РЕШЕНИЕ
№463
гр. Хасково, 04.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №427 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.25, ал.5 от Закона за
хората с увреждания.
Образувано е по жалба подадена от И. ***
срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1431/ФП/ от 23.04.2020г., издадена от Директор
Дирекция Социално подпомагане Хасково, с която на жалбоподателя е отпусната
месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ в размер на 25,41 лева, считано
от 01.04.2020г. до 30.04.2025г., потвърдена с Решение
№26-РД06-0004/28.05.2020г. на Директора на РДСП-Хасково.
От изложеното в жалбата и заявено в
съдебно заседание от жалбоподателя става ясно, че същият е недоволен от
началната дата на отпускане на помощта. Намира, че такава му се дължи и за
периода от 01.01.2019г. до 30.03.2020г., тъй като още на 13.06.2019г. е подал
пред Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Хасково заявление –декларация по чл.70
от ЗХУ. Позовава се на ЕР на ТЕЛК Хасково, потвърдено с ЕР на НЕЛК № 0860 от
057/31.03.2020г., съгласно които считано от 19.11.2018г. е определена
инвалидността му и съответно 50% ВСУ. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.113,
ал.3 от Закона за здравето решението на органите на медицинската експертиза са
задължителни за изпълнение от всички лица и органи. Моли за отмяна на оспорения
акт, съответно иска и да бъде променена заповедта, издадена от РДСП- Хасково,
като му се изплатят сумите по изтеклите месеци от 01.01.2019г. до 31.03.2020г.
Ответникът – Директор на Дирекция Социално
подпомагане Хасково, чрез процесуален представител изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Сочи, че датата, от която е отпусната помощта на
жалбоподателя е съобразена със ЗХУ и Правилникът по неговото прилагане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят И. *** заявление–декларация
с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х/1431/15.04.2020г. за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ, като декларирал, че има определен процент
на вид и степен на увреждане/ степен на трайно намалена работоспособност - 50% с ЕР на НЕЛК №0860 от 057/31.03.2020г.
със срок - пожизнен. На същата дата бил попълнен и формуляр за самооценка на
лице с увреждане. По това заявление – декларация била изготвена Индивидуална оценка
на потребностите от 22.04.2020г., като в същата е посочено, че необходимостта
от предоставяне на месечна финансова подкрепа се основава на ЕР на НЕЛК №
0860/31.03.2020г. със срок „пожизнен“ и определени 50% трайно намалена
работоспособност, поради което е установена потребност от отпускане на месечна
финансова подкрепа на основание чл.70, т.1 от Закона за хората с увреждания за
периода 01.04.2020т. 30.04.2025г., в размер на 7 на сто от линията на бедност,
съобразно степента на трайно увреждане, която е 50%.
С оспорената Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1431/ФП/23.04.2020г.
– л.7 и л.25 от делото, на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ във вр. с чл.65, ал.1 и
чл.66 от ППЗХУ и въз основа на индивидуална оценка на потребностите от
22.04.2020г. на И.Х.И. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от
ЗХУ в размер на 25.41 лв., считано от 01.04.2020г. до 30.04.2025г. Заповедта е
съобщена на жалбоподателя по телефона на 29.04.2020г., видно от направеното
отбелязване в същата.
Недоволен от заповедта И.И. е оспорил
същата пред Директора на РДСП – Хасково, който с Решение №
26-РД06-0004/28.05.2020г. я потвърдил, като приел, че правилно от Директора на
Д“Социално подпомагане“ е определен началният момент на отпуснатата месечна
финансова подкрепа, а именно 01.04.2020г. позовавайки се на разпоредбите
уреждащи този момент в ЗХУ.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК №3161/29.11.2018г.
относно вид експертиза – освидетелстване, с оценка на работоспособността – 50%
трайно намалена, срок на определения % ТНР и степен на увреждане – пожизнен,
както и е определена дата на инвалидност – 19.11.2018г.
По делото е представено и ЕР на НЕЛК №
0860/31.03.2020г., с което по жалба на И.Х.И. е потвърдено ЕР на ТЕЛК – Хасково
по всички поводи.
Решение № 26-РД06-0004/28.05.2020г. на
Директора на РДСП – Хасково е връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2020г.,
видно от приложеното на лист. 30 по делото известие за доставяне.
Жалбата е постъпила в съда на 02.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита. Изчерпан е и реда за административно обжалване на заповедта
пред директора на РДСП – Хасково.
По същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
По своята правна същност заповед №ЗУХ-ИО/Д-Х/1431/23.04.2020г.
на Директора на Дирекция "СП" – Хасково е индивидуален
административен акт по см. на чл.
