161 ГПК процесуална
тежест, като съдът, с оглед на всички събрани по делото доказателства, вкл. предвид
липсата на други доказателства за реалното отчитане на потреблението на ВиК услуги
и за техническата годност на водомера, както и събраните гласни и доказателствени
средства за повреда в спирателния кран, който се поддържа от ВиК операторът,
съгласно чл. 7, т. 4 ОУ, приема, че претендираното от ищеца количество вода не е
надлежно отчетено и потребено от потребителя. Задължение на доставчика е да
монтира технически изправно средство за измерване – арг. чл. 16, ал. 2 ОУ. В този
смисъл не може да бъде направен категоричен извод, че отчетеното число 498,
изписано на водомера и установено на 01.03.2021 г. от служители на оператора
удостоверява реалното потребление на вода за отчетния период.
Не е от естество да установи потреблението и отчитането на водата да е станало
по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството, и заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото отразява единствено
информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в
претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно
процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответницата описаното в процесната фактура количество
питейна вода. За да се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно естество
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти
да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Според изявленията
на вещото лице липсват първични счетоводни документи, карнети и протоколи за
отчитането на количеството вода, както и не му е представена процесната фактура.
Ответникът е оспорил, че задължението му по процесната фактура не
съществува, въвеждайки възражението, че претендираното количество ВиК услуги не
му е било доставено, съотв. не е било потребено от него в този обем за процесния имот,
който не се ползва, респ. в него не се потребява вода. Изрично оспорил пред ищцовото
дружество начислената му сметка по тази фактура с жалба от 29.04.2021 г., като са
изложени подробни доводи за неизправност на спирателния кран и неизпълнение на
законовите задължения на ВиК оператора за поддръжка и контрол на
водоснабдителната мрежа, въз основа на която жалба е получил отговор от доставчика,
че аварията е своевременно отстранена и консумацията на вода в този случай не се
дължи на повредата (л. 81 от делото).
Видно от представения констативен протокол от 01.03.2021 г. за отстраняване на
повредата в имота на ответника, ремонтът е бил извършен в отсъствието на ответника,
както и при липсата на осигурен представител на последния. По делото липсват
доказателства, че собственикът на съседния имот Я. има пълномощията да
представлява ответника, поради което и не е спазена разписата по-горе процедура по
отчитане на консумация на водомера. Предвид неспазването на нормативните правила
по отношение на документиране отчитането на косумацията на вода, то следва че
исковата претенция се явява недоказана по размер, а именно – налице е неустановеност
на количеството потребена вода и дали реално тя е била разходвана. Същевременно по
5
делото бяха ангажирани доказателтва, че процесният имот не се обитава целогодишно
– представените декларации по чл. 17а от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Тополовград, от които е
видно заявеното от ответника до Вик оператора, че имотът не се ползва. В подрепа на
това са и отчетите, водени от ВиК оператора за консумация на процесния обект, от
които е видно минимално количество потребявана вода по месеци от 06.12.2018 г. до
19.03.2021 г. Липсата на ежегодно ползване на имота се потвърждава и от
ангажираните от ответника гласни доказателствени средства. От показанията на
водените от ищеца свидетели се изясняват обстоятелствата във връзка с отстраняване
на констатираната повреда, за отстраняването на която отговаря именно ВиК
дружеството, но изцяло недоказан остана фактът на предоставяне на посочените от
ищеца водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем от 343 куб.м. за
исковия период, в който имотът не се е ползвал. Следва да се допълни, че вследствие
на неизправността на спирателния кран, който не е изпълнявал функцията си да спира
водоснабдяването, е преминавала вода през водомера, за което свидетелства
изложеното от св. А. – служител в ищцовото дружество, поради което бездействието
на ВиК оператора да поддържа в изправен вид и качествено функционираща
водопроводната система е допринесло за настъпването на теч и разходване на
неустановено количество вода в имота на ответника.
При тези правни съображения настоящият съдебен състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно
задължението за заплащане ползвани ВиК услуги по процесната фактура. С оглед
обаче акцесорния характер на претенцията и предвид неоснователността на главното
вземане, то и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен и
като такъв също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се
дължат сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно
40 лв. за депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Ф. А. Ф., ЕГН
**********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 5354/12.08.2022
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
поправена с Разпореждане № 1952/17.01.2023 г. и Разпореждане № 11087/23.03.2023 г.,
издадени по ч. гр. д. № 10891/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата
от 985,69 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 31.03.2021 г. и
сумата от 121,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2021 г.
до 18.07.2022 г., дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с партиден
номер 1630177, за обект – имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Ф. А. Ф., ЕГН **********, с адрес
6
***, сумата от 40 лв. (четиридесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7