№ 20591
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110139094 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. П. К. срещу „Ю.К.Б“ ЕООД, с която
са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че Договор за кредит № L********** г., сключен между страните
е нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизити (посочен
размер на годишния процент на разходите), евентуално – че клаузата за
уговорена такса за разглеждане на искането в размер на 445,50 лева е
нищожна поради противоречие със закона и неравноправност, и насрещен иск
на дружеството срещу първоначалния ищец за осъждането на последния да
му плати 1071,01 лева – неплатена част от главницата по кредита; 174,74 лева
– възнаградителна лихва за периода от 27.03.2023 г. до 27.11.2023 г., и
законна лихва за забава върху посочените две суми от датата на предявяване
на насрещния иск – 28.11.2023 г., до окончателното плащане.
В първоначалната искова молба се твърди, че между страните на
27.03.2023 г. е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът (за
назоваване на страните съдът ще използва само качеството им по
първоначалния иск) се задължил да предостави на ищеца 1500 лева, които
ищецът да върне на 24 месечни вноски по 96,39 лева, или общо 2313,81 лева,
до 26.03.2026 г. при лихвен процент от 22 % годишно и с посочен в договора
процент на разходите (ГПР) 56,40 %. Твърди се, че в договора е включена
клауза, според която още при изтегляне на кредита ищецът дължи еднократна
такса от 445,50 лева, която обаче ще плаща разсрочено с вноските на кредита.
Поддържа се, че таксата не е включена в изчислението на ГПР, а е трябвало,
поради което кредитът е отпуснат при неправилно посочен ГПР (реквизит на
договора), и договорът е изцяло нищожен, а ищецът е бил длъжен да
възстанови само получената сума. При условия на евентуалност се поддържа,
че еднократната такса не е можело да бъде начислявана, тъй като е разход за
отпускане на кредита, а законът забранява да се начисляват такива.
Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор на първоначалния иск от
ответника – „Ю.К.Б“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като
недопустим, евентуално – като неоснователен. Твърди се, че ищецът имал
право да се откаже от договора за кредит, което не бил направил, поради
което предявил иска при условията на злоупотреба с права. Развиват се
подробни съображения защо ищецът бил обвързан от договора за кредит,
сключен по интернет, като се сочат стъпките в процедурата. Поддържа се, че
ищецът бил се съгласил със сключването на договора за кредит при всички
посочени условия, вкл. и начислената такса, поради което дължал плащането
. Поддържа, че таксата за разглеждане на искане за кредит не била такса за
усвояване на кредита, тъй като усвояването настъпвало след подписване на
договора. Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на
разноските на ищеца.
С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от
първоначалния ответник, който поддържа, че ищецът му дължи останалите
вноски по кредита. В молбата се прави изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като ищецът не бил плащал вноските в срок. Иска
се заплащане на останалите суми по договора. При условия на уважаване на
насрещния иск се прави искане за прихващане, без да се посочва с кое
вземане на първоначалния ищец се прихваща.
В законоустановения срок е подаден отговор на насрещния иск от
първоначалния ищец – Е. П. К., който оспорва иска като частично
неоснователен, а възражението за прихващане – като недопустимо. Поддържа
се, че ищецът е платил по договора за кредит 585,56 лева, които следвало да
бъдат отнесени само към главницата по договора, поради което претенцията е
основателна само за 914,44 лева.
С молба от 02.04.2024 г. ищецът поддържа, че е платил общо 1729,44
лева, поради което е погасил цялата главница по кредита и не дължи други
суми.
Съдът намира, че са предявени обективно евентуално съединени
първоначални искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр,
по евентуалния първоначален иск – във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл. 146,
ал. 1 ЗЗП; чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 3 и 4 ЗПКр, както и обективно
кумулативно съединени насрещни искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен Договор за кредит №
L********** г., по който ищецът е получил от ответника 1500 лева със
задължение да ги върне на 24 месечни вноски по 96,39 лева, или общо
2313,81 лева, до 26.03.2026 г. при лихвен процент от 22 % годишно и с
посочен в договора процент на разходите (ГПР) 56,40 %; че в договора за
2
кредит е предвидена такса за отпускането му в размер на 445,50 лева; че
ищецът е изплатил от главницата 428,99 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с първоначалната исковата молба и отговора ;
поисканата счетоводна експертиза, която с оглед твърденията за плащане в
хода на процеса следва да се разшири със служебно допустими въпроси.
По възражението на ответника за това, че искът бил предявен при
условията на злоупотреба с право, съдът не намира такава – действително
ищецът е имал право на отказ, но при упражняването му би следвало да върне
както получената сума по договора, така и лихва до датата на връщането, а
той твърди, че му е отпуснат кредит поради нарушение на закона от страна на
ответника, като това негово право не може да бъде препятствано и не се
осъществява недобросъвестно – напротив, ищецът пълно и ясно обосновава
правната си позиция, като се позовава на законовите си права, които
ответникът отрича и дори е обявил кредита за предсрочно изискуем. В случая
ищецът не упражнява никакви свои права не с целите, за които са му дадени –
да не заплаща повече от дължимото. Искът е допустим.
Възражението за прихващане на ответника не следва да се приема, тъй
като не е конкретизирано по отношение на вземането на ищеца, с което той
прихваща – исковете на ищеца не са осъдителни за парично вземане, поради
което не са индивидуализирани две насрещни вземания и искането не следва
да се приема на този етап. Искането може да се направи до края на съдебното
дирене, ако не се налага събиране на нови доказателства (чл. 371 ГПК според
тълкуването, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за въззивното производство), поради което определението, с което не е
прието възражението за прихващане не подлежи на самостоятелно обжалване.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане направеното от ответника по
първоначалния иск „Ю.К.Б“ ЕООД възражение за ПРИХВАЩАНЕ.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 39094 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 19
юни 2024 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно евентуално съединени първоначални искове –
главен с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр – за
3
прогласяване на нищожност поради липса на правилно посочен реквизит в
договора за кредит – ГПР, и евентуален първоначален иск – за прогласяване
на нищожност на клаузата за такса за разглеждане на кредита за нищожна
поради противоречие със закона – във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл. 146, ал.
1 ЗЗП; чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 3 и 4 ЗПКр, както и обективно
кумулативно съединени насрещни искове – за заплащане на главница и
договорна лихва по договор за кредит с правна квалификация по чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, същият предвижда разходи и те не са включени
при изчисляване на ГПР, макар че е трябвало. Съединеният иск се уважава,
ако се установи, че в договора има клауза за такса за усвояване на кредита.
Насрещните искове се уважават, ако се установи изплащане на кредита на
ищеца и настъпване на предсрочна изискуемост поради забава на ищеца за
плащане.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен Договор за кредит №
L********** г., по който ищецът е получил от ответника 1500 лева със
задължение да ги върне на 24 месечни вноски по 96,39 лева, или общо
2313,81 лева, до 26.03.2026 г. при лихвен процент от 22 % годишно и с
посочен в договора процент на разходите (ГПР) 56,40 %; че в договора за
кредит е предвидена такса за отпускането му в размер на 445,50 лева; че
ищецът е изплатил от главницата 428,99 лева.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: действителният размер на ГПР по кредита, който твърди, че е
неправилно посочен; твърдените от него плащания по кредита над 428,99
лева.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че ищецът е забавил плащане на вноска по кредита
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 7 юни 2024 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
4
доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца и служебно
изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, при която вещото лице след
запознаване с документите на договора и проверка в счетоводството на
ответника да отговори на следните въпроси:
1. При включване на кои компоненти е изчислен посоченият в договора
за кредит ГПР?
2. Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него се включи оспорената
такса за разглеждане на кредита?
3. Какъв е размерът на платените от ищеца по кредита суми и на кои
дати?
4. Какъв би бил размерът на остатъчното задължение (вкл. и законна
лихва за забава от датата на падежите до 27.11.2023 г.), ако се приеме, че по
кредита се дължат:
4.1. всички уговорени в договора суми;
4.2. само връщане на главницата на падежа и дължимата се лихва;
4.3. само връщане на главницата на падежите на вноските?
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 450 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5