21, ал. 1 от АПК. По отношение на него следователно намират
приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК
и редът за административно и съдебно оспорване. Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Налице е изложение на
фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на
административния орган във връзка със сезирането му от И.И. с искане за
отпускане на финансова подкрепа по чл.
70 от ЗХУ. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени
са административно производствените правила при обжалването й пред
по-горестоящия административен орган.
Заповедта е издадена при точното приложение
на материалния закон и е съобразена с целта на същия.
Съгласно разпоредбата на чл.
69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои
от два компонента 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на
увреждането и 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. В чл.
70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над
18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69,
т. 1 от закона, като жалбоподателят попада сред тези по т. 1 с оглед степента
на увреждане от 50% ТНР, съгласно ЕР №3161/29.11.2018г. и размерът на дължимата
финансова подкрепа следва да е 7% от линията на бедност, която за 2020 г. е в
размер на 363 лв., определена с Постановление на МС. При съблюдаване на
законово регламентирания начин за определяне размера на финансовата подкрепа
съдът счита, че административния орган правилно е определил такъв от 25.41 лв.,
а и определения размер не се оспорва от жалбоподателя.
Правният спор е относно началната дата на
отпускане на подкрепата.
В разпоредбата на чл. 68,
ал.1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на финансова
подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка
по чл.
20,
която е комплексна, изготвя се в срок до края на месеца, следващ месеца на
подаване на заявление-декларация и допълнителни документи и се издава за срока,
посочен в експертното решение за определяне на трайно намалената
работоспособност или вид и степен на увреждане / чл.22, ал.4, чл.26, ал.2 от
ЗХУ /.
В чл.
81 от ЗХУ е предвидено, че редът за отпускане, изплащане,
изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се
определя с правилника за прилагането на закона. Такъв е приет с ПМС № 65/29.03.2019
г.
, обн., ДВ, бр.
27
от 2.04.2019 г., в сила от 1.04.2019 г.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.3
от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания месечната финансова
подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната
оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ
месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на
месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща
най-късно до 31 януари на следващата година. В случая заявлението за отпускане
на финансова подкрепа е подадено на 15.04.2020г., индивидуалната оценка е
изготвена на 22.04.2020г. и съответно, същата е дължима от 1-во число на
месеца, в който е упражнено това право, т. е. от 01.04.2020г. Съдът намира за
неоснователно релевираното възражение за незаконосъобразност в аспекта на
дължимост на финансовата подкрепа от 01.01.2019г. или от датата на
инвалидизиране 19.11.2018г. В тази връзка следва да се има предвид, че в
действителност законодателят е уредил тази възможност, но е поставил разграничителен
критерий, а именно дали помощта се дължи след първоначално освидетелстване или
след преосвидетелстване на лицето. Именно с разпоредбата на чл.67 от Правилника
за прилагане на Закона за хората с увреждания е предвидена възможността в
случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова
подкрепа да се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз
основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за
нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на
индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването
на новото експертно решение. В случая видно от доказателствата по делото,
цитираната разпоредба не би могла да намери приложение по отношение на жалбоподателя
и съответно финансовата помощ не би могла да му бъде отпусната от посочената от
него дата, тъй като издаденото ЕР на ТЕЛК е за първоначално освидетелстване на
лицето, а не за преосвидетлстване на същото / виж. чл. 56 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи/. Поради тази причина приложима в случая за жалбоподателя
е разпоредбата на чл. 66, ал.3 от ППЗХУ. Ето защо съдът приема, че като е определил
начален момента на изплащане на финансовата подкрепа от 01.04.2020 г.
административния орган е издал съответен на закона акт.
В заключение с оглед наведените от
жалбоподателя доводи, че за отпускане на месечната финансова подкрепа е подал
заявление – декларация пред Дирекция „СП“ на 13.06.2019г., но от страна на
директора е постановен отказ следва да бъде посочено, че този въпрос е разрешен
с влязло в сила съдебно решение №916/05.12.2019г., постановено по адм. дело №
975/2019г. по описа на Административен съд Хасково и поради това не може да
бъде пререшаван в настоящото съдебно производство. Още повече, че при
несъгласие с решението на съда жалбоподателя е имал възможността да го оспори
пред касационната инстанция.
По горните съображения настоящия състав на
съда счита, че административният орган е постановил законосъобразен
административен акт. Не са налице отменителните основания по чл.
146 от АПК, поради което жалбата срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1431/ФП/ от 23.04.2020г., издадена от Директор Дирекция
Социално подпомагане Хасково, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на И.Х.И. срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1431/ФП/ от
23.04.2020г., издадена от Директор Дирекция Социално подпомагане Хасково, с
която му е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ в размер
на 25,41 лева, считано от 01.04.2020г. до 30.04.2025г., потвърдена с Решение
№26-РД06-0004/28.05.2020г. на Директора на РДСП-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: