Решение по дело №343/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118, ал. 1, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. М. С., чрез адв. С., срещу решение № 2153-17-43/17.04.2025г.на директор на НП на НОИ-Русе, с което е потвърдено разпореждане № 1 прот.№ Y01069/ 19.02.2025г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе в частта относно началната дата на възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване като студент.

В жалбата се сочи, че неправилно пенсията е възстановена/отпусната от 27.01.2025г. вместо от 22.01.2025 г. Позовава се на неправилно приложение на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), както и чл. 67 и чл.66 ал.2 от Закона за висшето образование (ЗВО). Твърди се, че качеството на студент, докторант или специализант се придобива със записване във висшето учебно заведение, а А. С. е бил записан на 22.01.2025 г. за студент в УНСС-София в образователна степен“ магистър“, от която дата, според него, възниква основанието за изплащане на наследствената пенсия, а не от посочената дата 27.01.2025г. като начало на първи летен семестър за учебната 2024/2025г. Не са спорни фактическите основания за възникване на правото на наследствена пенсия и те не са предмет на спора. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски, определени съобразно чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. и правилата на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдВ).

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа неоснователност на жалбата. Позовава се на чл. 34, ал. 8, т.2 от НПОС - Наследствените пенсии се изплащат на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение. Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена от лице-адресат на административен акт. Съобразно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, а доколкото се претендира по-ранна дата на възникването му е налице и правен интерес от обжалване на издадения индивидуален административен акт. Жалбата е подадена и в срока по чл. 118, ал. 1, изр. първо от КСО.

От фактическа страна съдът установява следното.

На 28.01.2025 г. А. С. подал до директора на ТП на НОИ – Русе уведомление, с характер на искане, за изплащане на отпуснатата му наследствена пенсия. Представил уверение № 0266/22.01.2025 г., издадено от УНСС за учебната 2024/2025 г., удостоверяващо записване в зимен семестър на първи курс, редовно обучение по специалност “Криптоикономика“, образователно-квалификационна степен-магистър като посочил, че плащането на отпуснатата му наследствена пенсия да започне от 22.01.2025г.- датата на която е придобил качеството си на студент.

Видно от самото уверение същото се издава да удостовери, че С. е записан като редовен студент през учебната 2024/2025г. в зимен семестър на първи курс, редовно обучение, два семестъра срок на обучение, записан в първи семестър от 27.01.2025г. до 15.06.2025г. (л.9) от преписката.

По преписката е представена кореспонденция с ректора на УНСС по повод на представеното уверение №0266/22.01.2025г., поради констатирано разминаване в изписването на вида семестър и е поискано потвърждаване на началната дата, на която лицето е придобило статут на учащ.

В отговор изх.№ ЗР21-03-162/12.02.2025г. приложен на л.12 НОИ ТП-Русе са уведомени, че А. М. С. с факултетен № 2490035 е приет на основание заповед № 164/21.01.2025г. в ОКС „магистър“ по специалността“ Криптоикономика“ и е записан като студент на дата 22.01.2025г., със срок на продължителност на убочението 1 година / 2 семестъра/ с начало на първи летен семестър за учебната 2024825г. от 27.01.25г.до 18.05.25г., датите на лятна редовна и поправителна сесия, приключваща на 15.06.2025г.

С разпореждане прот.№ Y01069/ 19.02.2025г. /№ **********/ на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе е възстановено изплащането на наследствена пенсия, считано от 27.01.2025 г., на осн. чл. 34, ал. 1 от НПОС и чл. 81, ал. 1-2, чл. 97, ал. 1 от КСО. В обстоятелствената част на разпореждането са посочени фактическите основания за възникване на правото на наследствена пенсия, които не са предмет на спора. Посочено е, че качеството на учащ се доказва с документ от съответното учебно заведение. Учениците доказват това си качество след навършване на [възраст] възраст в началото на всяка учебна година, учащите във висше учебно заведение - в началото на всеки семестър, а учащите в чужбина - в началото на всяка учебна година

Срещу разпореждането е депозирана жалба по административен ред пред директора на ТП на НОИ в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО.

С решението си в относно началната дата на възстановяване на плащанията, горестоящият орган е приел, че правилно е определена началната дата 27.01.2025г. за възстановяване на наследствената пенсия , позовавайки се на чл.34 ал.8 т.2 от НПОС и на отговора от УНСС-София изх.№ ЗР21-03-162/12.02.2025г., че началото на първия семестър на учебната 2024/25г. е 27.01.2025г.

С тези съображения жалбата на С. е отхвърлена, а разпореждането на ръководителя на отдел „Пенсии“ е потвърдено.

Предмет на спора е само началната дата на възстановяване на плащането – жалбоподателят претендира възникване на 22.01.2025 г. , а административният орган – 27.01.2025 г.

При тези данни съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт като в настоящия случай не се спори, че то е издадено от ръководителя на отдел „Пенсии“. Този орган се е позовал на чл. 81, ал. 1-2 и чл. 97, ал. 1 от КСО, предвиждащи, че наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, в случая на един наследник, както и че изплащането на пенсията се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране. В случая е приложима и специалната хипотеза на чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС - деца, които учат след навършване на [възраст] възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация.

На следващо място, съгласно разпоредбата на 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ - Русе, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт, като са спазени процесуалните правила. За да определи началната дата на възстановяването на изплащане на наследствената пенсия административният орган е проявил процесуална активност като съгласно графика на университета датата 27.01.2025г. е начало на „летен семестър“, а не както е посочено в удостоверение „зимен семестър“ и поискал уточнение на коя дата лицето е придобило статут на учащ, независимо ,че в уверението се съдържат данните по чл.34 ал.8 т.2 от НПОС.

По отношение на спазването на материалния закон:

Страните не спорят, че от заявителя е било представено уверение, което удостоверява качеството на студент, и че е записан в първи семестър от 27.01.25 до 15.06.2025г.

В допълнително представеното писмо от зам.ректора по учебната дейност на УНСС-София е видно, че жалб.С. е записан за студент на 22.01.2025г. , посочено е началото на първи летен семестър на учебната 2024/2025г. от 27.01.2025г до 18.05.2025г., лятна редовна сесия от 19.05.2025г. до 01.06.2025г., лятна поправителна сесия от 09.06.2025г. до 15.06.2025г.

Съобразно чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС наследствената пенсия се изплаща на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение

Спорът е в кой момент възниква основанието за възстановяване на пенсията, респ.изплащането й.

Според чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на [възраст] възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на [възраст] възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ в чл. 34

Съгласно чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ 1. деца, които учат след [възраст] възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, са ученици, които продължават образованието си след навършване на [възраст] възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование, както и социални учебно-професионални заведения, създадени с Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност, независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение, както и 2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;

Няма спор, че по смисъла на чл.34 ал.1 т.2 от НПОС жалбоподателят като приет и записан като студент на 22.01.2025г. в УНСС има качеството на учащ и има право на наследствена пенсия съгласно чл.82 ал.1 КСО. Не се спори, че към датата на произнасянето на органа по пенсиите А. С. няма навършени 26 години, тъй като е роден на 24 август 2000 година.

Така спорът е по прилагането на чл.34 ал.8 т.2 от НПОС ..“ Наследствените пенсии …се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра“, т.е тълкуването на разпоредбата в контекста на ал.1 т.2/ учащ е всеки приет и записан във висше училище/ и чл.82 КСО/ за срока на обучението/ и ЗВО. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО, студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“, а според чл. 45, ал. 1 от ЗВО, обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или магистър“ завършва с държавен изпит или защита на дипломна работа

Следва да се подчертае, че с наредбата по чл. 106 от КСО следва да се установи само статута на учащия, но не и да се определи продължителността на обучението му (чл. 82, ал.1, изр. предпоследно КСО).

Съгласно чл.67 от ЗВО статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2.

А. С. е приет за обучение в образователно-квалификационна степен „магистър“ на 22.01.2025г., когато е записан в УНСС, т.е е придобил статут на учащ се съгласно чл.82 КСО вр.чл.67 ЗВО и чл.34 ал.1 т.2 НПОС с право да получава наследствена пенсия за срока на обучение.

Дори и да се приеме, че наредбата визира начален момент на изплащане на наследствената пенсия на обучаващо се лице от началото на учебния процес в съответния семестър, според настоящия състав, предвид „семестриалното“ броене, тя противоречи на разпоредба на нормативен акт от по-висока степен.

В КСО, както и в НПОС няма легална дефиниция за „срок на обучение“. В чл. 9а на КСО, т. 1 се предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.

Според чл. 42 от Закона за висшето образование то се състои от степени бакалавър и магистър и доктор, като за ОКС магистър (чл. 42, ал. 2, б. „а“ ЗВО) се изисква не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години, т.е. срокът на обучение е организиран в години, а не в семестри. По същия начин той е нормиран и в Закона за признаване на професионалните квалификации – чл. 55, ал. 3; Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища – т. 8 от приложение № 1, към чл. 7; Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист – чл. 1, ал. 2 и др.. От своя страна семестърът е термин, който се използва във висшето образование и с него се означава ½ от периода на академичната година и отчита само времето, в което студентът има аудиторни занятия.

С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО./ мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 11.06.2024 г. на ВАС по т. д. № 2/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия/

От изложеното се налага извод, че срокът на обучение следва да определя времевия участък от началния период на възникване на качеството „обучаем“ до последната сесия на последната година за съответната образователна степен. Изискването за представяне на удостоверителен документ за всеки семестър, съобразно правилото на чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС не касае продължителността на обучението, а е фикция, приета от законодателя, чрез която студентът доказва качеството обучаем/студент през всеки изискуем период, а именно през всеки семестър, но не и че е „действащ студент“ по см. на параграф 4 т.5 ЗВО , в която хипотеза ще бъде приложима друга разпоредба –чл.34 ал.5 от наредбата.

А. С. е представил удостоверителен документ - уверение, видно от което към датата 22.01.2025 г. той има качеството „студент/обучаем“ в академичната 2024/2025 г. в УНСС, което е потвърдено и от висшето учебно заведение

Съгласно чл.97 ал.2 вр.ал.1 КСО прекратената пенсия се възстановява от деня на отпадане на основанието за прекратяването й, когато заявлението е подадено в [възраст] срок от тази дата, което условие е изпълнено.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Правилника за учебната дейност на УНСС статут на студент се придобива със записването в университета, поради което настоящата инстанция приема, че към датата 22.01.2025 г. А. С. е имал този статут, т.е. от този момент следва да се брои срокът на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, а разпоредбата на чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС като противоречаща ѝ следва да остане неприложена на основание чл. 5, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

По идентичен казус между същите страни е налице влязло в сила съдебно решение по адм.дело 60/24г. на АС-Русе.

Решението на горестоящия орган, ведно с разпореждането на ръководителя на ПО следва да бъдат отменени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне.

Съобразно чл. 143, ал. 1, предл. първо от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото е платена държавна такса в размер на 10 лева и тя е своевременно претендирана като вид разноски със самата жалба, поради което следва да се присъди

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя се дължат разноски за адв.възнаграждение. Такива са претендирани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, за осъществена безплатна правна помощ, тъй като адв. С. е майка на жалбоподателя. Съгласно наредбата за адв.възнаграждеия –чл.8 ал.2 т.2 предвиденото минимално възнаграждение по дела по КСО е в размер на 500 лева. Ответникът не е възразил за прекомерност и този размер на адв.възнаграждение се дължи. Налице е проявена активност от адв.С. както чрез депозиране на жалби ,така и чрез писмени бележки, а решаването на спора по същество макар и лишен от фактическа сложност и изисквала анализ на правната уредба.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл.172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2153-17-43/17.04.2025г.на директор на НП на НОИ-Русе, с което е потвърдено разпореждане № 1 прот.№ Y01069/ 19.02.2025г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе в частта относно началната дата на възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване като студент.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне съобразно дадените в съдебното решение указания

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София да заплати на А. М. С. с адрес в гр. Русе, ул. „Воден“ № 12, вх. 1, ет. 8, ап. 34 сумата 10 (десет) лева – разноски, представляващи заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София да заплати на адвокат К. П. С. с адрес в гр. Русе, [улица], ет. 3, офис № 7Б, сумата 500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд